Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261208 от 17.12.2021, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 2015/2019
Вид
Решение № 261208
Подписан
17.12.2021
В сила
10.09.2024
Състав
СИМОНА ПЛАМЕНОВА КИРИЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 341 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 346 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 353 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 61, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 12, ал. 2 · Закон за наследството
  • чл. 8 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс

Р Е Ш Е Н И Е

№

261**8/17.12.**21г.. гр.

П.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД П., II състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: С.КИРИЛОВА при секретаря Р.РИЗОВА, като разгледа докладваното гр. дело № **15 по описа за *** г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1, вр. чл. 341 и сл. ГПК – във втора фаза по извършване на съдебна делба.

С влязло в сила решение е допусната делба на поземлен имот с идентификатори № *****, ведно с построените в него сгради с идентификатори № *****.1 (жилищна сграда), № *****.2 (гараж), № *****.3 (селскостопанска сграда) и № *****.4 (селскостопанска сграда); поземлен имот с идентификатор № *****, ведно с построената в него сграда с идентификатор № *****.1, както и поземлен имот с идентификатор № *****, при равни делбени квоти – по ½ ид.ч., между съделителите Х.Т.С. и К.Т.К..

В срока по чл. 346 ГПК съделителката Х.С. е предявила претенции по сметки против ответницата К.К. с твърдения, че в периоада от *** г. до *** г. е извършила редица подобрения в делбените имоти на ***и в сградата, построена в ПИ в мах. „***“, като моли да й бъде присъдена сумата от общо 3869,00 лева, представляваща половината от извършените разходи за ремонт и подобрения в двете сгради. Моли делбата да бъде извършена по реда на чл. 353 ГПК чрез разпределение на имотите.

Ответната страна е изразила становище, че делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне имотите на публична продан. Поддържа, че всички ремонтни дейности са били извършени със средства единствено на наследодателите, като след смъртта им никоя от страните не е живяла в делбените имоти.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Съгласно заключението по назначената единична съдебно-техническа и оценителна експертиза, пазарната стойност на допуснатите до делба недвижими имоти, е както следва: 1/ дворното урегулирано място с идентификатор *****, находящо се в гр. П., ул. „****, ведно с построените в него три броя сгради – еднофамилна жилищна сграда, гараж и селскостопанска сграда – 81 000 лева; 2/ дворното неуругулирано място с идентификатор *****, находящо се в гр. П., кв. „***“, мах. „***“, ведно с едноетажната жилищна сграда – 36900 лева и 3/ неурегулираният незастроен поземлен имот с идентификатор *****, находящ се в гр. П., кв. „***“, мах. „***“ – 4**00 лв. Сградата с идентификатор *****.4 към датата на оглед от в.л. по единичната и тройната СТЕ е била съборена, поради което и същата не е включена в дадената оценка.

Съгласно заключението на в.л. по единичната експертиза двата имота в мах. „***“ са неподеляеми, а имотът на ул. *** е поделяем, при спазване изискванията на ЗУТ. В аналогичен смисъл е и заключението на приетата тройна СТЕ – за неподеляемост на двата имота в мах. „***“ и възможна поделяемост на имота на ул. „***“, като вещите лица са предложили конкретен вариант за разделяне на УПИ с идентификатор 5**.*** на два отделни поземлени имота, единият от които – застроен с площ 287 кв.м., а другият – незастроен с площ 250 кв.м. Съобразно принципната поделяемост на имота на ***вещите лица са предложили и допълнителни варианти за образуването на дяловете.

Депозираното становище на главния архитект е, че имотът на ***е поделяем при предложения от вещите лица Вариант I.

След служебни указания до страните, съделителят Х.С. изрично се е противопоставила срещу предприемането на административни действия за изменението на ПУП, съобразно предложения от вещото лице вариант за разделяне на имота на ***на два отделни поземлени имота, което налага извода, че имотът на ***в процесния случай е правно неподеляем и предложеният Вариант I за разделяне на имота и образуване на дялове в този смисъл е безпредметно да бъде обсъждан.

Съгласно заключението на единичната СТЕ от имотите могат да се образуват два дяла – Дял 1, обхващащ дворното място с три сгради на ***на стойност 81800 лв., и Дял 2, включващ двете неурегулирани дворни места в мах. „***“, при стойност на дела 78900 лв. За уравнение на паричните дялове е необходимо получилият Дял 1 да заплати на получилия Дял 2 сумата от 2900лв.

Съгласно заключението на тройната

СТЕ – Вариант II, от имотите могат да се образуват два дяла – Дял 1, обхващащ дворното място с три сгради на ***на стойност 65812 лв., и Дял 2, включващ двете неурегулирани дворни места в мах. „***“, при стойност на дела 61610 лв. За уравнение на паричните дялове е необходимо получилият Дял 1 да заплати на получилия Дял 2 сумата от 2101 лв.

За определяне пазарната стойност на всеки от имотите съдът кредитира заключението на вещите лица по тройната СТЕ, доколкото същите подробно и изчерпателно са описали базата, върху която са формирали експертните си изводи, използваните аналози и методи, стандартите, върху които заключението е изградено.

От показанията на свид. П.С. – съпруг на ищцата, се установява, че ищцата е живеела заедно със семейството и с родителите си /наследодателите на страните/ за период около 15 години в къщата на ул. „***“, считано от около 1993 г. През това време свидетелят сочи, че заедно с родителите са извършвали ремонти на къщата – боядисване и поправка на оградата, изграждане на бетонови циментови пътеки, подмяна на керемиди заради течове, отоплителна система около 1995 г., когато родителите на страните били живи. Посочва, че ответницата заживяла в чужбина през **00 г. Свидетелят изяснява, че след смъртта на тъща му и тъст му /съответно през **15 г. и през **18 г./ бил направен ремонт в стаята, обитавана от сина му – подмазване, изолация, поставяне на алуминиева дограма, тапети, което се случило през *** г., а в дворното място били засадени дръвчета. Свидетелят изяснява, че за този ремонт ответницата също била уведомена и дори участвала и помагала при лепенето на тапети.

Разпитана в с.з., свид. В. И.А.-Й.

– съседка, подробно изяснява, че за период от последните 10 години не е забелязвала извършването на по-сериозни ремонтни дейности, с изключение на времето след земетресението в гр. П.. Изяснява, че К. се е грижила за двора – поддържала тревните площи, косяла тревата и събирала падналите плодове от дръвчетата.

Поддържа, че известно време ответницата живяла в чужбина, но се прибрала в България през **09 г., когато дошло времето да ражда детето си. Изяснява, че междувременно наследодателите на страните полагали грижи за имота, като дълго време в къщата живели три поколения – включително семействата на ищцата и ответницата.

Разпитан в с.з., свид. И.Р.И. – съпруг на ответницата, изяснява, че двамата доста години живели в чужбина.

Поддържа, че при завръщането си през **08 г. Х. и съпругът й вече не живеели в имота на ул. „**“, а идвали на гости и по работа. Посочва, че към **08 г. подобренията в имота на ул. „**“ – външен санитарен възел, алеи с плочки, стълби, отоплителна система, вече съществували, като били финансирани от родителите на ищцата и ответницата. Посочва, че до **15 г. в къщата живеели наследодателите на страните, а след това – и синът на ищцата, във връзка с което бил извършен и ремонт на стаята, която той обитава. Посочва, че това обстоятелство било споделено от съпругата му – ответницата, която през лятото на **18 г. му споделила, че в къщата били започнати ремонтни дейности.

Поддържа, че ремонта в имота в мах. „***“ бил извършен през **16 г. съвместно от семействата на ищцата и ответницата чрез труд, а финансиран от бащата на страните.

От показанията на свид. А. В.С.– брат на съпруга на ищцата, се установява, че в имота на ул. „**“ има изградена отоплителна система, ремонти по покрива, подмяна на дограма, закупуване на бойлер, изграждане на бетонова пътека в двора, като изяснява, че брат му е участвал непрекъснато с труд и средства в поддържането на имота. Изяснява, че наскоро – през *** г., е бил извършен ремонт, финансиран от ищцата и съпруга й.

Съдът кредитира показанията на четиримата свидетели, при спазване разпоредбата на чл. 172 ГПК, като въпреки близката им родствена връзка със страните по делото, не се констатира свидетелите да са предубедени или заинтересовани от изхода на спора. Напротив, показанията им са еднопосочни, последователни и изясняват по напълно идентичен начин основни положения по правния спор – времето, в което ищцата е обитавала къщата на ул. „**“ заедно със семейството и с родителите си, времето на извършване на основните СМР, обстоятелството от кого са се финансирали същите /от родителите на страните/ времето на осъществяване на ремонта на стаята, след настъпване на смъртта на общите наследодатели.

При така установената фактология, съдът формира следните правни изводи:

Основен принцип при извършването на съдебна делба е получаване на реален дял, който е максимално близък по стойност до дела от наследството на съответния съделител. Той може да бъде реализиран както, чрез теглене на жребий, така и посредством разпределение на имотите от съда по реда на чл.353 ГПК. Съгласно посочената разпоредба съдът може да извърши делбата, като разпредели имотите между съделителите, без да тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно. Други критерии за разпределянето са създаване на минимално неудобство между съделителите, предвид установения начин на ползване и извършване на подобрения във формираните дялове по арг. от т. 5 от ППВС № **г. Смисълът на тези критерии е да не се предизвиква с начина на извършване на делбата неудобства или поне те да са в най-малък обем и да не се получава прекомерно разместване на икономически блага, т. е. да се облекчи уреждането на сметките между съделителите.

Необходимо условие, за да се ликвидира съсобствеността чрез жребий или чрез разпределение на имотите без да се тегли жребий е броят на имотите в съсобственост да е равен или да надвишава броя на съделителите, така, че всеки съсобственик да получи своя дял в натура, като неравенството в дяловете се изравнява в пари. Този основен принцип може да бъде реализиран и посредством извършено по реда на чл.353 ГПК разпределение на имотите от съда, като изборът на способ, по който да бъде извършена делбата, се обуславя не само от простото съотношение между броя на съделителите и броя на имотите, предмет на делбата, или само от съпоставяне на стойността на имотите с обема на притежаваните от съделителите права. Всички установени по делото правнозначими за избора на способ за извършване на делбата факти и обстоятелства следва да бъдат взети предвид. Поради липса на предпоставките за приложение на горепосочените способи, делбата следва да бъде извършена по реда на чл. 353 ГПК.

В настоящия случай съдът съобрази, че една от страните – ищцата, е живяла в делбения имот на ул. „**** в период от над 15 години заедно със семейството си и двамата наследодатели, спомогнала е за поддържането му, допринесла е за осъществяването на редица ремонтни дейности, често го е посещавала, а след това имотът е бил обитаван от сина й, във връзка с което е бил направен и извършеният през *** г. ремонт. С оглед на тези обстоятелства съдът намира, че най-удобно е в дял на ищеца да се постави Дял I от Вариант II, съгласно заключението по тройната СТЕ, който имот ищцата е ползвала в продължение на години и за който е полагала грижи и труд. В полза на съделителката К.Т.К. следва да бъде разпределен Дял 2, включващ двата имота в мах. „***“, като за уравнение на дяловете ищецът следва да заплати посочената от вещото лице разлика в стойността на дяловете – в размер на 2101 лв.

На основание чл. 353 ГПК в дял на ищцата Х.С. следва да се разпредели УПИ ***, в кв. „***“, ул. „***“, ведно с построените в него 3 броя сгради с идентификатори ***и ***, чиято обща стойност възлиза на 65 812 лв. Сградата с идентификатор *****.4 към датата на оглед от в.л. по единичната и тройната СТЕ е била съборена /л. 88/, поради което и същата не може да бъде предмет на настоящото решение. За разпределените в дял на ответницата К.К. дворно неурегулирано място с площ *** кв.м., ведно с едноетажната сграда, построена в него, както и неурегулиран незастроен ПИ с площ 1500 кв. м., находящи се в мах. „***“, стойността на този дял е в размер на 61 610 лв. (30560 лв. + 31050 лв.). Сборът на всички допуснати до делба имоти е в размер на сумата от 127422 лв.