Решение № 17395 от 29.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17395 гр. София, 29.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА Ж. КИРОВА като разгледа докладваното от БЕТИНА Б. БОШНАКОВА Гражданско дело № 20231110164610 по описа за 2023 година

Производството е по реда на ЗЗДН.

Образувано е по молба за издаване на заповед за защита от М. П. Г. срещу С. Г. А., син на молителката.

В молбата се твърди, че на 24.11.2023 г. около обяд в обитаваното от молителката жилище, находящо се в гр. София, 1 ответникът й поискал пари, след което започнал да я бие, да обръща всичко, хвърлил чиния и счупил прозореца на балконската врата.

Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по молбата.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилото на чл. 12 и чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Разпоредбата на § 30 ПЗР на ЗИДЗЗДН предвижда, че производствата по молби, искания и жалби, постъпили до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния ред.

Съгласно легалната дефиниция на понятието „домашно насилие“, установена в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, това е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство, или в интимна връзка.

От служебно изготвената справка в НБДН, находяща се на л. 21 от делото, се установява, че страните са роднини по права линия – молителката е майка на ответника, 1 поради което ответникът безспорно попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 5 ЗЗДН. Налице е твърдение за осъществено от ответника спрямо молителката физическо насилие. Молбата е депозирана в тримесечния преклузивен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН /в редакция след изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г./, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима.

Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН /л. 3 и л. 12 от делото/, в която подробно са описани актовете на домашно насилие, индивидуализирани по време, място, начин на извършване и авторство на деянието. Същата е обявена от закона за достатъчно доказателство, когато по делото няма други събрани такива. В случая страните не са ангажирали други доказателства за авторството и факта на извършване на акта на домашно насилие по време, място, начин на извършване, както и причинно-следствената връзка между деянието и настъпилите за пострадалото лице неблагоприятни последици.

Съдът намира, че по делото са събрани достатъчно кореспондиращи помежду си доказателствени източници, при съвкупния анализ на които може да се изведе обоснован и категоричен извод за факта на осъществяване на деянието и авторството му. Предвид установените по делото факти съдът намира, че с поведението си ответникът е осъществил спрямо молителката актове на физическо насилие, поради което молбата е основателна и следва да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие. При индивидуализация на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал.

1 ЗЗДН). Съдът намира, че в случая подходящи се явяват мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН, като забраната на ответника да доближава молителката следва да бъде на разстояние не по-малко от 200 метра и за срок от 8 месеца, считано от датата на издаване на заповедта за защита. Неизпълнението на заповедта за защита ще доведе до прилагането на предвидените в чл. 21, ал. 3 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г./ последици. При определяне на мерките съдът отчете тежестта на актовете на домашно насилие, данните по делото, че случилото се на процесната дата не е изолирано и инцидентно явление, както и обстоятелството, че страните живеят в отделни жилища.

Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г./ при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 лева до 1 000 лв. Съдът, като съобрази извършеното от ответника домашно насилие и настъпилите последици от деянието, счита, че на ответника следва да бъде наложена глоба в размер на 300,00 лева.

РАЗНОСКИ:

С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 25,00 лева (вж. т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС) . г. по в. гр. дело № 1523/2017 г. по описа на СГС/. Право на разноски има молителката, но предвид липсата на претенция за присъждането им, съдът не дължи произнасяне в тази насока.

ПО ДЕЙСТВИЕТО НА ЗАПОВЕДТА ЗА НЕЗАБАВНА ЗАЩИТА:

2

Съгласно разпоредбата на чл. 19 ЗЗДН, ал. 2 ЗЗДН заповедта за незабавна защита има действие до издаването на заповед за защита или на отказа на съда, каквато в случая съдът е приел, че не следва да бъде издадена, поради което заповедта за незабавна защита от 27.11.2023 г. следва да бъде изрично отменена.

Така мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за загубила действие заповед за незабавна защита № 359/27.11.2023 г., издадена по гр. дело № 64610/2023 г. по описа на СРС, 139 състав, на основание чл. 19 ЗЗДН, и я ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК.

ИЗДАВА на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН заповед за защита от домашно насилие срещу С. Г. А., ЕГН: **********, ка т о НАЛАГА следните МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНО НАСИЛИЕ:

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН С. Г. А., ЕГН: **********, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие по отношение на М. П. Г., ЕГН:

**********.

ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН на С. Г. А., ЕГН: **********, ДА ПРИБЛИЖАВА на разстояние по-малко от 200 метра М. П. Г., ЕГН: **********, за срок от 8 месеца, считано от датата на постановяване на съдебното решение.

ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН на С. Г. А., ЕГН: **********, ДА ПРИБЛИЖАВА на разстояние по-малко от 200 метра жилището, което обитава М. П. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. "Левски-В", бл. 16, вх. "А", ет. 1, ап. 1А , находящо се на адрес: гр. София, ж.к. "Левски-В", бл. 16, вх. "А", ет. 1, ап. 1А, за срок от 8 месеца, считано от датата на постановяване на съдебното решение.

ПРЕДУПРЕЖДАВА С. Г. А., ЕГН: **********, че неизпълнението на настоящата заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 НК, като при нарушение на заповедта полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.

НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН С. Г. А., ЕГН: **********, глоба в размер на 300,00 лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН С. Г. А., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в седемдневен срок от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).

Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на страните за сведение и изпълнение.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4