Определение № 2616 от 10.10.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2616 гр. София, 10.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно частно гражданско дело № 20251000502529 по описа за 2025 година Производството се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частната жалба на Г. Т. А. срещу определение № 16201 от 29.08.2025г., постановено по гр.д. № 9271/2025г.по описа на СГС. В жалбата се посочва, че счита постановеното за неправилно и несправедливо, като счита, че то е постановено в интерес на ответната страна. Твърди, че в обжалваното определение никъде не било посочено какво касае предявения иск. Твърди, че бил неправилен извода на съда, че водения от него иск няма да бъде в негова полза. Счита определението за неправилно, поради което, моли да бъде отменено, като му бъде допусната правна помощ.

Препис от частната жалба не се изпраща на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в срок от лице, легитимирано да обжалва, срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството по гр.д. № 9271/25 по описа на СГС е образувано по исковата молба на Г. Т. А. – „М. Г. Първи, Държавният Глава на Р. България“ срещу Президента на Република България Р. Р., за присъждане на обезщетение за в размер на шест милиона лева за вреди от политическа, етническа и социална дискриминация, причинени от Президента чрез неотговаряне на две писма на ищеца, което съответно е възприето от последния като израз на омраза. Посочва се, че това било разбираемо, „заради това, че той е циганин и с тази омраза Р. се явява символ на омразата на циганите срещу нас, българите“. Отделно е заявено искане ответникът да бъде осъден на „затвор от 1 до 5 години“. Отправено е и искане за предоставяне на безплатна правна 1 помощ по делото, приложена е декларация за имуществено и гражданско състояние, саморъчно изготвена от ищеца, с приложени документи.

При преценка на изложеното в исковата молба и във връзка с направеното искане, СГС е приел, че съгласно чл. 24, т.1 и 2 от Закона за правната помощ такава не се предоставя когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, както и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима, какъвто намира да е настоящият случай. Този принцип на оправданата от гледна точка на ползата, която ще допринесе, правната помощ, е възприет и в чл. 47, ал. 1 ХОПЕС, според който правна помощ се предоставя ако е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие. Приема се, предоставянето на правна помощ не е необходимо, когато искането за такава не е провокирано от нуждата за осигуряване на реален достъп до правосъдие. По изложените мотиви и е оставил искането без уважение.

Настоящата инстанция споделя изложените мотиви за отказа, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

По изложените оплаквания в частната жалба намира следното:

Неоснователно е оплакването, че първоинстанционния съд не е посочил какви са твърденията на ищеца и какъв е предявения иск. Твърденията и исканията на ищеца в исковата молба са описани точно и са систематизирани.

Изводът на СГС, че правната помощ не е оправдано да се допуска, с оглед ползата която би допринесла за защита права на ищеца е правилен и изведен от твърденията в исковата молба.

Настоящата инстанция намира, че следва да се отбележи и че от първоначалното изложение на фактите от ищеца и неговите искания, може да се направи извод за неоснователност на предявения иск, с който се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетение за това, че не му е отговорил на две писма (в които няма конкретно формулирани искания до ответника) и в които се твърдят нарушени права на друго лице – дядото на ищеца. С оглед изложеното непредоставянето на правна помощ на ищеца не би препятствало защитата на правата му, като в същото време искът е очевидно неоснователен т.е. налице са условията на чл. 24 т.1 и т.2 от ЗПП за отказ да се допусне такава.

2

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на СГС, следва да бъде потвърдено обжалваното определение.

Ръководен от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 16201 от 29.08.2025г., постановено по гр.д. № 9271/2025г.по описа на СГС.

Определението не подлежи на обжалване на основание чл. 95 ал.6 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3