Присъда № 452 от 19.10.2023, Софийски районен съд

МОТИВИ

КЪМ ПРИСЪДА № 452 от 19.10.2023 г.

ПО НЧХД № 20211110214333 (14333/2021 г.)

ПО ОПИСА НА СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД

Софийският районен съд е сезиран с частна тъжба на М. С. К. (с проверена по делото самоличност) срещу подс. С. Д. Л. (също с проверена по делото самоличност) с обвинение в това, че на 14.04.2021 г. в излъчване на живо в социалната мрежа „Фейсбук“ Л. е разгласила неистински позорни обстоятелства за частната тъжителка М. С. К., респективно й е приписала неосъществени (от К.) престъпления, квалифицирано (от съда) като обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 2 (включително хипотеза на настъпили тежки последици) вр. ал. 1, т. 2 (хипотеза на разпространяване по друг начин) вр. чл. 147, ал. 1 от НК.

Съдът е допуснал за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск, предявен от частната тъжителка срещу подсъдимата (с правно основание чл. 45 от ЗЗД) за осъждане на последната да заплати на тъжителката сумата от 15000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от частната тъжителка К. неимуществени вреди, причинени от твърдяното по частната тъжба престъпление (страдания от засягането на честта и достойнството на К., от уронване на престижа и доброто й име в обществото, както и пред приятелите й, познатите й, мъжа, с който живее на семейни начала и хората, с които контактува ежедневно).

По делото се установява следната фактическа обстановка, от която произтича решаването му съобразно чл. 301 от НПК:

На 14.04.2021 г. в излъчване (аудио и видео) на живо в социалната мрежа „Фейсбук“, в разговор между различни лица, в който разговор тъжителката не участвала (същата не наблюдавала съответното предаване към съответния момент), подсъдимата изрекла следните реплики: по повод реплика на друго лице – Д. Д., отнасяща се до г-жа К., за това, че Д. има съмнения и е почти сигурна на 99 процента цяло и 9, че М. К. е участвала в смъртта на лицето П. (бивш съпруг на подсъдимата), С. Л. заявява, че била казала това на г-н Г. в ГДБОП; отново във връзка със същата смърт и визирайки под „тя“ тъжителката, а под „той“ въпросното лице П., Л. казала още „но аз не се учудвам, тя го беше напомпала с некви лекарства, той просто приличаше на тоя К. или К. ми е по-лесно да го наричам, даже беше по-зле“; след това подс. С. Л. казала (говорейки за същия П. в контекста на обсъждането на неговата смърт) „аз го виждах май месец, значи той се удави юли и му казвам – П.е, какво става? – Нещо не съм добре със сърцето, нещо пия ужким едни хапчета за отслабване – и те са го тъпкали просто и ще гръмнеш, няма как“; отново визирайки смъртта на П., респективно частната тъжителка К., подс. Л. заявила и „то би трябвало да се е удавил в неделя, щото понеделник сестра му беше пред нас, за да ми каже, а пък в събота вечерта министърът на земеделието обяви нейната фирма и още други, дето са измамили хората в С.Б. с жито…“ – и малко след това продължава „… и той на другия ден умира и сещаш се нали, че трябва да си измият ръцете“; след реплика на лицето Д. Д. по адрес на частната тъжителка К. в смисъл, че последната е работела като проститутка в „Японския“ например подсъдимата изрекла „да, да“, последвал смях и Л. добавила „не, не знам“; по-късно, на реплика към г-жа Л. „но имаш информация, че е работила като проститутка в Японския“ подсъдимата заявила „о-о-о, да, абсолютно, да, бе, да“, а малко по-късно, в продължение на същата мисъл добавила „е ми какво да правиш, то си й е отвътре, аз според мене тия хора се раждат така“, добавяйки после и това, че не може да си представи как се става „такова нещо“; по-късно, отново визирайки тъжителката, подсъдимата заявила и „ама то пари, пари, пари, измами“. Цялостно участниците в съответния разговор (съответното предаване) обсъждали в отрицателен аспект тъжителката К., споделяйки сведения (тук няма да бъде обсъждано дали те са достоверни или не) или подозрения за участие на г-жа К. в убийството на лицето П. и в измамливи действия, както и за това, че частната тъжителка е работела като проститутка. Съответното (т. е. в съответния смисъл) обявяване от страна на визирания по1 горе министър действително се било случило. Подсъдимата изложила в хода на съответното предаване действителни свои подозрения и налична информация (без значение дали тези подозрения, респективно информация, обективно са отговаряли на истината).

В крайна сметка само тези факти се явяват релевантни за решаване на делото, респективно в същата връзка релевантни се явяват само следните доказателствени материали (на база на които се установява така изложената релевантна фактическа обстановка, като от останалата доказателствена съвкупност не следва друго във фактически план): обясненията на подсъдимата; показанията на разпитаните свидетели (с уточненията, които след малко ще бъдат направени); огледаният аудио и видеозапис; справките за съдимост относно тъжителката. Възможно е показанията на част от разпитаните свидетели, в които се твърди липса на възможност за идентифициране на гласа на подсъдимата в съответния прослушан запис, респективно индивидуализиране на друго лице, различно от Л., като изричащо реплика по потвърждаване на информацията за това, че тъжителката е работела като проститутка, да са дадени поради допусната от страна на съответния свидетел грешка или просто поради липса на сигурност, но е напълно логично, респективно възможно, съответните лица да дават и съзнателно недостоверни показания в полза на подсъдимата предвид несъмнената си изключително сериозна вражда с частната тъжителка М. К., респективно предвид близостта си с подсъдимата С. Л.. От прослушания непосредствено от съда аудио и видеозапис от инкриминираното предаване, анализиран в неговата цялост, включително имайки предвид наличието на обръщения по име, съпоставяйки чутото от записа с непосредствено възприетия от съда глас на подсъдимото лице, имайки предвид и нейните (на С. Лазараова) собствени обяснения, несъмнено се установява, че съответните посочени по-горе като изречени от нея реплики действително са нейни, а не на други участници в конкретния разговор, поради което показанията на св. И. К. относно това, че гласът, потвърждаващ информацията, че съответното лице (т. е. тъжителката) е работело като проститутка, не е на подсъдимата, не следва да бъдат кредитирани (малко по-късно в разпита си при ново прослушване на друга част от съответния запис К. заявява, че е именно на С. Л. гласът, който казва /все касателно обсъждането на това дали К. е работела като проститутка/ конкретно думите „не, не…“ – виж по-горе!). Анализирайки справките за съдимост досежно г-жа К., обясненията на подсъдимата и показанията на свидетелите Й. и К. (от останалата ангажирана доказателствена съвкупност не следва по никакъв начин противното), следва по несъмнен начин гореизложеният извод относно наличието на подозренията и информацията, която е имала подс. Л. (в процесното предаване подобна информация, респективно подозрения, са споделяни от няколко участника, т. е. далеч не само от С. Л.).

Така се стига до извода, че по смисъла на чл. 304 от НПК, съответно на чл. 301, ал. 1, т. 1 от НПК, няма извършено деяние, респективно съобразявайки и чл. 305, ал. 4 вр. чл. 301, ал. 1, т. 1 и чл. 304 от НПК, подсъдимата следва да бъде призната за невинна именно поради това, че липсва деяние (уредбата по НПК разграничава мотивите и основанията за оправдаването, в която връзка оправданото подсъдимо лице има право да обжалва присъдата и само относно мотивите и отделно относно основанията за своето оправдаване, като в диспоизитива на присъдата е мястото, в което съдът следва да посочи основанията за оправдаването – чл. 305, ал. 4 вр. чл. 301 от НПК). В случая липсва деяние, защото всичко изложено в процесното предаване от Л. по адрес на К. се явява нейни (на подсъдимата) логически съждения или споделена получена информация, а не конкретни твърдения за съответните иначе обективно действително позорни за К. обстоятелства, респективно за конкретни престъпления с автор частната тъжителка, т. е. липсва разгласяване на неистински позорни обстоятелства или приписване на престъпления (а е налице проява на конституционно признатото право на изразяване на мнение, което изразяване е добросъвестно, а не проява на злоупотреба, насочена срещу доброто име на другиго, в който случай е допустимо ограничение на свободата на изразяване на мнение). Респективно не е налице и деликт по чл. 45 от ЗЗД, 2 доколкото липсва виновно (и по смисъла на чл. 45 от ЗЗД) поведение, от което пък следва отхвърлянето на гражданския иск. Единствено за пълнота на изложението следва да се посочи, че няма как да бъде споделено виждането на защитата в смисъл, че едно лице, което е станало известно в обществото с дадени свои отрицателни характеристични данни, не може да бъде жертва на престъплението клевета, защото няма добро име; следвайки тази логика, би се стигнало до очевидно абсурдния извод в смисъл, че спрямо подобно лице безнаказано биха могли да се излагат всякакви неистински позорни обстоятелства и да му се приписват всякакви неизвършени престъпления.

При този изход на делото на основание чл. 190, ал. 1 от НПК всички направени от частната тъжителка разноски по делото следва да останат за нейна сметка, като същата освен това следва да бъде осъдена да заплати на подсъдимата сумата от 300 лева – разноски по делото, а именно възнаграждение за един адвокат (съгласно съответния приложен по делото договор за правна защита и съдействие от 25.02.2022 г.).

От уредбата по НПК относно разпореждането с веществените доказателства не следва друго, освен че веществените доказателства, представляващи книжа и аудио и видео записи (на съответните носители), следва да останат към материалите по делото.

РАЙОНЕН СЪДИЯ /Ангел Павлов/:

3

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 452 гр. София, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря БРАНИМИРА В. И.ОВА ПЕНОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Наказателно дело частен характер № 20211110214333 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подс. С. Д. Л. с ЕГН **********, родена на хххххххххххххх), за НЕВИННА по обвинението, повдигнато с депозираната по делото частна тъжба, в това, че на 14.04.2021 г. в излъчване на живо в социалната мрежа „Ф.“ е разгласила неистински позорни обстоятелства за частната тъжителка М. С. К., респективно й е приписала неосъществени (от К.) престъпления, квалифицирано (от съда) като обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 2 (включително хипотеза на настъпили тежки последици) вр. ал. 1, т. 2 (хипотеза на разпространяване по друг начин) вр. чл. 147, ал. 1 от НК, поради това, че няма извършено деяние.

ОТХВЪРЛЯ гражданския иск, предявен от частната тъжителка М. С. К. с ЕГН **********, с посочен в тъжбата адрес ххххххх, срещу горепосочената подсъдима (с правно основание чл.

45 от ЗЗД), за осъждане на подсъдимата да заплати на тъжителката сумата от 15000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от частната тъжителка К. неимуществени вреди, причинени от твърдяното по частната тъжба престъпление (страдания от засягането на честта и достойнството на К., от уронване на престижа и доброто й име в обществото, както и пред приятелите й, познатите й, мъжа, с който живее на семейни начала и хората, с които контактува ежедневно).

ПОСТАНОВЯВА всички направени от частната тъжителка разноски по делото да останат за 1 нейна сметка.

ОСЪЖДА горепосочената частна тъжителка да заплати на горепосочената подсъдима сумата от 300 лева – разноски по делото, а именно възнаграждение за един адвокат (съгласно съответния приложен по делото договор за правна защита и съдействие от 25.02.2022 г.).

ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства, представляващи книжа и аудио и видео записи (на съответните носители) да останат към материалите по делото.

Присъдата може да се обжалва и протестира пред СГС в петнадесетдневен срок от датата на обявяването й.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2