Решение № 165 от 28.07.2021, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Смолян , 28.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Мария Ан. Славчева

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20215400500216 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 88/25.03.2021г.,постановено по гр.д.№ 743/2020г. по описа на Смолянски районен съд е осъдена Регионална дирекция „Гранична полиция“ -Смолян, с адрес : гр.Смолян, бул."България" № 1 да заплати на ЗДР. АС. С. с ЕГН **********, с адрес: с.Домище, общ.Кирково, сумите в размер на 532,80 лева-левовата равностойност на неосигурена храна за периода от 20.06.2017г. до 31.07.2020г, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-21.08.2020г.; 83,02 лева-мораторна лихва върху задължението за левова равностойност на полагащата се храна, изчислена за времето от 01.07.2017г. до 31.07.2020г.; 103,20 лева -левовата равностойност на неосигурени ободряващи напитки за положен нощен труд за периода от 20.06.2017г. до 31.07.2020г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда -21.08.2020г.; 14,80 лева-мораторна лихва върху задължението за левова равностойност на полагащите се ободряващи напитки, изчислена за времето от 01.072017г. до 31.07.2020г. Осъдена е Регионална дирекция „Гранична полиция“ Смолян, с адрес :гр.Смолян, бул."България" № 1 да заплати на ЗДР. АС. С. с ЕГН **********, с адрес: с.Домище, общ.Кирково съдебни разноски в размер на 450 лева за адвокатско възнаграждение. Осъдена е Регионална дирекция „Гранична полиция“ -Смолян, с адрес : гр.Смолян, бул."България" № 1 да заплати по сметка на РС-Смолян държавна такса върху уважените искове в размер на 150 лева и разноски за вещо лице по назначената ССчЕ в размер на 120 лева.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 2488/16.04.2021г. от Регионална 1 дирекция „Гранична полиция“ -Смолян, представлявана от директора комисар Стоян Пейчев Мандажиев, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Александрина Мартинова с оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се доводи, че с процесното решение неправилно е осъден посочения от ищеца ответник-Регионална дирекция „Гранична полиция“ Смолян, която не е юридическо лице по смисъла на ЗМВР. Твърди се, че в чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗМВР са определени основните структури на МВР, а в ал. 2 от същата разпоредба изчерпателно е посочено кои от тях са юридически лица, като Регионалните дирекции „Гранична полиция“ към Главна дирекция „Гранична полиция“ не са сред изброените. Същите са териториални звена на ГДГП, в които могат да се създават ГПУ, БГПК, ГКПП, сектори и други звена от по-нисък ранг, но същите нямат качеството на юридически лица (чл.7 от ПУД на МВР). Сочи се, че съдът изцяло е игнорирал изложените аргументи по отношение обстоятелството, че за РДГП-Смолян липсва пасивна процесуална легитимация, тъй като не е юридическо лице, а само териториално поделение на ГДГП.Съгласно чл. 159, ал. 1, т. 1 от ЗМВР ръководителите на структурите по чл. 37 назначават държавните служители на младши изпълнителски длъжности, а С. е назначен на длъжност в ГПУМомчилград именно от директора на ГДГП, а не от директора на РДГП. Твърди се още, че съдът неправилно е приел, че при установената по делото фактическа страна исковете подлежат на уважаване в размера им съобразно заключението на вещото лице по ССЕ, както се поддържат и съобразно допуснатото изменение в съдебно заседание. Съгласно относимата към процесния период редакция на чл. 181, ал. 1 от ЗМВР, на служителите от МВР се осигурява храна или левовата й равностойност, а според чл. 181, ал. 3, изр. 1 от ЗМВР за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 - 3 и ал. 3, се осигурява безплатна храна.Размерът на сумите и доволствията по ал. 1 – 3 се определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи, а условията и редът за предоставяне на сумите и доволствията по ал. 1 - 3 се определят с Наредби на министъра на вътрешните работи, като за процесния период е действала Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна на служителите на МВР за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите и на ободряващи напитки на служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 до 06,00ч., издадена на основание чл. 181, ал. 5 във връзка е ал. 3 от ЗМВР (редакция ДВ бр. 97 от 2017 г.). Съгласно чл. 8, ал. 2 от посочената Наредба, в случай че служителите получават безплатна храна на друго основание, те нямат право на безплатна храна за дейности, свързани със специфичния характер на труда. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 6 от Наредбата, съгласно която безплатна храна за служителите на МВР, извършващи дейности, свързани със специфичния характер на труда, се осигурява чрез предоставянето на храни в натура, като целта на законодателя е да компенсира пряко служителите за специфичните дейности към момента на извършване на работата, което изключва възможността този целеви стимул да се компенсира с пари не към момента на извършване на работата.

Относимата нормативна уредба не позволява служителите да се компенсират с пари при непредоставяне на безплатната храна в случай на осъществяването на специфични дейности, с оглед на което претенцията за заплащане на равностойността на хранителните продукти е неоснователна и съдът неправилно я е уважил. Неправилни са и изводите на съда по отношение на иска по чл. 181, ал. 3, изр. 2 от ЗМВР. Посочената разпоредбата предвижда, че на служителите, полагащи труд през нощта от 22, 00 до 6, 00 ч., се осигуряват ободряващи напитки.Задължението на работодателя е да престира в натура, като в чл. 10 от Наредбата изрично е посочено, че неизпълнението на това задължение не може да се компенсира с пари. Ободряващите напитки 2 имат целево предназначение и законодателят е предвидил те да бъдат предоставяни в натура, като липсва законово предвидена възможност за предоставяне на тяхната парична равностойност.

Ищецът не е установил консумирания брой, вид и стойност ободряващи напитки, заплатени с лични средства през периода от 20.06.2017 г. до 01.08.2020 г., за да има право да бъде обезщетен с паричната равностойност на непредоставените му от работодателя ободряващи напитки през процесния период. Безплатните тонизиращи напитки са с целево предназначение, а не натурално възнаграждение по служебно правоотношение, поради което не може да се компенсират с пари, в който смисъл е и съдебната практика (Решение № 98939/21.04.2017 г. по гр.д. № 69607/2016 г. на Софийски районен съд, Решение № 97760 от 20.04.2017 г. по гр. д. № 64811/2016 г. на Софийски районен съд, Решение № 156 от 08.01.2016 г. по гр. д. № 139/2015 г. на РС-Тутракан). Правото да се получават безплатна храна и ободряващи напитки произтича от характера на труда (работа на смени), а не от поименното определяне на служителите, поради което последното няма правопораждащ характер, а е само предпоставка за осигуряването на доволствията от съответните служби в МВР. С оглед на обстоятелството, че разпоредбата на чл. 181, ал. 3 от ЗМВР предвижда задължение за осигуряване на безплатна храна на служителите, които работят при специфични условия и рискове за живота и здравето и на ободряващи напитки на служителите, работещи на смени, същата не вменява на работодателя задължение за парично възмездяване, а задължение за постигане на определен резултат -неутрализиране влиянието на вредни за човешкото здраве фактори от работната среда, респективно на изтощителният ефект от полагането на работа на смени. С оглед на това правото на безплатна предпазна храна и ободрителни напитки по чл. 181, ал. 3 от ЗМВР е неимуществено право за разлика от правото на безплатна храна по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР, което представлява натурално възнаграждение за труд, поради което и правото на безплатна предпазна храна и ободрителни напитки по чл. 181, ат. 3 от ЗМВР не е част от възнаграждението, дължимо за работата на служителя по трудово или служебно правоотношение в администрацията на МВР, респективно неизпълнението на задължението за осигуряване на предпазна храна, не поражда задължение за заплащане на левовата й равностойност. В този смисъл е Решение № 2657/1994 г. по гр. д. № 3037/93 г. на ВС, III г. о., Решение № 216 от 09.06.2011 г. по гр. д. № 718/2010 г. на IV г. о., Решение № 12/26.01.2016 г. по в.гр.дело №255/2015 г. на Окръжен съд Силистра, Решение № 190/17.06.2020 г. по в.гр.дело № 234/2020 г. на Окръжен съд Русе, Решение № 93/24.02.2020 г. по в.гр.дело № 27/2020 г. на Окръжен съд Русе).С оглед изложеното, поради липса на правно основание, претенцията за заплащане на равностойността на неосигурени ободряващи напитки за положен нощен труд е неоснователна и съдът неправилно я е уважил.

Съдът в нарушение на съдопроизводствените правила не е обсъдил всички правнорелевантни факти и доказателства и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото.Неправилността на решението по главните искове влече неправилност и на решението в частта, с която са уважени акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл. 86 от ЗЗД. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира за юрисконсултско възнаграждение и разноски за двете инстанции. Моли на основание чл.78,ал.5 от ГПК в случай, че съдът приеме жалбата за неоснователна да бъдат намалени разноските за адвокатско възнаграждение на въззиваемия до минималния размер ,посочен в Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия ЗДР. АС. С..

3

В съдебно заседание жалбоподателят Регионална дирекция „Гранична полиция“-Смолян, редовно призован, не изпраща процесуален представител.В постъпило писмено становище от пълномощника му гл.юрисконсулт Румяна Георгиева се поддържа въззивната жалба и се предлага съдът да я уважи изцяло.

Въззиваемият ЗДР. АС. С. чрез пълномощника си адв.Боян Симеонов излага становище за неоснователност на въззивната жалба и моли да бъде потвърдено обжалваното решение.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, имаща интерес от обжалване,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

Не е спорно между страните, че ищецът ЗДР. АС. С. е държавен служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР и работи по служебно правоотношение при ответника на длъжността „старши полицай“ в 02 група „Охрана на държавната граница“ в Граничен полицейски участъкМомчилград при РДГП- Смолян, което се установява и от служебна бележка от 28.01.2020г.,издадена от РДГП-Смолян.

От представената служебна бележка от 04.02.2020г. ,издадена от РДГП-Смолян, се установява,че на ищеца се полата безплатна храна в дните, когато е изпълнявал служените си задължения при среднощни температури под +10 градуса С и над +30 градуса С по данни на НИМХ.

От заключението по назначената ССчЕ е установено безспорно, че като държавен служител в системата на МВР ищецът работи на смени, всяка с продължителност 12 часа, съгласно изготвени месечни графици при сумирано отчитане на работното време и през периода 20.06.2017 – 31.07.2020 г. е положил общо 148 смени, отразени в таблица № 1 ,колона 2. Съгласно чл.181,ал.3 от ЗМВР за дейности, свързани със специфичния характер на труда, на служителите по чл.142,ал.1,т.1-3 и ал.3 от ЗМВР се осигурява безплатна храна, условията и реда за предоставянето на която са определени с Наредба № 8131з-904/30.07.2015г. , а размерът на сумите се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, която за процесния период е Заповед № 8123з57/09.01.2017г. Вещото лице е посочило, че за процесния период няма изготвени справки за служителите от Граничен полицейски участък-Момчилград, работещи при температури под +10градуса С и над +30 градуса С. Посочените в таблица № 1, колона 2 данни са съобразени с отчетените положени смени от ищеца,както и с официалните данни от НИМХ по дни, съгласно чл.7,т.2 от Наредбата при средно нощни температури под +10 градуса С и над +30 градуса С.Размерът на левовата равностойност на неосигурената храна за положен от ищеца труд със специфичен характер за периода 20.06.2017 – 01.08.2020 г. е на стойност 532,80 лв., посочени в таблица № 1,колона 3, а размерът на левовата равностойност на ободряващите напитки за положен от ищеца труд в часовия диапазон 22.00-06.00 часа за периода от 20.06.2017г. до 04.08.2020г. по 0,60 лева е 103,20 лева ,посочени в таблица 2,колона 2. Лихвата за забава върху стойността на 4 храната за всяко месечно задължение, считано от 1-во число на месеца,следващ този, за който се дължи за процесния период е 83,02 лева, посочени в таблица № 1,колона 4, а размерът на лихвата за всяко месечно задължение за напитки, считано от първо число на месеца, следващ този, за който се дължи за процесния период е 14,80 лева,посочени в таблица 2,колона 3.