Решение № 1277 от 17.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1277 гр. София, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20231000501037 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 263234 от 03.11.2022 год., постановено по гр.д.№ 9288/2019 год. по описа на СГС, ГО, 25-ти състав, „Застрахователна акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъдено на правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на Т. М. С. сумата от 80 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 2 747.60 лева – имуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 14.12.2017 год., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 08.11.2018 год. до окончателното изплащане. Със същото решение, на основание чл.500 от КЗ Х. И. Х. е осъден да заплати на „Застрахователна акционерно дружество ДаллБогг:

Живот и здраве“ АД сумата от 26 000 лева, включваща сумата от 25 700 лева обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 300 лева обезщетение за имуществени вреди, по предявения обратен иск, при условие че „Застрахователна акционерно дружество ДаллБогг:

Живот и здраве“ АД заплати на Т. М. С. присъдените суми по предявения иск с правно основание чл.432 КЗ, ведно със законната лихва върху сумата от 300 лева, считано от датата на плащането до окончателното й изплащане.

Решението е обжалвано от ответника по главния иск „Застрахователна акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, чрез процесуален представител, в частта досежно неимуществените вреди за сумата над 50 000 лева до присъдения размер от 80 000 лева, като се излагат доводи за неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД, тъй като определеният размер 1 е силно завишен и несъответства на действително претърпените от ищеца болки и страдания. Молят съда да отмени решението в обжалваната част и постанови ново, с което иска за неимуществените вреди да бъде отхвърлен над сумата от 50 000 лева. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемият Т. М. С. оспорва наведените по жалбата доводи и моли за потвърждаване на решението, като претендира и разноски.

Третото лице помагач и ответник по обратния иск Х. И. Х. не взема становище по жалбата.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваната част за валидно и допустимо.

Предявен е главен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на деликта, за репариране на вреди пряко от застрахователя, причинени при пътнотранспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по риска „гражданска отговорност“.

Предвид частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт /в осъдителната му част за сумата от 50 000 лева за причинените неимуществени вреди и за 2 747.60 лева – имуществени вреди/ следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени елементите от фактическия състав на чл. 432, ал.1 КЗ - наличие на валидна застраховка по риска „гражданска отговорност“ със застрахователното дружество, в рамките на действие на която е настъпило застрахователното събитие, причиняване на неимуществени вреди на ищеца, причинната връзка между противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на прекия извършител. Не е спорен и установения от първоинстанционният съд механизъм на произшествието.

С оглед на заявените в жалбата оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди.

Изслушана е пред първоинстанционният съд съдебно-медицинска експертиза, която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните и от която се установява, че ищеца вследствие на произшествието е получил Гръдна травма, изразяваща се в контузия на гръден кош с контузия на ляв бял дроб, излив на кръв в лява гръдна половина /хемоторакс/, причинили на пострадалия разстройство на здравето, временно опасно за живота и счупване на 9, 10, 11 и 12 ребра в ляво, обусловило трайно затруднение на движенията на снагата за период по –дълъг от 30 дни, както и Коремна травма, изразяваща се в контузия на горния етаж на корема в ляво, с разкъсване на далака и излив на кръв в коремната кухина /хемоперитонеум/, като разкъсването на далака е причинило на пострадалия постоянно общо разстройство на здравето, което е преодоляно с лапароскопско отстраняване на слезката – налице е загуба на орган. Причинените на ищеца болки и страдания са били най-интензивни непосредствено след травмата, след оперативните интервенции и в началото на раздвижването. По спешност пострадалият е транспортиран от СМП в МБАЛ „Св.Анна“ АД – гр. Варна, където са му направени изследвания, консултации със специалисти, диагностициран е и хоспитализиран, като е назначено консервативно 2 лечение. На 15.12.2017 г., поради установяване на руптура на далак и излив на кръв в коремната кухина, се аспирира кръвта и по лапароскопски път е отстранена слезката. На 18.12.2017 г. поради фрактурата на ребрата и хемоторакса е извършена плеврална пункция и евакуация на 400 мл хеморагичен ексудат. Изписан е с подобрение, назначена е медикаментозна терапия, консултации, сваляне на конци между 9-12 ден и кантролна рентгенография на 28.12.2017 г. Поради болки и бодежи в лява гръдна половина и лесна уморяемост, ищецът е бил хоспитализиран в МБАЛ „Токуда“, където е установен в ляво хемоторакс и на 11.01.2018 г. е извършена оперативна интервенция. Изписан е с подобрение – торакоцентеза евакуация на 1500 мл стара хемолизирана кръв, направен лаваж и дренаж.

Ищецът е бил нетрудоспособен за период от 148 дни. Понастоящем се оплаква от болки в лява гръдна половина след натоварване и промени във времето, от лесна уморяемост, не може да вдига тежко, започнал да взема лекарства за артериална хипертония и антикоагулант. Свърза възникналата хипертония с преживения стрес.

От разпитания ред първоинстанционнит съд свидетел Й. К., тъща на ищеца, чийто показания съдът цени при условията на чл.172 от ГПК се установява, че след прибирането на пострадалия от болницата имал нужда от помощ в ежедневието си - водела го до тоалетна, помагала му да се бръсне, а той изпитвал болки, бил на системи и обезболяващи.

Установява, че преди произшествието бил здрав и прав, но нуждата от помощ за тоалетна, хранене и т.н. му се отразили психически, съмнявал се, че ще му мине. До лятото на следващата година бил така, нуждаел се от помощ. Дава показания, че и към момента не е възстановен напълно, не вдига тежко, има усещане за страх при шофиране. При смяна на времето ребрата го болят, пие обезболяващи. Започнал да вдига кръвно, яде по-леки храни, спазва диета. Имунологът му казал, че му е намалена имунната защита. Към момента работи като организатор на труд и работна заплата, без физическо натоварване.

При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.. На тази база следва да се прецени обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.

В настоящия случай с оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав достига до извода, че първоинстанционният съд е отчел в достатъчна степен всички обстоятелства, който са от значение при определяне обезщетението за причинените неимуществени вреди. Установи се по делото, че пострадалия, вследствие на произшествието е получил тежки телесни увреди, довели до продължително разстройство на здравето му. Следва да бъде отчетено също така, че е претърпял оперативни интервенции, при които което е извършено лапароскопско отстраняване на слезката, т.е. налице е загуба 3 на орган. Пострадалия е бил нетрудоспособен за период от 148 дни. Следва също така да бъде взето в предвид, че понастоящем се оплаква от болки в лява гръдна половина след натоварване и промени във времето, от лесна уморяемост, не може да вдига тежко, започнал да взема лекарства за артериална хипертония и антикоагулант. Станалата катастрофа се е отразила негативно и на психическото му състояние, в каквато насока са дадените по делото свидетелски показания.

Съдът след като съобрази събраните и обсъдени доказателства, продължителността на периода през който е търпял болки и страдания, възрастта на пострадалия, икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП – декември 2017 г., лимитите на отговорност, както и съдебната практика за подобни случаи, води до извод, сумата от 80 000 лева адекватно ще обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди.

По отношение на претендираната лихва върху главницата по регресния иск съдът приема следното:

Съгласно чл.500 от КЗ отговорността на застрахования е до размера на платеното от застрахователя обезщетение, заедно с лихви и разноски. Правото на ищеца по обратния иск е обусловено от изпълнението на задължението му спрямо увредения - ищец по първоначалния иск, т. е. условно - ответникът по обратния иск следва да бъде осъден да плати процесната сума, при условие и само след като ищецът по обратния иск изпълни постановеното срещу него решение по първоначалния иск. Началният момент на претендираната законна лихва е от датата на плащането на обезщетението, присъдено по главния иск, което все още не е направено в цялост, съгласно присъденото. Поради това законна лихва следва да се присъди от датата на плащане, което евентуално ще бъде направено от застрахователя в полза на пострадалото лице.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския градски съд следва да бъде потвърдено в обжалваната част. В необжалваните осъдителни части решението е влязло в сила.

При този изход на делото пред въззивния съд, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 3 660 лева, представляващи разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК, като съдът намира за неоснователно направеното възражение за прекомерност, тъй като заплатения хонорар е съответстващ на определения такъв, съгласно минимумите по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ДВ, бр.88 от 04.11.2022 год./.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 263234 от 03.11.2022 год., постановено по гр.д.№ 9288/2019 год. по описа на СГС, ГО, 25-ти състав.

ОСЪЖДА Застрахователна акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да 4 заплати на Т. М. С. сумата от 3 660 лева, представляващи разноски по делото.

Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5