Решение № 409 от 03.12.2025, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 409 гр. Провадия, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря П. В. Г. като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20253130101096 по описа за 2025 година

Предявени са от И. П. Б., ЕГН ********** с адрес с. ****** срещу «******» ЕООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: с. ****** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128 КТ и чл. 86 ЗЗД, чл. 221, ал. 1 КТ, чл. 224 КТ за осъждане ответника да заплати на ищеца:

- сумата от общо 12 812,33лева, представляваща сбор от дължимо нетно трудово възнаграждение за положен труд: м.06.2024г.- м.02.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 25.07.2025г. до окончателното изплащане на задължението и 1179,20лева, представляваща сбор от дължимо обезщетение за забава върху главницата за периода, считано от падежа на всяко дължимо трудово възнаграждение до 24.07.2025г.вкл., формирано по отделни периоди, както следва: за м.

06.2024г. главница от 1561,27лева и обезщетение за забава в размер на 212,21лева за периода от 31.07.2024г. до 24.07.2025г.; за м. 07.2024г. главница от 1561,28лева и обезщетение за забава в размер на 193,89лева за периода от 31.08.2024г. до 24.07.2025г.; за м. 08.2024г. главница от 1561,27лева и обезщетение за забава в размер на 176,15лева за периода от 30.09.2024г. до 24.07.2025г.; за м. 09.2024г. главница от 1561,27лева и обезщетение за забава в размер на 157,83лева за периода от 31.10.2024г. до 24.07.2025г.; за м. 10.2024г. главница от 1561,27лева и обезщетение за забава в размер на 139,50лева за периода от 30.11.2024г. до 24.07.2025г.; за м. 11.2024г. главница от 1084лева и обезщетение за забава в размер на 84,85лева за периода от 31.12.2024г. до 24.07.2025г.; за м. 12.2024г. главница от 1396,93лева и обезщетение за забава в размер на 92,56лева за периода от 31.01.2025г. до 24.07.2025г.; за м. 01.2025г. главница от 963,76лева и обезщетение за забава в размер на 53,64лева за периода от 28.02.2025г. до 24.07.2025г.; за м. 02.2025г. главница от 1561,28лева и обезщетение за забава в размер на 68,57лева за периода от 31.03.2025г. до 24.07.2025г.

- сумата от 457,28лева, представляваща дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 5дни за 2024г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба- 25.07.2025г. до окончателното погасяване на задължението и 15,24леваобезщетение за забава за периода от 31.04.2025г. до 24.07.2025г.;

1

- сумата от 1876,91лева, представляваща дължимо обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на ТПО, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 25.07.2025г. до окончателното изплащане на задължението и 62,53лева- обезщетение за забава за периода от 31.04.2025г. до 24.07.2025г.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Полагал е труд при ответника на длъжност „******” по безсрочен трудов договор от 15.03.2023г., при уговорено месечно брутно трудово възнаграждение от 2000лева, платимо до 30/31-о число на месеца, следващ този, в който е положен трудът. Твърди, че за процесния период не е получил дължимото му се за това трудово възнаграждение. Предвид допусната забава, сочи работодателят да дължи и обезщетение за това. Неизпълнението на задължението за плащане на дължимото се трудово възнаграждение е мотивирало и ищеца да поиска прекратяване едностранно на ТПО на основание чл. 327, ал.1, т. 2 КТ. Със заповед на работодателя от 10.03.2025г. ТПО е било прекратено. Твърди, че има 5дни неизползван платен годишен отпуск за 2024г., поради което и се дължи обезщетение за това. Наред с това, счита, че работодателят не е изпълнил и задължението си за плащане на дължимо обезщетение за неспазен срок на предизвестие. Искането е за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

Ответникът е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК. Потвърждава, че с ищеца са били в твърдяното трудово правоотношение. Не оспорва, че то е прекратено с негова заповед считано от 10.03.2025г. на соченото основание- чл. 327, ал.1, т. 2 КТ. Оспорва да дължи търсеното трудово възнаграждение, доколко в периода сочи ищецът реално да не е полагал труд.

Исковете за дължими обезщетения за неспазен срок на предизвестие и неизползван отпуск се оспорват като неоснователни.

Навежда и доводи, че в периода е имал финансови затруднения, които са го препятствали да погасява задълженията си в срок.

Отправя искане разноски.

В с.з. ищецът чрез процесуален представител поддържа исковата молба.

Ответникът не се представлява.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съобразявайки становището на страните и приложимия материален закон, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 128 КТ и чл. 86 ЗЗД, чл. 221, ал. 1 КТ, чл. 224 КТ.

За основателността им, в тежест на ищеца е да докаже наличие на ТПО с ответника в периода, за който се претендира изплащане на трудово възнаграждение, по силата на което ответникът се е задължил да заплаща трудово възнаграждение в претендирания размер; че в процесния период ищецът реално е полагала труд при ответника; падеж на задължението за плащане на дължимото трудово възнаграждение и размер на дължимото се обезщетение за забава; наличие на неизползван платен годишен отпуск, неговия размер; размер на брутното трудово възнаграждение получено през последния пълен отработен месец; прекратяване на трудовото правоотношение на основание обосноваващо дължимост на обезщетения за неспазен срок на предизвестие; размер на дължимите за това обезщетения.

Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства се установява следното:

На 15.03.2023г. между страните е сключен трудов договор № 4, по който ищецът е назначен при ответника на длъжност шофьор, тежкотоварен автомобил. Уговорен е 8часов 2 работен ден, платен годишен отпуск от 20 работни дни и основно трудово възнаграждение от 2000лева, платимо до края на месеца, следващ този на положения труд, плюс допълнително възнаграждение от 0,6% за всяка година при този работодател.

Със заявление от 04.03.2025г. ищецът е уведомил работодателя, че от 10.03.2025г. прекратява трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, поради неплащане на дължимото трудово възнаграждение за м. май 2024г.

Със заповед на работодателя № 3/10.03.2025г. и считано от 10.03.2025г., трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ- поради забавяне в изплащане на заплата. Със същата заповед работодателят е разпоредил изплащане на обезщетение по чл. 221 КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение и обезщетение по чл. 224 КТ в размер на пет работни дни.

По горните факти спор между страните не е имало.

Ответникът е оспорвал факта, че за процесните периоди ищецът е реално полагал труд по така съществувалото трудово правоотношение, като е твърдял наличие на самоотлъчки от негова страна. Това възражение е останало неконкретизирано, доколкото въпреки дадените указания, ответникът не е уточнил в кой/кои период/и сочи ответникът да не е работил, а това е важно за защитата на ищеца. Тези възражения влизат и в противоречие с основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, с което работодателят се е съгласил, т.е признал е дължимост на трудово възнаграждение и това, че не го е платил. Същевременно, в представеното трудово досие няма документиране на факти за неявяване на ищеца на работа /извън ползване на платен отпуск и такъв за временна неработоспособност/, с оглед евентуално търсене дисциплинарна отговорност на работника в хипотеза на „самоотлъчка“, нито такъв извод може да бъде извлечен от документирането на полагания труд при изготвяне от работодателя на ведомостите за заплати. Тези възражения следва да се определят като общи и съответно недоказани.

При гореустановените факти, по иска за заплащане на дължимото трудово възнаграждение, ответникът е дължал доказване изпълнение на насрещното си задължение по заплащане на дължимото се трудово възнаграждение за положения от работника труд.

Такова доказване не е проведено, вкл. предвид експертното заключение.

Защитната позиция, която ответникът е заемал в процеса е била за недостиг на финансови средства. Тези аргументи с оглед характера на дължимата престация, не могат да послужат като освобождаващи го от отговорност по арг. от чл. 81, ал. 2 ЗЗД. Ето защо, съдът приема, че ответникът е в неизпълнение на задължението си, а оттам и исковата претенция се явява доказана по основание.

Съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая намира приложение и специалната разпоредба на чл. 270, ал. 2 КТ, съобразно която трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. Между страните не е бил спорен фактът, че те са договорили трудовото възнаграждение да се изплаща до 30/31-во число на месеца, следващ текущия. След като страните са уговорили падеж, то от деня следващ този падеж, работодателят изпада в забава и поради това дължи на работника обезщетение за това.

За доказването размера на претенциите, по делото е изслушано заключение на в.л. по изготвена ССчЕ, което бива кредитирано от съда като неоспорено, компетентно дадено, изготвено на база проучване на ангажираните от страните писмени доказателства и проверка в счетоводството на ответника. Установява се от него, че дължимото нетно трудово възнаграждение съобразно отразяванията от ответника в счетоводството му, разбито по месеци е, както следва: за м.06.2024г. главница от 1561,27лева и обезщетение за забава в размер на 214,53лева за периода от 01.08.2024г. до 24.07.2025г.вкл.; за м. 07.2024г. главница 3 от 1561,28лева и обезщетение за забава в размер на 196,21лева за периода от 01.09.2024г. до 24.07.2025г.вкл.; за м.08.2024г. главница от 1561,27лева и обезщетение за забава в размер на 177,88лева за периода от 01.10.2024г. до 24.07.2025г.вкл.; за м.09.2024г. главница от 1561,27лева и обезщетение за забава в размер на 160,27лева за периода от 01.11.2024г. до 24.07.2025г.вкл.; за м. 10.2024г. главница от 1561,27лева и обезщетение за забава в размер на 141,27лева за периода от 01.12.2024г. до 24.07.2025г.вкл.; за м. 11.2024г. главница от 1084лева и обезщетение за забава в размер на 86,16лева за периода от 01.01.2025г. до 24.07.2025г.вкл.; за м. 12.2024г. главница от 1396,93лева и обезщетение за забава в размер на 95лева за периода от 01.02.2025г. до 24.07.2025г.вкл.; за м.01.2025г. главница от 963,76лева и обезщетение за забава в размер на 54,80лева за периода от 01.03.2025г. до 24.07.2025г.вкл.; за м. 02.2025г. главница от 1561,28лева и обезщетение за забава в размер на 73,05лева за периода от 01.04.2025г. до 24.07.2025г.вкл. Следователно, общо дължимото нетно трудово възнаграждение за процесните периоди е 12812,33лева, а това на дължимото обезщетение за забава върху него 1199,17лева /допусната е грешка от в.л. при пресмятането/. Така заявената претенция по чл. 128 КТ и акцесорната й по чл. 86 ЗЗД се явяват доказани в пълните им заявени размери при спазване диспозитивното начало в гражданския процес.

Съгласно чл. 221, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл.327, ал.1, т.2. т.3 и т. 3а КТ, работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието- при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. Т.е основателността на претенцията предполага проведено от ищеца доказване прекратяване на ТПО по негова инициатива без предизвестие, поради неизпълнение на основно задължение на работодателя за плащане на дължимото трудово възнаграждение в уговорения срок, както и размер на претенцията.