Решение № 323 от 03.08.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. Пловдив, 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г. В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Г. В. Чамбов Въззивно търговско дело № 20235001000205 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба от „Д.“ ЕООД против решение № 387 от 24.11.2022 г., постановено по търг. дело № 119 по описа за 2022 г. на Окръжен съд Пловдив, с което „Д.“ ЕООД е осъдено да заплати на „П. с.“ ЕООД сумата от общо 37 397.94 лева, представляваща сбор от следните суми: сумата от 6114.00 лв. с вкл. ДДС - неизплатено вземане по Фактура № **********/******** г.; сумата от 1433.39 лв. - мораторна лихва върху главницата от 6 114.00 лв. за периода от 08.11.2019 г. до 28.02.2022 г.; сумата от 26 332.80 лв. с вкл. ДДС - неизплатено вземане по Фактура № **********/********* г.; сумата от 2977.07 лв. - мораторна лихва върху главницата от 26 332.80 лв. за периода от 18.01.2021 г. до 28.02.2022 г.; сумата 486.00 лв. с вкл. ДДС - неизплатено вземане по Фактура № **********/******** г. 54.86 лв. - мораторна лихва върху главницата от 486.00 лв. за периода от 20.01.2021 г. до 28.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 01.03.2022 г. - датата на подаване на исковата молба, до окончателното плащане, както и сумата от 6 523.72 лева разноски по делото.

Във въззивната жалба се съдържа оплакване, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Искането е решението да се отмени и 1 вместо това, да се постанови друго, с което д а с е отхвърлят предявените искове, както и да се присъдят всички направени деловодни разноски.

Въззиваемият „П. с.“ ЕООД чрез процесуалния си представител е оспорил въззивната жалба, изразявайки становище, че обжалваното решение е правилно, поради което следвало да се потвърди, като моли на дружеството да се присъдят направените във въззивното производство разноски.

Апелативен съд Пловдив, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Окръжен съд Пловдив е образувано първоначално по предявени о т „П. с.“ ЕООД против „Д.“ ЕООД и А. В. К., осъдителни искове за заплащане на сумата от общо 37 397.94 лева, представляваща сбор от следните суми: сумата от 6114.00 лв. с вкл. ДДС неизплатено вземане по Фактура № **********/******** г.; сумата от 1 433.39 лв. - мораторна лихва върху главницата от 6 114.00 лв. за периода от 08.11.2019 г. до 28.02.2022 г.; сумата от 26 332.80 лв. с вкл. ДДС неизплатено вземане по Фактура № **********/********* г.; сумата от 2 977.07 лв. - мораторна лихва върху главницата от 26 332.80 лв. за периода от 18.01.2021 г. до 28.02.2022 г.; сумата 486.00 лв. с вкл. ДДС - неизплатено вземане по Фактура № **********/******** г. 54.86 лв. - мораторна лихва върху главницата от 486.00 лв. за периода от 20.01.2021 г. до 28.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 01.03.2022г - датата на подаване на исковата молба, до окончателното плащане. В хода на делото, производството по отношение на А. В. К. е било прекратено поради оттегляне на иска.

Във връзка със заявените в подкрепа на исковете твърдения и противопоставените им от ответника възражения, по делото е установено следното:

В подкрепа на исковете ищецът се позовава на търговски взаимоотношения с ответното дружество, в резултат на които, през месец ноември 2019 г. и през месец януари 2021 г., „П. с.“ ЕООД е доставил на „Д.“ ЕООД стоки – детски съоръжения на обща стойност 32932.80 лева. За извършените доставки, от продавача са били издадени и предадени на купувача следните фактури: № **********/******** г. на стойност 6114.00 лв. с вкл. ДДС; № **********/********* г. на стойност 26332.80 лв. с вкл.

ДДС и № **********/******** г. на стойност 486.00 лв. с вкл. ДДС.

Фактурите са били своевременно и коректно осчетоводени, както в счетоводството на ищеца „П. с.“ ЕООД, така и в счетоводството на „Д.“ ЕООД.

2

От счетоводните записвания, както и от хронологичните записвания по банкови сметки на двете дружества не е установено извършване на плащания по тези фактури.

Дори само тези, установени по делото факти са достатъчни, за да обосноват извода, че между страните е сключен договор за търговска продажба по смисъла на чл. 318, ал. 1 ТЗ, по силата на който ищцовото дружество е доставило на ответника описаните стоки в процесните три броя фактури с посочените в тях стойности, както и че отразяването на тези фактури в редовно воденото счетоводство на ответника и включването им в дневника за покупко-продажбите по ДДС представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване.

Изложените от Окръжен съд Пловдив решаващи изводи в подкрепа на решението се споделят напълно от настоящата инстанция, като във връзка с изложените във въззивната жалба на ответника възражения, се налага да се добави следното:

Фактурата е основен документ в търговската продажба, който има важно доказателствено значение. Това правило е проведено последователно и непротиворечиво в трайната съдебна практика, включително и в практиката на ВКС. Според тази практика, фактурите отразяват възникналото между страните правоотношение и с осчетоводяваното им от купувача, включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях, представляват недвусмислено признание на задължението по тях. Ако фактурата съдържа реквизити на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е в счетоводните регистри на двете страни, същата е доказателство за възникване на отразените в нея задължения, дори и да не е подписана от купувача, щом счетоводствата са водени редовно, съгласно с изискванията на Закона за счетоводството.

Предвид съдържащите се в приетото по делото заключение на съдебносчетоводната експертиза констатации относно съответствието на процесните фактури с изискванията на ЗСч, завеждането им в счетоводствата на двете дружества, следва изводът, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за търговска продажба на описаните във фактурите стоки.

Предвид характеристиката на търговската продажба като двустранен, 3 възмезден, консенсуален и комутативен договор, сключването му предпоставя постигане на съгласие между страните - продавач и купувач относно съществените елементи от съдържанието на сделката - предметът /стоката/ и цената. Предвид консенсуалния характер на сделката , предаването на вещта и плащането на цената не са елемент от фактическия състав на търговската продажба, а имат значение единствено з а произтичащите от договора задължения. Това означава, че с постигането на съгласие, за купувача възниква задължението да заплати уговорената цена.

Съдът преценява като неоснователни поддържаните и във въззивното производство възражения на ответника, че поради нарушение на процесуалните правила – нередовно призоваване на ответното дружество, представителят му не могъл своевременно да оспори истинността на представения с исковата молба частен документ – споразумение между страните от 09.02.2021 г. С това споразумение странните са приели за установен общият размер на съществуващото парично задължение на ответника към ищеца, на основание извършените процесни доставки към датата на сключването; уговорили са разсрочено плащане само на главницата от общото задължение, на равни четиримесечни вноски от 30.09.2021 г. до 31.12.2021 г., при които условия продавачът щял да се счита за удовлетворен от изпълнението, а купувачът практически не би дължал лихва върху забавените плащания. Уговорен бил и срок за изпълнението при описаните условия, при неспазването на който, споразумението преустановявало действието си, а цената на извършените доставки оставала дължима при старите срокове и условия, включително и с лихва за забава.

Препис от исковата молба заедно с доказателствата по делото, в т.ч. и от описаното споразумение, са изпратени на ответника и връчени редовно на 16.06.2022 г. /л.61/. Тъй като в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника, за него са настъпили последиците по чл. 370 ГПК, включително и е преклудирано правото му да оспори истинността на споразумението.

Независимо от това, доколкото по делото не е установено извършено плащане на цената на доставените стоки от страна на купувача, явно е, че споразумението между страните не е произвело уговореното действие, но ищецът и не се позовава на това споразумение в подкрепа на иска. В този 4 смисъл, дори хипотетично истинността на този документ да бе успешно оборена в производство по оспорването й, споразумението също, макар и на друго основание, не би произвело действие между страните, което, както бе отбелязано, е неотносимо към спора с оглед заявеното основание.

Неоснователни, а и неотносими към възражението за правилността на решението са възраженията за родова и местна неподсъдност на спора пред Окръжен съд Пловдив.

Цена над 25000 лева, дори само на единния от трите обективно съединени иска, обуславя родовата им подсъдност на окръжния съд като първа инстанция по делото.

Относно местната подсъдност, в случая тя се определя по правилото на чл. 116 ГПК, доколкото посочените от ищеца солидарно отговорни според твърденията в исковата молба ответници са от различни съдебни райони.

Дали ищецът е изложил достатъчно убедителни твърдения, обуславящи правният интерес от иска срещу втория ответник, чийто постоянен адрес е определил избора на местно компетентния съд или конституирането му е следствие от произволни твърдения, само за да обосноват такъв избор, в случая е без значение, не само защото производството срещу този ответник е било прекратено в хода на процеса, но и заради липсата на своевременно направено от ответниците възражение за местна неподсъдност, в срока по чл.

119, ал. 4 ГПК.

В заключение следва да се отбележи, че представените от ищеца фактури са доказателство, установяващо наличието на валидни договори за търговска продажба на стоки между страните, както и на възникналите въз основа на тези договори задължения за тях, вкл. и задължението на купувача да плати цената. Доколкото доказването факта на плащане е в тежест на купувача и по делото ответникът не е ангажирал доказателства, нито дори е изложил твърдения в тази насока, следва да се приеме, че предявените искове са основателни.

В същия смисъл е постановено и решението на Окръжен съд Пловдив, поради което същото представлява законосъобразен отговор на повдигнатия правен спор и следва да се потвърди.

Предвид изхода от спора във въззивното производство и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът „П. с.“ ЕООД има право на разноски за това 5 производството, възлизащи според представения списък по чл.80 ГПК и приложените доказателства за извършването им на 4800 лева - уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита.

В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 387 от 24.11.2022 г., постановено по търг. дело № 119 по описа за 2022 г. на Окръжен съд Пловдив.

ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „П. с.“ ЕООД, ЕИК *********, сумата 4800 лева деловодни разноски за производството по в.т.д. № 205 по описа за 2023 г. на Апелативен съд Пловдив.

Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната при условията на чл.280 и сл. от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6