Решение № 138 от 26.10.2018, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ ... гр. Пирдоп, 26.10.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД-

ПИРДОП, трети състав, в публичното заседание, проведено на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесетата година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ ДОНКА ПАРАЛЕЕВА при участието секретаря Петя Александрова, сложи за разглеждане докладваното от съдията Паралеева АНД № 189 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Л.Т.Б., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Наказателно постановление № 5-4/17.04.2018 г., издадено от началника на РУ-Пирдоп към ОДМВР-София, с което на основание чл.53 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.212 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер 500 лв. за нарушение на чл.87, ал.1 ЗОБВВПИ, изразяващо се в това, че на 17.04.2018 г., около 14.50 часа в гр.Пирдоп, бул. „Цар Освободител“ №49, не е подал заявление по образец в едномесечен срок преди изтичане на срока за РНУСООБ, серия №20160265695 с валидност 06.11.2017г.

В жалбата се твърди, че при издаване на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, опорочаващо цялата административнонаказателна процедура и представляващо абсолютно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление /НП/. На първо място се сочи, че е допуснато нарушение на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, вменяващи задължение на актосъставителя и административно наказващия орган да посочи датата на извършване на нарушението. Както в АУАН, така и в НП била посочена датата на изтичане на разрешителното за съхранение и носене на оръжие, но не и периода на нарушението, което в случая е извършено чрез бездействие от 06.10.2017г. до 06.11.2017г., а към датата 17.04.2018г. (посочена в АУАН и НП) бездействието на жалбоподателя е било несъставомерно. На следващо място, жалбоподателят навежда доводи и за нарушение на материалния закон, тъй като разпоредбата на чл.87, ал.1 ЗОБВВПИ не била императивна по своя характер и не вменявала задължение, а визирала само една правна възможност за лицата, придобили първоначално разрешение за съхраняване на огнестрелно оръжие и боеприпаси, да го подновят преди още да е настъпил крайният срок на валидността му, поради което законодателят не е посочил в същата разпоредба, че лицето е „длъжно“ да подаде подобно заявление. При това положение за съхраняването на оръжието след изтичане на срока за носене на огнестрелно оръжие, било налице отделно нарушение- на правилата за съхранение на оръжие. Освен това, административно наказващият орган не бил обсъдил и степента на обществена опасност и не бил извършил индивидуализация на наказанието за приложимостта на чл.28 ЗАНН. Във връзка с изложеното жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощения адв.

Петя Николова от САК, която поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорваното НП като незаконосъобразно, като съдът приеме съображенията, изложени в жалбата.

Въззиваемата страна- РУ Пирдоп, както и РП-Пирдоп не изпращат представител в съдебно заседание и не ангажират становище.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Установи се от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно: АУАН бл. № 546221 и номер на РУ 5-4/17.04.2018 г.; заповед № Iз-1761/28.08.2012 г., трудова длъжностна характеристика на длъжността младши полицейски инспектор в „Контрол над общоопасните средства“ сектор „Охранителна полиция“ в РУ-Пирдоп и свидетелските показания на лицето Г.М.П., че административнонаказателното производство срещу жалбоподателя Б. е образувано със съставения срещу него акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ от 17.04.2018 г., съдържащ констатации, че на 17.04.2018 г. в гр. Пирдоп, бул. „Цар Освободител“ №49 Л.Т.Б. не е подал заявление по образец в едномесечен срок преди изтичането на срока на РНУСООБ, сер. №20160265695, валидност- 06.11.2017г. В АУАН се сочи още, че лицето притежава „Байкал/ИЖ94“ кал.12/30-06, сер. №********* и „Бенели“, мод. „Argo E Base“, кал.308 win сер №ВВ/ЦВ130337415, иззети с протокол за предаване на ООБ на 14.02.2018г.

В хода на съдебното производство се събраха гласни доказателства посредством разпита на актосъставителя – младши полицейски инспектор в служба „КОС“ към РУ-Пирдоп, който излага своите спомени за фактите около процесния случай. Според свидетеля Г.М. нарушението, което е установил при жалбоподателя е, че не бил подал заявление в едномесечен срок преди изтичане на срока на разрешението за носене, употреба и съхранение на оръжие.

Сочи, че нарушението установил посредством електронната система „ЕАР-КОС“ и книгите със списъците на лицата, които имат огнестрелни оръжия. Свидетелят заявява, че към момента, когато установил нарушението, разрешителното на Л.Б. било вече изтекло и че той в последващ момент не е подавал документи за подновяване на разрешителното. Свидетелят М. поддържа констатациите си от АУАН и твърди, че е преценил, че допуснатото от Б. нарушение е именно това, за което му е съставил акта, тъй като такива са им указанията от Областната дирекция.

Сочи, че процедурата е спазена, като на нарушителя е връчен екземпляр от АУАН.

Свидетелят няма конкретен спомен дали другото лице, вписано в АУАН- колегата му Я.Е., е присъствал при установяване на нарушението или само при съставяне на АУАН.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице (соченото за нарушител) против подлежащо на обжалване пред съд наказателно постановление в законоустановения срок чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 30.07.2018 г., а жалбата е подадена на 06.08.2018 г.).

Съдът, в контекста на правомощията си на съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери че обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон, поради което се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна.

Компетентността на актосъставителя за съставяне на АУАН произтича от законовата разпоредба на чл.215, ал.1 ЗОБВВПИ и служебното качество, което лицето има, а именно полицейски служител, за чиято длъжност е представена и длъжностна характеристика, според която едно от основните задължения на младши полицейски инспектор „КОС“ да съставя АУАН. Компетентността на издаващия наказателното постановление началник на РУ Пирдоп се извежда от изричен акт на министъра на вътрешните работи- Заповед № Iз-1761 от 28.08.2012 г. във вр. чл.215, ал.2 ЗОБВВПИ, с която заповед е определено кои лица имат правомощия да издават НП по ЗОБВВПИ. В този смисъл, атакуваното НП и предхождащия го АУАН са издадени от компетентни органи.

На първо място, актът за установяване на административно нарушение е съставен при нарушение изискванията на чл.40 ЗАНН по отношение на свидетелите. В чл. 40 ал.1-4 ЗАНН е посочено в присъстването на кои лица се съставя АУАН. Освен нарушителят или негов представител, следва да присъстват свидетелите, присъствали при извършване или установяване на нарушението. Това е първата хипотеза и тя предвижда присъствие на свидетел или свидетели - очевидци, било на извършване на административното нарушение, било на констатирането му от актосъставителя, без да се изисква някакъв специален брой на тези свидетели. В ал.3 от същата разпоредба е предвидено, че при липса на свидетели, присъствали при извършване или установяване на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на други двама свидетели, като това изрично следва да се отбележи в АУАН. В настоящия случай, според вписаното в самия АУАН, станал основание за издаване на обжалваното наказателно постановление, същият е съставен в присъствието само на един свидетел, който не е очевидец на извършване или установяване на нарушението, а единствено на съставяне на акта. В този смисъл актът е съставен в разрез с изискванията на чл.40 ЗАНН.

АУАН е съставен преди изтичане на преклузивните срокове по чл.34 ЗАНН в случай че нарушението е допуснато на посочената в АУАН дата- 17.04.2018г. Същият е изводът за спазването на преклузивните срокове и в случай, че нарушението е осъществено чрез бездействие и в срока, посочен в жалбата: от 06.10.2017г. до 06.11.2017г., доколкото ЗАНН задължава компетентните органи да съставят АУАН в срок до 3 месеца от откриване на нарушителя и до 1 година след извършване на нарушението. Може да се счете, че нарушителят е открит към момента на установяване и на самото нарушение, което в случая според свидетеля е станало при проверка на книгите със списъците на лицата, които имат огнестрелни оръжия, без да уточнява кога е било това, като съдът приеме, че това е датата, на която са иззети оръжията на жалбоподателя и която е отразена в АУАН- 14.02.2018г. От тази дата до датата на съставяне на АУАН не е изтекъл тримесечният срок, течащ от откриване на нарушителя, а от 06.11.2017г. /последната възможна дата на нарушението/ до датата на съставяне на АУАН – 17.04.2018г. не е изтекъл и едногодишният срок, течащ от извършване на нарушението.

Спазен е предвиденият в чл.52, ал.1 ЗАНН едномесечен срок за произнасяне от страна на наказващия орган, който е издал обжалваното НП в същия ден, в който е съставен АУАН, с което обаче е нарушил изискването за предоставяне на 3-дневен срок за възражения от страна на административно привлеченото лице, закрепен в чл.44, ал.1 ЗАНН. Това нарушение би могло да се счете за съществено само в случай, че в 3-дневния срок, от който лицето е било лишено, са постъпили неговите възражение и същите са останали необсъдени в НП, тъй като то е издадено преждевременно, с което би било нарушено и правото на защита на соченото за нарушител лице. Случаят не е такъв, тъй като възражения жалбоподателят не е направил нито в АУАН, нито впоследствие в 3-дневния законоустановен срок, поради което правата му не са засегнати, макар административнонаказващият орган да е допуснал процесуално нарушение с издаването на АУАН и НП в един и същи ден.

Следва да се отбележи, че наказателното постановление, от което се поражда отговорността за жалбоподателя, е било издадено при частично спазване на изискванията на чл.57 ЗАНН и при липса на някои от реквизитите, посочени в него, като същото се отнася и за АУАН. Изложението на обстоятелствата, при които е извършено нарушението е само частично направено, въпреки изричното изискване на чл.57, ал.1, т.5 и чл.42, т.4 ЗАНН за пълно и всеобхватно описание на релевантните факти, включително дата и място на извършване на нарушението. Това изискване на закона е закрепено, доколкото с описание на фактите, съпътстващи нарушението, се гарантира от една страна пълна информираност на нарушителя за какво точно нарушение бива ангажирана отговорността му, а от друга страна- улеснява компетентните органи в преценката извършено ли е или не нарушението.

В конкретния случай административнонаказващите органи не са направили разграничение между това кога би могло да е извършено нарушението и кога то е установено, което е съществено за преценка относно ангажирането или неангажирането на административнонаказателната отговорност на лицето.

Непосочването на съставомерен елемент нарушава правото на защита на лицето.

Датата 17.04.2018г., на която не е ясно какво точно се е случило, но същата е много след изтичане на старото разрешително на жалбоподателя за съхранение на оръжие, не е съставомерна и представлява евентуално дата само на съставяне на АУАН, но не и на извършване на нарушението. След последния ден на срока, закрепен в чл.87, ал.1 ЗОБВВПИ не може да се извърши съставомерно деяние, защото законът не го обявява за наказуемо. В случаите на съставомерно бездействие в определен период от време, този период е съставомерен факт, който поглъща изискването за посочване на конкретна дата. Датата на евентуалното нарушение, за което компетентният орган е искал да ангажира отговорността на Б., в настоящия случай е периодът, в който лицето е бездействало /06.10.2017г.-06.11.2017г./ и този период трябва да е посочен в АУАН и НП, за да е изпълнено изискването за пълно описание на нарушението.