Определение № 213 от 22.01.2024, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Частно наказателно дело 4830/2023
- Вид
- Определение № 213
- Подписан
- 22.01.2024
- В сила
- 07.02.2024
- Състав
- Анита Христова Велева
Цитирани разпоредби
- чл.20,ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 23 · Наказателен кодекс
- чл. 23, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.25, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 25, ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 269, ал. 3, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 306, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 213 гр. Бургас, 22.01.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Анита Хр. Велева
Съдебни
ВАЛЕНТИНА Г. НЕДЕЛЧЕВА заседатели: НАНКА СТ. МЕГДАНСКА при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева в присъствието на прокурора Х. Ив. Х. като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Частно наказателно дело № 20232120204830 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 25, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 23, ал.
1 НК е образувано по предложение на Районна прокуратура - Бургас за определяне на общо наказание на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1, на посочените в предложението осъждания на осъдения А. Й. К., ЕГН **********.
В съдебното заседание осъденият К., редовно призован, не се явява, поради което съдът даде ход на делото в условията на чл. 269, ал. 3, т. 3 НПК.
За него се явява определеният от БАК за служебен защитник Адвокат М. П., която заявява, че кумулацията следва да бъде извършена в съответствие с предложението на БРП.
Представителят на БРП изразява позиция, че изцяло поддържа депозираното предложение за извършване на кумулация по посочените две осъждания.
Прегледът на събраните доказателствени материали обуславя следните фактически изводи :
Предмет на настоящото производство за определяне на едно общо наказание са наложените наказания по следните осъждания на А. Й. К., ЕГН **********:
1. С влязло в сила Определение№314/13.07.2023 г. за одобряване на споразумение, по НОХД 4987/2022 година по описа на Районен съд - Бургас е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.197, т.3, вр.чл.195,ал.1,т.3 и т.4 вр.чл.194,ал.1, вр.чл.20,ал.2 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 НК е отложено с изпитателен срок от три години.
Деянието е извършено на 08.12.2021 г. Споразумението е влязло в сила на 13.07.2023 година.
1
2. С влязла в сила Присъда №142/02.08.2023 г. по НОХД 1164/2023 година по описа на Районен съд – Бургас, с която е признат за виновен за извършено престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 3,т.4,предл.2 и 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години,
Деянието извършено на 01.03.2020 г.Присъдата е влязла в сила на 17.11.2023 година.
При така изяснените обстоятелства от фактическа страна, БРС счита, че осъденото лице е осъществило противоправните посегателства, предмет на цитираните две осъждания по НОХД 4987/2022 г. по описа на БРС и по НОХД 1164/2023 година по описа на БРС, преди да е бил осъден с влязла в сила присъда, за което и да е от тях, преди датата 13.07.2023 г., на която е влязло в сила Определение№314/13.07.2023 г. за одобряване на споразумение, по НОХД 4987/2022 г. по описа на Районен съд - Бургас По двете конкретизирани осъждания т.1-т.2 на осъденото лице са налагани последователно наказания лишаване от свобода за осъществени от него престъпления, които по своите обективни особености и правно съдържание обуславят наличие на реална съвкупност. Всяко от престъпленията, включени в съвкупността е насочено срещу еднороден непосредствен обект на наказателноправна защита, а именно деянията осъществяват квалифициран състав на престъпление от един и същи вид -кражба, а времевият интервал на осъществяването им не е разделен с влезли в сила присъди.
В разпоредбата на чл. 23, ал. 1 НК указва общата нормативна техника за групиране на наказания по присъди относно деяния, намиращи се в условия на реална съвкупност, като е посочено, че съдът, след като определи наказание за всяко престъпление отделно,следва да наложи най-тежкото сред индивидуализираните наказания, като се имат предвид наказания, които са от един и същи вид. Отправен момент при разрешаване на въпроса за най-тежкото измежду наложените на осъдения наказания по смисъла на чл. 23 НК е размерът на наказанията, а не начина на изтърпяването им. В пределите на предоставените му с чл.306, ал.1, т.1 НПК, правомощия, прилагайки материалния закон в обсега на действащия нормативен механизъм за извършване на кумулация по чл.23, ал.1 вр.чл.25, ал.1 НК,съдът намира за безспорно установено, че по двете цитирани осъждания са определени еднакви по вид наказания за всяко от деянията, включени в съвкупността. А имено, за всяко от престъпленията, включени в съвкупността е наложено наказание „лишаване от свобода“, като по отношение на всяко от осъжданията е приложен чл.66,ал.1 НК и всяко от наложените наказания лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години.
Упражнявайки правомощията си по реда на чл.306, ал.1, т.1 НПК, стриктно прилагайки материалния закон в обсега на действащия нормативен алгоритъм за извършване на кумулация,съдът зачитайки предписанието на чл.23, ал.1 вр.чл.25, ал.1 НК, намира,че общото най-тежко наказание по престъпленията, включени в съвкупността е именно 2 /години/ „лишаване от свобода“.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 4 НК – когато по една или няколко от присъдите лицето е било освободено от изтърпяване на наложеното наказание по реда на чл. 66 НК, то въпросът за изпълнение на общото наказание се решава при неговото определяне. Именно такъв е и настоящият казус, доколкото наказанията „Лишаване от свобода” на К. и по двете осъждания са били отложени по реда на чл. 66, ал. 1 НК. Настоящият състав счита, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на К. не е наложително общото наказание от шест месеца „Лишаване от свобода“ да се изтърпи ефективно. Поради тази причина и на основание чл. 66, ал. 1 НК, съдът счита, че изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода” следва да се отложи с изпитателен срок от три години.
Налице са материалноправните основания за приложението на чл.66, ал.1 НК. Предвид идентичната продължителност на дефинирания изпитателен срок – 3 години, както спрямо осъждането НОХД 4987/2022 г. по описа на БРС, така и спрямо осъждането по НОХД 1164/2023 г. на БРС, на основание чл.66, ал.1 НК следва да се отложи определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от 2 години с изпитателен срок от 3 /три/ години.
Водим от гореизложеното, БРС
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ и НАЛАГА на осъдения А. Й. К., ЕГН **********едно общо най-тежко наказание измежду наложените му по НОХД № 4987/2022 г. на Районен съд - град Бургас и НОХД 1164/2023 г. на Районен съд Бургас, а именно: „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 2 /ДВЕ/ години.
ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на така определеното общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за изпитателен срок от 3 /ТРИ/ години.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред Бургаски окръжен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1. _______________________
2. _______________________
3