Решение № 3855 от 19.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3855 гр. Варна, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Гражданско дело № 20263110104495 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по предявен от „Ю.К.Б.“ ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление в ***, срещу Й. И. И. с ЕГН:**********, с настоящ адрес в ***, иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за признаване за установено, че Й. И. И. дължи на „Ю.К.Б.“ ЕООД сумата в размер на 307,21 евро, представляваща стойност на оставаща главница по договор за кредит № L346682/09.04.2024 г. сключен между „Ю.К.Б.“ ЕООД в качеството на кредитодател и Й. И.

И. в качеството на кредитополучател, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 10.02.2026 г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК рег. № 244/16.02.2026 г. по гр. дело № 307/2026 г. по описа на РС-Нови пазар.

В исковата си молба ищецът посочва, че на 09.04.2024 г. между „Ю.К.Б.“ ЕООД в качеството на кредитодател и Й. И. И. в качеството на кредитополучател е бил сключен договор за кредит № L346682/09.04.2024 г. , за сума в размер на 2 500.00лв., за период от 24 месеца, с падежна дата - 24-то число на месеца и краен срок 24.03.2026г., при фиксиран годишен лихвен процент - 30%, обща сума на лихвите за периода - 800.21лв., такса за разглеждане - 648.35лв., годишен процент на разходите - 65.60%. Общият размер на сумата, която е дължима за погасяване на кредита и за покриване на пълната му стойност е 3 948.56лв. По договора от страна на Й. И. И. са били извършвани плащания в общ размер на 1721,45 евро. Счита, че към момента дължимата главница по кредита е в размер на 307,21 евро. Счита, че вземането му е предсрочно изискуемо, поради неплащане на задълженията от страна на ответника, като с исковата молба ответникът е уведомен за предсрочната изискуемост на вземането.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Й. И. И., чрез процесуален представител адв. Н.

М., е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Счита, че Договор за потребителски кредит № L346682/09.04.2024 г. е недействителен на основание чл. 22 3ПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а при условията на евентуалност счита, че клаузата на договора за „такса за разглеждане“ в размер на 648,35 лв. е нищожна. Сочи, че при предоставена чиста стойност от 2 500 лв. потребителят е задължен да заплати 1 448,56 лв.

1 над получения капитал, като само „таксата за разглеждане“ представлява 25,93% от размера на кредита. Счита, че при прогласяване на недействителност на целия договор за потребителски кредит, потребителят следва да плати само главницата – чистата стойност по кредита, но в настоящия случай ответникът е платил сумата в размер на 1721,45 евро, следователно предявеният иск е неоснователен.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна, ишецът „Ю.К.Б.“ ЕООД, редовно призован, не се явява представляващ дружеството, не изпраща процесуален представител.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна, ответникът Й. И. И., редовно призован, не се явява, не се представлява. Постъпила е молба вх. № 79087/09.10.2026 г., подадена от Й.

И. И., чрез процесуален представител адв. Н. М., с която поддържа депозирания отговор на исковата молба и счита предявения иск за неоснователен. Претендират се разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че на 09.04.2024 г. между „Ю.К.Б.“ ЕООД в качеството на кредитодател и Й. И. И. в качеството на кредитополучател е бил сключен договор за кредит № L346682/09.04.2024 г. , за сумата в размер на 2 500.00лв., за период от 24 месеца, с падежна дата - 24-то число на месеца и краен срок 24.03.2026г., при фиксиран годишен лихвен процент - 30%, обща сума на лихвите за периода - 800.21лв., такса за разглеждане - 648.35лв., годишен процент на разходите 65.60%. Общият размер на всички плащания дължими от потребителя по кредита е в размер на 3 948.56лв. От страна на Й. И. И. са били извършвани плащания по кредита в общ размер на 1721,45 евро.

От договор за потребителски кредит № L346682/09.04.2024 г. се установява, че таксата за разглеждане се дължи в деня на подписване на индивидуалния договор за кредит, като същата бива възстановена от клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план по договора. Таксата за разглеждане в посочения размер се дължи изцяло, както в случай на предсрочно прекратяване на договора, така и в случай на предсрочно погасяване на договора.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.

В ЗПК са уредени изискванията към договора за потребителски кредит, включително когато е сключен чрез посредник, както и към рекламата на този вид договор; изискванията към преддоговорната информация и начина на изчисляване на годишния процент на разходите при договора; правото на потребителите на отказ от сключения договор за потребителски кредит, както и на предсрочно погасяване на задълженията; правото на достъп до извънсъдебни процедури за разрешаване на спорове във връзка с договор за потребителски кредит.

Договорът за потребителски кредит, какъвто е и процесният договор, сключен с ответника е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът. Потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

2

В чл. 19 от ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. При плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита.

По силата на § 1, т. 1 ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Съдът приема, че посочената такса за разглеждане е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР.

В договора за кредит не е отразено как е формиран годишният процент на разходите, като не са посочени кои допускания /вид на разхода по смисъла на §1, т.1/ и в какъв процент се включват в него, чийто общ размер да е равен на 65,60%. Следователно от съдържанието на договора не може да се извлече какво се включва в годишния процент на разходите и потребителят не получава изискуемата от закона явна, точна и пълна информация относно икономическата тежест на договора. С оглед на изложеното, съдът намира, че процесният договор е недействителен /нищожен/, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл.

1 ЗЗД.

С оглед нищожността на договора за потребителски кредит, кредитополучателят дължи връщане единствено на чистата стойност – оставащата главница по кредита.

Главницата по кредита е в размер на 2500 лева. От страна на Й. И. И. са били извърш ени плащания по кредита в общ размер на 1721,45 евро, с които главницата по кредита е платена изцяло.

Крайният извод на съда е за неоснователност на предявения иск.

По разноските:

С оглед изхода на спора, направеното искане и представените доказателства право на разноски има ответникът, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. По делото са представени доказателства за сторени разноскки от ответника за платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 204 евро. Направеното от ищеца възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, е неоснователно. С оглед ниската фактическа и правна сложност по делото, решаването на делото само в едно открито съдебни заседание, в което са приети само писмени доказателства, съдът счита, че справедливият, обоснован и реален размер на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника съответства на претендираното възнаграждение от 204 евро.

„Ю.К.Б.“ ЕООД, ЕИК:***, следва да бъде осъдено да заплати на Й. И. И., сумата в общ размер на 204 евро представляваща стойност на заплатено в брой адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявения от „Ю.К.Б.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в ***, срещу Й. И. И., ЕГН: **********, с настоящ адрес в ***, иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за признаване за установено, че Й. И. И. дължи на „Ю.К.Б.“ ЕООД сумата в размер на 307,21 евро /триста и седем евро и двадесет и един цента/, представляваща стойност на оставаща главница по договор за кредит № L346682/09.04.2024 г., сключен между „Ю.К.Б.“ ЕООД в качеството на кредитодател и Й. И. И. в качеството на кредитополучател, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 10.02.2026 г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК рег. № 244/16.02.2026 г. по гр. дело № 307/2026 г. по описа на РС-Нови пазар.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Ю.К.Б.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в ***, да заплати на Й. И. И., ЕГН:**********, с настоящ адрес в ***, сумата в размер на 204 евро /двеста и четири евро/, представляваща стойност на сторени разноски пред РС-Варна за заплатено в брой адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4