Решение № 3 от 03.01.2025, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Разград, 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДОРОТЕЯ ЕНЧ. И.А при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ ЕНЧ. И.А Административно наказателно дело № 20243330200581 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Т. И. Т. от гр. Р, против НП № 372/20.09.2024г. на Директора на РДГ - Русе, с което на основание чл. 270 от Закона за горите /ЗГ/, му е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 148, ал.12 от ЗГ във вр. с чл. 14б, ал. 1 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии. В жалбата сочи, че НП е незаконосъобразно и неправилно, тъй като са нарушени материалните правила и неправилно е приложен материалния закон, както и изискванията на ЗАНН. Заявява, че е служител на ОП Паркстрой – Разград и в изпълнение на служебните си задължения е управлявал товарния автомобил, поради което счита, че не е извършил вмененото му нарушение, тъй като не е адресат на задължението по чл.148, ал.2 от ЗГ. Иска се отмяна на обжалваното НП. В с.з. заявява, че поддържа жалбата си на посочените в нея основания, поради което моли за отмяна.

Административно – наказващият орган – Директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ гр.Русе, чрез процесуалния си представителюрисконсулт К., счита жалбата за неоснователна, а издаденото НП за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено изцяло.

Претендира и заплащането на юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура - Разград при редовност в призоваването не се явява представител и не заявява становище по жалбата и НП.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН № 000711 от 12.08.2024г., съставен на жалбоподателя за това, че „Товарно превозно средство с рег.№ РР **** ВА, транспортиращо дървесина с превозен билет № 9517/00063/06.08.2024г. – 2х7 ТВ8А, не е снабдено с изправно и 1 функциониращо устройство за позициониране и проследяване на движението /GPS/. Дата на извършване на нарушението: 06.08.2024г. Законови разпоредби, които на нарушение от извършителя: чл. 148, ал. 12 от Закона за горите във връзка с чл. 14б, ал. 1 от НКОГТ“.

Въз основа на този АУАН било издадено процесното НП, в което са отразени по идентичен начин обстоятелствата по акта, поради което на основание чл.270 от ЗГ на Т. е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 148, ал.12 от ЗГ във вр. с чл. 14б, ал. 1 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии.

Към преписката освен цитираните АУАН и НП, са приложени още разписки за връчване, възражение срещу АУАН, доклад от Д Й. за съставения АУАН, заповед за определяне на компетентни лица.

Жалбоподателят представя като доказателства превозен билет от 06.08.2024г., разрешение № 253/05.12.2023г. от Община Разград, свидетелство за регистрация на МПС, от което е видно, че собственик на процесния товарен автомобил е Община-Разград, заповед № 152/20.02.2013г. за предоставяне безвъзмездно за ползване на същия автомобил на ОП Паркстрой Разград.

По делото е разпитани актосъставителят С., който уточнява, че проверката е извършена от техния системен администратор в системата на ИАГ, където се качват всички превозни билети. От там е констатирано, че въпросното ППС, с което е извозвана дървесината, не е снабдено с GPS устройство, което се изисква по чл.14б от наредбата. Получил е разпореждане да състави акт за нарушение. Последният бил съставен в ОП Паркстсрой на шофьора, който е шофирал и извозил дървесината. Обясненията му били, че каквото са му наредили, това е, изпълнявал е служебните си задължения.

Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество се явява основателна и доказана.

Съгласно дадените от закона правомощия съдът извърши цялостна проверка и констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

В случая съдът намира, че са налице груби нарушения на процесуалните правила относно съставяне на АУАН и индивидуализиране на нарушението от обективна и субективна страна съгласно изискванията на закона.

Според разпоредбата на чл. 148, ал. 12 от ЗГ товарните превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, както и мобилните обекти по чл. 206 трябва да бъдат снабдени с изправни и функциониращи устройства за позициониране и проследяване на движението им (GPS). От текста се установява, че законодателят свързва изпълнението на същата с разпоредбата на ал. 11, като последната предвижда, че условията и редът за движението по горските пътища, за поставяне на пътни знаци и техните образци, както и образците на документите за достъп до горските територии се определят с наредба на министъра на земеделието и храните и министъра на вътрешните работи. Аналогично задължение е предвидено в чл.

14б, ал. 1 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, която е посочена и в НП, във връзка с нарушението. Съобразно ал.

2 - GPS устройството следва да осигурява непрекъснат достъп, а в ал. 3 е 2 посочено, че собствениците/ползвателите на товарните превозни средства са длъжни да осигуряват непрекъснато функциониране на GPS устройството и да предоставят в съответната РДГ посочените документи.

На първо място, за да се предизвикат целените с издаването им правни последици, АУАН и НП следва да съдържат определения в закона минимален обем от информация, изрично посочена в нормите на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН, а именно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, и законовите разпоредби, които са нарушени. В този смисъл следва да бъде налице съответствие, както между описаното в АУАН и НП нарушение, така и посоченото в съответните законови разпоредби. Мястото на извършване на нарушението е задължителен реквизит на съдържанието на НП, поради което и то следва да бъде посочено ясно и точно, както в АУАН, така и в НП. Последното е индивидуализиращ деянието признак, което позволява отграничаването му от всяко друго деяние в обективната действителност. Индивидуализация е задължителна, за да може съдът да извърши преценка дали наказания е извършил вмененото му деяние, а и с оглед на защитата му.

В АУАН като място на извършване на нарушението е посочено „Русе, Разград“, а в НП като място на извършване на нарушението е посочено „в териториалния обхват на ТП ДГС Разград“.

На следващо място, разпоредбата на чл. 148, ал. 12 от ЗГ поставя изискването товарните превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти да бъдат снабдени с изправни и функциониращи устройства за позициониране и проследяване на движението им (GPS). При тълкуване на използваното от законодателя "транспортиране" се има предвид придвижването или превозването в случая на товар, от едно място на друго.

По описания обаче начин в АУАН и НП, съдът намира, че не може да се направи извода, че е осъществено „транспортиране“ по смисъла на закона, още повече, че мястото на нарушението в двата документа е различно. Описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, трябва да се съдържат в акта за установяване на нарушението и при пълно съответствие следва да бъдат възпроизведени в наказателното постановление, както не е сторено в настоящия случай. Несъответствието между посоченото в АУАН и в НП място на извършване на административното нарушение като задължителен елемент, е недопустимо и нарушаването му влече съществено нарушение на процесуалните правила.

Изложеното по-горе води до извод за нарушаване правото на защита на жалбоподателя и невъзможността му да я реализира в пълен обем, като го поставя в невъзможност да узнае какво нарушение е извършил със съответните индивидуализиращи го елементи, които го отличават от всяко друго нарушение от обективната действителност.

Въз основа на горното, настоящият състав приема, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

При констатираните съществени нарушения на процесуалните правила, същите са достатъчно основание за отмяна на издаденото НП.

Независимо от горното, съдът намира, че въз основа на събраните доказателства не се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение, както от обективна, така и от 3 субективна страна. Както беше изложено и по-горе, от съдържанието на сочената за нарушена разпоредба – чл. 148, ал. 12 от ЗГ се установява, че законодателят свързва изпълнението й с разпоредбата на ал. 11, която пък препраща към наредба на министъра на земеделието и храните и министъра на вътрешните работи относно условията и редът за движението по горските пътища, за поставяне на пътни знаци и техните образци, както и образците на документите за достъп до горските територии. Така, изискването за снабдяване на товарните превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти да бъдат снабдени с изправни и функциониращи устройства за позициониране и проследяване на движението им (GPS) е във връзка с чл. 14б от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрол и опазване на горските територии, видно от чиято ал. 3, субект на това нарушение са собствениците/ползвателите на товарни превозни средства и мобилни обекти по чл. 206 от ЗГ, които са задължени да осигуряват непрекъснато функциониране на GPS устройството, както и достъп до информацията от него, а не както неправилно е посочено в НП – водачът на товарния автомобил.

Предвид изложеното, съдът намира, че жалбоподателят не е осъществил състава на вмененото му административно нарушение, тъй като не е адресат на задължението по чл. 148, ал. 12 от ЗГ и следователно не може да бъде ангажирана отговорността му за това, което влече като последица и отмяна на обжалваното НП.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП № 372/20.09.2024г. на Директора на РДГ - Русе, с което на основание чл. 270 от Закона за горите /ЗГ/, на Т. И. Т. от гр. Разград му е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 148, ал.12 от ЗГ във вр. с чл. 14б, ал. 1 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4