Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 280 от 16.12.2025, Районен съд - Монтана

Съд
Районен съд - Монтана
Дело
Административно наказателно дело 1113/2025
Вид
Решение № 280
Подписан
16.12.2025
В сила
06.01.2026
Състав
КРАСИМИР СЕМОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Монтана, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СЕМОВ при участието на секретаря ИРЕНА ЦВ. П.А като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно наказателно дело № 20251630201113 по описа за 2025 година Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.).

С Наказателно постановление № 25 – 0996 - 00 1298/30.09.2025г. на Началник Сектор “Пътна полиция” (ПП) към ОДМВР – Монтана, са наложени на П. Д. М., с посочен адрес в гр.М., административни наказания - глоба в размер на 20 (двадесет) лева, 10.23 (десет евро, 0.23 евро цента) за административно нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП, санкционирано на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП (в редакция преди изм., ДВ бр.64/2025г., в сила от 07.09.2025г.) и глоба в размер на 200 (двеста) лева, 102.26 (сто, две евро, 0.26 евро цента) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца за административно нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, санкционирано на основание чл.175, ал.1 (в редакция преди изм., ДВ бр.64/2025г., в сила от 07.09.2025г.), т.5 от ЗДвП.

Недоволна от наказателното постановление жалбоподателкта П. Д. М., лично и чрез адв.Р.Ч. от МАК, моли да бъде отменено. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна, като административнонаказващ орган Началник Сектор ПП към ОДМВР – Монтана, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима и частично основателна.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок.

1

Разгледана по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

На 03.09.2025г. до около 21:30 ч. П. М. била с 10 годишното си внуче и съседката й – св.И.П.Г. с нейните две деца в градската градина в гр.М..

Започнало да се смрачава, завалял силен дъжд и тръгнали да се прибират с децата, като в тази връзка и М. управлявала л.а. „ХХХХХ“ с рег. № ХХХХ.

Стигайки до местата за паркиране около вх.В на ж.к.П., блХХ, в гр.М., М. предприела маневра движение назад, автомобилът й е оборудван с парктроници, както отпред, така и отзад. При въпросната маневра подпряла таблото за газ, но парктрониците не са го възприели като препятствие.

Същото всеки от паркиращите там го е подпирал стотици пъти и е силно деформирано - от години си стои така. В конкретния случай, обаче чули шум и затова веднага тръгнали с колата. В момента в който потеглили съседката й св.И.П.Г. се обадила на телефон тел.112 и съобщила за случката, тъй като предположили, че крана може да изпуска газ и това да доведе до наистина сериозен инцидент, реално застрашаващ живота и здравето на живущи и преминаващи лица. След като сигнализирали на телефон 112, се обадили от полицията на М., че ще дойдат да я санкционират, да слезе пред блока. М. слязла в дъжда и чакала, но никой не дошъл. След като изчакала около половин час с малко дете и в дъжда, М. решила да звънне отново и да попита кога ще дойдат. При обаждането, й казали, че нямат свободен екип и да отиде на 06.09.2025г. в КАТ – Монтана, да й съставят АУАН, което станало и факт.

Преди това св.И. М. И. и св.П. З. П., дежурни мл. автокнотрольори в Сектор ПП към ОДМВР – Монтана, на 03.09.2025г., посетили мястото на ПТП, където представител на Овергаз остранил на бързо дефекта на повреденото табло, не установили водача на ХХХХХ и св.И. провел телефонен разговор с М., призовайки я да се яви в Сектор ПП на 06.09.2025г., в удобен за нея час.

Св.П. З. П., мл. автокнотрольор в Сектор ПП към ОДМВР-Монтана, в присъствието на колегата си – св.П. Р. А., съставил спрямо М., АУАН Серия GA, бл. № 3310103/06.09.2025г. за административни нарушения по чл.40, ал.1 от ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, посочвайки, че на 03.09.2025г., в 21:40 часа в гр.М., ж.к. П. до №ХХ, М. е управлявала лек автомобил „ХХХХХ“ рег.

№ ХХХХ, като при движение на заден ход не се убеждава че пътя зад МПС-во е свободен и блъска намиращото зад нея табло за газ, с което реализира ПТП.

След реализираното ПТП, М. не уведомила компетентните служби на МВР и не останала на мястото до пристигане на същите. Издаден е протокол за ПТП с материални щети № 2025-1023-51043-1.

Въз основа на изготвения АУАН, Началник Сектор ПП към ОДМВР Монтана като административнонаказващ орган (АНО), оправомощен със Заповед № 8121з-1632/21г. на МВР намерил, че П. Д. М. е извършила административни нарушения по смисъла на чл.40, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, и издал обжалваното НП, санкционирайки ги на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП (в редакция преди изм., ДВ бр.64/25г., в сила от 07.09.2025г.) и чл.175, ал.1 (в редакция преди изм., ДВ бр.64/25г., в сила от 2

07.09.2025г.), т.5 от ЗДвП.

В рамките на съдебното следствие св.П. З. П. и св.П. Р. А. поддържат посочените обстоятелсва в АУАН. Св.И. М. И. потвърждава, че е провел телефонен разговор с М. и че не я е открил на мястото на ПТП.

Съдът изиска от РЦ 112 – Монтана справка, съдържаща се в писмо рег.

№ 105830-655/06.11.2025г., от която е видно, че св.И.Г. е съобщила за ПТП в 21:47:57 часа на 03.09.2025г., а след това и лице на име Д.М. в 21:55:23 часа.

Инцидентът е предаден на ОДЧ при ОДМВР – Монтана в 21:50:47 часа и на ОЦ на РДПБЗН в 21:50:49 часа.

След анализ на събраните по делото доказателства, настоящия съд намира, че административнонаказващия орган е приложил правилно закона, като е приел, че е извършено административно нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП, санкционирано на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП (в редакция преди изм., ДВ бр.64/25г., в сила от 07.09.2025г.). Доказателствата по делото – писмени и гласни, са в подкрепа на това нарушение, на практика то и не се оспорва от жалбоподателката М.. Настъпилата законодателна промяна в ЗДвП, обн. ДВ бр.64/25г., в сила от 07.09.2025г., е събразена от АНО, като към датата на извършване на нарушението – 03.09.2025г., е действала редакцията на чл.183, ал.1, т.11 от ЗДвП, а след 07.09.2025г., нарушението по чл.40, ал.1 от ЗДвП, отново подлежи на административно санкциониране, само че на друго изм. основание, по чл.183, ал.2, т.4 от ЗДвП. С изм. на чл.183, ал.2 от ЗДвП, ДВ, бр.64/25г., в сила от 07.09.2025г., е предвидено, че се наказва с глоба 50 лв водач, който - т.4. нарушава правилата за движение назад. Правилно АНО спазващ изискването на чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗАНН е приложил разпоредбата на чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, в сила до 07.09.2025г., която е закона, действал към момента на извършване на нарушението по чл.40, ал.1 от ЗДвП, и в същото време е по-благоприятния закон имайки предвид размера на наложеното административно наказание. Настоящият съд не споделя доводите на адв.Ч., че в случая не е налице ПТП, тъй като макар и минимални да били щетите, според съдът е налице ПТП имайки предвид определението за ПТП, посочено в § 6, т.30 от ДР на ЗДвП - "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети“.

Гласните доказателства по делото, сочат на налично ПТП, а именно показанията на св.П. и св.И., също и показанията на св.Г., съобщила за пътния инцидент на тел.112.

Не така стоят нещата относно нарушението по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, санкционирано на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП. Видно от писмо рег. № 105830/06.11.2025г. на РЦ 112 - Монтана, за настъпилото ПТП е било съобщено, като това съобщение е било предадено на органите на МВР. М. е изпълнила задълженията си по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП – спряла е и е установила какви са последиците от произшествието. Нейната съседка св.И.Г.

3 е съобщила за ПТП с минимални материални щети на тел.112 и след това М. е изчакала органите на МВР. Заради лошото време, М. и св.П. и св.И. не са се срещнали на 03.09.2025г. (напрактика са се разминали), и след проведени телефонни разговори, на 06.09.2025г. М. се е отзовала за изясняване на случая в Сектор ПП към ОДМВР – Монтана. На 06.09.2025г. на М. й е бил съставен процесния АУАН, в сградата на Сектор ПП към ОДМВР – Монатан, където й било наредено да отиде. При тези данни, според настоящия съд, не е налице доказано нарушение по смисъла на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, и съответно не е имало основание да бъде санкционирано съгласно чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

Поради недоказаност на нарушението по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, респ. неправилно приложение на материалния закон, НП следва да бъде отменено в тази част. Дори да се приеме, че е налице нарушение по чл.123 от ЗДвП, поради това, че М. не е била заварена на мястото на ПТП от св.П. и св.И., то имайки предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, в контекста на представеното ЕР № 90118/37/24.10.2024г. съгласно което М. има 72 % ТНР, би могло да се приеме, заради незначителността на причинените щети по газовото табло, видно от показанията на св.И., че е налице маловажен случай, който незаконосъобразно ще бъде, да бъде административно наказан с наложените с НП административни наказания спрямо М..

След подробен анализ на доказателствата по делото (поотделно и в тяхната съвкупност), които са в контекста на гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че административнонаказващия орган (АНО) НЕ е приложил правилно закона, като е приел, че е налице доказано административно нарушение по смисъла на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Съдът установява, че АНО НЕПРАВИЛНО е квалифицирал извършеното нарушение и го е санкционирал позовавайки се на санкционната разпоредба на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП. Водачката М. няма несъмнени данни по АНП и настоящето дело, да не е спазила ВИНОВНО задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие, съответно на 03.09.2025г. след реализиране на ПТП с материални щети, да е знаела, че е причинила ПТП и въпреки това без да създава опасност за движението по пътя, да не е спряла, за да установи какви са последиците от произшествието.

Настоящият съд след като подробно и обективно анализира всички гласни и писмени доказателства по делото, намира, че нарушението не е доказано по несъмнен начин, тъй като кредитира обясненията на жалбоподателката М. и св.Г., поради това, че показанията на св.П. З. П.

(актосъставител), св.П. Р. А. (свидетел при съставяне на АУАН) и св.И. М. И., не отричат, че М. се е отзовала на 06.09.2025г. за да й бъде съставен АУАН.

Това, че св.П. и св.И. на 03.09.2025г. не са заварили М. на мястото на ПТП, не е равносилно на установено нарушение по смисъла на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, имайки предвид всички други писмени и гласни доказателства по делото.

Имайки предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, 4 съдът намира административното нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, санкционирано на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за недоказано по несъмнен начин, а доказателствената сила на съставения АУАН в тази му част, за оборена.

Съдът намира, че при установяване на административното нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, е допуснато съществено процесуално нарушение, формалното приложение на чл.52, ал.4 от ЗАНН от АНО, е довело до недоказаност на административното нарушение и ограничаване правото на защита на нарушителя. Липсата на възражения в АУАН (технически това е невъзможно) или след това по чл.44, ал.1 от ЗАНН, не следва да се тълкува във вреда на нарушителя и не освобождава АНО от задълженията му по чл.52, ал.4 от ЗАНН.

Не е доказано по безспорен начин извършването на нарушението по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, самоличността на нарушителя в лицето на жалбоподателката М. и най – вече нейната вина. Според настоящият съд неправилно е бил приложен материалния закон, което е имало за последица ограничаване правото на защита на нарушителя и в крайна сметка е довело да недоказаност на извършеното административно нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Видно от приложената и приета справка за нарушител/водач относно жалбоподателката М., последната е придобила правоспособност далечната 1994г., м.02., като е допуснала малобройни и не значими по тежест административни нарушения по ЗДвП, вследствие на което са били издадени 4 бр. влезли в сила НП и 13 бр. фишове, които са заплатени от М., видно от справката.