Разпореждане № 1486 от 25.04.2026, Районен съд - Разград
- Съд
- Районен съд - Разград
- Дело
- Частно гражданско дело 725/2026
- Вид
- Разпореждане № 1486
- Подписан
- 25.04.2026
- Състав
- СИЛВИНА ДАЧКОВА ЙОВЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2 т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2 т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 1486 гр. Разград, 25.04.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Частно гражданско дело № 20263330100725 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 410 ГПК.
Депозирано е заявление от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ “ ЕАД с ЕИК 207172780 за издаване на заповед за изпълнение срещу З. И. З. с ЕГН-********** с настоящ адрес: гр.
София, р-н Възраждане, кв. ***, общ. Столична, обл. София (столица), за заплащане на следните суми, дължими по Договор за паричен заем № 11121927, сключен на 25.10.2024 г. с „Аксес Файнанс“ АД с ЕИК 207140327: главница в размер на 306,44 EUR ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 17.04.2026 г. до окончателното и изплащане; 27,98 EUR, представляващи договорна лихва за периода от 05.11.2024 г. до 07.01.2025 г., 47,91 EUR, представляващи мораторна лихва за периода от 08.01.2025 г. до 16.04.2026 г. Заявителят претендира направените по делото разноски.
Заявителят обосновава правото си да търси изпълнение на задълженията на длъжника, произтичащи от извършена цесия. Твърди се, че на 21 август 2025 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД между „Аксес Файнанс“ ООД с ЕИК 202806978 (правоприемник, на което е „Аксес Файнанс“ АД с ЕИК 207140327) и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД с ЕИК 202527341, по силата на който вземането било прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД (правоприемник на което е „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД с ЕИК: 207172780, считано от 25.11.2022 г.) изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането на 28 август 2025 г. от „Аксес Файнанс“ АД посредством писмо с обратна разписка.
Във връзка със задължението на съда да извърши дължимата на основание чл. 411, ал. 2 т. 2 и т. 3 от ГПК, служебна проверка за противоречие със закона или с добрите нрави и дадени указания на заявителя, в тридневен срок е представено уточнение, че длъжникът е извършил плащания за погасяване на задължения по процесния договор към първоначалния кредитор в размер на 128 евро, а след цесията такива не са правени.
1
С оглед заявлението и приложенията към него и направените уточнения съдът, за да се произнесе, прие за установено от фактическа страна следното:
Според представения по делото Договор за кредит "Бяла Карта" от 25.10.2024 година, сключен между "Аксес Файнанс" ООД и З. И. З. ЕГН **********, на последния е предоставен револвиращ кредит сумата от 600 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, при фиксиран ГЛП от 50,40 % и ГПР от 64,96 %. Съгласно чл. 15, ал. 1 от договора за кредит, в случай че кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, съгласно условията на този договор, същият се задължава в срок от пет дни след падежа да предостави на кредитодателя банкова гаранция или поръчител, който да отговаря на посочените в чл. 15, ал. 1, т. 2 от договора условия. Според чл. 20, ал. 1 от договора за кредит, в случай че кредитополучателят не предостави допълнителното обезпечение в посочения срок по чл. 15 от настоящия договор последният дължи на кредитодателя неустойка посочена в чл. 20, ал. 2 от договора, в настоящия случай е в размер на 15 % от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец.
Неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението.
Съгласно чл. 21, ал. 1, в случай че кредитополучателят изпадне в забава за плащане, на което и да е парично задължение по настоящия договор с повече от 10 (десет) дни или не е заплатил минималната сума по чл. 11, ал. 1 от договора, кредитодателят има право да обяви цялото му задължение по настоящия договор за предсрочно изискуемо. Съгласно ал. 4 от чл. 21, при забава за плащане текущото задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1, кредитополучателят дължи на кредитодателя разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2,50 лева за всеки ден, до заплащане на съответното текущо задължение или на сумата по чл. 11, ал. 1, а съгласно ал.
5, след настъпване на предсрочна изискуемост, кредитополучателят дължи еднократно заплащането на такса в размер на 120 (сто и двадесет) лева, включваща разходите на кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя.
От правна страна:
С редакцията на ГПК (ред. ДВ. бр. 100/2019 г. ) в чл. 7, ал. 3 и чл. 411, ал.
2, т. 3 ГПК, съдът е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, въз основа на който заявителят претендира присъждане на дължими суми, като това задължение на съда произтича и от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 за осигуряване на минимална процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. За процесното правоотношение е приложим Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следва да се съобрази и § 2 от ДР на ЗПК, според която закона въвежда разпоредбите на Директива 2008/48 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за 2 потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО. Съгласно съображение 19 от директивата, за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. Според съображение 31 от Директивата, за да се даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. С оглед горецитираните цели на Директивата следва да се приеме, че нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 ЗПК, ще е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В този смисъл е и съображение 20 от Директива 2008/48/ЕО, съгласно което общите разходи по кредита за потребителя следва да включват всички разходи, включително лихва, комисионни, такси, заплащане за кредитни посредници и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит, с изключение на нотариални разходи. Според чл.
19, ал. 3 ЗПК, при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер- пет пъти размера на законната лихва. Съгласно § 1, т. 1 ДР ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Съобразявайки всичко изложено, съдът намира, че процесният договор за кредит формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 3
ЗПК, доколкото в него е посочен годишен процент на разходите. Така посоченият размер обаче не съответства на действителния, съобразно поетите от потребителя задължения. Това е така, доколкото уговореното задължение за потребителя да заплаща неустойка при непредоставяне на обезпечение в размер на 15 % от усвоената и непогасена главница, която е включена в задължението за месеца, неправилно не е калкулирано в годишния процент на разходите, предвиден в договора. Тази неустойка представлява допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на заетата сума (т. нар. скрита възнаградителна лихва), което е уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения. Ето защо се налага изводът, че задължението е уговорено с цел получаване на възнаграждение за отпуснатия кредит над допустимото по закон, поради което то следва да се отчете при общия разход по кредита и да се включи при изчисляването на ГПР съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Дори и без да се ползват специални знания е видно, че при годишен лихвен процент от 64,96 % за целия срок на договора и ГПР, изчислен при включване като разход единствено на уговорената възнаградителна лихва, то общата дължима от потребителя сума по договора в случай на непредоставяне на обезпечение не съответства на годишния процент на разходите от 64,96 %.
Предвид горното съдът намира, че при сключването на процесния договор за потребителски кредит е направен опит за заобикаляне на чл. 19, ал.
4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита, а посоченият в договора размер на годишния процент на разходите е различен от действително уговорения такъв. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора за посоченото в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. С посочването в договора за кредит на ГПР, който не е формиран при спазването на чл. 19, ал. 1 ЗПК се създава заблуждение у потребителя за финансовата тежест на кредита. От изложеното дотук се налага изводът, че договорът не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, отнасящо се до посочване на годишния процент на разходите по кредита, изчислен към момента на сключване на договора за кредит.