Решение № 126 от 20.11.2024, Районен съд - Никопол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Н., 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тодор Ил. Тихолов при участието на секретаря Д. Г. Бунева като разгледа докладваното от Тодор Ил. Тихолов Гражданско дело № 20244420100237 по описа за 2024 година

По искова молба вх.№1150/18.04.2024г. пред НРС е образувано настоящото дело, в което като ищци са посочени Г. И. П. ЕГН ********** от с.М., общ.Г., ул.”В.Л.”№32, Е. В. П., ЕГН********** от гр.П. и Д. В. П., ЕГН ********** от с.М., общ.Г., чрез пълномощника си адвокат В. П. от ПлАК със съдебен адрес в гр.П., ул.”Р.”№8А срещу Б. М. С., ЕГН********** от гр.С., ж.к.”В.-1” №534, вх.Д, ет.3, ап.111 и ”****”ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в с.Д., общ.Г., ул.”****”№7, представлявано от Р.К.М. с посочено правно основание на иска по чл. 26 ал.1 предл. второ от ЗЗД.

Ищците чрез процесуалния си представител твърдят, че с Договор за наем на земеделска земя от **.**.****г. Б. М. С. отдал под наем на ”****”ЕООД, ЕИК********* със седалище и адрес на управление в с.Д., общ.Г., ул.”****”№7, представлявано от Р. К. М. в качеството му на „наемател” ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *****.***.** /четиридесет и осем хиляди двеста и четири, точка, двеста тридесет и седем, точка, тридесет и три/ по КККР на с.М., общ.Г., одобрени със заповед РД-18-1151/23.05.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни за изменение, адрес на поземления имот: местност „***“, с площ от **** кв.м. /седем хиляди шестстотин и един квадратни метра/, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята: 4 /четвърта/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: ******, при съседи: ***, ***, *** за срок от 1 0 години, считано от

01.10.2021г. до 01.10.2031г. срещу наемна цена в размер на 40.00 лева на декар, 1 платима до 30-ти октомври на текущата година.

Договорът се твърди, че бил с нотариална заверка на подписите и вписан в Служба по вписванията при P C гр.Н. с вх. peг. №***/**.**.****г., акт №***, том 1, дело *** от 2021г.

Твърди се, че в последствие пред Районен съд гр.Н. бил предявен иск за делба на земеделската земя, като с решение №36/06.04.2022г. на НРС, съдът е допуснал да се извърши съдебна делба между Г. И. П., Д. В. П., Е. В. П. и Б. М. С. от гр.С. на недвижим имот - земеделска земя намираща се в землището на с.М., общ.Г., а именно ПИ с идентификатор *****.***.** по КККР на с.М., общ.Г. с начин на трайно ползване НИВА с площ от ****кв.м. намираща се в м.„***”, четвърта категория, при граници и съседи: ***; ***; ***; ***., при квоти: за Б. М.

С. - 3/6 ид.ч. от имота допуснат до делба; Г. И. П. - 1/6 ид.ч. от имота допуснат до делба; Д. В. П. - 1/6 ид.ч. от имота допуснат до делба; Е. В. Н.-Т. - 1/6 ид.ч. от имота допуснат до делба

Твърди се, че с Решение №*** от **.**.****г. по същото дело във втора фаза на делбата на ищците бил възложен дял ПЪРВИ, а именно ПИ с идентификатор №*****.***.*** по КККР в землището на с.М., общ.Г., с площ ****кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, имот с начин на трайно ползване НИВА, в м.“***“, категория на земята – четвърта, при съседи: ПИ № ***; ПИ № ***; ПИ № *** и ПИ № ***.

Допълва се, че по силата на извършена делба на имотите по гр.д.№ ***/2021г. по описа на НРС, ищците станали собственици на новообразуван ПИ от предходен друг земеделски имот, който имот представлявал част от отдадения под наем недвижим имот с договор от 22.03.2021г., а именно ПИ с идентификатор №*****.***.*** по КККР в землището на с.М., общ.Г., с площ **** кв.м. , трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване НИВА, в м.”***“, категория на земята – четвърта, предишен идентификатор №*****.***.**, номер на предходен план ******, при съседи: №***; № ***; №*** .

Твърди се още, че Договора за наем бил сключен от първия ответник без знанието и съгласието на ищците, като договорил с д р у г и я ответник срок, несъответстващ на дела им в съсобствеността и многократно надвишаващ разумния срок, поради което се сочи, че било налице заобикаляне на закона и увреждане интересите на ищците, з а ко и т о се твърди, че на практика б и л и лишени от възможността да упражняват в пълен обем правото си на собственост, което според процесуалния представител обосновавало правния интерес от предявяването на иск за прогласяване на нищожността на Договор за наем на земеделска земя от **.**.****г., поради заобикаляне на закона, тъй като бил сключен между страните за десет години.

Допълва се, че отдаването под наем на съсобствената земеделска земя за срок 2 по-дълъг от три години, представлявало действие на разпореждане от страна на двамата ответници, което не може да бъде извършено без знанието и съгласието на всички съсобственици на земята. Твърди се, че нормата на чл.229, ал.3 във връзка с ал.1 от ЗЗД, според която сключеният в нарушение на чл.229, ал.2 от ЗЗД наемен договор се конвертирал от дългосрочен в такъв за минимални определен за три годишен срок е повелителна. Изтъква се, че Договорът бил нищожен и поради това, че е сключен от един съсобственик, който притежават не повече от 50% от собствеността върху недвижимите имоти, която норма според процесуалния представител обвързвала всички съсобственици за такъв дълъг срок на действие от 10 стопански години - до 01.10.2031г.

Поради изложеното се моли съда да постанови решение, с което на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД да бъде прогласена нищожността на Договор за наем на земеделска земя от **.**.****г. с нотариална заверка на подписите вписан в Служба по вписванията при PC гр.Н. с вх.peг. №*** от **.**.****г., акт №***, том.1, дело *** от 2021г., като сключен при условията на чл.26, ал.1 предл. 2-ро от ЗЗД при заобикаляне на закона в частта, за която има сила за десет години на основание чл.229, ал.3 от ЗЗД с наемодател Б. М. С., с който отдал под наем на ”****”ЕООД, ЕИК********* със седалище и адрес на управление в с.Д., общ.Г., ул.”****”№7, представлявано от Р.К.М., като „НАЕМАТЕЛ” за срок от 10 години, считано от 01.10.2021г. до 01.10.2031г., с който били отдадени под наем съсобствените на ищците земеделски земи за временно и възмездно ползване, а именно ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №*****.***.*** по КККР в землището на с.М., общ.Г., одобрени със Заповед РД-18-1151/23.05.2018 година на изпълнителния директор на АГКК, с площ ****кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, имот с начин на трайно ползване НИВА, в м.”***“, категория на земята – четвърта, предишен идентификатор №*****.***.**, номер по предходен план ******, при съседи:№***; №***;

№*** представляващ идеална част от описания недвижим имот в Договора за наем от **.**.****г. идентификатор №*****.***.** /четиридесет и осем хиляди двеста и четири, точка, двеста тридесет и седем, точка, тридесет и три/ по КККР на с.М., община Г., одобрени със заповед РД- 18-1151/23.05.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни за изменение, адрес на поземления имот: местност „***“, с площ от **** кв.м. /седем хиляди шестстотин и един квадратни метра/, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: НИВА, категория на земята: 4 /четвърта/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: ******, при съседи: №***; №*** и

№***.

Направено е искане за присъждане на разноски.

Сочат се писмени доказателства.

3

С Разпореждане №448/21.05.2024г. на основание чл.131, ал.1 от ГПК, съдът е разпоредил препис от ИМ с доказателствата да се изпрати на ответниците за отговор.

За това разпореждане Б. М. С., ЕГН********** е уведомен на 10.06.2024г., а ”****”ЕООД, ЕИК ********* на 29.05.2024г., като до датата на днешно закрито съдебно заседание е постъпил писмен отговор само от ответника ”****”ЕООД, ЕИК*********.

В отговора си този ответник сочи, че предявеният иск е допустим, но неоснователен и моли съда да го остави без уважение.

От ответника се излагат доводи за това, че за да се иска постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на основание чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД поради заобикаляне на закона и при неспазване изискването на разпоредбата на чл.229, ал.3 от ЗЗД, следвало да се установи нищожността на правна сделка със сила на присъдено нещо, че същата е засегната от посочените в исковата молба пороци заобикаляне на закона. Твърди се, че такова не било налице. В тази връзка се сочи, че първият ответник Б. М. С. е бил съсобственик в имота с ищците, като е упражнявал заедно с тях правото с и на съсобственик, а именно да си служи с общата вещ при условие, че това право ще се упражнява така, че да не пречи на другите съсобственици" да си служат с общата вещта. Навеждат се доводи, че мисълта на закона била всички съсобственици да имат еднакво право да си служат с вещта и един от тях да може д а упражни правото си само ако допуска и другите да упражняват своето. Твърди се, че за да може да се приеме, че съсобственикът, който използва сам вещта съобразно с чл.31, ал.1 от ЗС започва да пречи на другите съсобственици, трябвало да има конкретно искане от друг съсобственик да си служи и той с вещта.

Твърди се, че такова искане не било представено от страна на ищците по делото, а според ответника това искане трябвало да бъде доведено до знанието на първия ответник и съсобственик с ищците.

Според представляващият дружеството трябвало да се търси уреждане ползването на вещта по такъв начин, че всички съсобственици, които искат да упражняват правото си по чл.31, ал.1 от ЗС да могат да си служат с вещта. Редът за ползване на общият имот от всички съсобственици, които желаели това се твърди, че трябвало да се определи от мнозинството, ако такова може да се образува,а ако това не можело да стане, съдът трябвало да направи това разпределение. По отношение на мнозинството се твърди, че неговото право да се намеси и да разреши спора несъмнено се включвало във властта, която му дава чл.32, ал.1 от ЗС, а именно общата вещ да се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ.

Не се отрича факта, че ответниците били сключили договор за наем преди да влезе в сила решение №36/06.04.2022г. на НРС - по допускане на делбата, но се сочи, 4 че към онзи момент били налице правни основания за сключване на такъв договор.

Допълва се, че сам по себе си този договор не бил нищожен до обявяването му за такъв. Сочи се разпоредбата на чл.237, ал.1 от ЗЗД, според която при прехвърляне на недвижим имот, договорът за наем остава в сила спрямо приобретателя, ако е бил вписан в имотния регистър, за която се твърди, че можела да с е приложи към настоящият казус, тъй като Договорът за наем на земеделска земя от **.**.****г. бил вписан в Служба по вписванията при P C гр.Н. с вх.peг.№***/2203.2021г., акт №***, том.1, дело №***/2021г., като се допълва, че вписването имало действие на противопоставимост спрямо останалите съсобственици и спрямо тях той оставал в сила.

Твърди се, че дружеството като наемател е заплащало наем на ищците и те са го приемали, без да се противопоставят. Сочи се, че ищците до момента не били правили никакви други искания към дружеството относно прекратяване на договора или сключването на нов с оглед настъпилите изменения в съсобствеността.

Допълва се, че първият ответник бил съсобственик на горецитирания недвижим имот и като такъв имал право да извършва действия на разпореждане с него. Излагат се доводи за това, че правото на собственост било абсолютно вещно право, което съдържало в себе си правомощията владение, ползване и разпореждане и в тази връзка първият ответник реализирал своето правно и гарантирано правомощие още повече, че към момента на сключване на договора за наем се твърди, че ищците бездействали и не упражнили правото си на собственост.

Изтъква се, че не било ясно какво е твърдението на ищците, тъй като в исковата си молба сочели, че по силата на закона и специално нормата на чл.229, ал.3 във връзка с ал.1 от ЗЗД, според тях процесния договор за наем трябвало да се конвертира от дългосрочен в тригодишен. Също така се сочи, от ответника, че ищците правели изявление, че са накърнени правните им интереси именно поради срока на договора за наем и на това основание трябвало да бъде обявен изцяло за нищожен.

Разпечатката съдържа 32 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0542fc86-2dcd-402f-9561-59bbe61ad365