Решение № 303 от 02.12.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 303 гр. Кюстендил, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20241500500498 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Тридесет и девета „Защита срещу изпълнението“, Раздел Първи „Обжалване действията на съдебния изпълнител“, чл.435 – чл.438 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх.№8110/26.06.2024г., подадена от адв.Д.Д. от АК-Кюстендил, като пълномощник на З. З. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.***, имаща качеството на длъжник по изп.д.№20197440400039 по описа на ЧСИ Милена Джоргова, с рег.№744 и район на действие Окръжен съд-Кюстендил, срещу разпореждане на ЧСИ от 20.05.2024г., с което е оставена без уважение молбата на длъжника за прекратяване на посоченото изпълнително производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

Жалбоподател твърди, че е поискал прекратяване на изпълнителното дело, на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, като молбата му е била оставена без уважение неоснователно от ЧСИ. Твърди се, че изпълнителното дело е било прекратено по силата на закона, тъй като е налице период от повече от 2 години – за времето между 12.12.2019г. и 30.08.2022г., през който нито са били искани от взискателя, нито са били извършвани изпълнителни действия, като взискателят единствено е искал извършване на справки, които не са могли да прекъснат двугодишния срок на перемпцията. Счита се, че извършени след прекратяване на делото изпълнителни действия не могат да го санират и са незаконни. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и указване на ЧСИ да вдигне всички наложени обезпечителни мерки, включително възбрани върху недвижими имоти, върху които е било насочено принудителното изпълнение, запори и др. Претендират се разноски.

В срока по чл.436 ал.3 изр.1 от ГПК взискателят – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не е подал писмени възражения.

По делото не са постъпили мотиви по обжалваното действие от съдебния изпълнител, съгласно чл.436 ал.3 изр.2 от ГПК.

1

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, както и след като съобрази оплакванията в подадената жалба, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок по чл.436 ал.1 от ГПК, от страна, която има право на жалба – длъжникът в изпълнителното производство, срещу акт на съдебния изпълнител, който подлежи на обжалване, по силата на изричното предписание на чл.435 ал.2 т.6 пр.2 от ГПК.

Преценена по същество, допустимата за разглеждане жалба е неоснователна.

В чл.433 ал.1 т.8 от ГПК е предвидено, че когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява, освен делата за издръжка, каквото настоящото не е.

Разпоредбата урежда фактическия състав и правните последици на т.нар. „перемпция“, относно която в Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. на ВКС по тълк.дело №2/2013г., ОСГТК, е разяснено, че прекратяването на изпълнителното производство в тази хипотеза настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Смисълът на обсъжданата правна норма е свързан с това, че в изпълнителния процес, за разлика от исковия такъв, лицето, по чието искане той е образуван /взискателят/, има задължението със свои действия да поддържа неговата висящност, поради което разпоредбата свързва прекратяването на изпълнителното дело с пасивното поведение на взискателя – същият да не е поискал извършване на изпълнителни действия за период от две години.

Запознаването с материалите по приложеното изпълнително дело дават основание за формирането на извод, обратен на застъпвания в жалбата, а именно – че регулярно, периодично и винаги в срок по-кратък от упоменатия в ГПК, взискателят е проявявал активност в изпълнителното производство и е искал прилагане на способи за изпълнение срещу длъжника, част от които съдебният изпълнител е приложил.

Видно е, че изпълнителното дело против З. З. Д. е било образувано по молба на взискателя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на 24.01.2019г., въз основа на изпълнителен лист срещу Д., издаден на 08.01.2019г. по ч.гр.д.№1958/2018г. по описа на РСКюстендил.

На 04.02.2019г. са наложени запори върху банкови сметки на Д. в „ОББ“ АД и в „УниКредит Булбанк“ АД, като и двете банки са изпратили уведомления до съдебния изпълнител, че признават вземането върху което е наложен съответния запор.

На 28.08.2019г. с молба с вх.№7814 взискателят е поискал налагане на възбрана върху притежаван от Д. недвижим имот – овощна градина в землището на с.Таваличево, обл.Кюстендил. На 12.12.2019г. по искане на съдебния изпълнител в АВп. е вписана възбрана върху поземления имот.

С молба с вх.№2866/19.03.2021г. взискателят е поискал съдебният изпълнител да извърши справка за действащи трудови договори на длъжника и за налагане на запор върху трудовото възнаграждение над несеквестируемия минимум.

С молба с вх.№6359/15.06.2021г. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е поискало от съдебния изпълнител да извърши единна справка за налични банкови сметки на Д. във всички банки на територията на страната и за налагане на запори върху тях.

Горното искане е подновено и в молба с вх.№5129/16.05.2022г.

С молба с вх.№ 10043/30.08.2022г. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е поискало съдебният изпълнител да извърши опис, оценка и продажба на възбранения имот в землището на с.Таваличево.

2

С молба с вх.№4297/04.05.2023г. взискателят е поискал съдебният изпълнител да извърши справки за притежавани от длъжника банкови сметки и сейфове и налагане на запори върху тях; за трудови правоотношения и за налагане на запори върху трудовото възнаграждение; за притежавани МПС и налагане на запори върху тях; за установяване на недвижимо имущество и налагане на възбрана върху него.

В молба с вх.№6166/14.05.2024г. адв.Д.Д., като пълномощник на длъжника З. Д., е поискал ЧСИ да прекрати изпълнителното дело под №39/2019г., поради липсата на искани от взискателя и извършвани изпълнителни действия за времето от 12.12.2019г. и 30.08.2022г., с твърдение за наличие на хипотезата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

В обжалваното разпореждане от 20.05.2024г. съдебният изпълнител, след като е посочил, че е констатирал, че взискателят е искал системно и периодично извършване на изпълнителни действия, е приел, че не са налице основания за прекратяване на изпълнителното производство и е оставил подадената молба без уважение.

От изложената по-горе хронология е видно, че констатацията на съдебния изпълнител е вярна и не е налице период от поне две години, през който взискателят по конкретното дело да не е правил искане за извършване на изпълнителни действия.

Установимо е, че в поддържания от жалбоподателя период на бездействие – от 12.12.2019г. до 30.08.2022г., има подадени три молби, в които освен, че е искано извършване на справки, взискателят е искал и предприемане на конкретни изпълнителни действия, а именно – на датите 19.03.2021г., 15.06.2021г. и 16.05.2022г.

Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение спрямо конкретния длъжник, т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило /успешно или безуспешно/ или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане. В този смисъл е решение №37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр.д.№1747/2020г., IV г.о., ГК.

В уредената в чл.433 ал.1 т.8 от ГПК хипотеза относно бездействието на взискателя да поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, пораждаща последицата на прекратяване на изпълнението, законодателят приема, че липсата на процесуална активност е резултат на дезинтересиране на взискателя от осъществяваното принудително изпълнение. Прекратяването на производството съставлява и санкция за онзи кръг от кредитори, които за един сравнително дълъг период от време /2 години/ бездействат, като не полагат необходимите усилия за успешната реализация на съдебно признатите им и допуснати до принудително изпълнение права. При процесуална активност, проявена от взискателите, те не подлежат на санкция с перемпция. Взискателят е този, който винаги има право да сочи изпълнителни способи, а в случай на отказ на съдебния изпълнител да извърши искано от него изпълнително действие, той разполага с правото на жалба по чл.435 ал.1 от ГПК. Именно поради тази причина, законът не санкционира бездействието на съдебния изпълнител, а това на взискателя. Законодателят изрично е приел, че само в случаите, в които взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в двугодишен срок от последното действие, се презумира отпадане на интереса му от търсеното изпълнение и в този случай, на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, прекратяването на изпълнителното производство ще настъпи по силата на закона от момента на изтичане на срока, който тече, считано от последното действие на взискателя.

Наред с горното, следва да се обърне внимание, че не може да се очаква от взискателя периодично да иска прилагане на изпълнителни способи в случай, че поискан такъв е бил приложен. Както се сочи във вече цитираното по-горе решение №37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр.д.№1747/2020г., IV г.о., ГК, перемпцията не настъпва, ако след поискването на един изпълнителен способ в продължение на две години взискателят не е 3 поискал нов изпълнителен способ, най-малкото защото през това време може да се е осъществявал поисканият предходен изпълнителен способ, а преди неговият край не може да се прецени със сигурност, има ли нужда от друг способ.

Макар да е вярно твърдението в жалбата, че молбата за проучване на имуществото на длъжника сама по себе си няма отношение към течението на двугодишния срок, следва да се отбележи, че съединена с искането за налагане на запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е намерил при това проучване, молбата представлява редовно искане за извършване на изпълнително действие.

В този смисъл и доколкото взискателят системно е искал осъществяването на изпълнителни способи с предмет имущество на длъжника в предвидения двугодишен срок, то настоящият съдебен състав приема, че изпълнителното производство не е прекратено по силата на закона, съобразно разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

Жалбата, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

О С Т А В Я Б Е З У В А Ж Е Н И Е подадената от адв.Д.Д. от АК-Кюстендил, като пълномощник на З. З. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.***, имаща качеството на длъжник по изп.д.№20197440400039 по описа на ЧСИ Милена Джоргова, с рег.№744 и район на действие Окръжен съд-Кюстендил, жалба с вх.№8110/26.06.2024г., срещу разпореждане на ЧСИ от 20.05.2024г., с което е оставена без уважение молбата на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство по изп.д.№20197440400039 в хипотезата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Заверен препис от съдебния акт да се изпрати на ЧСИ М.Джоргова.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4