Решение № 4864 от 11.08.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е гр. София, 11.08.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на шести юли две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЛЮБОМИР В.

ЧЛЕНОВЕ:

КАЛИНА АНАСТАСОВА мл. с. ЕВЕЛИНА

МАРИНОВА при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл.съдия Евелина Маринова в. гр. д. № 14 645 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 178367 от 29.07.2019 г. по гр.д. №

49224/2018 г. на СРС, I ГО, 42 състав Н.Г.К. е осъден да заплати на Д.В.В., на основание чл.45 ЗЗД, сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 25.07.2018 г. до изплащане на вземането. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 500 лв. разноски по делото.

Срещу така постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника Н.Г.К., в която се излагат доводи за неправилност на решението. Жалбоподателят счита, че по делото не се установява да се е осъществил фактическият състав на непозволеното увреждане и в частност – наличието на вредоносно деяние, извършено виновно. Навежда оплакване, че изявлението му е реплика на заявеното от ищеца в предходно телевизионно интервю, че гладната стачка, която жалбоподателят е обявил е за въображаеми престъпления – продажба на шофьорски книжки на лица, нямащи надлежно придобити умения за това, както и манипулация на резултатите от провежданите изпити за придобиване на правоспособност на водач на МПС, които действия подлежат на строг контрол и то именно от структурите на ИА „Автомобилна администрация“ към Министерство на транспорта, в която ищецът заема длъжността „главен секретар“.

В интервюто било заявено, че ответникът симулира гладна стачка. Интервюто било дадено по ТВ „Европа“ съвместно с изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“ А.П., който към този момент бил подсъдим за престъпления от общ характер. Излага съображения, че към посочения момент от официални изявления на представители на Прокуратурата е бил публично известен фактът на извършване на масови арести на служители на агенцията за злоупотреби със служебното им положение и конкретно – за продажба на шофьорски книжки и манипулации с провежданите изпити, като именно по отношение на законосъобразното протичане на обучителния процес на кандидатите за водачи на МПС ищецът има преки служебни функции на контрол и методическо ръководство. Излага доводи за неправилност на извършеното от първоинстанционния съд тълкуване на понятието „криминално проявено лице“, относимо според жалбоподателя към подсъдимия към момента изпълнителен директор на ИА „Автомобилна администрация“ А.П. и участващия заедно с него в телевизионната изява ищец. Развива доводи във връзка с показанията на разпитания по делото свидетел К.Д.и ангажираните писмени доказателства – сигнали до компетентните органи, в които се сочат данни за извършени престъпления на различни длъжностни лица в системата на ИА „Автомобилна администрация“, занимаващи се с въпроси, пряко свързани с правомощията на ищеца, както и за извършени пряко от него закононарушения. Жалбоподателят твърди, че тези сигнали са станали негово достояние, като са били и предмет на разглеждане от нарочно създадена Парламентарна комисия в НС през 2018 г. Счита, че изявлението, за което са твърди, да е причинило неимуществени вреди на ищеца, има оценъчен характер. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от ищеца Д.В.. Счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че са му били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на доброто му име, в резултат от публикация на ответника, в която ищецът е определен като криминално проявено лице. Излага доводи, че от страна на ответника не са ангажирани доказателства за верността на това твърдение. Счита за неотносими доводите на жалбоподателя относно: съвместно телевизионно интервю, дадено от ищеца и лицето А.П.; образувано наказателно производство срещу трето за спора лице – А.П.; действията на Прокуратурата; показанията на свидетеля Д.за подавани сигнали до различни институции. Излага съображения, че изводите на съда се основават на събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД.

С исковата молба ищецът твърди, че заема длъжността главен секретар на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Твърди, че ответникът в своя интернет блог е публикувал статия на адрес: http://bosia.blog.bg/drugi/2018/07/07/do-rvkovodstvoto-na-tv-evropa.1616361 със заглавие и текст, както следва: „ДО

РЪКОВОДСТВОТО НА ТВ ЕВРОПА ПРАВО НА ОТГОВОР от Н.Г.К.-Б., София, ж. к. *******, тел. *******. Дами и господа от ръководството на ТВ Европа, на 06.07.2018 г. излъчихте интервю с криминално проявените лица А.П. /Г.Л., подсъдим по дело за изнудване, зам. министър на МТИТС и зам.директора на ИА „Автомобилна администрация“ В., в което моето име се спряга като политическа дейност и се оспорва основанието ми за гладна стачка. Като оставим настрана всички лъжи и инсинуации, интервюто съдържа множество гнусни манипулации, които аз настоявам да опровергая с документи, факти и свидетели. За тази цел настоявам да ми се даде правото на отговор, на който да присъствам заедно със служителя на ИА „Автомобилна администрация“ И.К., за което да уведомите ръководството на ИА „АА“ да бъде освободен от работа конкретно за интервюто за времето, когато трае правото на отговор. Настоявам да бъда уведомен до 09.07.2018 г. /понеделник/ до обяд за часа и датата на явяването ми, за да мога да предприема необходимите мероприятия да се явя. 07.07.2018 г. София Н.К.-Б.“. Твърди, че е неосъждан, поради което не отговаря на истината фактическото твърдение на ответника, че е криминално проявен, което се явява позорящо за ищеца. Счита, че е осъществен фактическият състав на деликта, доколкото в причинна връзка с виновното и противоправно деяние на ответника, изразяващо се в отправяне на клеветнически твърдения, е претърпял неимуществени вреди: засегнати са били честта, достойнството, авторитета и доброто му име; настъпила е промяна в отношението на съседите му и на лицата извън семейството и най-близкия му приятелски кръг; ищецът е изпитвал негативни изживявания – стрес, неудобство, възмущение, гняв, безсилие, притеснение, в т.ч. относно начина, по който клеветническите твърдения ще се отразят на децата му – на 11 г. и 16 г. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от деликт, ведно със законната лихва от предявяване на иска до изплащане на сумата. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Н.Г.К., с който оспорва предявения иск.

Не е спорно между страните, а се потвърждава и от представения констативен протокол от 11.07.2018 г. на нотариус рег. № 340 на НК, че на интернет адрес: http://bosia.blog.bg/drugi/2018/07/07/do-rvkovodstvoto-na-tv-evropa.1616361 е публикувана статия с посоченото от ищеца съдържание от 07.07.2018 г., чийто автор е ответникът.

Представен е доклад с рег. индекс № 11-29-1360/13.02.2018 г. от инж.И.К., инспектор в областен отдел „Автомобилна администрация“, гр. София до Главния директор на Главна дирекция „АИ“; сигнал от инж.И.К. от 04.07.2017 г. до Главния прокурор на Република България; обяснение от инж.И.К. от 02.08.2017 г. във връзка с подаден от него сигнал; сигнал от инж.И.К. до Главния прокурор с вх. № 2641/19.02.2016 г.; обяснение от инж.И.К. от 25.01.2017 г. във връзка с подаден от него сигнал; учебен картон на кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС № 3320149/17.10.2016 г. на лицето С.С.Л.; свидетелство за основно образование серия Е-15, № 037098, рег. № 2185-30/24.03.2016 г. на лицето С.С.Л.; сигнал от инж.И.К. до Главния прокурор с вх. № 2641/15.11.2016 г.; писмо изх. № 1129-8653/4/05.05.2017 г. от Главния секретар на ИА „Автомобилна администрация“ Д.В. до П.Д., Директор на Дирекция „ППС и водачи“.

Представено е открито писмо от лицето К.Д.до Председателя на временната комисия на НС за разглеждане на сигнали от граждани за обучението и изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС вх. № ПГ-8194-К-52/13.09.2018 г. и сигнал от лицето К.Д.до Главния прокурор на Република България вх. № 37737/05.07.2018 г.

Видно от свидетелство за съдимост рег. № 85820/25.07.2018 г. лицето Д.В.В. не е осъждано.

Видно от удостоверение вх. № 5211540/21.12.2018 г., изд. от СГП, пр.пр. № 21507/16 г. по описа на СГП е образувана по повод изпратен на 22.12.2016 г. по компетентност сигнал от И.К. с оглед данни за извършено престъпление. От удостоверението не се установява посочената пр.пр. № 21507/16 г. по описа на СГП да има отношение към ищеца, като в същото се посочва, че с постановление от 19.04.2017 г. на СГП, на основание чл.24, ал.1, т.1 НПК, е отказано образуването на досъдебно производство.

Пред

СРС е разпитана свидетелката С.Ч., която заявява, че в продължение на 15 години до края на м.10.2016 г. е работила в ИА „Автомобилна администрация“, където е заемала длъжността Директор на Дирекция „Административно-правно обслужване“, по повод на което познава ищеца в качеството му на неин ръководител, а след прекратяване на трудовото й правоотношение е продължила да поддържа контакт с него в качеството на негов бивш колега. Заявява, че е чела процесната публикация, в която ищецът е определен като криминално проявено лице и за която е разбрала от неин бивш колега от Агенцията, който й се обадил, за да я коментират, като след публикуването на статията се е чувала с ищеца по телефона и го е виждала лично. Депозира показания за отражението на процесната статия – че същата е била коментирана от колегите на ищеца, като доста от тях, които продължават да работят в Агенцията, са променили отношението си към него и са станали по-резервирани; че ищецът е бил силно разтревожен, чувствал се е омерзен и възмутен, като този ефект от публикацията свидетелката е наблюдавала и при последващите им контакти.

Пред

СРС е разпитан свидетелят П.Г., който заявява, че познава ищеца повече от десет години, тъй като семействата им са приятелски; че е чел процесната статия, за която е разбрал от ищеца и в която същият е описан като криминално проявен; че ищецът има две деца – момчета на 11-12 години и на 17 години, от чиято реакция е изпитвал притеснение, като по-голямото от тях знае какво е „криминално проявен“ и е питало свидетеля дали написаното е вярно; че от съпругата си знае за подмятания от страна на съседи на ищеца след публикуването на статията; че знае за случай на арести в Агенцията, във връзка с който ищецът е стоял 10-12 часа в Агенцията, като заявява, че не знае дали ищецът е викан като свидетел по повод на арестите в службата му, но не е имал общо със случката и самият той е бил изненадан от случващото се и е казвал какво е разбрал от Прокуратурата и следствените органи.

Пред

СРС е разпитан свидетелят К.Д., който заявява, че е работил в ИА „Автомобилна администрация“ от създаването й до 29.01.2018 г. на различни длъжности, последната от които Началник на областен отдел „Автомобилна администрация – София“, във връзка с което познава ищеца, като познава и ответника, с когото са познати и съмишленици в борбата с корупцията и по-точно тази в ИА „Автомобилна администрация“. Депозира показания относно последователно заеманите от ищеца длъжности в Агенцията, като пояснява, че във връзка с изпълнение на служебните си задължения при констатирани нарушения е сигнализирал в Агенцията за най-различни неща и след като не е взимано отношение, е имало подавани сигнали до компетентни органи; че не може да каже дали подаваните от него сигнали са били разпределяни на ищеца, но е имало случаи, които са достигали до него и за които не е било взето отношение – относно служители, които свидетелят заявява, че не са вършили съвестно работата си и по този начин са били прикривани; че освен Прокуратурата е сигнализирал и назначената временна комисия за причините, поради които определени хора, в т.ч. ищецът, следвало да бъдат освободени от работа, тъй като считал, че не изпълняват добре служебните си задължения; че знае ищецът да е бил изслушван в анкетната комисия по повод сигнали на граждани при обучението и провеждането на изпити за кандидат водачи; че е бил свидетел на различни медийни изяви на ищеца, в т.ч. по ТВ „Евроком“ заедно с А.П., където е било изразено съмнение, че ответникът К. е в процес на гладна стачка; че не може да каже дали ищецът е осъждан или криминално проявен.

Разпечатката съдържа 32 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/054624fd-2c4b-4f47-88a3-b447f57a10b7