Решение № 10397 от 29.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10397 гр. София, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20231110162992 по описа за 2023 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК – първа фаза по допускане на делба.

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Б. В. срещу В. Л. М. и Ш. М..

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че е налице дялова съсобственост между него и ответниците по отношение на следният недвижим имот: Апартамент № 52, представляващ самостоятелен обект с идентификатор по кадастралната карта и регистри на гр.София, община Столична, одобрени със Заповед № РД-18-15/06.03.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Софи№ 3 с идентификатор разположена п поземлен имот с идентификатор с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 86,57 кв.м, при съседи: на същия етаж: заедно с прилежащи части: таванско помещение №52 /посочено в кадастрална скица като „избено помещение № 52“/, без посочена площ в документ за собственост, с декларирана площ 3.00 кв.м., при съседи по документ за собственост: североизток- двор, югоизток- обща част, югозападобща част, северозапад- коридор, заедно с 2,034 % ид. части от общите части на сградата, както и от правото на строеж върху държавна земя.

Ищецът твърди, че заедно с ответника са съсобственици на посочения 1 недвижим имот – апартамент № 52, находящ се в гр. София, район Младост, ж.к. , при следните квоти: за А. В. -9/12 ид.ч., за В. М. - 2/12 ид.ч. и за Ш. М. 1/12 ид.ч.

Твърди, че собствеността върху процесния недвижим имот е придобита въз основа на Договор за покупко-продажба на жилище рег. Твърди, че М. е прехвърлил на своята внучка - Ив собствеността на 9/12 ид.ч. от процесния недвижим имот по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот След смъртта на Ра М.а, ЕГН **********, починала на 03.08.2017г., тя е наследена от нейния съпруг ЛМ. и децата й В. Л. М. и С Л.а М.а, починала на 15.08.2017г., която е оставила за свои наследници нейния съпруг Ш. М., ЕГН ********** и баща й Л В.. Въз основа на наследяване В. Л. М. е придобил собствеността върху 2/12 ид.ч., а Ш. М. - 1/12 ид.ч. Твърди, че ищецът е придобил собствеността върху 9/12 ид.ч. от процесния недвижим имот въз основа на Нотариален акт за замяна на идеални части от недвижим имот срещу движими вещи

При тези твърдения, ищецът моли съдът да допусне делба на процесния недвижим имот, при посочените от него квоти.

Ответникът В. Л. М., редовно уведомен по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК, не подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Ш. М., чрез назначения от съда особен представител - адв. Л. Х., който оспорва исковата молба като недопустима, неоснователна и недоказана.

Посочва, че ответникът неправомерно не е уведомен за желанието на другия съсобственик ИМ.а да продаде 1/20 от нейните 9/12 ид.ч. от процесния недвижим имот, извършено с нотариален акт №. оспорва посочената сделка като фиктивна, с цел заобикаляне на закона, поради което предявява възражения за нищожност на сделката на основание чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД.

Посочва, че нищожността на посочената сделка влече нищожност и на последващата сделка - Нотариален акт за прехвърляне на идеални части от недвижим имот в изпълнение на задължение г. поддържа, че двете сделки са осъществени с цел заобикаляне на закона и 9/12 ид.ч. да не бъдат предложени на другия съсобственик. Въз основа на посоченото, моли съдът да отхвърли исковата молба и да обяви Нотариален акт за замяна на идеални части от недвижим имот срещу движими вещи г. и Нотариален акт за прехвърляне на идеални части от недвижим имот в изпълнение на задължение № за нищожни.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е конститутивен иск за съдебна делба, с правно основание чл.

34, ал. 1 ЗС. Производството е във фазата по допускане на делбата.

Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки от съделителите.

Следователно, предмет на доказване в тази фаза на производството са съществуването и основанието за възникване на съсобствеността, страните и 2 обектите на делбата, като установяването на тези правнорелевантни обстоятелства е в доказателствена тежест на съделителя, предявил иска.

Предметът на съдебната делба се въвежда с исковата молба от ищеца, като най-късно в първото съдебно заседание по допускане на делбата, ответникът може да поиска включване и на други имоти. В случая ищецът е предявил иск за делж.к. .

Видно от представен като доказателство по делото Договор за по№г. (л.

6-7 по делото) се установява, че въз основа на посочения договор Л М. е придобил в собственост на основание покупко-продажба процесния недвижим имот, описан в договора като жилище № 52, находящо се в жилищна сградаблок № североизток – двор, от югоизток – Л, от югозапад – двор и от северозапад – фуга бл.1/209б, отгоре – Г и отдолу – Л, със застроена площ от 86,57 кв.м., заедно с избено помещение № 52 с площ от 2,034 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, срещу заплащане от купувача на цена в размер от 20 314 лв., от които 5314 лв. – със собствени средства на продавача и 15 000 лв. – разрешен заем от ДСК. Имотът е придобит от Л

От представените като писмени доказателства по делото 2 бр. удостоверения за наследници и по-точно от удостоверение изх. № 14639/22.08.2017 г., се установява, че Р М.а е починала на 03.08.2017 г., като към датата на смъртта си е била омъжена и е оставила за свои наследници по закон преживелия си съпруг Л М., сина си В. Л. М. и дъщеря си СЛ.а М.а. От цитираното удостоверение за наследници също така се установява, че Светлана Л.а М.а е починала на 15.08.2017 г., като към датата на смъртта си е била омъжена и без деца и е оставила за свой законен наследник преживелия си съпруг Ш. М.. Предвид посоченото, наследници на Р А М.а са съпругът й Л М., който е собственик на 1/2 ид. част от процесния недвижим имот на основание прекратена със смъртта на съпругата му съпружеска имуществена общност, а останалата 1/2 ид. част се наследява от него като преживл съпруг и децата В. М. и С М.а, всеки от които наследява поравно и получава съответно по 1/6 ид. част от имота. Следователно, делът на преживелия съпруг Л М. е 4/6 ид. части (1/2 + 1/6 ид. части), а на техните деца - В. М. и С М.а съответно по 1/6 ид. част за всеки. След смъртта на С М.а делът й от процесния недвижим имот се наследява от съпругът й Ш. М., който наследява 1/6 ид. част от процесния недвижим имот.

Видно от приобщения по делото, Нотариален акт за дарение на недвижим имот Л М. е дарил на своята внучка И М.а 9/12 ид.ч. от процесния недвижим имот. Доколкото обаче към датата на извършване на сделката прехвърлителят Л М. е бил собственик на 8/12 ид. части от дарения имот, съдът намира, че сделката е породила действие до размера на посочения дял, тъй като никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам притежава.

По делото като доказателство е представен Нотариален акт за замяна на идеална част от недвижим имот срещу движими вещи К, видно от който Ив М.а прехвърля на А. Б. В. 1/20 ид.ч. от 9/12 ид.ч. от процесния недвижим имот – апартамент № 52, находящ се в гр. София, ж.к. „М

3

Като доказателство по делото е представен и Нотариален акт за прехвърляне на идеални части от недвижим имот в изпълнение на задължение който ИМ.а учредява на И ожизнено и безвъзмездно право на ползване върху 19/20 ид.ч. от 9/12 ид.ч. от процесния недвижим имоти, а също така прехвърля на А. Б. В. посочените 19/20 ид.ч. от 9 представляващ самостоятелен обект с идентификатор по КККР, срещу погасяване на задължение на И към А. В. в размер на 39 600 лв., представляващи неплатени наемни вноски по договор за наем от 05.10.2022 г.

Съдът намира, че доколкото И М.а е станала собственик въз основа на дарение от своя дядо ЛМ. на 8/12 ид. части от процесния недвижим имот (независимо, че в нотариалния акт са посочени 9/12 ид. части), същата е прехвърлила 8/12 ид. части от имота и на приобретателя по двете нотариални сделки А. Б. В., доколкото чрез правна сделка - деривативно придобивно основание, прехвърлителят може да прехвърли на приобретателя само толкова права, колкото притежава.

Спорът по делото се заключава до въпроса относно действителността на посочените сделки, обективирани в Нотариален акт за замяна на идеална част от недвижим имот срещу движими вещи и Нотариален акт за прехвърляне на идеални части от недвижим имот в изпълнение на задължение № г., тъй като ответникът по делото Ш. М. чрез назначения му от съда особен представител адв. Л. Х. предявява възражение за нищожност на сделката поради заобикаляне на закона, а при доказване на посоченото възражение следва да се променят и квотите в съсобствеността между страните.

В доказателствена тежест на ответника Ш. М. по възражението за нищожност поради заобикаляне на закона на посочените сделки по чл. 26, ал.

1, предл. 2 ЗЗД е да докаже, че 1/ при сключване на посочените сделки страните са съзнавали, че целят постигането на забранен или непозволен от закона резултат; 2/ чрез извършването на една или повече сделки, всяка от които сама по себе си не противоречи на повелителните правила на закона, но постигнатия резултат противоречи на закона.

По делото ответникът не доказва нито обективният елемент – противоречащ на закона резултат чрез извършване на една или повече законосъобразни сделки, нито субективни елемент – съзнание на страните за постигане на непозволен резултат чрез извършване на посочените сделки, въпреки, че с доклада на делото са дадени указания, че не представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Не се установява чрез прехвърляне на идеалните части от страна на Иа към А. Б. В. да се постига непозволен от закона резултат. Следва да се отбележи, че задължението за отправяне на предложение първо до останалите съсобственици преди прехвърляне на идеална част от съсобствен имот на трето за съсобствеността лице, уредено в чл. 33 ЗС, е налице само при отчуждаване на идеални части чрез покупко-продажба, а не и при отчуждаване чрез други прехвърлителни способи, каквито са замяната и даването вместо изпълнение, с които в процесния случай И е прехвърлила на А. В. идеалните си части. На следващо място, дори при прехвърляне на правото на собственост върху идеална част от недвижим имот чрез продажба в нарушение на правилото за предлагане на 4 дела първо на останалите съсобственици, осъществената покупко-продажбата между съсобственика и третото лице не е нищожна, а за всеки съсобственик се поражда материалното субективно потестативно право на изкупуване на идеалната част от третото лице при същите условия, при които то я е придобило.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че по аналогичен казус е постановено Тълкувателно решение от 28.11.2012 г. по тълк. д. № 5/2012 г.

ОСГК на ВКС, в което се приема, че когато с договор за дарение се отчужди идеална част от частта на дарителя в съсобствен имот в полза на трето за съсобствеността лице и останалата идеална част е прехвърлена впоследствие с договор за продажба на същото лице, без частта на дарителя да е предложена за изкупуване на първоначалните съсобственици съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС, няма заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД.

Въз основа на посоченото, съдът намира възражението за нищожност на двете сделки от страна на ответника за неоснователно.

При това положение съдът следва да зачете правното действие на посочените сделки, въз основа на които ищецът А. В. е придобил 8/12 ид.ч. от процесния недвижим имот (до размера на притежаваните от прехвърлителя му идеални части), а В. Л. М. и Ш. М. са собственици всеки на по 1/6 ид. част (2/12 ид. части) от процесния недвижим имот.