Решение № 470 от 11.02.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 470 гр. Варна, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20243110111833 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *****, с адрес: гр. София, бул. ******, чрез процесуалния му представител – юрк. И.Т., срещу М. И. П., ЕГН **********, с адрес: с. С.О., община Долни чифлик, област Варна, ул. *****, и М. Х. П., ЕГН **********, с адрес: с. С.О., община Долни чифлик, област Варна, ул. *****, искове, както следва: установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца солидарно следните суми: сумата 1973.79 лв., представляваща неплатена главница по сключения между страните договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № *****2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 30.07.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата 618.73 лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода 01.05.2023 г. – 09.05.2024 г.; сумата 61.12 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата 1973.79 лв. за периода 09.05.2024 г. – 29.07.2024 г.; сумата 19.16 лв., представляваща обезщетение за забава върху договорното възнаграждение 618.73 лв. за периода 09.05.2024 г. – 29.07.2024 г.; сумата 166.69 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата 1973.79 лв. за периода 02.03.2022 г. – 09.05.2024 г.; сумата 52.26 лв., представляваща обезщетение за забава върху договорното възнаграждение 618.73 лв. за периода 02.03.2022 г. – 09.05.2024 г., които суми са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № *****2024 г., издадена по ч. гр. д. № *****2024 г. по описа на ВРС, ХLVI състав.

Предявени са и осъдителни претенции с правно основание чл. 79, ал. 1 1

ЗЗД вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца следните суми: сумата 575.72 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга Фаст; сумата 1050 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси; сумата 17.83 лв., представляваща обезщетение за забава върху вземането за възнаграждение по закупена допълнителна услуга Фаст за периода 09.05.2024 г. – 29.07.2024 г.; сумата 32.52 лв., представляваща обезщетение за забава върху вземането за възнаграждение по закупена допълнителна услуга Флекси за периода 09.05.2024 г. – 29.07.2024 г.; сумата 48.62 лв., представляваща обезщетение за забава върху вземането за възнаграждение по закупена допълнителна услуга Фаст за периода 02.03.2022 г. – 09.05.2024 г., както и сумата 88.67 лв., представляваща обезщетение за забава върху вземането за възнаграждение по закупена допълнителна услуга Флекси за периода 02.03.2022 г. – 09.05.2024 г.

В исковата си молба ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД излага, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № *****2024 г. по описа на ВРС, 46 състав, като в срока по чл. 414 ГПК са депозирани възражения от всеки един от ответниците. Ето защо счита, че има правен интерес от подаването на настоящата искова молба за установяване на процесните вземания. Със заявлението е претендирал и възнаграждение по сключено между страните Споразумение за предоставяне на допълнителни услуги Фаст и Флекси, както и лихва за забава върху тях.

Съдът е отхвърлил заявлението в тези части, поради което и на основание чл.

415, ал. 1, т. 3 ГПК предявява и осъдителни искове за тези си вземания.

Твърди, че на 21.01.2022 г. ответниците са подали Искане за отпускане на потребителски кредит Профи Кредит Стандарт, като същите са получили разяснения, които са им дали възможност да преценят доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите и финансовото им състояние.

Клиентите са избрали да се възползват и от допълнителните услуги към договора „Фаст“ и „Флекси“. След като „Профи Кредит България“ ЕООД одобрява отпускането на заем, на същата дата между страните е сключен Договор за потребителски кредит, подписан при Общи условия, представляващи неразделна част от същия. Сумата на кредита е 3000 лв., за срок от 24 месеца, при ГЛП – 41 % и ГПР – 48.15 %. Параметрите по поисканите и закупени допълнителни услуги са, както следва: възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ – 1050 лв., а за услугата „Флекси“ – 1800 лв. Така общото задължение по договора за кредит и по закупените допълнителни услуги възлиза на 7294.42 лв., като размерът на месечната вноска е 303.94 лв.

Посочва, че първоначално е изготвен погасителен план с определени 24 вноски, като в последствие на два пъти ответниците са поискали безплатно отлагане и намаляване на вноски, като по този начин два пъти е направена промяна на погасителния план. Тази възможност са получили съгласно сключеното споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.

Поради тази причина в погасителния план вноските нарастват до 28.

Конкретните промени са от дата 01.07.2022 г. и 24.11.2022 г. Излага, че по договора са постъпили плащания в размер на 3592.03 лв., като длъжниците по заема не са изпълнили задълженията си изцяло. С преустановяване на плащанията на погасителните вноски същите са изпаднали в забава. Твърди, че на 09.05.2024 г. е обявена предсрочната изискуемост на договора за кредит поради просрочието на две или повече последователни вноски в пълен размер, като същият е прекратен автоматично, за което ответниците са 2 уведомени чрез нарочни писма на посочените от тях адреси в договора. В условията на евентуалност, ако съдът прецени, че съдлъжниците не са били уведомени редовно за прекратяване на договора, съответно за обявяване на предсрочната му изискуемост, моли да бъде прието, че същите са редовно уведомени с получаване на препис от исковата молба. Поддържа, че закупуването на услугите Фаст и Флекси е изцяло по желание на длъжниците и съдържа следните възможности: приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит /реално ползвана от ответниците/; отлагане на определен брой погасителни вноски /длъжниците са се възползвали от тази възможност/; намаляване на определен брой погасителни вноски; смяна на падежната дата на вноските. Счита, че ответниците му дължат възнаграждение за това, че са се възползвали от някои от уговорените възможности, както и за възможността /опцията/ във всеки един момент да поискат извършването на някоя или на всички останали услуги. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в исковото производство разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили отделни писмени отговори от ответниците М. П. и М. П., с идентично съдържание, чрез процесуалните им представители, съответно адв. Д. М. и адв. М. М.. Поддържат становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Считат, че сключения между страните договор за кредит е нищожен поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а оттам и на действителния размер на ГПР, чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като сумата, която се претендира чрез допълнителни услуги, не е включена в ГПР и ГЛП. Посочват, че възнагражденията за уговорените допълнителни услуги също следва да бъдат включени в ГПР, доколкото представляват „общ разход по кредита за потребителя“ по смисъла на пар. 1, т. 1 ЗПК, а с невключването им потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърдят, че в случая следва да бъде приложената разпоредбата на чл. 22 ГПК, като предвид нищожността на така сключения договор, то същите дължат само чистата стойност на договора от 3000 лв. Не оспорват, че са извършили плащания в размер на 3592.03 лв., тоест платили са дори повече от дължимата главница. По изложените съображения молят предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.

В проведеното на 22.01.2025 г. всяка от страните, чрез процесуалния си представител, депозира нарочна молба, в която поддържа становището си.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, както и осъдителни претенции с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По настоящото дело е приобщено ч. гр. д. № *****2024 г. по описа на ВРС, ХLVІ състав, от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответниците за сумите, предмет на установителните искове. Срещу заповедта в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са постъпили възражения от длъжниците, като исковата претенция е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, предвид дадените от съда указания на заявителя в този смисъл.

3

По делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, са приети за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 21.01.2022 г. между страните е сключен Договор за кредит Профи Кредит стандарт № *****66, с включени закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси, както и че от страна на ответниците в периода 26.03.2022 г. – 16.05.2024 г. са извършени плащания по този договор в общ размер от 3592.03 лв.

Видно от представения договор за кредит, чистата стойност на отпуснатия кредит възлиза на сумата 3000 лв., при годишен лихвен процент – 41 % и ГПР – 48.15 %. Срокът на кредита е 24 месеца, размерът на вноската е 185.19 лв., а дължимата сума по същия – 4444.42 лв.

Уговорено е възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ – 1050 лв. и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ – 1800 лв., тоест общият размер на двете възнаграждения възлиза на сумата 2850 лв., съизмерима с чистата стойност на отпуснатия кредит – 3000 лв.

С включването на допълнително уговорените услуги общото задължение по кредита възлиза на 7294.42 лв., като общият размер на вноската е 303.94 лв.

Следва да се отбележи, че с определението за насрочване от 05.12.2024 г. съдът надлежно е указал на страните, че съгласно § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите ответниците имат качеството потребители, както и че процесният договор за кредит има характер на потребителски такъв. Указал им е, че съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза в потребителски договор. При констатиране на наличието на неравноправни клаузи съдът ще се произнесе преюдициално по неравноправния характер на клаузата, освен ако потребителят изрично не се противопостави на това. Също е указал на страните, че съдът следи служебно за спазването на императивни правни норми от публичен характер, каквито са разпоредбите, предвидени в Закона за защита на потребителите.

Съдът намира, че претенциите за възнаграждение за закупени услуги „Фаст“ и „Флекси“ са основани на клауза в договора, съобразно която възнаграждението става изискуемо при подписване на договора, а условията по предоставянето им е предвидено в ОУ.

Съгласно Решение от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22 на СЕС, 9 състав, разпоредбата на чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г., трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения чл. 3, б. „и“, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

Разпечатката съдържа 29 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/053afdd9-a433-4199-8cf5-b5ff86b3120b