Решение № 174 от 23.09.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Кърджали, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20265140200421 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 26-1300-000990 от 16.06.2026 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 255.65 евро/500.01 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, както и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, на К. К. А. от ****, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят К. К. А. намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че е постановено при нарушение на материалните и процесуалните правни норми. Нарушението, за което е ангажирана отговорността му, не било извършено виновно. Липсвало уведомяване за служебно прекратената регистрация.

Моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление, както и да му присъди разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалните разпоредби на ЗДвП и подзаконовата нормативна база. Безспорно от доказателствата по делото се установило, че жалбоподателят не е уведомяван от Гаранционния фонд или органите на сектор „Пътна полиция“ за прекратената служебно регистрация. Това задължение, въпреки измененията на чл.143 от ЗДвП, не било отпаднало съгласно действаща наредба, издадена на 1 основание същата правна норма. Уведомлението дори да е изпратено, нямало данни по преписката да е получено от жалбоподателя, поради което липсвало виновно поведение.

Моли и за присъждане на направените разноски по делото.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото било завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 02.01.2026 г. около 09.55 часа в гр.Кърджали, на бул.„Беломорски“, жалбоподателят К. К. А. управлявал лек автомобил „****“ рег.№ **** в посока от автогарата към кв.„Веселчани“. По същото време, близо до бензиностанция „Лукойл“ той бил спрян за проверка от Б.М. и В.Т. – мл. автоконтрольори в сектор ПП към ОД МВРКърджали. Те констатирА., че посоченото МПС имало поставени регистрационни табели, но от 30.12.2025 г. било със служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП - след получено уведомление от ГФ за липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. По този повод на 02.01.2026 г. срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, който той подписал и получил без възражение. Съставеният АУАН бил изпратен на РП-Кърджали, поради това, че установеното деяние разкривало данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК. По случая била образувана прокурорска преписка вх.№ **** по описа на РП-Кърджали. След извършена проверка, с Постановление на РП-Кърджали от 07.04.2026 г. било отказано образуване на досъдебно производство, поради липса на достатъчно данни за престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК. МатериА.те били върнати на административнонаказващия орган и на 16.06.2026 г. същият издал атакуваното постановление, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административни наказания „глоба” в размер на 255.65 евро/500.01 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за извършено нарушение по 140, ал.1 от ЗДвП.

Постановено било и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

От приетата по делото справка по история за ПС с рег.№ **** се установява, че на датата 30.12.2025 г. е отбелязано служебно прекратяване на регистрацията на автомобила по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, при уведомление от ГФ за липса на застраховка „Гражданска отговорност”.

2

Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните по делото писмени доказателства, а именно: Акт за установяване на административно нарушение от 02.01.2026 г.; Мотивирана резолюция от 05.01.2026 г.; Докладна записка от 02.01.2026 г.;

Справка по история за ПС с рег.№ ****; Справка за собственост и регистрация на лек автомобил „****“ рег.№ ****; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на МВР; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Постановление на РП-Кърджали от 07.04.2026 г. за отказ да се образува досъдебно производство; преписка вх.№ **** по описа на РПКърджали.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За нарушение на този текст административнонаказателната отговорност на К. К. А. е ангажирана на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. По делото безспорно се установи, че на 02.01.2026 г. в гр.Кърджали жалбоподателят е управлявал лек автомобил „****“ рег.№ ****, след като регистрацията на това МПС е била прекратена по служебен път. Това означава, че към момента на управлението и проверката превозното средство не е било регистрирано по съответния ред, макар да е имало поставени регистрационни табели. Регистрацията на автомобила е била прекратена по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, регламентиращ служебно да се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от КЗ (за липса на сключена задължителна застраховка). Изложеното сочи, че в случая са нА.це елементите от обективната страна на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. За да се приеме обаче за осъществено и от субективна страна процесното деяние, то трябва да са нА.це доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно, че е знаел или поне предполагал за обстоятелството, че управлявания от него автомобил е с прекратена регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени. Напротив, установи се, че жалбоподателят е управлявал горепосоченото МПС, но не се ангажираха доказателства лицето да е било уведомено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от датата 30.12.2025 г. С оглед нА.чието на поставени на определените места регистрационни табели, К. К. А. не е осъзнавал общественоопасния характер на извършеното действие по управление на автомобила, не е предвиждал или допускал настъпването на общественоопасните последици, нито пък е бил длъжен и е могъл 3 да ги предвиди. Липсата на субективната страна от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП прави деянието несъставомерно. Ето защо, макар да са нА.це обективните признаци на нарушението, то липсват каквито и да било доказателства жалбоподателят да е осъществил деянието виновно, да е знаел или предполагал, че автомобилът е с прекратена регистрация. С оглед на така изяснената фактическа обстановка и при изложените правни изводи, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно издадено и следва да бъде отменено.

От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл.36, ал.3 от ЗА и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл.36, ал.4 от същия закон. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 350 евро, но от представителя на ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира това възражение за основателно, тъй като възнаграждението действително е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Дължимото адвокатското възнаграждение е 500 лева /с равностойност 255.65 евро/ съгласно чл.18, ал.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а в конкретния случай уговореното и платено възнаграждение е в размер на 350 евро.

Делото не представлява фактическа и правна сложност, а реално оказаната от защитника правна помощ се изразява в изготвяне на жалба и процесуално представителство в едно съдебно заседание, в което дори не са разпитвани свидетели. Заплатеният от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение надвишава минимално предвидения по Наредбата, като с оглед на оказаната правна помощ, същият се явява несъразмерен и несъответстващ на изискването на чл.36, ал.2 от ЗА (да е справедлив и обоснован). Затова следва да бъде намален до предвидения в чл.18, ал.4 от Наредбата, а именно до размера от 500 лева, или 255.65 евро. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице следва да понесе разноските по делото.

4

При този изход на делото на административнонаказващия орган не се дължат и не следва да се присъждат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-1300-000990 от 16.06.2026 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 255.65 евро/500.01 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, както и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, на К. К. А. от ****, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.