Решение № 261989 от 22.12.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.София,22.12. 2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

Мл.с-я ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА при секретаря МАРИАНА РУЖИНА и прокурора сложи за разглеждане

В.гр.д.№ 16576 по описа за 2019 г. ДОКЛАДВАНО от съдия АНЕЛИЯ МАРКОВА, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производсвото е по реда на чл.258 и следв. ГПК.

С решение № 216210 от 13.09.2019 г., постановено от СРС, Второ ГО, 77 състав по гр.д.№ 80702 по описа за 2018 г. се: ОСЪЖДА ЕТ „“М.-Г.Д.“ да заплати на Н. фонд „К.“, сумата от 19 097.38 лв. главница, включваща сумата от 8 970 лв. недопустими разходи и сумата от 10 127.38 лв. от неодобрено компенсиране на бюджета и представляваща подлежаща на възстановяване сума, платена по Договор № 115-50/04.12.2017г. за предоставяне на целево финансово подпомагане по Програма „Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018г.“ за реализация на проект „Жив килим от български рози под звуците на Балканите“, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 21.12.2018г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 2

516 лв. – лихва, равна на основния лихвен процент на Българската народна банка, увеличен с 10 пункта, за периода 19.12.2017г. до датата на подаване на исковата молба – 21.12.2018г.

Постъпила е въззивна жалба от ЕТ „“М.-Г.Д.“, ответник пред СРС. Решението се обжалва в частта, в която претенциите срещу ответника, въззивник са били уважени.

В обстоятелствената част на въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на така постановеното от СРС, решение.

Правилно СРС бил приел, че:

-Между страните съществува облигационно отношение по силата на договор № 115-50/04.12.2018 г., съгласно който ищецът следва да финансира проект „Жив килим от български роци под звуците на Балканите“;

- че на въззивника били преведени първите две от трите плащания по чл.3, ал.2 от същия договор, т.е. преведени били 27 090 лв. при общ размер на субсидията 38 700 лв.;

-че срокът за осъществаване на проекта е 30.06.2018 г., а за отчитане на разходите- 30.09.2018 г.;

-че въззивникът е предоставил на ищеца данните за реализация на проекта.

Неправилни били обаче, изводите на СРС, че са недопустими разходите и в резултат на това, че е налице основание за връщането на изплатените средства по проекта по отношение на фактура № 6/02.07.2018 г. на „Е.Е.“ ЕООД; фактура № 238/11.07.2018 г. на „З.А.“ ООД и фактура № 2292/04.10.2018 г. на „И.“ АД, тъй като били издадени и съответно платени едва след 30.06.2016 г. Счита, че датата на издаване на първичния счетоводен документ не можело да бъде отправна точка на пораждане на задължението. Фактурата като счетоводен и данъчен документ не била основание за плащане; такова била доставката на стоката или услугата. В случая доставката на стоките била осъществена преди 30.06.2018 г. Нелогично било да се приеме, че възникването на разхода е обусловено от издаване на данъчна фактура от трето лице доставчик. Дори по данъчни дела трайната съдебна практика приемала, че фактурата не предпоставя възникването на данъчното събитие. Сочи, че ищецът признавал, че проектът бил реализиран. Мотивите на СРС били противоречиви, тъй като на с.14, абзац втори самият съд приемал, че основание за плащането е извършването на самата доставка, а не фактурирането й. В този абзац СРС бил приел, че доставките следва да бъдат приети за изпълнени към 30.06.2018 г. След това съдът приемал, че ответника не е изпълнил задължението си по договора, защото не бил фактурирал доставките до 30.06.2018 г. Ответникът не фактурирал тези доставки, а самите доставчици на стоки и услуги. Логиката на договора била средствата от финансовото подпомагане да се заплатят за реално извършени доставки, а тяхното изпълнение било реално доказано по делото. Неправилно СРС бил приел за недопустими разходите изплатени на Г.Д., тъй като не можело да се договарят и осъществяват външни услуги от представляващия организация към себе си. Тези суми не представлявали външни услуги, а хонорар на Г.Д. като ръководител и Арт директор на проекта.

Неправилно била приета да недопустима и компенсиращата промяна по перата на бюджета в размер на 10 127,38 лв. Дори да се приемело, че бюджетът е неразделна част от договора, то нямало уговорка между страните, че отделните части от него не могат да бъдат променяни за сметка на други пера. Счита, че договорът не съдържал правила за разходване на средствата по определени пера. Съгласно чл.4,ал.1 ищецът нямал право да се меси в оперативната дейност на изпълнителя /ответник/. В т.5.4 от Условията на програмата изрично било посочено, че бюджетът представлява предварителна оценка на очакваните разходи като изпълнителят следвало да се съобразява единствено с максималния допустим размер на разходите, но не и на отделните пера. Затова счита, че изпълнителят е свободен да управлява предоставените му финансови средства като дължи единствено постигането на крайния резултат –точното реализиране на проекта в съответствие с параметрите и с отпуснатите средства. Решението на СРС в частта, в която било отхвърлено направеното от въззивника при условията на евентуалност прихващане за сумата в размер на 11 610 лв., също било неправилно. Неправилен бил идводът на съда за неизпълнение на задължението за представяне на договорите с доставчиците.

Възражението било основателно, защото ищецът дължал на ответника 30 % от уговорените средства; вземането било изискуемо и не било погасено.

Постъпил е отговор от Н. ф.„К.“, ищец пред СРС, в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното решение в частта, в която претенциите му са били уважени.

Сочи, че в т.5.4.1 от Поканата за подаване на проектни предложения „Културна програма за Българското редседателство на Съвета на Европийския съюз 2018 г.“ изрично било посочено, че за да бъдат допустими разходите трябва …3.

Разходите се считат за възникнали при фактуриране, изплащане и реално изпълнение по доставка/доставките и/или услуга/услугите. Въззивникът бил поел задължения да спазва условията за финансово подпомагане – чл.1,чл.6, чл.8 и 10 от договора, както и условията, посочени в документите, неразделна част от договора-условията за финансово подпомагане, посочени в поканата за подаване на проектни предложения, в която били инкорпорирани процедурата по кандидатстване и одобрение на проектите, правилата за финансиране, както и правилата за определяне на критериите за недопустимост на разходи, формулярът за кандидатстване и бюджетът, представен с него. Затова не можел да се приеме за основателен довода на въззивника, че договорът не съдържа ограничителна разпоредба, тъй като условията за допустимостта на разходите били дадени в поканата, която представлявала неразделна част от договора. Противно на твърдяното от въззивника договорите с доставчиците не били представени на ищеца до 30.09.2018 г. В случая се изисквали писмени документи, които не можели да бъдат заместени със свидетелски показания. По отношение на разходите, които СРС приел за недопустими не били изпълнени двете кумулативни условия- фактурирането и изплащането им да се осъществи до 30.06.2018 г. Наред с това клаузата на чл.10, ал.7 от договора от 04.12.2017 г. касаела отчети, а не окомплектоване с документи. Правилно СРС бил приел, че сумите платени на Г.Д. са недопустими разходи, тъй като представлявали разходи за външни услуги- ЕТ бил прехвърлил част от задълженията си по договора за изпълнение на едно трето лице – Г.Д., последният съвместявал качеството на изпълнител на услугата и на представляващ организацията, получила финансирането. В т.5.4.2 от поканата изрично е било посочено, че са неподустими и разходите, договорени и/или осъществени като външна услуга от представляващия организацията със себе си, съпругата си и с роднини по права линия, както и с ЮЛ, в чиито органи на управление или собственици са такива лица. Относно сумата в размер на 10 127,38 лв. счита, че решението е правилно като се аргументира с чл.16 от договора, където било посочено, че неразделна част от него са: формуляр за кандидатстване, всички документи, представени във връзка с предоставяне на финансовото подпомагане. В т.9 като такъв документ било посочено бюджет по образец, информация за кандидатстващата организация, както и подробно описание на проекта и пълномощно, ако е необходимо. Следователно, бюджетът представлявал неразделна част от договора като параметрите на бюджета включлави заложените в заявлението. От съдържателния и финансов отчет се установявало, че проектът притежавал определени основни параметри във връзка с отделните пера. Въззивникът намалил част от разходите, други не осъществил, а трети –увеличил без тези промени да са одобрени от ищеца. Съгласно чл.18 от договора изменения и изпълнения в договора се извършвали само с подписано и подпечатено от страните допълнително споразумение. Процедурата за това била уредена в чл.31 от Правилата за организация на работата на УС на НФ „Култура“ и устройството и дейността на НФ „Култура“. След като не била осъществена тази процедура, компенсиращата промяна по перата на бюджета в размер на 10 127,38 лв. била недопустима и затова тази сума се явявала изразходвана не по предназначение, която съгласно чл.14 от договора подлежала на връщане. Сумите се възстановявали ведно с лихва, равна на основния лихвен процент на БНБ, увеличен с 10 пункта.

Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което претенциите да бъдат отхвърлени.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 07.10.2019 г.

Въззивната жалба е подадена на 21.10.2019 г.

Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване- предявените искове по чл.33,ал.4 от Закона за закрила и развитие на културата и по и чл.86, ал.1 ЗЗД са били уважени частично.

В частта, в която претенциите на ищеца са отхвърлени като неоснователени, решението като необжалвано е влязло в сила.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че обжалваното решени е постановено във валиден процес:

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че в случая се касае до целево финансово подпомагане по програма „Културна програма за Българско председателство на Съвета на ЕС 2018 г.“. Ищецът се съгласил да подпомогне финансово ответника, а последния да реализира проект „Жив килим от български рози под звуците на Балканите“ до 30.06.2018 г. В чл.2 от договора бил уговорен размера на сумата – 38 700 лв., а в чл.3-сроковета за плащане. Съгласно чл.6 ответникът се задължил да спазва основните параметри на проекта по чл.1, а съгласно чл.8 и 9 – да реализира проекта точно съобразно проектната документация и да спазва стрикно предвидените в проектното предложение стратегия и мерки за информация и публичност, вкл. и дейности, комуникационни инструменти и времеви график за изпълнението им. Съгласно чл.10, ал.1 от договора, ответникът се задължил да предостави на ищеца пълни данни за реализацията на проекта в срок до 30.09.2018 г. В раздел „Времеви обхват“ на поканата за подаване на проектни предложения било посочено, че изпълнението на дейностите по проектите можело да започне след датата на подписване на договора; да бъдат приключени до 30.06.2018 г. и отчетени до 30.09.2018 г. като допустимите инициативи и събития,включени в проектите следвало да бъдат реализирани в рамките на Българското председателство – в периода от 01.01.2018 г.- 30.06.2018 г. Посочено било, че всички разходи по проектите, възникнали след 30.06.2018 г. ще се считат за недопустими и няма да бъдат финансирани от НФ „Култура“. В т.5.4 била определена допустимостта на разходите. Допустимите разходи следвало да се базират на реални единични цени, а не на да бъдат посочвани като обща сума. Съгласно т.5.4.1, за да бъдат допустими, разходите трябвало:…3. Разходите се считат за възникнали при фактуриране, изплащане и реално изпълнение на доставка/доставките и/или услуга/услугите. Съгласно т.