Решение № 52 от 10.02.2026, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Нова Загора, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ при участието на секретаря Диана М. Дечева като разгледа докладваното от РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ Гражданско дело № 20252220100481 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД с ЕИК:

203374133 със седалище и адрес: гр.София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул.„България” № 81В, представлявано от управителите Петр Валента и Христо Маринов, чрез юриск.Борис Тихолов - срещу К. А. Р. с ЕГН ********** и адрес - ***, с правно основание - чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК и цена на иска - 1438.01 лева (общ размер), от които: 400 лева главница по Договор за паричен заем; 10.00 лева - договорна лихва върху главница по Договор за паричен заем; 250.57 лева - законна лихва за забава върху главница по Договор за паричен заем; 777.44 лева - неустойка, съгласно чл.17 от договора за кредит.

В исковата си молба ищецът заявява, че във връзка с Разпореждане № 728 от 11.04.2025 по ч.гр.д.№ 142/2025 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, Гражданско отделение, с което били уведомени, че на длъжника К. А. Р. с ЕГН ********** е издаданата заповед в законоустановения срок „АПС Бета България“ с ЕИК 203374133 упражнявало законовото си право да предяви иск, с който моли съда да признае за установено по отношение на ответника К. А. Р. с ЕГН **********, че същият дължи на „АПС Бета България“ с ЕИК 203374133 вземане, което било предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 142/2025 г. по описа на Районен съд - Нова Загора и издадената Заповед за изпълнение на парично задължение.

Ищцовото дружество с исковата си молба моли съда при разглеждане на настоящото производство, да приеме от фактическа страна следното:

На 18.02.2020 г. длъжникът К. А. Р. с ЕГН ********** сключил Договор за потребителски кредит № 597687 със „Стик - Кредит“ АД, по силата на който бил получил сумата от 400, срещу което се съгласил да върне една вноска по 400 в срок до 14.03.2020 г. когато била падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.

Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 0 %, както и годишен процент на разходите в размер на 42.70 %.

Съгласно чл.9 от ЗПК, договорът за паричен заем бил договор, въз основа на който кредиторът предоставял или се задължавал да предостави на потребителя кредит под 1 формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплащал стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем били потребителят и кредиторът, като потребител бил всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действал извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор бил всяко физическо или юридическо лице, което предоставял или обещавал да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № 597687 на 18.02.2020 г. по безспорен начин установявали сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не била изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

В исковата молба ищецът сочи, че разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК регламентирала договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представяли с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. Ищецът твърди, че в случая представеният по делото Договор за кредит не бил сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновавало извод, че процесният договор бил действителен, като сключен според повелителните норми на чл.10, чл.11 и чл.22 от ЗПК.

Съгласно уговореното в раздел „Неустойки“ от Договора за кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.

В чл.51 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Стик - Кредит“ АД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, като същите ще се считат за получени от потребителя, ако бъдат изпратени посредством писмени съобщения в електронен вид до телефонния номер (SMS), н а email адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от потребителя при подписването на договора за кредит.

Горепосочения договор бил сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните били използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон.

Съгласно чл.6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние бил всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използвали изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Дори и съдът да не приемел, че договорите не са били сключени по електронен път, то следвало да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество бил реален договор и същият се считал за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

Твърди се, че ответника К. А. Р. с ЕГН ********** не бил изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024 г. „Стик Кредит“ АД, като цедент било прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1404, бул.„България“ № 81В, ап.3.

В исковата молба ищецът твърди, че длъжникът не бил изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, 2 имало за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следвало да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисквал уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче нямало характер на лично и незаместимо действие, поради което било възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика нямало пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл.99, ал.3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не бил предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следвало да се счита надлежно извършено.

Ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не било извършено надлежно, ищецът моли съда да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с настоящата искова молба. (Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д.№ 12/2009 г., II т.о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д.№ 1711/2013 г., I т.о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д.№ 2352/2013 г., II т.о., ВКС).

Ищецът твърди, че ответникът К. А. Р. с ЕГН ********** не бил изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент /датата на депозиране на исковата молба в съда/ задължението все още не било погасено.

С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, следвало съдът да приеме за установено, че ответникът К. А. Р. с ЕГН ********** дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 203374133 парично вземане, конкретизирано в т.9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по образуваното ч.гр.д.№ 142/2025 г., а именно сумата в общ размер от 1438.01 лв., формирана както следва: главница в размер на 400 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 10.00 лв. за периода от 18.02.2020 г до 14.03.2020 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 250.57 лв. за период от 18.02.2020 г. до 29.01.2025 г.; Неустойка по чл.17 от договора за кредит в размер на 777.44 лв., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Пояснява се, че претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължала от Длъжника по силата на чл.2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.

За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т.е. претендираната лихва била изцяло съобразена с изискванията на чл.6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр.44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).

Предвид изложеното в исковата молба ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника К.

А. Р. с ЕГН **********, че същият дължи на „АПС Бета България“ с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап.3, представлявано от юрк.Борис Тихолов сумата в общ размер от 1438.01 лв., формирана както следва:

1. главница в размер на 400 лв.;

2. договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 10.00 лв. за периода от 18.02.2020 г. до 14.03.2020 г.

3. законна лихва за забава върху главницата в размер на 250.57 лв. за период от 3

18.02.2020 г. до 29.01.2025 г.

4. Неустойка по чл.17 от договора за кредит в размер на 777.44 лв., 5. както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Излага се, че по образуваното ч.гр.д.№ 142/2025 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, Гражданското отделение, по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, „АПС Бета България“ ЕООД било заплатило държавна такса в размер на 28.76 лв. съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв., съгласно чл.26 от Наредба за заплащането на правна помощ.

На основание чл.78 от ГПК ищецът претендира присъждането на направените в настоящото производство разноски - държавна такса в размер на 50 лв., съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв. съгласно чл.26 от Наредба за заплащането на правна помощ.

Ищецът моли съда, да осъди ответника К. А. Р. с ЕГН **********, да заплати гореописаните и сторени от дружеството - ищец съдебни и деловодни разноски по ч.гр.д.№ 142/2025 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, Гражданско отделение и по настоящото производство на обща стойност от 278.76 лв.