Решение № 197 от 05.06.2025, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Петрич, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Елена Пашова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело № 20251230100124 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на молба вх. № 917/30.01.2025 г., подадена от Р. К. В., ЕГН ********** от гр. П., ул. „Екз. Й.“ № **, действаща чрез адв. И. М., с адрес на призоваване и връчване на книжа гр. П., ул. „С. К.“ № * срещу „Кр. Й." ООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление град Х., п.к. ****, булевард „Б." № ***

Ищецът твърди, че е страна по Договор за паричен заем № 282249 към искане № 282249 с дата на сключване 22 Август 2024 година с „Кр. Й." ООД.

Твърди, че на 22.08 2024 г. се е подписал под „полупразна бланка" за Договор за паричен заем, в която не са били попълнени всички параметри по договора за заем. Съгласно Договора на В. е предоставена от ответника в заем сума от 1 500 лева, при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора, 48.054 ГПР и месечен лихвен процент 3.330%.

Твърди, че типовата клауза в чл.4, ал 2 от Договора съдържа декларативно волеизявление, което не отговаря на обективната истина, тъй като при подписването на Договора, Общите Условия не са били предоставени на В. и тя не е изразила писмено съгласие върху самите тях, че ги приема.

С чл. 6 от договора е договорено представяне на обезпечение в три дневен 1 срок, отговарящо на определени от кредитора условия или банкова гаранция.

В чл. 8 на същия договор, като неустойка, при неизпълнение на това задължение, е уговорена сумата, посочена в договора. Твърди, че към настоящия момент общото задължение на кредитополучателя по Договора възлиза на остатъка от 3012 лева - а именно 1512 лева.

Счита, че Договор за паричен заем № 282249/2024 година е недействителен поради неспазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/. По горепосочения Договор за потребителски кредит, Р. В. е усвоила заетата сума.

Ответникът „Кр. Й."-ООД е небанкова финансова институция по смисъла на чл.З от Закона за кредитните институции /ЗКИ/, като Дружеството има право да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на Договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

Твърди, че сключеният Договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Посочва чл. 22 от ЗПК, съгласно който, когато не са спазени изискванията на чл. 10. ал. 1, чл. 11, ал. 1. т. 7, 12 и т. 20, чл.12, ал 1, т.7 - 9 от ЗПК, Договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато гои бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата на другите разходи.

Счита, че основание за недействителност на договора за потребителски кредит, е свързано с изискването на чл.11, ал 1, т 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка посочва, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо 2 в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а 4 не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на Договора и да преценява кои суми точно ще дължи конкретния случаи е посочено, че ГПР е 48.054 % с месечен лихвен процент 3.330 %, но от съдържанието на Договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Твърди, че всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно /като сума в лева/ е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законова основание Следва да се има в предвид, че погасителния план е оформен с включено възнаграждение за неустойка, дължимо на вноски, което сочи, че още към момента на сключване на Договора е било известно това оскъпяване, но няма данни този разход да е включен в ГПР.

С оглед на изложеното, счита че Договор за паричен заем № 282249/2024 година не отговаря на изискванията на чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от него води до неговата недействителност съобразно чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване на защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредити, а от друга към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити ,така че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна. разбираема и недвусмислена информация в Договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на Договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че Договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и във връзка с чл.26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

При условията на евентуалност, моли съда да приеме, че клаузатана чл.11 за неустойка от Договор за паричен заем № 282249/2024 година е нищожна поради заобикаляне на закона - чл.26, ал 1. пр.2 от ЗЗД във връзка с чл.11, ал.1, т. 10 и т 19, ал 4 от ЗПК, противоречие с добрите нрави - чл.26. ал. 1, пр.З и неравноправност – чл. 143,, ал 2, т 5 от ЗЗП във връзка с чл.146, ал.1 от ЗЗП.

3

Уговорената между страните в чл. 11 от Договора за потребителски кредит неустойка е за неизпълнение на задължението на кредитополучателя, посочено в чл. 6 от Договора да предостави на кредитора обезпечение на дълга. Твърди, че това задължение е непарично. От неизпълнението му не произтича пряка вреда за кредитора Неблагоприятните последици за него са свързани с евентуални затруднения при събиране на необезпеченото вземане.

Те могат да настъпят едва след падежа на задължението. Но дори и след това за кредитора е налице интерес от обезпечаване на дълга, тъп като ще разполага с допълнителна гаранция за събиране на вземането. С оглед на това поставянето на твърде кратък срок за предоставяне на обезпечение - три дни от сключване на Договора, е нелогично и икономически необосновано.

Уговарянето на такъв срок, завишените изисквания, на които трябва да отговарят поръчителите, както и непосилните условия за представяне на банкова гаранция в размер на два пъти общата сума за плащане по Договора за кредит, показват, че единствената цел на неустойката е различна от присъщата й по закон функция да обезпечи изпълнението и да обезщети и санкционира неизпълнението. За кредитора е предварително ясно, че кредитополучателят трудно би могъл да осигури което и да било от исканите обезпечения и е почти сигурно, че ще дължи неустойка. Следователно действителната цел на тази неустойка е да породи допълнително парично задължение за заемателя. наред с това да върне главницата и да заплати възнаградителна лихва, а това прави неустойката нищожна съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 година по тълкувателно дело № 1/2009 година на ОСТК на ВКС Твърди, че неустоечната клауза е формулирана по такъв начин, че да заобикаля императивните законови разпоредби на чл.11, ал. 1, т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК, регламентиращи разходите по кредита. Заплащането на неустойката представлява скрит косвен разход за кредитополучателя, който е свързан с кредита и увеличава цената му. Тя няма характеристиките на възнаградителна лихва, тъй като не зависи от размера на заемната сума и от срока за ползване на кредита, но неминуемо води до възникване на допълнителни разходи за кредитополучателя, които са били известни на кредитора към момента на сключване на Договора за кредит и е трябвало да бъдат включени в ГПР на основание чл. 19, ал. 1 и ал.2 от ЗПК. Твърди, че в случая това не е сторено, като по този начин отразеният в Договора размер на ГПР се оказва неверен, а посочената стойност на ГПР е в пъти по-ниска от 6 4 действителната такава. Това, освен, че заблуждава потребителя за реалната икономическа тежест на кредита, заобикаля императивното изискване на чл.

19, ал.4 от ЗПК за максималния допустим размер на разходите по кредита и противоречи на задължителното изискване на чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на размера на ГПР в Договора за потребителски кредит.

Твърди, че клаузата противоречи на добрите нрави съгласно чл.26, ал. 1, пр.З от ЗЗД и е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.5, тъй като задължава кредитополучателя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Налице е значителна нееквивалентност на насрещните престации в ущърб на потребителя. По този начин неравноправно се третира икономически по[1]слабия участник в оборота и се използва недостига на материални средства у него за облагодетелстване на другата страна по сделката. Това противоречи на установените в гражданския и търговския оборот неписани правила за добросъвестност, накърнява принципа на справедливост и равнопоставеност между гражданскоправните субекти и за еквивалентност на престациите по двустранни Договори.

С оглед на изложеното, моли, при условията на евентуалност, съдът да прогласи за нищожна неустоечната клауза, като заобикаляща закона, накърняваща добрите нрави и като неравноправна.

Иска се от съда да постанови решение, с което обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит сключения между страните Р. К. В., ЕГН ********** от град П., улица „Екз. Й." № ** и „Кр. Й." ООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление град Х. бул. „Б." № ***, Договор за паричен заем № 282249 към искане № 282249 с дата на сключване 22.08.2024 г. При условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли главния иск, прави искане да се провъзгласи за нищожна клаузата за неустойка в чл. 11 от Договора за паричен заем №282249/2024 година, поради заобикаляне на закона - чл.26, ал. 1, пр.2 от ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК, противоречие с добрите нрави - чл.26, ал.1, пр.З и неравноправност – чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП във връзка с чл. 146, ал 1 от ЗЗП. Ищецът претендира сторените разноски.

Прави доказателствени искания.

В законоустановения срок ответникът, действащ чрез процесуален 5 представител, депозира писмен отговор, с претенциите като неоснователни и недоказани. който оспорва исковите

Сочи, че с оглед предвиденото в чл.19, ал.2 и ал.З от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула, отразена в приложение № 1 към закона, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Във формулата не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит.

С оглед на изложено, счита че процесният договор напълно отговаря на изискванията на чл. 10 ЗПК и не е в противоречие с тях. Спазени са изискванията на посочените разпоредби. Договорът е изготвен на разбирам език. Всички параметри по него са изчислени към момента на сключването му и са посочени по ясен и четлив начин, съгласно изискванията на ЗПК. В него е посочен общия размер на заема, условията за усвояването му, лихвения процент, ГПР, общата сума, дължима от ищеца, изчислена към момента на сключване на договора за заем, както и информация за правото на потребителя при погасяване на главницата (чл.5 от договора). Подписан е погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. В настоящия случай заемът се погасява при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора. Няма промени в лихвения процент за срока на отпускане на кредита.