Решение № 104 от 25.03.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Пловдив, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Антония К. Роглева

Александър Стойчев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Александър Стойчев Въззивно търговско дело № 20255001000630 по описа за 2025 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена в срок въззивна жалба от „Мерс-81“ ЕООД - с.

Чала, община Борино, ЕИК 202946706, представлявано от М. Е. Ш., съдебен адрес гр. С., ул. Ц. Ш. № *, вх. *, ет. * (над партер), адв. С. П. Д. - М. против решение № 33 от 10.07.25г. постановено по т.д.№ 74/23г. по описа на ОС Смолян, с което жалбоподателят е осъден да заплати на основание чл. 288-286 във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86 ЗЗД на „Даринка Агро“ ЕООД - с. Кадиево, обл. Пловдив, ЕИК 202402380, със седалище и адрес на управление с. Кадиево, ул. 24-та, № 3, представлявано от И. К., съдебен адрес гр. П., ул. О. № *, ет. *, офис *, адв. Т. И., сумата от 34 800лв. с ДДС, като неплатена покупна цена за закупуване на моркови по фактура № 0000001289/20.02.23г., ведно със законната лихва върху тази сума от 31.07.23г. до окончателното й плащане.

В жалбата се сочат подробни съображения, че постановеното решение е недопустимо. Посочва се, че заповедното производство е инициирано от 1

Даринка Агро ЕООД - с. Кадиево, обл. Пловдив, ЕИК 202402380 по реда на чл.410, ал.1, т.1 от ГПК за парично вземане над 25000 лева, като издадената по този повод заповед не е обезсилена. Твърди се, че заповедното производство е недопустимо, респективно недопустима е и защитата инициирана по установителния иск от кредитора. Също така на следващо място се сочи, че допуснатото изменение на иска от първоинстанционния съд, при което е преминато към осъдителен иск също е недопустимо по подробно изложени съображения в жалбата. Освен това се счита, че постановеното решение е и неправилно, постановено е в противоречие с приложимия материален закон и са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като е и необосновано. Предвид това се моли настоящия съд да обезсили атакуваното съдебно решение, като недопустимо и се прекрати производството по делото.

Акосе счете производството за допустимо се моли да се отмени първоинстанционното решение и вместо него да се постанови ново по съществото на спора, с което се отхвърли предявения иск на Даринка Агро ЕООД - с. Кадиево, обл. Пловдив, ЕИК 202402380. Претендират се и разноски.

Ответникът по жалбата Даринка Агро ЕООД - с. Кадиево, обл. Пловдив, ЕИК 202402380 моли същата да се отхвърли, по подробни съображения изложени в отговора, като се потвърди първоинстанционното решение.

Претендира се присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Съдът след запознаване с акта предмет на обжалване и доказателствата по делото намери за установено следното:

Пред първата инстанция е предявен от ищеца „Даринка Агро“ ЕООД с ЕИК 202402380, със седалище и адрес на управление с. Кадиево, ул. 24-та, № 3 против ответника „Мерс-81“ ЕООД - с. Чала, община Борино, ЕИК 202946706 иск за заплащане на сумата от 34 800 лева представляваща стойността на продадената от ищеца на ответника стока- моркови, по повод на която сделка е издадена от продавача фактура № 0000001289/20.02.23г.

Твърди се от кредитора, че е в трайни търговски отношения с ответника, като плащанията винаги били по банков път, но случая ответникът, след като получил стоката и я осчетоводил, не платил дължимото. Въпреки проведените многократни разговори и покани, стоката не била платена, поради което ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК 2 пред РС-Девин. Било образувано ч.гр.д. № 284/23г. по описа на същия съд, като по него била издадена заповед за изпълнение № 142/01.08.23г. Поради подадено възражение от ответника по чл. 414 ГПК, ищецът предявил настоящия иск. Моли съда първоначално да признае за установено по отношение на ответника, че последният дължи сумата 34 800лв. с ДДС по фактура № 0000001289/20.02.23г. по договор за продажба на моркови и заповед № 142/01.08.23г. по ч.гр.д. № 284/23г. на РС-Девин. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът Мерс-81 ЕООД, представлявано от управителя М.Ш., а последният чрез адв. Д.-М., е подал отговор в срок. Поддържа, че искът бил недоказан, тъй като ищецът бил предприел път на защита по изключен от законодателя процесуален ред. Според чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК можела да се издаде само за вземания за парични суми, като искът бил подсъден на районен съд. В цитирания текст подсъдността била част от императивно визиран сложен фактически състав за издаване на заповед за изпълнение. Постоянна и непротиворечива била практиката, че при липса на предпоставката по чл. 410, ал.1, т. 1 ГПК, искът да е подсъден на районен съд, заповедният съд следвало да отхвърли искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В настоящия случай, при цена на иска над 25 000лв., според чл. 104, т. 4 ГПК, РС-Девин е нямал правомощия да издаде заповед по чл. 410 ГПК, тъй като цената на иска е била 34 880лв., цена на закупуване на моркови.

Предявяването на установителен иск по чл. 422 ГПК не можело да санира недопустимата заповед по чл. 410 ГПК. Производството по чл. 410 ГПК, което се развило преди исковото производство по чл. 422 ГПК, било недопустимо. Последното обуславяло и недопустимостта на исковото производство, доколкото същото се развивало като част и в рамките на общото производство, започнало с издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК /в този смисъл решение № 379/23.05.13г. по гр.д. № 314/12г., III г.о. на ВКС/. В хипотезата на издадена заповед по чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК за парично вземане в размер над 25 000лв., исковото производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК също било недопустимо, поради приложението на чл. 410, ал. 1 ГПК и при определяне на допустимия предмет на специалния установителен иск по чл.

422, ал. 1 ГПК, с оглед обусловеността му от предмета на заповедното производство. Предмет на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във 3 връзка с издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК може да бъде само право по чл. 410, ал. 1 ГПК, за което е била издадена заповедта за изпълнение.

Ако една от тези две предпоставки не била налице, то:- 1/ Правото не било от очертаните в чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК до 25 000лв.; 2/ не била издадена заповед за изпълнение, а искът по чл. 422, ал. 1 ГПК бил недопустим. Алтернативно, в случай, че не се приемели доводите за недопустимост на иска, ответникът поддържа, че същият бил неоснователен.

Между ищеца и ответника съществували трайни търговски отношения, страните сключвали множество договори в различно качество. В хода на тези отношения ищецът проявил изключително некоректно поведение с надписване на количества за доставена стока и доставяне на стока с лошо качество. Ищецът доставил на ответника зеленчуци, които били негодни за консумация, развалени или с изтичащ срок на годност, което било причината за влошаване на отношенията между страните.

В случая се твърди, че процесната фактура не обективирала сключен между ищеца и ответника договор за продажба. Тя не била отразена в счетоводството на ответника, затова се възразява, че тя доказвала договор за търговска продажба. Не само не бил сключен договор за продажба на моркови по процесната фактура, но стоката не била и доставена. Ответникът оспорва факта на извършена доставка /предаване/ по договор за търговска покупкопродажба на моркови. Доставка не се установявала и от приложените стокови разписки - в графата получател било записано Ш., само на три от стоковите разписки бил посочен Мерс-81 ЕООД, ответникът по делото. В обобщение, представените като доказателства от ищеца стокови разписки не съдържали необходимите реквизити и не били в състояние да обосноват доставката, твърдяна по процесната фактура, действително била реализирана. Ако все пак съдът приемел, че било налице предаване на стока /или частично предаване/, то между страните нямало сключен договор за покупко- продажба, а консигнационна сделка. В случая предпоставките за уважаване на претенцията на ищеца не били налице. Задължение за плащане на парична сума /стойността на сделката/ би възникнало, само ако стоката била реализирана, т.е. била сключена изпълнителна сделка. Такава сделка с тези моркови не била реализирана. В случая стоката била бързооборотна, бързоразваляща се, която можела да бъде реализирана в изключително малък 4 времеви интервал. Освен това и част от доставените моркови били с по-лошо качество, с практически изтичащ срок на годност, което още повече скъсило този интервал. В краткия времеви интервал ответникът не бил реализирал стоката и тя не била продадена на трети лица, поради погиването й. Затова за ищеца било възникнало правото да претендира стойността на реализираните стоки.

Ищецът по този повод е подал допълнителна искова молба. С нея моли да се допусне изменение на иска, като предявеният установителен иск по чл.

422 ГПК се измени в осъдителен иск срещу ответника.

При така изложеното развитие на процеса пред ОС Смолян и след събиране на допуснатите доказателства първоинстанционният съд е приел, че между страните е налице договор за търговска покупко-продажба на родово определени вещи - моркови, които се идивидуализират в момента на предаването. Между ищеца и ответника са били установени трайни търговски отношения, според които ищецът, като производител и доставчик на стоката с производствена база в с. Кадиево, е продавал на ответника по заявка на последния определени количества моркови, които се транспортирали с транспорт на ответника до складовата база на последния в кв. Мусачево.

Посочено е в съдебния акт, че безспорно морковите са борсова стока, подлежаща на бърза развала. Затова е доказано по делото, че ищецът е получавал заявки за продажба и доставка на определено количество моркови на определена цена, по телефона.

Посочено е, чес постигането на това съгласие договорът за продажба между двамата търговци следва да се смята сключен, доколкото продажбата е двустранен, консенсуален и комутативен договор, за който се прилагат правилата на търговските сделки и субсидиарно гражданския закон, според чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 288 ТЗ. Прието е, че в конкретния случай при липсата на нарочен писмен договор предаването на договореното по телефона количество моркови, е установено с неоспорените стокови разписки, процесната фактура и редовно воденото счетоводство на ищеца. Последното, наред с посочените писмени доказателства доказва търговската сделка между страните и относно другия съществен елемент на договора - цената от 34 800лв. с ДДС. Поради неоснователността на възраженията на ответника е прието, че искът е основателен и доказан.

5

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, задължението на въззивния съд за служебно произнасяне се отнася само за валидността на първоинстанционното решение и за допустимостта му в обжалваната негова част. По отношение обаче правилността на акта, съдът е ограничен от посочените в жалбата основания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма или следи за защита интереса на определени частноправни субекти. Следователно, извън тези две хипотези, при решаване на делото по същество въззивната инстанция проверява законосъобразността само на посочените във въззивната жалба процесуални действия на първоинстанционния съд и обосноваността само на изрично посочените негови фактически констатации. В този смисъл именно е съдебната практика, обективирана в т. 1 и т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2103г. на ОСГТК на ВКС, както и практиката, формирана по реда на чл. 290 ГПК (решение № 14 от 07.02.2014 г. по т. д. № 3489/2016 г. на ІІ т. о., решение № 42 от 20.07.2016 г. по т. д. № 3489/2016 г. на ІІ т. о. и др.) В този аспект и при осъществяване на необходимата проверка съдът намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо, като е предявен очевидно допустим иск.