Определение № 2108 от 03.06.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 3168/2026
- Вид
- Определение № 2108
- Подписан
- 03.06.2026
- В сила
- 03.06.2026
- Състав
- Николай Младенов, ВИКТОРИЯ ВАЛЕНТИНОВА ГРЪНЧАРСКА, Вилислава Янчева Ангелова
Цитирани разпоредби
- чл. 343б, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 344 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 57 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2108 гр. София, 03.06.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Николай Младенов
Членове:
Вилислава Янч. Ангелова
ВИКТОРИЯ В. ГРЪНЧАРСКА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. ГРЪНЧАРСКА Въззивно частно наказателно дело № 20261100603168 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XXII.
Образувано е по частна жалба от Б. И. Д., чрез защитника му адв. Д.Г. срещу определение от 16.04.2026 г., постановено по НОХД № 16002/2026 г. по описа на СРС, НО, 18-и състав, с което е определена мярка за неотклонение „Гаранция“ в размер на 5000 евро и, с което е разпоредено отнемане в полза на държавата на първоначално внесената гаранция.
В жалбата се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Посочва, че на първо място, по делото липсват данни, които да обосновават извод за укриване или недобросъвестно процесуално поведение от страна на подсъдимия. В деня на съдебното заседание подсъдимият бил предприел незабавни действия за изясняване на процесуалното му положение. Депозирал молба по реда на чл. 344 НПК, в която е посочил, че неявяването му се дължи на фактическа неточност в отразяване на адреса за призоваване, допусната още в досъдебната фаза и в последствие възпроизведена в обвинителния акт.
На следващо място посочва, че дори и след изменението на първоначалното определение, постановеният съдебен акт не води до реална промяна в процесуалното положение на подсъдимия, доколкото определеният размер на паричната гаранция е обективно неизпълним. По делото била приложена декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 20.5.2025 г.. от която било видно, че подсъдимият бил е безработен, неженен и не притежава недвижимо имущество, като към настоящия момент липсвали данни за промяна в тези обстоятелства. При тези факти определянето на гаранция в размер на 5000 (пет хиляди) евро на практика поставя изпълнението на съдебния акт под условие и го лишавало от реално съдържание, превръщайки формално по-леката мярка в фактическа 1 пречка, еквивалентна по тежест на задържането.
Поради изложеното моли съдът да отмени в частта, с която е постановено отнемане в полза на държавата на внесената гаранция, като незаконосъобразно и необосновано, както и да измени същото в частта относно определения размер на мярката за неотклонение „Гаранция в пари", като го намалите до размер, съобразен с действителното имуществено състояние на подсъдимия и позволяващ реалното й изпълнение.
Софийски градски съд, като взе предвид доводите на защитата, намира, че частната жалба е процесуално допустима, а по същество основателна, поради следните съображения:
Срещу подсъдимия Б. И. Д. е внесен обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.
На досъдебното производство по отношение на подсъдимия е взета мярка за неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на 1 077 /хиляда седемдесет и седем/ лева.
С определение от 15.04.2026 г. по отношение на подсъдимия е изменена взетата на досъдебното производство мярка за неотклонение „Гаранция в пари“ в „Задържане под стража“.
С определение от 16.04.2026 г. съдът е изменил определението в частта, в която е постановено „Задържане под стража“ и изменил постановената предходно „Гаранция в пари“ от 1 077 лева на 5 000 евро. Като постановил и отнемане в полза на държавата на внесената вече първоначална гаранция.
Така постановеното определение, предмет на проверка в настоящото производство, въззивната инстанция намира за частично правилно и като такова следва да бъде потвърдено в едната част, а в останалата отменено:
Въззивният съд напълно споделя доводите наведени в частната жалба относно незаконосъобрано взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража“. В тази част следва да бъде потвърдено постановеното определение от 16.04.2026 г., в която съдът изменя протоколното си определение от 15.04.2026 г. По делото е видно, че подсъдимият не е бил редовно призован и неявяването му не се дължи на недобросъвестно поведение от негова страна.
По отношение на постановеното изменение в частта, с която е увеличена взетата мярка за неоклонение „Гаранция в пари“ в размер на 5 000 евро съдът намира за непропорционална на целите на настоящото наказателно производство. С оглед представенита декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 20.05.2025 г., е видно, че подсъдимото лице е безработно и не притежава недвижимо имущество, като към настоящия момент, както и че към този момент липсват данни за промяна в тези обстоятелства.
Целите на мерките за неотклонение са изрично регламентирани в разпоредбата на чл. 57 НПК. Същите се свеждат до обезпечаване на законосъобразното провеждане на наказателното производство, при спазване 2 на разумни срокове за разглеждането на делата, както и до ограничаване възможността подсъдимият да се укрие или да извърши престъпление.
Следователно, основно изискване към законосъобразността на всяка взета спрямо дадено лице мярка за неотклонение се явява тя да е пропорционална на преследваните цели и да не създава повече ограничения от действително необходимите за провеждането на ефективен наказателен процес. Тези принципни положения са важими и следва да бъдат съобразявани от компетентните съдилища както при първоначалното вземане на мярка за неотклонение, така и при изследване на обстоятелствата в производството по изменение на същата.
В конкретния случай мярка за неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на 5 000 евро се явява непосилна за подсъдимото лице и непропорционална на преследваните цели в закона. Обратното би ограничило в много по-голяма степен правата на подсъдимия от действително необходимите за провеждане на настоящото производство.
Предвид изложените съображения, настоящата съдебна инстанция намира, че изводите й обуславят частично потвърждаване и частична отмяна на обжалвания акт.
Водим от горното, Софийски градски съд, Наказателно отделение, VII-и въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА частично определение от 16.04.2026 г., постановено по НОХД № 16002/2026 г. по описа на СРС, НО, 18-и състав, в частта, с която е изменена мярката за неотклонение „Задържане под стража“ в „Гаранция в пари“
ОТМЕНЯ частично определение от 16.04.2026 г., постановено по НОХД № 16002/2026 г. по описа на СРС, НО, 18-и състав, в частта, с която взетата мярка „Гаранция в пари“ е увеличена в размер на 5 000 /пет хиляди/ евро.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3