Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 470 от 04.11.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно наказателно дело 607/2025
Вид
Решение № 470
Подписан
04.11.2025
В сила
04.11.2025
Състав
Валя Рушанова, Деница Вълкова, Красимир Шекерджиев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 470 гр. София, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валя Рушанова

Членове:

Красимир Шекерджиев

Деница Вълкова при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора А. Б. П. като разгледа докладваното от Деница Вълкова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200607 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава двадесет и трета от НПК.

Образувано е по касационна жалба от адвокат И. В. от САК, упълномощен защитник на подсъдимия Д. Д. Р., срещу осъдителната част на решение № 183/11.05.2025 г. на Софийския апелативен съд (САС), постановено по ВНОХД № 20241000600528 по описа за 2024 г. на същия съд.

В жалбата се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 - т.3 от НПК (нарушение на закона, допуснати съществени нарушения на процесуални правила и явна несправедливост на наложените наказания). Иска се отмяна на въззивното решение в обжалваната част и оправдаване на подсъдимия по предявените обвинения, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наложените наказания за отделните престъпления, както и на наложеното общо наказание по чл.23 от НК.

В подкрепа на претендираните касационни основания и направените в касационната жалба искания защитата изгражда аргументация върху три основни линии:

Липса на престъпления. Доводът за несъставомерност относно обвинението за продължавано длъжностно присвояване по чл.202, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.26 от НК се аргументира с това, че действията на подсъдимия били законосъобразни, предопределени от писмен съвет на адвокат и със знанието на останалите двама съдружници, които с решение на общото събрание го освободили от отговорност за инкриминираните действия като управител, а посочените в обвинението средства били използвани от подсъдимия за заплащане на труд и материали за дейността на търговското дружество със съгласие на другите двама съдружници. Деянието по второто обвинение за неизгодна сделка също не било осъществено от обективна и 1 субективна страна, тъй като продажбата на материалните активи била извършена по действащите към момента пазарни цени;

Нарушение на процесуалните правила при оценъчната доказателствена дейност на въззивния съд се обвързва с недоволство от оказаното доверие в показанията на другите двама съдружници и твърдения, че съдът се е позовал на несъществуващи факти, а други е тълкувал превратно и не е обсъдил приложена по делото писмена юридическа консултация относно законността на деянията, предмет на обвинението, което е довело до неправилен извод за наличие на умисъл. Обобщено се счита, че въззивният съд е формирал своето вътрешно убеждение без обективно, всестранно и пълно да изследва всички обстоятелства по делото, в нарушение на член 14 от НПК;

Несправедливостта на наложените наказания се заявява поради чистото съдебно минало на подсъдимия и приноса му за процесните материални активи, които в преобладаващата си част били закупени с негови средства и такива на родителите му, като не бил отчетен и полаганият от него личен труд в продължителен период от време.

В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият Д. Р. и защитникът адвокат И. В. се явяват лично и поддържат касационната жалба и направените в нея искания. В лична защита и в последната си дума пред настоящата инстанция подсъдимият моли да бъде оправдан и касационната жалба да бъде уважена.

Прокурорът от ВКП, пред касационния съд, застъпва становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че въззивният съд е събрал достатъчно доказателствени материали, които е обсъдил съобразно дейсвителното им съдържание, като е положил усилия за изясняване на обективната истина. Съдът е изложил съображения защо кредитира показанията на другите съдружници и частично обясненията на подсъдимите, като в мотивите на въззивното решение е аргументирал защо не приема за основателни възраженията на защитата. Прокурорът не се съгласява да е допуснато нарушение на закона по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, защото установените разпоредителни действия на подсъдимия в свой интерес, чрез изтегляне на процесните парични суми от банковата сметка на дружеството и последващото им неосчетоводяване и неотчитане в касата на дружеството обуславят съставомерност като клафициран случай на длъжностно присвояване, както е прието в обжалваното решение. Относно възражението за липса на престъпления, базирано на тезата, че подсъдимият е действал при стриктно изпълнение на съветите на негов адвокат и че било гласувано решение на общото събрание на съдружниците за освобождаването му от отговорност за всички действия като управител, прокурорът изразява становище за неговата неоснователност поради това, че правото на подсъдимия като съдружник да получи част от имуществото на дружеството не е реализирано по изрично регламентираната в Търговския закон процедура. В заключение, представителят на обвинението предлага атакуваното решение да бъде оставено в сила поради липса на касационни основания.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите на страните, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

С присъда № 25 от 18.12.2023 г., постановена по НОХД № 20221700200100 по описа за 2022 г. на Окръжен съд – Перник, подсъдимият Д. Р., роден на ****** г., е признат за виновен в това, че за периода от 02.10.2017г. до 30.10.2017 г . в гр.Перник, с десет последователни деяния, поотделно описани в диспозитива на присъдата, в условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице - управител на „*****“ ООД – Перник, присвоил, като изтеглил от банкови сметки на търговското дружество чужди пари на обща стойност 182 550 лева, собственост на същото, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, като не представил за тях разходно оправдателен документ и не ги внесъл в касата на дружеството, като длъжностното присвояване е в големи размери, поради което и на основание чл.202, ал.2, т.1, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 и чл.54 от НК му е наложено наказание три години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от четири години на основание чл.66 от НК.

2

Със същата присъда подсъдимият Д. Р. е признат за виновен и в това, че на 27.10.2017 г., в гр. Брезник, като длъжностно лице – управител на “*****“ ООД - Перник, съзнателно сключил неизгодна сделка - продал машини и съоръжения, собственост на търговското дружество, подробно индивидуализирани в диспозитива на съдебния акт, за сумата 122 700 лева и от това е произлязла значителна вреда за „*****“ ООД - Перник, като сключил сделката при пълна липса на икономическа необходимост от нейното сключване и с това затруднил цялостната дейност на дружеството, което той представлявал, поради което и на основание чл.220, ал.1 и чл.54, ал.1 от НК му е наложено наказание една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено съгласно чл.66 от НК за изпитателен срок от три години.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия Р. е определено едно общо („найтежко“) наказание, измежду така наложените две наказания, а именно три години лишаване от свобода с приложено условно осъждане по чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от четири години.

С присъдата е решен въпросът за деловодните разноски, които са възложени в тежест на подсъдимия.

С въззивно решение №183/11.05.2025 г., постановено по ВНОХД № 20241000600528/2024 г. по описа на САС, образувано по жалба на защитника с главно искане за оправдаване на подсъдимия, присъдата е била изменена в частта относно обвинението за престъпление по чл.202, ал.2, т.1 вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК, като подсъдимият Д. Р. е оправдан за това присвоените пари – предмет на продължаваното длъжностно присвояване да са му били връчени и поверени да ги пази в качество на длъжностно лице, както и относно наложените м у наказания, като е отменено приложението на чл.54 от НК при определянето на всяко от тях и на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК наказанието за длъжностното присвояване по чл.202, ал.2, т.1 вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК е намалено на две години лишаване от свобода, а това за неизгодна сделка по чл.220, ал.1 от НК - на десет месеца лишаване от свобода и е отменено определянето на отделни изпитателни срокове по чл.66 от НК. Присъдата е изменена и в частта относно приложението на чл.23, ал.1 от НК, като определеното общо наказание е намалено на две години лишаване от свобода, а изпитателеният срок, за който е отложено изпълнението му, е намален на три години. В останалата част присъдата на първия съд е била потвърдена.

Касационната жалба на защитника е подадена в законоустановения срок по чл.350, ал.2 от НПК, от активно легитимирана страна и срещу оспорим пред ВКС съдебен акт, поради което е допустима, но разгледана по същество се преценява за неоснователна.

Отправеното в касационната жалба и поддържано в съдебно заседание пред ВКС искане за оправдаване на подсъдимия Р. принципно е допустимо (чл.354, ал.1, т.2 от НПК), но само в рамките на приетите от въззивният съд фактически обстоятелства, тъй като ВКС няма правомощие да установява нови фактически положения освен в хипотезата на чл.354, ал.5 от НПК при т.нар. трета касация, която не е налице. След като контролираният съд е приел за установени факти, покриващи признаците на състава на престъпленията, предмет на обвинението, ВКС не може да оправдае подсъдимия Р.. В мотивите на обжалваното решение са изложени обратни фактически и правни изводи на посочените в касационната жалба, които съотнесени към правомощията на касационната инстанция по чл.354 от НПК изключват постановяване на оправдателен съдебен акт в настоящото първо по ред касационно производство и ограничават касационната проверка до оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с правилата за изграждане на вътрешното убеждение на решаващия съд по чл.13, чл. 14 и чл.107 от НПК.

При преценката в светлината на наведеното от жалбоподателя касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, ВКС намира, че въззивният съд е изпълнил стриктно процесуалните си задължения по посочените процесуални разпоредби за доказването, както и по чл.313, 314, ал.1 и чл.339, ал.2 от НПК относно предмета и пределите на въззивната провека и съдържанието на въззивното решение. Осъществената от С А С въззивна проверка на първоинстанционната присъда не търпи основателна критика, тъй като в мотивите на 3 атакувания въззивен акт направените от защитата възражения, аналогични с направените в касационната жалба, са получили конкретен и адекватен отговор, поради което оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения, изразили се в частична, но съществена липса на мотиви и формиране на вътрешно убеждение в нарушение на чл.14, ал.1 от НПК без обективно, всестранно и пълно изследване всички обстоятелства по делото, не могат да бъдат споделени. На стр. 82-104 от въззивното дело се намира тази част от мотивите на въззивния съдебен акт, в която САС ясно е заявил кои фактически положения е приел за установени и въз основа на кои доказателствени материали е направил това, като между тях няма такива, които да не са събрани по реда на НПК или да са превратно интерпретирани, както се сочи в касационната жалба.

Не е налице липса на мотиви, нито частична такава и относно възражението за липса на субективно съставомерно поведение по двата пункта на обвинението, както настоява защитата в хода на съдебните прения пред ВКС. САС е отговорил на възраженията във въззивната жалба и в допълнението към нея за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при оценка на гласните доказателства и за неправилно приложение на закона. Нещо повече. Въззивният съд аргументирано частично е възприел тези възражения като основателни предвид, че е упражнил правомощията си по чл.316 от НПК за установяване на нови фактически положения и е постановил оправдателен диспозитив в обжалваното решение по част от обвинението за длъжностно присвояване. САС не е формирал произволно или безпричинно вътрешното си убеждение относно достоверността на гласните доказателства, изводими от показанията на другите двама съдружници и управители на търговското дружество – свидетелите С. и П., а е достигнал до този извод при спазване на процесуалните гаранции за обективност, всестранност и пълнота на съдебното следствие, включително след задълбочено въззивно следствие, в хода на което повторно са били разпитани тези двама свидетели, както и подсъдимият и неговата съпруга и е била назначена съдебно-икономическа експертиза относно счетоводната дейност и регистрацията на търговското дружество – купувач по сделката, предмет на второто обвинение (по чл.220, ал.1 от НК). Нейното заключение не опровергава обвинителната теза, а косвено я подкрепя.