Решение № 8750 от 06.10.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 8750

Бургас, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XI-ти състав, в съдебно заседание на осми септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

При секретар ДИМИТРИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ административно дело № 20267040701317 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава десета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка чл. 36 ал. 9 от ЗДАНС.

Образувано е по жалба на А. А. Р. от [населено място], [жк], [адрес], ап. 103, чрез адвокат Д. П. със съдебен адрес – [населено място], [улица], вх. „В“, ет. 4, ап. 29, срещу решение за отказ за предоставяне на данни (Отказа, Решението) рег. № КА-751/11.05.2026 година на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС, Агенцията).

С оспорения акт ответникът е отказал да предостави по молба вх. № ВН-32-1423/27.04.2026 година на жалбоподателя събирана и съхранявана от ДАНС информация, класифицирана като „държавна тайна“, поради възникване на опасност за нейното опазване, за разкриване на източниците на информацията и на негласните методи и средства за нейното събиране, както и защото нейното предоставяне би накърнило изпълнението на задачите на Агенцията, определени със закона.

В жалбата се заявява, че Р. живее и работи от 2011 година в България, като от 2016 година е получила разрешение за постоянно пребиваване, че е майка на две деца, които учат в Република България и работи по трудов договор в българско търговско дружество. Посочва се, че тя е подала молба за придобиване на българско гражданство, че през 2023 година Съветът по гражданството при Министерство на правосъдието (Съвета) е уважил нейната молба за придобиване на гражданство, в резултат на което тя се е освободила от руското си гражданство през септември 2024 година, но през декември 2024 година на интернет страницата на Съвета е било публикувано ново съобщение, че молбата  за гражданство не се уважава, поради „отрицателно становище на ДАНС“. Описва се настоящото правно положение на Р. – лице без гражданство, без възможност да се разпорежда с имуществото си, да сключва договори, да работи, да пътува. Жалбоподателят оспорва законосъобразността на Отказа като се позовава на Регламент (ЕС) 2016/679 и твърди, че ограничаването на правото на достъп до информация за обработването на лични данни е допустимо само при строго необходими и пропорционални основания, каквито в нейния случай липсват. Позовава се и на чл. 37а от Закона за защита на личните данни ЗЗЛД). Заявява, че нейното поведение никога не е създавало опасност за националната сигурност на България и това я е мотивирало да разбере мотивите на ДАНС за издаване на отрицателно становище. Поддържа, че в Отказа не са изложени фактически мотиви, от които да бъде направен извод, че предоставянето на исканата информация би довело до застрашаване на националната сигурност, т.е. административният акт е немотивиран, както и че ответникът не е извършил преценка за надделяващ обществен интерес от разкриване на информацията. Оспорва липсата на конкретни мотиви в Отказа относно характера на информацията, която е била събирана за нея, както и за основанията за нейното класифициране по ЗЗКИ. Твърди, че първоначалното становище на Съвета е било издадено въз основа на положителен акт от ДАНС и това обстоятелство е създало правни очаквания, довели до необратими действия – нейният отказ и освобождаване от руско гражданство, което в момента я поставя в тежко правно и фактическо положение на лице без гражданство. Претендира се отмяна на Отказа и присъждане на разноски.

Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Представя преписката, Претендира разноски - юрисконсултско възнаграждение.

След като се запозна с доказателствата, съдът приема за установена следната фактическа обстановка, релевантна за конкретния спор.

С молба вх. № ВН – 32 – 1723/27.04.2026 година (лист 31 - 32) до председателя на ДАНС, А. Р. е описала обстоятелствата по кандидатстването си за българско гражданство и освобождаването си от руско гражданство, посочила е че по отношение на нея е имало първоначално положително становище от Съвета, както и че към декември 2024 година е имало ново становище, въз основа на отрицателно становище от Агенцията. Цитирала е чл. 36 ал. 4 от ЗДАНС и чл. 15 ал. 1 от Общ регламент относно защита на личните данни, т. нар. Регламент (ЕС) 2016/679, и е поискала следната информация:

1. Предоставяне на достъп до становища на ДАНС в процедура по кандидатстване за придобиване на българско гражданство от страна на А. А. Р., в следствие на което е образувана преписка за вх. № 15969/2021.

2. Обработвала ли е ДАНС информация за А. А. Р.. Каква по характер е тази информация. Каква е целта на обработката. Категорията получатели, на които тази информация е разкривана. Източникът на данните, началната дата на въвеждането им. Отпаднало ли е основанието за обработката им и ако е – кога.

3. Предоставяне на достъп до отнасящи се до А. А. Р. лични данни, обработвани в информационните фондове на ДАНС, събрани без нейно знание.

4. В случай, че ДАНС ползва/е ползвала информация от фондовете на Министерството на вътрешните работи по реда на чл. 31 от ЗДАНС и Инструкция № 3261 от 21.12.2011 година за достъпа на ДАНС до информационните блокове на МВР – предоставяне на справка за това какви данни са използвани, кога и за какви цели.

5. Предоставяне на достъп до друга по характер информация, в случай че ДАНС обработва такава.

С оспореното Решение председателят на ДАНС е отговорил поотделно на всяка точка от заявлението на Р..

По въпрос № 1 ответникът е описал реда за придобиване на българско гражданство и участието на Агенцията в този процес със становище, след извършване на проверка, като е посочил, че в закона не съществува задължение за ДАНС да предоставя на кандидатите за гражданство становищата си, както и че конкретно исканата от Р. информация е класифицирана информация – държавна тайна, съгласно т. 3 от раздел втори на приложение № 1 към чл. 25 от ЗЗКИ.

По въпрос № 2 и въпрос № 3 ответникът е посочил, че ДАНС осъществява множество дейности, регламентирани в законодателството, самостоятелно и във взаимодействие с други държавни органи като, на основание чл. 34 ал. 2 от ЗДАНС, обработва лични данни при изпълнение на функциите си, без да е необходимо да изиска съгласието или знанието на лицата, чиито данни се обработват, съответно – съхранява данните по реда и в сроковете, определени с Наредба № I-4/22.10.2019 година за реда за обработване на лични данни в Държавна агенция „Национална сигурност“.

По въпрос № 4 от заявлението ответникът е цитирал чл. 31 ал. 1 – 2 от ЗДАНС и е посочил, че достъпът на Агенцията до данните в информационните масиви на МВР се урежда с Инструкция № 3261/21.12.2011 година, издадена от министъра на вътрешните работи и председателя на ДАНС, на основание чл. 31 ал. 3 от ЗДАНС. Посочил е, че така зададеният въпрос по същество се отнася до придобиването на данни от информационните фондове на МВР и ДАНС не може да се произнесе по искането, а данните, съдържащи се в масивите на Агенцията се използват за защита на националната сигурност и не се препредават, на основание чл. 35 ал. 3 от ЗДАНС, с изключение на изрично предвидени случаи.

По въпрос № 5 от заявлението ответникът е приел, че искането е формулирано твърде общо, като няма яснота относно вида на поисканата информация и не би могло да се направи преценка какъв е нейния характер, относима ли е тя към информацията, поискана с предходните въпроси, респективно – по какъв ред да бъде предоставена, затова е невъзможно ДАНС да се произнесе (конкретно) по този въпрос.

Като краен резултат, на основание чл. 36 ал. 7 от ЗДАНС и чл. 11 ал. 1 от Наредба № I-7/13.07.2009 година за реда за достъп до информационните фондове на ДАНС, председателят на ДАНС е отказал предоставянето на информацията, поради възможност от възникване на опасност за опазване на информацията, класифицирана като „държавна тайна“, и за разкриване на източниците на информацията и негласните методи и средства за нейното събиране, както и защото предоставянето на тези данни би накърнило изпълнението на определените по закон задачи на органите на Агенцията (лист 23 – 29 и приложената електронна преписка).

В отделен секретен том С-5/2026 година към настоящото дело са представени обезличена справка от ДАНС и становище, изготвени преди обжалвания административен акт, като в становището е посочено фактическото основание за отрицателното становище на Агенцията по молбата на жалбоподателя за придобиване на българско гражданство.

Обстоятелствата по делото, за които са представени писмени доказателства относно свързаните с периода на пребиваване на Р. в България придобивания на недвижими имоти в страната, на полагане на труд по трудово правоотношение, на освобождаване от руско гражданство, както и с обучението на нейните деца в български учебни заведения, са ирелеватни на конкретния правен спор, свързан с изричния писмен отказ на председателя на ДАНС да предостави информация за данните от живота на жалбоподателя, и източниците на тези данни, събрани и обработвани от Агенцията, които са дали основание за последното отрицателно становище по искането за придобиване на българско гражданство.

Предвид така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

Жалбата е процесуално допустима. Тя е подадена от страна, активно легитимирана да оспорва акта, в законоустановения срок по чл. 149 ал. 1 от АПК и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Решението е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 36 ал. 5 от ЗДАНС и в предвидената мотивирана писмена форма - чл. 59 ал. 2 от АПК. Изложени са фактическите обстоятелствата, които са послужили на ответника да формира своето волязизявление. Не е допуснато нарушение по чл. 146 т. 2 от АПК, което да е препятствало жалбоподателя да разбере воляизявлението на органа и да организира и проведе правото си защита, а същевременно с това не е и затруднена възможността на съда да упражни контролните си правомощия по отношение законосъобразността на акта.

Мотивирането на акта следва да бъде разгледано в съответствие с правилата за провеждане на процедурата пред административния орган, доколкото същественото им нарушаване води до ограничаване правото на защита и правото на участие в административния процес, съответно до отмяна на издадения акт. В хода на административното производство не са допуснати нарушения на процедурните правила от категорията на съществените, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя. Административният орган е изяснил релевантните за случая факти и обстоятелства и е извършил проверка на твърденията на заявителя. Не се констатират нарушения по смисъла на чл. 34 чл. 35 и чл. 36 от АПК.

Спорът между страните е по приложението на материалния закон.

В настоящия случай е приложим специален закон. Това е нормата на чл. 36 ал. 7 от ЗДАНС, предвиждаща пет хипотези, при които органите на агенцията отказват изцяло предоставянето на данни - когато от това би възникнала опасност за националната сигурност, за опазването на информацията, класифицирана като държавна или служебна тайна, за разкриването на източниците на информацията или негласните методи и средства за нейното събиране или ако предоставянето на тези данни на лицето би накърнило изпълнението на законово определените задачи на органите на агенцията.

Съгласно чл. 12а, ал. 3 ЗЗЛД, когато информацията съдържа данни, представляващи класифицирана информация, се прилага редът за достъп по Закона за защита на класифицираната информация. Съгласно чл. 25 и чл. 26 от ЗЗКИ, нерегламентираният достъп до тази информация би създал опасност за или би увредил интересите на Република България, свързани с националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционно установения ред (държавна тайна); съответно - би се отразил неблагоприятно на интересите на държавата или би увредил друг правнозащитен интерес (служебна тайна).