Решение № 7794 от 19.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7794 гр. София, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря И.на Ив. Коцева като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно гражданско дело № 20251100509659 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ответникът в първоинстанционното производство К. С., чрез пълномощника – адв. И. Н., срещу Решение № 8398 от 09.05.2024 г., постановено по гр. д. № 1522/2023 г. по описа на СРС, 75 състав, в частта, в която е прието за установено по предявените обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.

79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 139, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че К. Й. С. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, сумата от 20,24 лв. представляваща главница за услуга „дялово разпределение“ за периодът м.05.2019г.-30.04.2021г., сума в размер на 303,42 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на заокнната лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.099.2020г. – 14.06.2022г.

Решението е постановено при участието на „Техем сървисис” ЕООД в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца.

В жалбата се сочат доводи за неправилност решението в обжалваните му части. Поддържа се, че по делото липсват доказателства, кото да позволят формирането на извод че ответникът е изпаднал в забава. Сочи, че според общите условия на ищцовото дружество, длъжникът изпадал в забава не с оглед 45-дневния падеж на задължението, а в 45-дневен срок от публикуване на фактурата за потребено количество енергия за целия отчетен период, или твърди, че ответникът не дължи мораторна лихва върху задълженията по месечните фактури, а само за задълженията по общите фактури. В контекста на изложеното, поддържа, че доколкото липсват доказателства такива фактури 1 да са били публикувани на сайта на ищеца, поради което и неоснователен е изводът, че ответникът е изпаднал в забава.

На следващо място, оспорва основанието за присъждане на суми за такса дялово разпределение в полза на „Топлофикация София“, тъй като намира, че същото е останало недоказано по делото.

С тези съображения моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната му част. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД, ищец в първоинстанционното производство, чрез юрк. Н.С. /с пълномощно/ е подало отговор на въззивната жалба на ответника, в който излага, че първоинстанционното решение е правилно в обжалваната част и моли съда да го потвърди. Претендира разноски.

Третото лице помагач – „Техем сървисис” ЕООД не е изразило становище.

В частта, в която е: признато за установено, че К. С. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 415 ал.1 от ГПК от сумата от 2089,70 лева, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода от месец 06.2019 год. до 30.04.2021 год. за топлоснабдяван имотапартамент 7, находящ се в гр. ****, ведно със законната лихва, считано от 21.06.2022 г. до окончателното и изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 4364,28 лева, като неоснователен за сумата от 2182,14 лева и за сумата от 92,44 лева като погасен по давност и за периода м.05.2019 год., в частта, в която е: отхвърлен искът за заплащане на суми за услуга „дялово разпределение“ за разликата над 20,24лв. до пълния предявен размер от 40,48 лева, като неоснователен; в частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл. 86 ЗЗД за разликата над 303,42 лв. до до пълния предявен размер от 606,84 лева; в частта, в която са отхвърлени исковете на Топлофикация София против Д. С. и Р. С. Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба и отговора на въззивна жалба, след като се запозна с приобщените по делото доказателства, достигна до следните фактически изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /в този смис. т. 1, ТР № 1/09.12.2013 г. тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС/.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е валиден, допустим и по същество правилен. В мотивите на своето решение СРС е приел фактически положения и достигнал правни изводи, които въззивният съд споделя. В рамките на инстанционния контрол, въззивният съд констатира следното:

Законът за енергетиката урежда цената на услугата "Дялово разпределение" като част от съдържанието на договора по чл. 139"в" от ЗЕ между топло-преносното предприятие и лицето на което е възложено (пак 2 от топлопреносното предприятие - чл. 139, ал. 2 ЗЕ) извършването на дяловото разпределение. Това следва при сравнителен анализ на уредбата по чл. 139, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ вр. с чл. 139"в" ЗЕ и чл. 140, ал. 5 ЗЕ. След измененията на закона още от 2006 г. тази цена вече не подлежи на договаряне с потребителите - липсва като съдържание на договора по чл. 140, ал. 5 от ЗЕ, а се посочва в договора между топло-преносното предприятие и лицето на което е възложено (пак от топло-преносното предприятие) извършването на дяловото разпределение и се предвижда, че топло-преносното предприятие е платеца на тази сума. Съгласно влезлите в сила ОУ на ищеца от 2016гприложими за процесния период потребителите възстановяват на топлопреносното дружество стойността на тази услуга. Касае се за установен механизъм за опосредено плащане на цената на тази услуга, като се плаща от топло-преносното предприятие на лицето по чл. 139в, но доколкото услугата е в интерес на потребителя (чрез нея се определя реалното му задължение за ТЕ), той следва да я възстанови на продавача на ТЕ, каквото е предвиждането в ОУ на ищеца за продажба на ТЕ на клиенти за битови нужди.

В процесния случай, ищецът твърди, а и това се установява от обстоятелствата по делото /Договор от 22.08.2002г. и Договор от 03.06.2020г./, че услугата дялово разпределение е извършвана от третото лице – помагач на страната на ищеца.

В рамките на първоинстанционното производство, макар да оспорват основанието на претенцията на ищеца, ответниците по същество, не оспорват размера на задължението. От систематичното тълкуване на нормата на чл. 139 ЗЕ, в логическата й взаимовръзка с регулацията на чл. 150 ЗЕ следва извод, че ответниците не оспорват, че услуга дялово разпределение е извършвана в сградата в режим на етажна собственост, в която е разположен процесния имот. Последното, с оглед факта, че сама по себе си, услугата дялово разпределение предполага функцията по отчитане на размера на реалното потребление на топлинна енергия за отделните имоти, разположени в сграда в режим на етажна собственост.

Неоснователно е възражението за недължимост на обезщетение за забавено плащане на задължението за предоставената топлинна енергия.

В процесния случай, противно на доводите на въззивника, ищецът не претендира такова за период преди издаване на изравнителните фактури.

Ищецът претендира такова обезщетение от 15-то число на м.09.2020г., съответно 2021г., - деня на изтиане на 45 дни от издаването на изранвителните фактури /в случая 31.07.2020г. и 31.07.2021г./.

Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София " ЕАД одобрени с Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия от 2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е 3 необхоД. покана, за да бъдат поставени ответниците в забава /арг. от чл. 84, ал.

1 ЗЗД/. В същият смисъл и решение 5372/02.10.2024 г. на СГС по в.гр.д.

11580/2022г-недопуснато до касационен контрол с Определение 2198/30.04.2025 г. на ВКС по гр.д. 319/2025 г.

Предвид гореизложеното решението е правилно в обжалваните му части и следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора разноски се следват на въззиваемия и следва да бъдат определени в размер на 200 лв., представляващи юрисконсутско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски градски съд, II-Д въззивен състав, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8398 от 09.05.2024 г., постановено по гр. д.

№ 1522/2023 г. по описа на СРС, 75 състав, в обжалваната му част.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК К. Й. С., ЕГН **********, да заплати сумата от 200 лв. на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 – представляваща, разноски във въззивното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач – „Техем сървиси“ ЕООД, на страната на ищеца.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4