Решение № 198 от 15.11.2021, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. гр. Хасково, 15.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Гроздан Б. Грозев при участието на секретаря Павлина Ст. Николова като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно наказателно дело № 20215640201009 по описа за 2021 година установи, че:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Й. ХР. П. от град Хасково срещу Наказателно постановление № 11 – 01 – 93 от 29.07.2021 г. на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, град София, с което на основание чл. 32, ал. 1, т. 1, вр. чл. 35 , ал. 1 от Закона за държавната финансова инспекция, на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл. 13, ал. 3, т. 3, вр. чл. 2, ал. 2, т. 7 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление. Твърди се от жалбоподателя, че при започването на административно наказателното производство били допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с неспазване на изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и връчване на предварително написан, в негово отсъствие, акт за установяване на административно нарушение. Той, от своя страна, не отговарял на изискванията по чл. 42, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, което водело до накърняване правото му на защита и препятстващи възможността за осъществяване на съдебен контрол, като излага конкретни съображения. Възразява се и за нарушения на материалния закон, като излага конкретни фактически твърдения, обосноваващи тезата му за неправилно тълкуване на съдържанието и неправилно приложение на разпоредбата на чл. 13, ал. 3, т. 3 от ЗФУКПС, като обстойно аргументира доводите си в жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, град София по изложените съображения, а при условията на евентуалност, моли съдът приеме наличие на хипотеза по чл. 28 от ЗАНН. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

1

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят Й. ХР. П. от град Хасково, редовно призован, се явява лично и заявява, че поддържа подадената жалба, като в хода по същество се придържа към заявените в нея доводи в подкрепа на искането му за отмяна на наказателното постановление.

Административнонаказващият орган - Директорът на Агенцията за държавна финансова инспекция, редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител – главен юриск. Н.С., оспорва жалбата и в хода по същество и представени писмени бележки навежда конкретни и подробни доводи за нейната неоснователност, респ. за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Отправя искане за присъждане на разноски за възнаграждение на юрисконсулт.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

В хода на извършена, от свидетелите Г. Й. Й. - държавен финансов инспектор в Агенция за държавна финансова инспекция и Г. М. М. - старши финансов инспектор в Агенция за държавна финансова инспекция, проверка по отношение на „Тролейбусен транспорт“ ЕООД, град Хасково, възложена със Заповед № ФК – 10 – 1705 от 01.02.2020 г. на Директора на АДФИ, град София, във връзка с утвърден Годишен план за 2020 година, изменена със Заповед № ФК – 10 – 82 от 20.01.2021 г. на Директора на АДФИ, град София относно срока на извършване на финансовата инспекция, било установено, че управител на дружеството в периода 26.11.2014 г. до 04.03.2020 г. бил жалбоподателят Й. ХР. П., а в периода 01.06.2017г. до 06.01.2021г. главен счетоводител на „Тролейбусен транспорт“ ЕООД, град Хасково е било лицето М.К.К.. С Констативен протокол от 06.01.2021 г., приет по делото като писмено доказателство, и изготвен на същата дата в присъствието на С.А.Б. – ръководител направление „Синя зона“, е констатирано, че не са налични и не се представят доказателства, при извършване на проверката, удостоверяващи утвърдени и въведени „Вътрешни правила за финансово управление и контрол в „Тролейбусен транспорт“ЕООД, град Хасково към 31.12.2018 г.

Установено, в хода на извършваната финансова инспекция, било също така, че на 09.07.2018 г., в град гр. Хасково, община Хасково, област Хасково, бил сключен договор от същата дата за доставка на нетна активна електрическа енергия за средно напрежение по свободно договорени цени и избор на координатор на балансираща група за нуждите на „Тролейбусен транспорт" ЕООД, гр. Хасково, между „Тролейбусен транспорт“ ЕООД, град Хасково, наричан в договора Възложител, представлявано от управителя Й. ХР. П. и „Кумер" ООД, гр. София наричана за краткост Изпълнител. Предмета на договора бил за доставка на нетна активна електрическа енергия за нуждите на „Тролейбусен транспорт" ЕООД, гр. Хасково, в съответствие с техническите спецификации и изискванията за извършване на процедурата по доставка, посочена в документацията, с който е поето задължение за извършване на разход с прогнозна стойност 26 187,15 лв. без ДДС (31 424,58 лв. с ДДС), без същият да е подписан от лицето, отговорно за счетоводните записвания в „Тролейбусен транспорт" ЕООД, гр. Хасково. Договора бил подписан единствено от Й. ХР.

П., в качеството си на управител на „Тролейбусен транспорт" ЕООД, гр. Хасково и от управителя на „Кумер" ООД, гр. София–Е.Й.И..

След като било прието от контролните органи на АДФИ, че „Тролейбусен транспорт“ ЕООД, град Хасково е организация от публичния сектор по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 7 от ЗФУКПС, а жалбоподателят Й. ХР. П., в качеството си на управител на дружеството и 2 ръководител на такава организация, не бил приложил контролна дейност „система за двоен подпис“ при сключване на процесния Договор за доставка на нетна активна електрическа енергия за средно напрежение по свободно договорени цени и избор на координатор на балансираща група за нуждите на „Тролейбусен транспорт" ЕООД, гр. Хасково, между „Тролейбусен транспорт“ ЕООД, град Хасково, наричан в договора Възложител, представлявано от управителя Й. ХР. П. и „Кумер" ООД, гр. София наричана за краткост Изпълнител, подписан на 09.07.2018 г. , без полагане на подпис от лицето, отговорно за счетоводните записвания в дружеството, достигнали до извод за нарушение по чл. 13, ал. 3, т. 3, вр. чл. 2, ал. 2, т. 7 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор.

В резултат, на горното на 03.02.2021 г. бил съставен от свид. Г. Й. Й. Акт за установяване на административно нарушение № 11 – 01 – 93/03.02.2021 г., като техническото му изготвяне станало в отсъствие на лицето, сочено като нарушител, след което изгответният акт за установяване на административно нарушение бил предявен на жалбоподателя, който го подписал, а в съответната предвидена за това графа, вписал че има възражения без конкретно да ги изложи. Екземпляр от процесния АУАН бил връчен на нарушителя на същата дата – 03.02.2021г. срещу подпис, видно от приложената разписка в акта. Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение са постъпили в законоустановения срок от дата на връчването му.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган, възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и след като приел подадените възражения за неоснователни, както и че нарушението било доказано и била установена самоличността на нарушителя, а случаят не е маловажен, наложил процесното административно наказание.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Г. Й. Й. и Г. М. М. относно обстоятелствата, изложени в АУАН и тази около неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Поради това, съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, разпоредбите на този закон се прилагат в организациите от публичния сектор. Според чл. 2, ал. 2, т. 7 от ЗФУКПС, в редакцията относима към датата на извършване на твърдяното деяние, по смисъла на този закон, организации от публичния сектор са търговските дружества по чл. 61 от Търговския закон, а според актуалната редакция - държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. По силата на т. 8 от цитираната норма, и търговските дружества, включително лечебните заведения, с над 50 на сто държавно и/или общинско участие в капитала.

В редакцията на нормата на чл. 13, ал. 3, т. 3 от ЗФУКПС, относима към датата на деянието е предвидена система за двоен подпис, която не разрешава поемането на финансово задължение или извършване на плащане без подписите на ръководителя на организацията по чл. 2 и лицето, отговорно за счетоводните записвания.

По силата на чл. 13, ал. 1 от ЗФУКПС, действащ към настоящият момент ръководителите на организациите по чл. 2 осигуряват контролни дейности, включващи писмени политики и процедури, създадени да дават разумна увереност, че рисковете са ограничени в допустимите граници, определени в процеса на управление на риска, а според ал. 3 действаща сега , контролните дейности се прилагат на всички нива в организацията и на всички етапи при постигането на целите. Те могат да са превантивни, разкриващи или коригиращи, като трябва да включват най-малко: 1. система за двоен подпис, която не 3 разрешава поемането на финансово задължение или извършването на плащане без подписите на ръководителя на организацията по чл. 2 и на лицето, отговорно за счетоводните записвания; 2. правила за достъп до активите и информацията; 3. политики и процедури за предварителен контрол за законосъобразност; 4. политики и процедури за текущ контрол върху изпълнението на поети финансови ангажименти и сключени договори;

5. политики и процедури за последващи оценки на изпълнението; 6. политики и процедури за обективно, точно, пълно, достоверно и навременно осчетоводяване на всички стопански операции; 7. политики и процедури за управление на човешките ресурси; 8. политики и процедури за спазване на лична почтеност и професионална етика. Тоест с изменението на закона горните изисквания не са отпаднали и са на лице същите нарушения.

По силата на чл. 32, ал. 1, от Закона за държавната финансова инспекция, при упражняването на инспекционна дейност по този закон виновните длъжностни лица, както и лицата, които работят по граждански договори за управление и контрол, ако деянието не съставлява престъпление, се наказват: т. 1 за нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност, ако не е предвидено наказание в съответния нормативен акт - с глоба от 200 до 2000 лв., а според чл. 35, ал. 1 от ЗДФИ, нарушенията по чл. 32, 32а, 32б и 33 се установяват с актове, съставени от финансовите инспектори, а наказателните постановления се издават от директора на агенцията или от упълномощени от него длъжностни лица. Следователно, деянието, за което е наложено административно наказание на жалбоподателя, е обявено от закона за наказуемо с административно наказание.

В конкретния случай, при преценка законосъобразността на обжалваното НП, съдът намира, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на акта в отсъствие на лицето, сочено като нарушител, доколкото в случая се касае за предварителното техническо изготвяне на проекта на АУАН, предвид обема на неговото съдържание, доколкото, с предявяване и връчването му лично на жалбоподателя, е изпълнена целта на закона на същия да бъде осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от която възможност се е възползвал. Следва да се отбележи, че процесният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН за необходимите реквизити и твърдяното нарушението е описано откъм необходимите признаци, характеризиращи го от обективна страна. Налице са ясни и безпротиворечиви твърдения за датата и мястото на извършване на деянието, както и начина на осъществяването му, а по отношение на дадената правна квалификация е налице особеност, свързана с принципа на действие на материалния закон по време, който е изцяло съобразен, отчитайки вида и характера на твърдяното нарушение. Включително и в аспекта на неговата наказуемост и то по реда, по който това е сторено в конкретната хипотеза. Ето защо според съда , възраженията на жалбоподателя, изложени в подадената жалба за несъответствие на съставения акт за установяване на административно нарушение с изискванията за реквизити по чл. 42, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от ЗАНН следва да се приемат за неоснователни. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, по който въпрос не е налице спор между страните, в шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, приложим по арг. от разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от ЗДФИ, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити отново и в частност тези, отнасящи се до надлежното описание нарушението и правната квалификация на деянието, съответно приложената от наказващия орган санкционна норма.