Решение № 154 от 09.11.2021, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Ловеч, 09.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско дело № 20214300500349 по описа за 2021 година

., за да се произнесе, съобрази:

Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК

Постановено е съдебно решение №260090/7.05.21 г. по гр.д. №1589/20 г.. по описа на ЛРС, с което е признато за установено по отношение на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД с ЕИК 130277958 със седалище и адрес на управление гр.София р-н“Младост“ бул“Цариградско шосе“ №159 бл.Бенч Марк Бизнес Център, че В.Д. И. с ЕГН ********** с адрес гр.*** не дължи сумата от 653,81 лв. служебно начислена по партида №***** цена за консумирана ел.енергия от обект, находящ се на адрес *** за периода 21.02.20 г. до 21.05.20 г. въз основа на съставен констативен протокол и е осъден на основание чл.78 ал.1 от ГПК „ЧЕЗ Разпределение България“ АД с ЕИК 130277958 да заплати на В.Д. И. с ЕГН ********** сумата от 468,60 лв. разноски по делото., като е отхвърлено искането на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД за присъждане на разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№262388/3.06.21 г./п.кл.2.06.21 г./ от „ ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ "АД, против решение № 260090/07.05.2021 г. по гр.д. № 1589/2020 г. на PC Ловеч, като счита, че същото се явява неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон, поради което моли съда да го отмени и да постанови друго, с което да отхвърли претенциите изцяло като неоснователни. , поради следните съображения.

Твърди, че в първоинстанционното производство са доказали, че са налице всички 1 предпоставки за отхвърляне на предявения иск, подробно са изложили твърденията си в тази насока в ОИМ, които доказали в първоинстанционното производство чрез събраните по делото доказателства.

Сочи, че видно от допуснатите до разпит свидетели, същите потвърдили със своите свидетелски показания, че е извършена манипулация върху самия електромер, водеща до неизмерване, неправилно, неточно измерване на електрическата енергия в процесния обект, а освен това, с оглед свидетелските показания и видно от самия процесен констативен протокол на стр. 2, по време на извършване на проверката на линията захранваща електромера е протекъл ток с товар 0,14 А, което означава, че по време на извършване на проверката, вътре в самия обект е имало консумация на електрическа енергия от потребителя, но тя не се измерва от СТИ и съответно не се заплаща. Също така твърди, двамата свидетели потвърдили, че дисплея към момента на извършване на проверката е показвал символ три триъгълника, което е индикация на отварян капак и върху него е осъществена манипулация. Сочи, че електромерът е законно монтиран и е отчитал частично потребена електрическа енергия в своята вътрешна памет.

Счита, че първоинстанционният съд неправилно е възприел, че методиката на чл. 50, ал. 1, б. „б" от ПИКЕЕ е незаконосъобразна, а обективните факти обосновават чл. 52 от ПИКЕЕ. Моли съдът да има предвид, че методиката за преизчисление на количеството електрическа енергия, съгласно чл. 50, ал. 1 б. „6" от ПИКЕЕ инкорпорира в себе си на първо място наличието на констативен протокол на БИМ, докато в правната норма на чл. 52 от ПИКЕЕ няма подобна задължителна предпоставка, а освен това обективните факти, които е необходимо да са налице кумулативно, за да се приложи хипотезата на чл. 50, ал. 1 б. „б" от ПИКЕЕ са, както следва: наличие на здрави пломби, дисплеят да е светъл / да работи. електромерът да работи, но да измерва с грешка и грешката да може да бъде установена в процент.

Изтъква, че видно от процесния констативен протокол и показанията на свидетелите, по безспорен начин доказали, че процесният електромер е монтиран здрав и мерещ в клас на точност. Изтъква, че по време на извършване на проверката на 21.05.2020 г. в КП № 3029669 на стр. 2 е отразено наличието на консумация на електрическа енергия, което по безспорен начин доказва, че електромерът е работел, но тази енергия която се е консумирала не се отчита и съответно не се заплаща от потребителя. Сочи, че от показанията на свидетелите стана ясно, че електромерът в момента на проверката не измерва протичащата към потребителя ел. енергия.

Твърди, на следващо място, че видно от КП на БИМ № 398/ 11.06.2020 г. в таблица 4.5 Проверка на показващото устройство, отчетената грешка в % е / -100% /, което означава, че към момента на извършване на проверката от БИМ, електромерът е работел, дисплеят на електромера също е работел, но мерещ с грешка в процент / -100% /, като съгласно БДС електромера не може да се експлоатира и употребява като част от електроразпределителната мрежа. Сочи, че констатацията „при отваряне на електромера цялостта на двата вътрешни крепежни щифта беше нарушена" доказва именно външното въздействие, осъществено от 2 човешка намеса в измервателната система на електромера. Сочи, че крепежните щифтове са конструктивен елемент, на който се поставя електронната платка и функцията им е да държат статична платката, като без да бъде отварян електромера или манипулиран със специално устройство за целта, технически не е възможно да се наруши нейната конструкция. Счита, че не е възможно да има производствен дефект, тъй като електромерът е бил в едногодишният си гаранционен срок към датата на извършване на проверката. Освен това твърди, че същият е отчел количество електрическа енергия. Изтъква, че в случай, че е имало производствен дефект, същият нямало да отчита електрическа енергия от датата на извършване на монтажа, а не към датата на извършване на проверката.

При постановяване на решението си, моли съда да вземе предвид и обективните факти необходими кумулативно да са налице, за да се приложи хипотезата на чл. 52, от ПИКЕЕ, а именно: наличие на нарушени пломби, дисплеят да е тъмен, електромерът не работи и съответно не може да измери грешка в процент

Сочи, че съгласно приложен към писмени бележки констативен протокол на БИМ /за сведение на съда/ по друг случай, на стр. 2 от същия е видно, че електромерът е бил с нарушени пломби, липсващи стикери и тъмен дисплей към момента на получаването му и извършването на експертизата. Отделно от това твърди, че в в таблица 4.5 Проверка на показващото устройство, по безспорен начин се доказва, че електромерът е бил технически негоден, тъй като не са могли да отчетат грешка в процент, поради това че електромерът не е работел изобщо, а това е възможно единствено и само, когато е имало дефект в самия електромер. Освен това сочи, че в случай когато електромерът е дефектирал и е приложена правната норма на чл. 52 от ПИКЕЕ, дефектите вътре в самия електромер по правило не съответстват на тези, които са налице в хипотеза на чл. 50, ал. 1 б. „б" от ПИКЕЕ. Също така твърди,че вещото лице електроинженер не е направило това разграничение, като е формирало правни изводи, които не съответстват на фактите и обстоятелствата от обективната действителност в процесната проверка.

Сочи, че фактите, обосноваващи приложение на методиката на чл. 50, ал, 1 б. „б" от ПИКЕЕ, изцяло не съответстват на предпоставките за приложение на методиката на чл. 52 от ПИКЕЕ. С оглед на това, счита, че постановеното решение на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон.

Твърди, че други мотиви за уважаване на предявеният иск PC Ловеч не е изложил и поради това решението му се явява и необосновано.

Моли съда да отмени обжалваното решение, като вместо него постанови друго, с което да отхвърли претенцията и да му присъди разноски за двете инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В срок е подаден отговор на въззивната жалба от адв.ВЛ. Г. П., пълномощник на В. Д.

В., с която моли съда да остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и необоснована и да потвърди обжалваното решение като обосновано, правилно и законосъобразно, както и да присъди направените по делото разноски. Счита подадената въззивна жалба за изцяло неоснователна и необоснована, тъй като в нея не са изложени 3 съдържателни възражения и оплаквания за неправилност на обжалваното решение.

Излага, че не е вярно изложеното във въззивната жалба, че свидетелските показания на доведените от жалбоподателя в първоинстанционното производство свидетели установяват извършена манипулация върху средството за търговско измерване. Сочи, че от показанията на тези свидетели се установява единствено, че демонтирания електромер не е функционирал и не е отчитал потребяваното количество електрическа енергия, а в останалата си част показанията представляват само предположения, които не могат да послужат за постановяване на крайния съдебен акт.

Сочи, че не е вярно, че символа върху дисплея - три триъгълника означава отворен капа и извършена манипулация, тъй като според заключението на вещото лице, този символ означава неизправност на електромера, без да може да се установи причината за тази неизправност.

Излага, че посочените във въззивната жалба обективни факти, които кумулативно следва да са установени, за да се приложи съответната разпоредба от ПИКЕЕ се сочат за пръв път във въззивната жалба. Изтъква, че твърдения, че наличието на тези факти са предпоставка за прилагането на съответната правна норма не са поддържани от ответника в хода на производството пред първата инстанция. Твърди, че такива факти, като предпоставка за прилагане на съответната правна норма не се съдържат нито в чл.52, ал.1 от ПИКЕЕ, нито в чл.50, ал.1, б."б" от ПИКЕЕ, особено пък по отношение цвета на дисплея и дали работи. Сочи, че разграничителния критерий за приложението на двете разпоредби е наличието на външно въздействие върху средството за търговско измерване, каквото в процесния случай не било установено.

Излага, че жалбоподателят претендира вземането да е възникнало на основание чл.50, ал.1, б."б" от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия /ПИКЕЕ/.

Твърди, че систематичното място на посочената разпоредба в чл.50 от ПИКЕЕ обосновава извода, че посочената разпоредба е обща и е относима към всички случаи на неточно отчитане на електрическа енергия от средствата за търговско измерване в резултат на неправомерно въздействие върху тях или начина им на свързване. Твърди, че в тези случаи е необходимо да се установи както неточното измерване на количествата електрическа енергия, така и неправомерното въздействие върху средството за търговско измерване или начина му на свързване, което е довело до неточното измерване на количествата електрическа енергия. Сочи, че в процесния случай ответникът не успял да проведе успешно доказване на правнорелевантните факти и обстоятелства за ангажиране на отговорността му именно по реда на чл.50, ал.1, б."б" от ПИКЕЕ.

Счита, че ответника не ангажирал годни обективни доказателства, които да свидетелтват за достоверността на оспорените констатации в оспорените протоколи. Прави извод,че не са налице годни доказателства въз основа на които да се извърши преизчисляването на количествата електрическа енергия и ангажирането на отговорността на ищеца за заплащането на служебно начислената му сума, предмет на настоящото дело.

4

Изтъква, че дори обаче да се приеме, че процесното средство за търговско измерване е било неизправно и е налице неточно отчитане на количествата електрическа енергия, какъвто процесния случай не е, то не са налице основания за преизчисляване на количествата електрическа енергия на основание чл.50, ал.1 б."б" от ПИКЕЕ. Излага, че законодателят последователно е разграничавал отговорността на потребителя за неточно отчитаните количества електрическа енергия, съобразно причините довели до неточното й измерване. Твърди, че в случаите, в които е налице външна намеса, външно въздействие, целящи неточно отчитане на количествата електрическа енергия, презичисляването й се извършва по методика, която води до определяне на по-голяма стойност дължима от потребителя в сравнение със случаите, в които това се дължи на техническа неизправност на средството за търговско измерване. Сочи, че при създаването на законовите разпоредби, законодателят се е ръководил от принципа на справедливостта, приемайки, че макар отговорността на потребителя да е обективна, то при наличието на виновно поведение, същата трябва да е в повишен размер с цел превенция на неправомерното поведение на потребителите. Твърди, че именно поради това, с разпоредбата на чл.52, ал.1 от ПИКЕЕ е регламентирана отговорността на потребителя в случаите, в които е налице техническа неизправност на средството за търговско измерване, поради която използваната електрическа енергия преминава през измервателната система, но количествата не могат да бъдат отчетени и не е установена външна намеса при проверка или отчет. Изтъква, че в тези случаи преминалото количество електрическа енергия се изчислява на база потребената електрическа енергия за предходен отчетен период, за аналогичен отчетен период или за следващ отчетен период, а не като една трета от пропускателната способност на измервателната система при всекидневно осемчасово ползване на електрическа енергия от клиента. Ето защо считат, че ако се приеме, че процесното средство за техническо измерване е било технически неизправно, което не бе безспорно установено в настоящото дело, то преизчисляването е следвало да бъде извършено по реда на чл.52, ал.1 от ПИКЕЕ. Сочи, че ответникът е извършил преизчислението освен при груби процесуални нарушения, лишавайки ищеца от възможност да защити правата си и поставяйки го в неравностойно положение, също така и в противоречие с материалния закон като неправилно е приложил разпоредбата на чл.50, ал.1, б.'4б" от ПИКЕЕ, вместо чл.52, ал.1 от ПИКЕЕ.