Решение № 3826 от 06.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3826 гр. София, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20231110107614 по описа за 2023 година

Постъпила е искова молба от П. Б. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. С..., чрез адв. В. Ц. срещу ПРБ, с адрес: гр. С...., с която моли ответника да бъде осъден да му заплати сумите както следва:

12 000 лв. - обезщетение по иск по чл. 2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ за претърпените имуществени вреди, представляващи заплатените от ищеца средства за адвокатско възнаграждение, както следва: 1000 лева в досъдебно производство № 1331/2012г. по описа на 06 РУ - СДВР, пр. пр. № 4982/2012г. по описа на СРП; 7000 лева за защита по НОХД № 1669/2015г. по описа на СпНС, 7 с-в; 4000 лева за защита по ВНОХД № 437/2018г. по описа на АСпНС;

20 000 лв. - обезщетение по иск по чл. 2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ за претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания, влошено здравословно състояние, уронване на честта и доброто име в обществото и

10 000 лв. - обезщетение по иск по чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ за претърпените от ищеца неимуществени вреди, причинени вследствие на нарушаване на правото на разглеждане на делото в разумен срок, ведно със законната лихва върху главниците от датата на увреждането – 04.02.2013г., когато ищецът е привлечен като обвиняем до изплащането им.

Претендира разноски.

Ищецът твърди, че с постановление от 04.02.2013г. на водещия разследването по ДП № 1331/2012г. по описа на 06 РУна СДВР, пр. пр. № 4982/2012г. по описа на СРП, e бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.214, ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК, като спрямо него е взета МНО „Подписка“. В производството се e развил спор за компетентност между СРП и СГП, приключил с изпращане на преписката на 1

Специализираната прокуратура, където е образувана пр.пр. № 155/2014г. по описа й. На 04.09.2015г. е извършено ново привличане на обвиняЕя В. за престъпления по чл. 214, ал.2, т. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл.213а, ал.3, т.1, пр.1, т.2 и ал.2, т.1, във вр.чл.26, ал.1 от НК и по чл.214, ал.2, т.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.213а, ал.3, т.2 и ал.2, т.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Спрямо обвиняЕят В. е била взета мярка за неотклонение „Подписка“. На 10.09.2015г. е внесен обвинителен акт в СпНС по ДП № 11938- ЗМ-177/2015г. по описа на ГД НП - МВР, пр.пр. № 155/2014г. по описа на СП срещу П. В. за престъпления по посочените по-горе правни норми. Образувано било НОХД № 1122/2015г. по описа на СпНС, което е прекратено с разпореждане от 24.09.2015г., поради съществено процесуално нарушение и върнато за допълнително разследване. По подадения частен протест на СП делото е изпратено на АСпНС, където с определение № 75/11.11.2015г. по ВНЧД № 206/2015г. по описа на този съд, обжалваното определение на първоинстанционния съд е потвърдено и делото е върнато за доразследване. След извършване на съответните действия по разследване, на 11.12.2015г. делото е изпратено в СпНС, където е образувано НОХД № 1669/2015г. по описа на този съд.

Делото било насрочено за 21.12.2015г., на която дата не се дава ход на делото, поради неспазване на 7-дневния срок за връчване на обвинителния акт, поради което е отложено за 03.02.2015г., на която дата е даден ход и са приети за съвместно разглеждане предявените от А Н и Е Т граждански искове. На 08.02.2016г., 01.04.2016г. и 05.04.2016г. не е даден ход на делото, поради невъзможност на съдебен заседател да присъства. В проведеното на 13.05.2016г. съдебно заседание били разпитани свидетелите П и А, приети са заключенията на КСППЕ и СМЕ, като за разпит на свидетелите Р М, Е М и Н, делото е отложено за 14.06.2016г. Пред първоинстанционния съд са проведени съдебни заседания на 07.07.2016г., 19.09.2016г., 19.10.2016г., 17.11.2016г., 09.12.2016г., 11.01.2017г., 10.02.2017г., 21.03.2017г., 19.04.2017г., 15.05.2017г., 13.06.2017г., 06.07.2017г., 21.09.2017г., 23.10.2017г., 23.11.2017г., 16.01.2018г., 14.02.2018г., 30.03.2018г., 23.04.2018г., 31.05.2018г. и 03.07.2018г. С присъда от 03.07.2018г. ищецът е признат за виновен по обвинение за извършено престъпление по чл.214, ал.2, т.1 и т.2, вр. с ал. 1, вр. с. чл.213а, ал.3, т.2 и ал.2, т. 1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.55, ал. 1, т. 1 и ал.3 от НК и за престъпление по чл. 214, ал.2, т. 1 и т.2, вр. с ал.1, вр. с чл.213а, ал.3, т.2 и ал.2, т.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК, като на основание чл.23, ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ от 3 години, отложено по чл.66, ал.1 от НК за срок от 5 години и „глоба“ в размер на 5 000 лв. Уважен е гражданския иск в размер на 10 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди претърпени от А Н, а по отношение на Е Т е присъдена сумата от 8381,18 лв. обезщетение за имуществени вреди и 5 000 лв., представляващи неимуществени вреди. Срещу постановената присъда са депозирани въззивни жалби от обвиняЕя В. и гражданските ищци А. Н и Е. Т. Образуваното ВНОХД № 404/2018г. по описа на АСпНС с определение от 27.09.2018г. е прекратено и върнато на СпНС за изпълнение на дадени указания в мотивната част на определението.

След изпълнение на указанията делото е изпратено в АСпНС, където е образувано ВНОХД № 437/2018г. Проведени са съдебни заседания на 19.12.2018г., 27.02.2019г., 17.04.2019г. и 29.05.2019г., на която дата делото е обявено за решаване. С определение от 27.10.2020г. съдебното следствие е възобновено за изпълнение на допълнителни процесуалноследствени 2 действия и делото е насрочено за 20.11.2020г. Прието е заключението на допълнително изготвена банкова експертиза и е постановена присъда, съгласно която подсъдимия П. В. е признат за невиновен по повдигнатите обвинения. Отменена е присъдата и в частта, в която са уважени предявените граждански искове. Мотивите към присъдата са изготвени на 21.06.2021г. Присъдата е обжалвана пред ВКС от А. Н и Е. Т, като срещу същата е постъпил и протест от АСП. По подадените жалби срещу постановения съдебен акт е образувано к.н.д. № 899/2021г. по описа на ВКС, по което е проведено едно съдебно заседание на 26.11.2021г. и с решение от 21.12.2021г. е оставена в сила въззивната присъда от 20.11.2020г. на АСпНС, постановена по ВНОХД № 437/2018г. по описа на АСпНС.

При тези обстоятелства ищецът счита, че е налице забавяне над разумния срок за разглеждане на делото, което е продължило близо 9 години. От повдигнатото обвинение му били причинени значителни имуществени и неимуществени вреди. Сочи, че повдигнатото обвинение е за тежко престъпление. Твърди, че явяванията пред органите на досъдебното и съдебното производство довели до огромен стрес и емоционално напрежение за него, тъй като никога преди това не бил съден. Обвинението рефлектирало върху психиката му, причинявайки стрес и потиснатост, което довело до психически и психологически последици, злепоставило го пред роднини, приятели и близки, засегнало личния му живот и социалното му общуване. Накърнило доброто име, честта и достойнството му в обществото и го злепоставило пред близки приятели и роднини. Започнал да изпитва несигурност, тревожност и загуба на доверие в институциите. Изпитал влошаване в здравословното му състояние. Бил принуден да потърси помощ от психиатър, който му предписал лечение.

Счита, че е претърпял вреди в сочения размер, поради което моли за осъждането на ответника да му заплати исканото обезщетение.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Счита за недоказано настъпването на неимуществените вреди за ищеца, както и че вредите, за които претендира обезщетение, не са пряка и непосредствена последица от процесното обвинение. Оспорва размера на обезщетението за неимуществени вреди като значително завишен с оглед твърдените вреди.

Предявените искове са с правно основание чл. 2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ и чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, и изпълнената съдебнопсихологична експертиза се установи следното във фактическо и правно отношение:

Ищецът макар и неизчерпателно, но вярно е описал в исковата молба фактите относно движението и приключването на досъдебната и съдебна фаза на воденото срещу него наказателно производство. Неоспорени от страните данни за започналото на 04.02.2013г. и приключило на 21.12.2021г. наказателно производство има и в констативен протокол изх. № РС-22-123 от 14.07.2022г. на Инспектората на ВСС, във връзка с административна процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“ от ЗСВ, затова съдът приема изложените в констативния протокол и възприети от ищеца и ответника данни като факти, установени във връзка с хода на наказателното производство, водено срещу ищеца В., по което той е бил 3 оправдан.

Съобразявайки горните факти със свидетелските показания, съдът счита предявения иск по чл. 2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ за причинени неимуществени вреди за основателен за сума в размер на 5 000 лв., поради следното:

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при: обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Разглежданият казус попада в хипотезата на правното основание на предявените искове – чл. 2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ. Ищецът е бил оправдан по повдигнати обвинения за тежки умишлени престъпления, за които се предвижда наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години, глоба от 5 000 лв. до 10 000 лв., като съдът може да постанови и конфискация до ½ от имуществото на дееца. Наказателното производство – досъдебна и съдебна фаза е продължило 8 години, 10 месеца и 17 дни, през които според показанията на разпитаните свидетели В Х и Е В.а ищецът се е променил, не бил същият контактен, шегаджия човек. Делата му се отразили негативно. Той спрял да излиза, не отговарял на телефонни обаждания. Делото, което продължило около 9 години било тормоз за ищеца, за съпругата и за дъщеря му. То било повод за скарвания между П. В. и съпругата му.

Свидетелката Х счита, че делото е съсипало живота на ищеца. Тази свидетелка знае от П., че той е започнал да получава тикове, че не може да спи от притеснение. Виждала го е притеснен. Свидетелката Е В.а твърди, че съпругът й изпадал в депресивни състояния, непрекъснато всичко се „въртяло“ около делото и какво може да се случи с тях като семейство. П. В. се тревожел какво може да се случи, ако го осъдят ефективно, не можел да спи. Понастоящем в резултат на процесните събития той имал тик на лявото око, а преди това, през 2015г. те довели до временна раздяла между съпрузите. В резултат на настояването на свидетелката, през 2015 – 2016г. ищецът отишъл на психолог и тогава семейството отново се събрало.

От изпълнената и приета като доказателство по делото съдебно-психологична експертиза се установява, че П. В. е преживял случая по воденото срещу него наказателно производство като силно негативно емоционално преживяване, пораждащо емоционален отговор най – вече към страхово-тревожния спектър. Преживяванията му в следствие на образуваното срещу него наказателно производство са дали своя негативен отпечатък върху психоемоционален план. Това се изразява в тревожност и безпокойство, промяна в социалното и семейното му функциониране, станал е по-предпазлив в контактите, ограничил е общуването, все още живее в плен на спомените от наказателното производство. В самото му начало П. В. е изпаднал в състояние на остра стресова реакция.

Това е състояние на преходно разстройство със значителна тежест, което се развива без 4 проява на други психични разстройства, в отговор на силен стрес. То може да продължи от няколко часа до няколко дни и прЕнава към посттравматично стресово разстройство.