Решение № 7 от 07.01.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№7 гр. С., 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично засеД.е на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20251800500869 по описа за 2025 година

С решение № 137 от 30.04.2025 год. по гр. дело № 1678/2024 год. РС-Б. е осъдил С.

А. В. от гр. Б. да заплати на И. Г. Ц. от гр. С. сумата 257,50 лева, представляваща обезщетение за ползване без основание на ½ ид.ч. от апартамент, находящ се в гр. С., ж.к.

„Л.-В“, ул. „Проф. Б.Ц.“, бл. 12, ет. 2, ап. 5, който ищцата И. Ц. е притежавала в съсобственост с П.С..В., починал на 25.08.2024 год., изразяващо се в средния месечен пазарен наем за периода от 21.05.2024 год. до 21.06.2024 год., както и да заплати сумата 7,52 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 21.06.2024 год. до 05.09.2024 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.09.2024 год. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане, както и сумата 200 лева разноски по делото, съобразно уважената част от исковете. С решението съдът е отхвърлил исковете на И. Ц. срещу С. В. за заплащане на обезщетение за ползване за разликата над уважения размер от 257,50 лева до пълния предявен размер от 17 400 лева – обезщетение за ползване без основание на ½ ид.ч. от описания апартамент за периода от 01.09.2019 год. до 30.06.2024 год., както и за мораторна лихва за разликата над 7,52 лева до пълния предявен размер от 501,45 лева за периода 21.05.2024 год. - 05.09.2024 год., като неоснователен. Ищцата е осъдена да заплати на ответницата сумата 1900 лева разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищцата в частта, с която съдът е отхвърлил предявените искове с твърдения, че същото противоречи на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и 1 вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове изцяло.

Ответницата оспорва въззивната жалба.

Ищцата твърди в исковата молба, че е собственик на ½ ид.ч.. от описаното жилище, придобито с нотариален акт № 150, том 1, рег. № 13505, дело № 125 от 21.10.2004 год. на нотариус Камен Каменов с рег. № 201 на НК, в съсобственост с П.С..В., починал на 25.08.2024 год., който е баща на дъщерята на ищцата и чичо по бащина линия на ответницата В.. До раздялата им през 2007 год. ищцата и П.В., заедно с детето им живели в процесния апартамент в продължение на една година, като през м. май 2018 год. по молба на бабата на ответницата по бащина линия – Петра Петкова, ищцата се съгласила ответницата да остане в апартамента за няколко месеца, докато си намери квартира в гр. С..

Същата се настанила в жилището и ползвала целия апартамент и паркомястото пред гаража, като останала там в продължение на години, без да заплаща наем. Вследствие на изпратената нотариална покана от 07.05.2024 год. на нотариус Дахтеров с рег. № 39 на НК, получена от ответницата на 21.05.2024 год., същата освободила жилището в края на м. юни 2024 год. След смъртта на П.В. през 2024 год. същият оставил като единствен наследник дъщеря си Й. В.. Претендира обезщетение за лишаването й от ползване на ½ ид.ч. от жилището, като месечният наем възлиза общо на 600 лева, а за ползването на дела на ищцата претендира по 300 лева на месец за периода 01.09.2019 год. – м. юни 2024 год. вкл. в размер общо на 17 400 лева, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.

В писмения отговор на исковата молба ответницата оспорва предявените искове като неоснователни с възражението, че ищцата никога не е била лишена от ползването на имота, тъй като през процесния период е имала ключ от жилището и гаража и винаги е имала достъп до имота, като ответницата изобщо не е ползвала гаража, в който ищцата държала свои вещи. Оспорва твърдението на ищцата, че я е канила да освободи жилището или да заплаща наем, преди връчване на нотариалната покана на 21.05.2024 год. След получаването й ответницата освободила имота. Сочи, че е живяла в жилището със съгласието и по волята на собственика на ½ ид.ч. от него –П.В., който е брат на баща й и неин чичо. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С нотариален акт № 150, том 1, рег. № 13505, дело № 125 от 21.10.2004 год. на нотариус Камен Каменов с рег. № 201 на НК „Валентон“ ЕООД е продало на И. Ц. и П.В. описания по-горе апартамент със застроена площ 63,30 кв.м., при посочени граници и съседи, ведно с 4,680% ид.ч. от общите части на сградата, заедно с 4,501% ид.ч. от мястото, върху което е построена сградата – УПИ 1-226 в кв. 346 „б“ по план на гр. С.. С н.а. № 89, том 1, рег. № 7353, дело № 74/22.06.2005 год. „Валентон“ ЕООД е продало на И. Ц. и П.В. гараж № 4 със застроена площ 18,29 кв.м., находящ се в описания по-горе УПИ по плана на гр. С.. С нотариална покана, връчена на ответницата на 21.05.2024 год., ищцата я е поканила в 30-дневен срок да освободи процесното жилище, както и в същия срок да й заплати обезщетение за ползването на имота в продължение на 5 години преди датата на връчване на 2 поканата в размер на 600 лева месечно.

Според показанията на св. Г., която познава ищцата от години и с която е в близки приятелски отношения, И. Ц. и П.В. закупили процесния апартамент в ж.к. „Л.“, гр. С. малко преди раждането на детето им, като впоследствие останали да живеят заедно в него в продължение на една година, а след това се разделили. Ищцата с детето се изнесли в друго жилище. В апартамента известно време останал да живее П.В., но след като се разболял се преместил в гр. Б. при родителите си. Тогава свекървата на ищцата – майката на П.В., се обадила на ищцата с молба ответницата С. да се настани временно в жилището, докато си намери квартира, тъй като искала да се премести от гр. Б. в С.. Ищцата се съгласила, като ответницата се настанила в апартамента около 2018 год. и останала него в продължение на 6-7 години. След като здравословното съС.ие на П. се влошило, а родителите му починали, грижите за него поел неговият брат. През годините ищцата се опитвала да иска издръжка от бащата на детето си и неговото семейство, тъй като отглеждала дъщеря си сама, но получила отказ с доводите, че нямат финансова възможност. През всичките години ищцата не получавала нито наем за жилището, нито била допускана в него. Поискала ключ от имота, за да си вземе лични вещи от апартамента и гаража, но ответницата й казала, ще й осигури достъп само при предварителна уговорка. Ответницата се изнесла от жилището едва след отправената й нотариална покана.

Според показанията на св. Шотев – приятел на ищцата от 3-4 години, същият присъствал при предаването на ключовете от апартамента от ответницата на ищцата през м. юни 2024 год. Знае, че дотогава ищцата нямала възможност да ползва имота, тъй като не притежавала ключ от него. Когато се налагало да ползва гаража и да остави там гумите на автомобила си, ищцата се обаждала на ответницата да й отключи. След предаването на апартамента било установено, че същият е в много лошо съС.ие и се нуждаел от основен ремонт. Старият автомобил в гаража бил собствен на П.В.. Ищцата държала в гаража резервните гуми на автомобила си. Не знае дали ищцата е имала ключове от апартамента.

Не знае също така дали другият съсобственик е дал съгласието си С. да живее там. Не познава П.В..

Съгласно показанията на св. В. – баща на ответницата и брат на П.В., последният се разделил с ищцата през 2007 год. През 2011 год. се влошило негово предходно заболяване на главата след претърпяна операция на очен нерв, поради което същият се преместил да живее в гр. Б. при родителите си да се грижат за него, тъй като получавал епилептични припадъци.

Оттогава до 2018 год. никой не е живял в процесния апартамент. През 2017 год. дъщерята на свидетеля и нейният приятел поискали да се преместят в гр. С., като П.В. дал съгласието си да заживеят в процесния апартамент. Ищцата също била съгласна, като казала, че няма претенции. Оттогава същите живели в него до 2024 год., когато С. получила нотариална покана да освободи жилището. При пътуванията си до С. П.В. отсядал при ответницата в същото жилище, като отношенията им били много добри. През 2021-2022 год. ищцата се обаждала на свидетеля с молба за финансова помощ, като същият й изпращал средства според възможностите си. Знае, че брат му е дал 10 000 лева на ищцата като равностойност 3 на нейния дял от гаража, като не е плащал издръжка на детето си. Свидетелят искал да подпомогне племенницата си и затова й изпращал пари.

Според показанията на св. С. – съсед на процесния имот, същият знае, че ответницата С. се нанесла в процесния апартамент около 2017 год. Когато я попитал дали е наемател, тя му отговорила, че е племенница на собственика и не заплаща наем. Преди това до 2007 година в жилището живели ищцата и П.В., като последният останал в него след раздялата му с ищцата до 2011 год. До нанасянето на ответницата в жилището в продължение на няколко години никой не е живял в него. Свидетелят през годините виждал ищцата няколко пъти да влиза в процесния гараж, като държала в него лични вещи. Ответницата не ползвала гаража, тъй като в него се намирал автомобилът на чичо й. В гаража държал вещи /въдици/ и съпругът на ответницата - Д.. Не знае някой да е пречил на ищцата да ползва апартамента и гаража. Ответницата споделила на свидетеля за получената нотариална покана, като се разплакала и казала, че й е даден едномесечен срок за освободи жилището. С. и съпругът й имали автомобил, който паркирали до оградата.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Когато липсва друга възможност за правна защита, а е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, обеднелият разполага с иска по чл. 59 ЗЗД. Правилото на чл. 59 ЗЗД намира приложение и в случаите, когато собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание. В тези случаи обогатяването се изразява не само в увеличение на имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице. Връзката между обогатяването и обедняването е винаги конкретна, подлежи на установяване във всеки отделен случай, като следва да се изясни дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти. В тежест на ищеца по иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, също и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването (връзката между тях).

Съдът намира за установено от събраните по делото доказателства, че за периода до получаване на нотариалната покана за освобождаване на имота от страна на ответницата, страните са имали споразумение за безвъзмездно ползване на жилището от страна на последната, т.е. налице е бил неформален договор за заем за послужване, поради което ползвателката не дължи обезщетение в размер на пропуснатия наем за времето от 01.09.2019 год. до 21.05.2024 год. Съгласно показанията на св. В. през 2017 год. съсобственикът П.В. дал съгласието си ответницата и съпругът й да заживеят в процесния апартамент безвъзмездно, като ищцата устно също дала съгласието си ответницата да живее временно в него, като заявила, че няма претенции за заплащане на суми или др. От показанията на св. С. също се установява, че когато се нанесла в процесния апартамент, ответницата заживяла в него със съзнанието, че същият й е предоставен за временно безвъзмездно ползване. Според показанията на св. Г. свекървата на ищцата я потърсила с молба ответницата да се настани 4 временно в жилището, докато си намери квартира, тъй като искала да се премести от гр. Б. в С., а ищцата се съгласила, като ответницата се настанила около 2018 год. и останала в апартамента в продължение на 6-7 години, със съгласието и без противопоставянето на ищцата и на другия съсобственик. Следователно, налице е била уговорка за временно безвъзмездно ползване на имота от ответницата по силата на устен договор за заем за послужване, който е бил прекратен с отправената нотариална покана, получена от ответницата на 21.05.2024 год. Дотогава ползването не е било лишено от основание, тъй като е почивало на първоначално постигнатата уговорка за безвъзмездно ползване на имота, при липса на уговорен срок. Самата ищца признава в исковата молба, както и в нотариалната покана, че се е съгласила преди 6 години ответницата да ползва апартамента, в какъвто смисъл са и показанията на свидетелите. Преди изпращане на нотариалната покана от месец май на 2024г. ищцата н е се е противопоставила по какъвто и да било начин на безвъзмездното ползване на имота от страна на ответницата и семейството й. Свидетелката Г. твърди, че е присъствала на телефонни разговори, проведени от ищцата, при които е искала да й се заплащат суми, но не като наем срещу ползването на жилището, а поради това, че била з л е финансово и сама отглежда детето си, чийто баща е П.В. - чичо на ответницата. От тези показания не се установява първоначалната уговорка да е била променена, респ. ищцата да е демонстрирала несъгласието си с продължаващото безвъзмездно ползване на имота от страна на ответницата, като нито я е поканила да напусне преди м. май 2024 год., нито е искала заплащането на наем. От приложените писмени доказателства /разписки/ се установява, че св. А. В. е изпращал на ищцата малки суми в годините /100лв., 80лв., 150лв./ на ищцата за издръжка на детето й, тъй като П.В. бил болен и не плащал издръжка. С оглед това следва да се приеме, че разговорите на ищцата са били относно плащането на издръжка за детето й от страна на неговия баща, респ. от роднините му, като по никакъв начин не се установи същата да е искала наем за ползването на процесното жилище от страна на ответницата. Видно от всички събрани по делото доказателства, през периода от 01.09.2019г. до 21.05.2024г. ответницата е осъществявала фактическото държане на апартамента, собственост на ищцата и чичо й с тяхно съгласие и без противопоставяне от тяхна страна, т.е. съдът приема, че същата е ползвала имота на основание договор за заем за послужване, който е прекратен от страна на ищцата едва през месец май 2024 г. с изпращане на нотариална покана до ответницата да освободи имота в дадения от нея срок, което ответницата е изпълнила и напуснала апартамента. С оглед това въззивният съд намира, че от 21.05.2024г. до предаването на имота, което е следвало да стане най-късно на 21.06.2024г. ответницата е ползвала 1/2 идеална част от апартамента без основание, т.е. без съгласието на ищцата, която е собственик на 1/2 идеална част, за което дължи на същата присъденото от районния съд обезщетение в размер на средния месечен наем /в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила/. В случая ищцата не е лишена от ползването на гаража в гр.С., а за апартамента в периода от 01.09.2019г. до 21.05.2024г. е дала съгласие да се ползва от ответницата безвъзмездно, като последната го е държала с основание договор за заем за послужване. Поради това и главният иск за заплащане на обезщетение за разликата над присъдената сума от 257.50лв. до пълния предявен размер от 5