Решение № 1979 от 16.12.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1979 гр. ***, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря Яна Д. Петрова като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20254430104745 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от М. В. И. с ЕГН **********, с настоящ адрес в гр.***, чрез адв.М. М. от АК ***, против „СТИК КРЕДИТ“ АД с ЕИК ********. Ищецът твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит №1247516/11,01,2025 г., като съгласно чл.1, ищеца като кредитодател се задължавал да предостави на ответника като кредитополучател кредит в размер на 3000,00 лева, а кредитополучателят се задължавал да върне сумата от 5043,84 лева, съгласно условията на договора, при срок на съглашението 6 месеца. Посочено било, че ГПР по кредита е в размер на 42.58 %, а ГЛП в размер на 36 %. В чл.29, ал.1 от договора било предвидено, че ако кредитополучателя не предостави допълнително обезпечение дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, а съгласно ал.2 от същата разпоредба неустойката се заплащала периодично заедно с всяка погасителна вноска. На това основание на ищеца била начислена неустойка в общ размер на 1687,77 лева, добавена към дължимата главница и лихва. Това било видно и от предоставения погасителен план към Договора. Твърди се, че ищеца заплатил по процесния Договор за кредит №1247516/11,01,2025 г. сума в размер на 3500,00 лева. Навеждат се доводи за нищожност на процесния Договор за кредит. Ищецът счита, че Договора е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, тъй като в него не били посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита или е променлив. Счита също така, че нарушена била и разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, която предвиждала, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, 1 дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В Договора била посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсвала ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Не ставало ясно дали в него била включена предвидената неустойка или само лихвата, или лихва и други разходи, които следвало да бъдат подробно описани. Това правело процесния Договор за потребителски кредит недействителен поради неспазване на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Наред с горното, посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т. 1 от Закона за защита на потребителите. При условия на евентуалност, ако не се приеме, че Договора е недействителен, ищеца навежда доводи за нищожност на неустоечната клауза, като накърняваща добрите нрави. Сочи се, че с нея бил нарушен принципа на добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, чиято цел била да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. С уговаряне на тази клауза се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на кредитополучателя с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Клаузата, според ищеца, била и неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Същата предвиждала заплащането на неустойка, която била необосновано висока. Сочи се, че в глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл било съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект, неустойката по процесния договор №1247516/11,01,2025 г., дължима при неосигуряване на някое от обезпеченията по договора, се намирала в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. Подобни уговорки прехвърляли риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водели до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойката за неизпълнение на акцесорно задължение била пример за неустойка, която излизала извън присъщите си функции и целяла единствено постигането на неоснователно обогатяване. В полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. Тя представлява сигурна печалба за заемодателя, която увеличавала стойността на договора и основната й цел била да доведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница. Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на процесния Договор за кредит, а при условия на евентуалност да се прогласи нищожността на неустоечната клауза. Претендира се също така 2 да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 500,00 лева, представляваща недължимо платена по процесния Договор, а при условията на евентуалност да му заплати сумата от 420,00 лева - като платена по нищожната неустоечна клауза. В с.з. ищеца не се явява и не изпраща представител. Преди с.з. – на 26,11,2025 г., депозира писмено становище по същество на спора. аправено е док.искане за задължаване на ответника да представи справка за извършените по договора плащания.

Ответникът „Стик - Кредит“ АД е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който навежда на първо място доводи, че правото на иск в случая е упражнено при условията на злоупотреба с право, както и че установителната искова претенция е недопустима, поради липсата на правен интерес от предявяването й. Моли да се съединят за общо разглеждане сочени от него дела. На следващо място ангажира становище за неоснователност на исковете. Признава се получаването на процесната сума. В с.з. ответникът не изпраща представител. Преди с.з. – на 27,11,2025 г. депозира молба по делото, в която изразява становище по същество на спора и възразява срещу присъждането на адв.възнаграждение на ищеца.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна следното:

Не е спорно, че на 11,01,2025 г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит от разстояние №1247516, по силата на който ответникът в качеството на кредитодател предоставил на ищеца сума в размер на 3000,00 лева, при лихвен процент 36%, ГПР 42,58 %; срок на кредита – 6 месеца; при общо дължима сума по кредита – главница и лихва – 3356,07 лева; общо дължима сума при неосигуряване на гаранция или поръчител – 5043,84 лева. Не е спорно, че страните са договорили обезпечение, като потребителят следвало да предостави поръчител или банкова гаранция. Видно от погасителния план, размера на фиксираната месечна вноска с включена неустойка е 840,64 лева.

С протоколно определение от 08,12,2025 г. съдът е признал за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че по процесния договор ищецът е заплатил сума в размер на 3500,00 лева.

Съдът констатира, че с определението по чл.140 от ГПК е задължил ответника в едноседмичен срок от съобщението, да представи в цялост справка от счетоводството си за всички извършени плащания по процесния Договор за потребителски кредит №1247516/11,01,2025 г. Ответникът е уведомен, че непредставяне на документите ще се цени съобразно разпоредбата на чл. 161 ГПК. Ответникът не е представил исканата справка.

Съдът приема, че непредставянето на справката от страна на ответното дружество не е настъпило по уважителни причини, за което да са представени доказателства, поради което ответното дружество следва да търпи санкционни последици, поради което съдът приема за доказани фактите, за които е създадена пречка за събиране на допуснати доказателства.

Следва да бъде отбелязано обаче, че страните, въпреки непредставяне на изисканата документация, нямат спор по параметрите на договора, респективно усвояване на заемната 3 сума, задължението за заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение, и плащането от ищеца на сума в размер на 3500,00 лева по процесния договор.

Съдът намира, че така сключеният договор попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит, тъй като отговаря на критериите по чл.3 от ЗПК и не засяга изключенията по чл.4 от ЗПК. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

Съгласно практиката на Европейския съд по Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори, въведена в ЗЗП с § 13а от Допълнителните разпоредби, "... националният съд е длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза, когато са налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства. Когато счете такава клауза за неравноправна, той не я прилага, освен ако потребителят се противопостави на това.. ". По смисъла на § 13, т. 1 от ДП на ЗЗП, ищецът е потребител, тъй като е физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Съгласно чл.143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК предвижда като част от задължителното съдържание на договора посочването на ГПР, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. Предвиден е законоустановен М.ален размер на ГПР, който е до пет пъти законната лихва съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК. Ищецът се позовава на нищожност на договора за кредит, като счита, че неправилното изчисляване и посочване на сумите, които е следвало да се включат в ГПР, е самостоятелно основание за недействителност на договора. Процесният договор за кредит е сключен след изменението на чл.19 от ЗПК /обн.ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./, поради което по отношение на същия е приложимо изискването на алинея четвърта на същата разпоредба ГПР да не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Безспорно е, че страните са обвързани от сключения договор за потребителски кредит. Безспорно е, че ищецът има качеството на потребител, тъй като е действал като физическо лице за задоволяване на собствени нужди, а ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ, която има право да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други средства. Така сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание е договор за потребителски кредит, поради което намират приложение нормите на ЗПК.

Не е спорно, че ищецът е получил сумата по кредита.

Не е спорно, че е начислена неустойка за непредоставяне на обезпечения.

4

Съдът приема, че по делото е спорно дали начислената неустойка е следвало да бъде включена в годишния процент на разходите по договора. С оглед съдържанието на договорните клаузи съдът приема, че предоставянето на обезпечение по договора е задължително условие за неговото сключване. Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, в договорите за кредит по ясен и разбираем начин трябва да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно §1, т.1 ЗПК, в общия разход по кредита за потребителя, се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Съгласно заключението на експертизата, като задължение е начислена неустойка, като това е довело до оскъпяване на кредита. С тази клауза кредиторът измества отговорността от неизпълнението на задължението му по чл.16 от ЗПК да проучи платежоспособността на потребителя, върху потребителя, възлагайки му допълнителен разход по кредита. От друга страна, кредиторът цели да капитализира допълнително вземане, обозначено като „неустойка“, което представлява скрит разход за потребителя. Този скрит разход освен, че е предварително известен на кредитора, с оглед предпоставките за неговото възникване, е и пряко свързан с отпускането на кредита. Видно е, че предоставянето на обезпечение е задължително условие, а непредоставянето му винаги поражда парична неустойка за потребителя. Съдът приема, че неустойката представлява скрит разход по кредита, свързан с отпускането му, който не е част от посочения ГПР. С оглед на това Съдът счита, че по този начин потребителят е заблуден относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, както и реалните разходи по кредита, които ще стори. Освен това от договора не става ясно кои компонентни включва ГПР съобразно изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Липсата на тази методика не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Съобразно чл. 22 (действащ от 23.07.2014 г.) когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгл. чл.11, т.7, договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Общите разходи по кредита съгласно §1 от ДР на ЗПК са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. В процесния договор за потребителски кредит е посочен 5 процент на ГПР от 42,58%, който формално отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и размерът му не надвишава М.алния по чл.19, ал.4 от ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва разхода за неустойка, който, при включването му в ГПР, би довел до ГПР в размер на 654,81% - изчислени от съда на основание чл.162 от ГПК с помощта на общодостъпен онлайн-калкулатор за изчисляване на ГПР. С оглед на изложеното, съдът приема, че в случая е приложима нормата на чл.22 от ЗПК, и целият договор за кредит се явява нищожен. Предявеният като главен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл.11, ал.1, т.10, вр.чл.19, ал.5 от ЗПК, за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит №1247516/11,01,2025 г. е изцяло основателен и следва да бъде уважен като такъв.