Решение № 551 от 26.09.2022, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 551 гр. Враца, 26.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Магдалена Б. Младенова при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Гражданско дело № 20211420102740 по описа за 2021 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от Д. П. А., ЕГН:

**********, и А. М. А., ЕГН: **********, и двамата с постоянен и настоящ адрес: гр.*****, ул. „******“ № *****, против „Юробанк България” АД, ЕИК: 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260.

В исковата молба се твърди, че на 27.08.2007 г. ищците сключили с ответното дружество договор за ипотечен кредит, по силата на който са уговорени условията по получения от тях заем в размер на 77 700 евро, чието погасяване било договорено да стане за 360 месеца. Поддържа се, че при подписването на договора ищците пожелали да обсъдят част от клаузите, съдържащи се в него, но индивидуално договаряне на условията било невъзможно. Твърди се, че ищците са изпълнявали задълженията си през цялото времетраене на договора добросъвестно, точно и съгласно сключения договор. Посочва се, че ищците са ипотекарни длъжници, тъй като по повод сключения договор са ипотекирали недвижим имот. Сочи се, че месечната анюитетна вноска между страните била определена на 491.12 евро за целия период на договора, считано от датата на усвояване на кредита до окончателното погасяване на задължението. Твърди се, че няколко месеца след сключването на договора ищците установили, че месечната им анюитетна вноска била вдигната, като не им била предоставено информация защо се е случило това и те започнали да заплащат завишения размер на вноските. През месец октомври 2015 г. анюитетната вноска била вдигната отново на 593.48 евро, което ги принудило да заплащат с 102.36 евро повече всеки месец над предварително договореното, като от тази дата до настоящия момент ищците заплащали тази завишена цена, въпреки че не са изразили изрично съгласие с нея. Поддържа се, че сумите, заплатени над договорената с договора месечна анюитетна вноска – общо в размер на 6 141.60 евро, са недължимо платени и следва да бъдат върнати на ищците.

Посочва се, че едностранното увеличаване на месечната вноска довело до събиране на повисоки такси за управление на кредита съгласно чл. 4, т. 2 от договора, според който банката събира такса в началото на всяка година в размер на 0.3% от остатъчната непогасена главница. Стигнало се до надплащане на такси в размер на 140 евро, които също били недължимо платени и следвало да им бъдат възстановени.

1

В исковата молба се излагат съображения, че клаузите, уговорени в чл. 3, ал. 1 и ал. 4, чл. 6, ал. 3, чл. 8, ал. 2 и ал. 3, чл. 12, чл. 14, ал. 3 и ал. 4, чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от сключения договор, са нищожни, тъй като позволяват на банката едностранно да променя лихвения процент по кредита, а от там и значително да завишава анюитетните месечни вноски.

Навеждат се доводи, че горепосочените клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като банката си запазва правото да вдига лихвения процент по кредита до размери, които не могат да бъдат контролирани и създават значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Поддържа се, че клаузите противоречат на чл. 143, т. 3 ЗЗП, защото промяната на Базовия лихвен процент на банката - ответник зависи изцяло от нейната воля и от договора не е ясно как и въз основа на какво банката взема решение да измени лихвения процент по договора. На следващо място се излагат съображения, че клаузите противоречат и на чл. 143, т. 10 ЗЗП, тъй като съдържат възможна промяна от страна на банката на лихвен процент при непредвидени в договора основания, като същото важи и за Тарифата за условията, таксите, лихвите и комисионните на ответника. Поддържа се, че посочването само на БЛП на самия ответник се характеризира с неопределеност, а методиката, по която се изчислява, е неясна за потребителя и тя е изцяло във властта на ответника. На следващо място се навеждат доводи и че клаузите са неравноправни и по смисъла на чл. 143, т. 12 ЗЗП, тъй като цената на услугата, т.е. лихвата, която ищците ще заплатят за срока до края на договора се завишава многократно, като при изтеглен кредит от 77 700 евро ищците ще бъдат принудени, без да имат възможност да се откажат от договора, да заплатят 25 794.72 евро повече от предварително договореното между страните.

Поддържа се, че посочените клаузи от договора са неравноправни по смисъла на чл.

146, ал. 2 ЗЗП, тъй като те не са индивидуално договорени. Твърди се, че при сключването на договора се предоставят бланки от банката - ответник, които не подлежат на коментар и договаряне, като клаузите били изготвени предварително от търговеца и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.

Посочва се, че клаузите в процесния договор противоречат и на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Посочва се в исковата молба, че на банката - ответник са заплатени парични суми, които не се дължат, поради неправомерно повишаване на месечната анюитетна вноска, като липсва основание още при самото престиране на сумите.

Иска се от съда да обяви за нищожни горепосочените клаузи от процесния договор и да осъди ответното дружество да заплати на ищците сумата от общо 6 281.60 евро, платена от ищците на ответника при начална липса на основание. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор, в който се изразява становище, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Не се оспорват фактите, че между ответното дружество и ищците е налице облигационна връзка – кредитно правоотношение по силата на сключения договор за банков кредит № ****** от ****** г. за покупка на недвижим имот; че отпуснатият размер на кредита е бил 77 700.00 евро; че първоначално уговореният между страните лихвен процент при отпускането на кредита е бил в размер на сбора от Базовия лихвен процент /БЛП/ на банката за жилищни кредити в евро, чиято стойност към този момент е била 6 % и уговорената фиксирана надбавка от 0,5 пункта, като по този начин се е формирал общият размер на лихвения процент от 6,5 %; че в договора е уговорена възможност за промяна на БЛП от страна на банката при настъпването на определени обективни условия, която влиза в сила чрез обявяването му на видно място в банковите салони; че паричната сума от 77 700.00 евро на ипотечния кредит е била реално отпусната от банката и преведена по банкова сметка на ищеца А. А. за заплащане на цената на закупения от ищците апартамент, като сумата е била погасявана от кредитополучателите според одобрения и подписан от тях погасителен план в уговорения размер на месечната вноска в евро; че размерът на месечната вноска в частта й за дължимата лихва е променян от 2 банката според предвидената в чл. 3, ал. 4 от договора възможност за промяна на променливата база на лихвения процент, като в случая това е станало 7 пъти: на 14.10.2007 г. повишаване на БЛП за евро от 6,5 % на 6,85 %, на 14.05.2008 г. повишаване на БЛП за евро от 6,85 % на 7,2 %, на 14.07.2008 г. повишаване на БЛП за евро от 7,2 % на 7,7 %, на 14.10.2008 г. повишаване на БЛП за евро от 7,7 % на 8,7 %, на 16.10.2008 г. намаляване на БЛП за евро от 8,7 % на 8,45 %, на 14.07.2011 г. повишаване на БЛП за евро от 8,45 % на 8,7 % и на 14.10.2012 г. намаляване на БЛП за евро от 8,7 % на 8,45 % при запазване на фиксираната договорна надбавка в първоначалния размер за целия срок на договора.

В отговора е посочено, че всички останали твърдения на ищците се оспорват.

Оспорва се качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП на ищеца А. А., за който се твърди, че е собственик на ЕТ „СИОН – А. А.” и съдружник в „Гарант Строй” ООД, като се посочва и че закупеният с кредита недвижим имот не е използван за задоволяване на потребителските жилищни нужди на семейството, а е ползван за търговска дейност на ищеца А. А. – отдаване под наем, като ищецът не би могъл да се ползва от потребителската защита по ЗЗП.

По отношение на осъдителните искове за евентуално надплатени без основание лихви в общ заявен размер от 6 141.60 евро се прави възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност, тъй като се касае за периодични плащания за лихва, а при евентуалност – възражение за изтекла обща 5-годишна давност, като се твърди, че претендираните суми, платени преди 16.07.2018 г., евентуално преди 16.07.2016 г., са погасени по давност.

Оспорва се твърдението в исковата молба, че задълженията по договора за кредит са били погасявани редовно, като се изтъква, че се е стигало до просрочие от повече от 90 дни.

Твърди се, че в договора за кредит е постигнато съгласие за прилагане на променлива лихва, като клаузите на чл. 3, ал. 1 и ал. 4, чл. 6, ал. 3 и чл. 12 от договора не са неравноправни. Изтъква се, че ищците са подали изрична молба за отпускане на процесния кредит, като след одобрението им, им е бил предоставен предварително проект на договора, чието съдържание са имали възможност да обсъждат и да влияят върху текста на клаузите му. Евентуално твърдяното тяхно несъгласие с тях не е било ясно заявено и не е имало искания за реструктуриране на кредита, който е бил изплащан в продължение на 14 години.

Поддържа се, че методологията за определяне на БЛП е свободно достъпна във всеки офис на банката, публикувана е на интернет страницата на банката и препращането към нея води до достатъчна определеност на основанието за промяна на лихвата по договора. Сочи се, че към датата на сключване на договора за кредит не е имало изрично нормативно задължение за банката-кредитор нито за включване на методологията в съдържанието на договора, нито за изготвяне и посочване на конкретна изчислителна формула и процедура за тежестта на отделните критерии в нея, като за изчисляването съобразно нея на променливия компонент на лихвата са необходими специални знания. Посочва се, че сключването на договори с променлива лихва е допустимо по закон, като задължение на банката е да посочи начинът, по който се формира дължимата лихва, което в случая е сторено. Оспорва се твърдението, че промяната на БЛП зависи изцяло от банката, като се посочва, че БЛП изразява трансферната цена на ресурса, приложима за банката, и се влияе от обективно действащи пазарни и икономически механизми и параметри, които могат да повлияят и в посока увеличаване, и в посока намаляване, а методологията за изчисление на БЛП не е била променяна в нито един момент. Твърди се, че соченото от ищците предвиждане в методологията на автоматизъм на промяна на лихвата при промяна на лихвообразуващите фактори е практически неприложимо. Изтъква се, че в случая е налице изключението на чл. 144, ал. 2 ЗЗП и за промяна на лихвата са били налице основателни причини, извън контрола на банката и на кредитополучателите, които са оказали влияние върху стойността на БЛП, като няма нормативно задължение основателната причина да е записана в договора за кредит. Посочва се, че доколкото предвидената в договора възможност на банката за едностранна промяна на 3 договорения БЛП, е била обусловена от обективни факти на финансовия пазар – променени едновременно пазарни условия и лихвена политика, следва да се приеме за осъществено изключението на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП. Изтъква се, че чл. 12 от договора не се е прилагал за определяне на възнаградителната лихва по кредита, а тарифата на банката била приложима само относно таксите за преводи по погасителните вноски по кредита. Посочва се още и че ищецът не е обеднял неоснователно с част от сумите за вноски по кредита, тъй като вноски са правени и от трети лица, не само от ищците, като за тях ищците не са обеднели и липсва причинна връзка между обедняването и обогатяването на банката.

По отношение на клаузите на чл. 8, ал. 2 и ал. 3 се твърди, че не са неравноправни, никога не са влизали в действие, че ЗПК и ЗКИНП, които въвеждат забрани за събиране на подобна такса, са приети след подписването на процесния договор за кредит, както и че размерът на таксата не е необосновано висок, а представлява реална и справедлива стойност на загубения приход на кредитора.