Решение № 863 от 01.07.2026, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3397/2025
- Вид
- Решение № 863
- Подписан
- 01.07.2026
- В сила
- 01.07.2026
- Състав
- Николинка Цветкова, Радослав Георгиев, Фаня Рабчева Калчишкова
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 184, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 34, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- член 6, параграф 1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 3, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 863 гр. Пловдив, 01.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Николинка Цветкова
Членове:
Фаня Рабчева Калчишкова
Радослав Георгиев при участието на секретаря Пенка Георгиева като разгледа докладваното от Радослав Георгиев Въззивно гражданско дело № 20255300503397 по описа за 2025 година
Постъпила е въззивна жалба от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД чрез юрк. Б. Т. против Решение № 4551/22.10.2025г., постановено по гр. д. № 3069/2025г. по описа на Районен съд - Пловдив, VIII гр.състав, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният по реда на чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК иск от жалбоподателя против И. Й.
Л., с правна квалификация чл. 124 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 200 лв. - главница; сумата от 6 лева договорна лихва за периода от 16.11.2019г. - 11.12.2019г.; сумата от 127.08 лв. обезщетение за забава за периода от 11.12.2019г. до 19.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното плащане, които суми дължими по Договор за потребителски кредит Кредитна линия № ***г., сключен между ответника и „Стик Кредит“ АД, вземанията по който били прехвърлени на ищеца с Договор за цесия от 22.03.2024г., за които вземания била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 10352/04.12.2024г., по ч. гр. д. № 20817/ 2024г. по описа на Районен съд- Пловдив, VI гр. състав.
Жалбоподателят изразява становище за неправилност и необоснованост на атакуваното съдебно решение. Неправилно решаващата инстанция приела, че дружеството не е доказало предаването на заемната сума в полза на ответника, като това обстоятелството се установявало от представената по делото разписка. В тази връзка се сочи, че с извършването на превод по системата „Изи Пей“, заемателят изпълнил задължението си по договора да предостави процесната сума в полза на заемополучателя. Иска се отмяна на атакуваното решение, съответно да се уважават предявените искове. Претендират се разноски.
1
В срок е постъпил и отговор от адв. Д. А., в качеството и на особен представител на И. Й. Л., с който се взема становище за неоснователност на въззивната жалба. Правилно районният съд приел, че липсвало сключен договор за потребителски кредит, тъй като същият не бил подписан от страните, а също така липсвали доказателства, установяващи предаването на процесната сума. Не било представено и заявление за кандидатстване за кредит, попълнено в официалния сайт на дружеството.
Вън от това, по отношение на претендираната възнаградителна лихва и лихва за забава била настъпила погасителната давност. Липсвали и доказателства за надлежно уведомяване на ответника за извършената цесия. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение.
Настоящата инстанция, след като прецени всички материали по делото и съобрази събраните доказателства поотделно, както и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, представлявано от управителите П. В. и Х. М., чрез проц.представител юрк. К. Х. против И. Й. Л. за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 333,08 лв., от която: сумата в размер на 200 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ***, сключен между И. Й., в качеството си на кредитополучател и „Стик – Кредит“ АД, като заемодател; сумата в размер на 6 лв. – възнаградителна лихва, дължима за периода от 16.11.2019 г. до 11.12.2019 г.; сумата в размер на 127,08 лв., представляваща лихва за забава, дължима за периода 11.12.2019 г. до 19.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземанията.
Ищецът твърди, че на 16.11.2019г. между И. Л. и „Стик – Кредит“ АД бил сключен Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който дружеството превело, а длъжникът получил сумата в размер на 200 лв., която се задължил да върне с една погасителна вноска, съгласно приложения с Договора погасителен план, в срок до 11.12.2019г. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 36.00 %, както и ГПР в размер на 42.70 %. Процесният договор бил сключен по електронен по реда на ЗПФУР, като при сключването му на длъжникът била предоставена цялата изискуема от закона информация. Дори да не се приеме, че договорът бил сключен по електронен път, то същият по своето естество представлявал реален договор и се считал за сключен от момента на получаване на паричната сума от страна на потребителя. Сочи се, че ответникът не изпълнил задълженията си по договора в срок. Твърди се, че с договор за цесия от 22.03.2024г. дружеството „Стик –Кредит“ АД прехвърлило вземанията си към длъжника по процесния договор в полза на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Вземането било индивидуализирано в приложение № 1. Изразява се становище, че връчването на съобщението за цесия на длъжника по начало следвало да бъде извършено от предишния кредитор на вземането, но връчването на уведомлението нямало характер на лично и незаместимо действие, поради което било възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. Нямало пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 ЗЗД уведомяване. В случай, че извършеното на адреса на длъжника уведомяване не било редовно, то следвало да се приеме, че уведомлението за цесия било надлежно връчено чрез предявената искова молба. По тези съображения се претендират и процесните суми.
В законоустановения срок е постъпил отговор от И. Й. Л., чрез назначения особен представител адв. Д. А., с който се изразява становище за неоснователност на 2 исковата молба. Сочи, че от събраните по делото доказателства не се установявало дали длъжникът бил уведомен за сключения договор за цесия. От друга страна, процесният договор представлявал такъв за потребителски кредит и по отношение на него важали изискванията на ЗПК. В договорът липсвали саморъчно изписани имена на ответника, не било представено и заявление за кандидатстване за кредит, попълнено в официалния сайт на дружеството. Вземането било погасено и по давност, тъй като крайният срок за погасяване на задължението бил на 11.12.2019г., а исковата молба била предявена на 17.02.2025г., тоест изтекла общата петгодишна давност.
Погасени били и вземанията за възнаградителна лихва.
Представено по делото е копие от договор за потребителски кредит – кредитна линия № *** от 16.11.2019 г., с кредитодател „Стик – Кредит“ АД и кредитополучател И. Й. Л.. Видно от съдържанието на договора страните са договорили главница в размер на 200 лв., при фиксиран лихвен процент от 36 % и ГПР 42.7 %, като ведно с договора е представен и погасителен план с посочена дата на падеж 11.12.2019г. и размер на вноска от 200 лв.
Приета по делото е разписка за извършено плащане с номер
2000000195659927 от 16.11.2019г. , с посочено описание „Паричен превод към EasyPay: Кредит ***, в съдържанието на която като наредител е посочено дружеството „Стик – Кредит“ АД, с получател И. Й. Л. и за сума от 200 лв.
Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024г., със страни: АПС Бета България“ ЕООД, в качеството си на цесионер и „Стик Кредит“ АД, в качеството си на цедент. В чл. 4.3 от договора е предвидено, че цедентът /прехвърлителят/ упълномощава цесионера, който се задължава от името на цедента да изпраща писмени уведомления за сключената цесия до длъжниците.
Представено е и пълномощно, с което „Стик – Кредит“ АД, в качеството си на цедент, упълномощава „АПС Бета България“, в качеството си на цесионер, да уведомява длъжниците, описани в Приложение №1 от 22.03.2024г. към договор за цесия от 22.03.2024г., за настъпилото прехвърляне на вземанията, съгласно чл. 99 ЗЗД.
Прието е и приложение № 1 от 22.03.2024г., в съдържанието на което е отбелязан и Договор № *** от 16.11.2019г., за сума от 200 лв., с длъжник И. Й. Л..
Представено е и уведомление за цесия от „АПС Бета България“ ЕООД до И. Й.
Л., относно Договор за кредит № *** от 16.11.2019г.
Представени са още: Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит „StikCredit до 400 лева“, в който като размер на кредита е посочена сумата от 200 лв., при уговорена една погасителна вноска, с падежна дата 11.12.2019г., при договорен лихвен процент от 36 % и ГПР от 35.92 %; разпечатка от кореспонденция по електронна поща; общи условия на договора за потребителски кредит, предоставян от разстояние, уреждащи отношенията между „Стик – Кредит“ АД и потребители.
За да постанови обжалваното решение Районният съд приел, че по делото бил представен документ, наименован като „Договор за потребителски кредит – Кредитна линия № ***г.“ с посочени страни И. Й. Л. и „Стик – Кредит“ АД за отпускане в полза на длъжника Л. на сумата в размер на 200 лв. С договор за цесия от 22.03.2024г., вземанията по кредита били прехвърлени в полза на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, за което длъжникът бил уведомен на електронната си поща. Въпреки това решаващата инстанция е приела, че така посоченият договор за потребителски кредит не бил сключен, тъй като същият не бил подписан нито от ищеца, в качеството му на кредитор, нито пък от ответника, в качеството му на кредитополучател. Посочено е, че дори договорът да бил сключен по електронен път, то ищецът не доказал предаването 3 на процесната сума в полза на ответника. По така изложените съображения предявеният иск е приет за неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посочено във въззивната жалба. Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по правилността настоящият състав намира следното:
Съгласно чл. 6 ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. По см. на § 1 от ДР на ЗПФУР финансова услуга е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а средство за комуникация от разстояние е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното присъствие на доставчика и на потребителя. Процесният договор за потребителски кредит е именно за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като има за предмет отпускане на парични средства /кредитиране/ и е сключен като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние. При договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен на докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора /чл. 18, ал. 1, т. 3 от ЗПФУР/, като за доказването на електронните изявления чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР препраща към Закона за електронния документ и електронния подпис. Съгласно чл. 184, ал. 1 от ГПК електронния документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната. При поискване страната е длъжна да представи документа на електронен носител. В случая общите условия и процесният договор за кредит са представени като преписи, възпроизведени на хартиен носител. Истинността на документите не е оспорена от насрещната страна и не е поискано представянето им на електронен носител. Направеното от процесуалния представител на ответника изявление, че няма подпис на нито един от документите по същество не представлява оспорване на истинността им, тъй като се касае за сключен от разстояние договор по реда на ЗПФУР, за действителността на който не се изисква полагане на саморъчен подпис.
Разпечатката съдържа 31 от 129 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0547c7eb-3976-44a8-b6c9-bd6b0dbb5890