Решение № 142 от 19.02.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Варна, 14.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Цветелина Н. Ц. като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20243100500034 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и е образувано е по жалба на „***“ АД, ЕИК ***, чрез адв. Б. против Решение № 3428 от 25.10.2023 година, постановено по гр.дело № 8098/2022 година, по описа на ВРС, с което е било осъдено дружеството – въззивник да заплати в полза на „***“ ЕООД, ЕИК *** сумата от 11 233.78 лева, начислена като мрежови услуги пренос/достъп ниско/средно напрежение, за периода от 02.12.2017 година до 31.05.2018 година, по кл. № *** и кл.№***, за обект на потребление с адрес: ***, ресторант „С.“, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и с което е осъдено ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, както и да заплати в полза на „С. - 49“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, ресторант „С.“, сторените разноски по делото в общ размер на 2 150 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

В жалбата се излага, че решението се явява неправилно и противоречи, както на закона, така и на представените по делото доказателства. Според жалбата е налице законово задължение за заплащането на услугата „пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа“ и на услугата „достъп до тази мрежа“. Твърди се, че в чл.29 от ПТЕЕ се определят няколко вида услуги, чието заплащане е задължително от абоната и че в посочения период от време същия абонат е получавал ел.енергия без прекъсване. Според чл.50 и чл.51 от Указанията на КЕВР / довод в жалбата/ цената на достъп до ел.мрежата се заплаща от всички потребители на ниско и средно напрежение.

Излага се още, че цената на услугите „достъп“ и „пренос“ е правилно определена и че между страните е налице сключен договор за пренос, в които точката на измерване е определена по взаимно съгласие. В заключение се 1 настоява съдът да отмени атакуваното решение и да отхвърли исковата претенция.

По делото е постъпил Отговор от страна на адв.Д., като процесуален представител на „***“ ЕООД, ЕИК ***, с които той моли съдът да потвърди решението.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция за въззивното дружество се явява адв. И., които поддържа въззивната жалба.

Въззиваемата страна не се явява, представлява се от адв. Д., които моли съдът да потвърди решението.

Страните не са направили нови доказателствени искания, и двете претендират разноски.

След като се запозна с материалите по делото и със застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:

Не е спорно между страните, а е видно от Договор за доброволна делба №3369/17.09.2004 г., вписан с вх. №20506/20.09.2004 г. на СлВп – Варна, че е била прекратена съсобствеността между ищеца и Държавата, по отношение на недвижим имот – ДВОРНО МЯСТО, с площ от 4950 кв.м, съставляващо УПИ III - 146, 144, в кв. 19 по плана на ***, при граници: терен на МО, крайбрежна ивица, улица и паркинг, като „С. - 49“ ЕООД получава в дял недвижимия имот и става изключителен собственик на същия.

Видно е още от Разрешение за ползване № 24 от 04.02.2004 година на Началника на РДНСК – Варна, че е било разрешено ползването на осъществения в горепосочения недвижим имот, строеж, представляващ:

Хотелски комплекс „С. бийч“; водопроводно и канализационно отклонения за хотелски комплекс

„С. бийч“, както и Бетонен комплектен трансформаторен пост /БКТП/ с кабелно захранване 20 kV, от трафопост №1613 по плана на ***.

Представен е също така и

Договор за достъп до електроразпределителната мрежа, собственост на „***“ АД изх.№ СвП14184/07.03.2014 г. от 13.03.2014 година, с който се установява, че по силата на постигнатото съглашение, електроразпределителното дружество е поело задължението да предоставя на ищеца услугата пренос през разпределителната си мрежа на количествата ел. енергия, постъпили в разпределителната мрежа до мястото на доставка, срещу заплащане на цена за пренос на ел.енергията по електроразпределителната мрежа. Договорът е със срок на действие до 31.12.2014 г. С договор за достъп и пренос през електроразпределителната мрежа, собственост на „***“ АД изх.№ СвП17695/03.01.2018г. от 09.013.2018 г., сключен между ищеца и електроразпределителното дружество, страните уреждат отношенията си във връзка с начините и сроковете за фактуриране и заплащане на утвърдените от КЕВР цени за мрежови услуги, предоставяни от „***“ АД /раздел II, чл.2 от договора/. Постигнато е съгласие договорът за достъп и пренос да влезе в сила при подписването му и да има срок на действие до сключване от ползвателя /ищец в настоящото производство/ на комбиниран договор по смисъла на чл.20 ПТЕЕ.

2

Представени и приети са от ВРС Фактурите от 12.01.2018 година до 08.06.2018 година, за доставена електрическа енергия и предоставени мрежови услуги – пренос (високо напрежение), достъп (високо напрежение/, пренос (ниско напрежение) и достъп (средно/ниско напрежение), в периода от 02.12.2017 г. до 31.05.2018 г.

Налична е още и ССчЕ, от приетото заключение на която се установява, че към процесния период ищецът е бил регистриран по ЗДДС. Издадените от ответника фактури, с получател 6 „С. - 49“ ЕООД са включени в дневниците му за покупки и справки – декларации по ЗДДС.

От заключението на проведената по делото Съдебно-техническа експертиза се установява, че електроенергията, която се потребява в обекта на ищеца, се пренася до обекта на доставката чрез кабелна линия средно напрежение 20 kV, собственост на ищеца, които транспортират електроенергията от Трафопост № 1613 (собственост на трето частно лице) до бетонов комплектен трансформаторен пост /БКТП/ № 1811, собственост на ищеца. Достъпът до средно напрежение се осъществява чрез кабелна линия /КЛ/ 20 kV, от трафопост № 1613 по плана на *** - гр. Варна, използвана за захранване на БКТП №1811 със средно напрежение (Ср. Н.). Достъпът до НН (ниско напрежение) е осигурен в килия НН на БКТП 1811, след преобразуване на Ср.Н. в НН от трафомашината 630 KVA, монтирана в БКТП 1811 и изградената ел. инсталация в обекта. Вещото лице сочи, че границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното/разпределителното предприятие и тези на потребителя се определя от начина на присъединяване и вида на съоръженията за присъединяване. В процесния случай, БКТП 1811 е захранен с кабелна линия средно напрежение (Кл. Ср. Н.) чрез разкъсване и муфиране на извод Трапезица (между ТП 1613 и ТП 1732) подстанция „Златни пясъци“, като тази кабелна линия средно напрежение не е собственост на „***“ АД. Според експерта, именно в точката на разкъсване и муфиране, описана по-горе, се намира границата на собственост, като кабелна линия 20 kV, собственост на ищеца, и трафопост № 1811 не е свързана към мрежата на „***" АД, а към частна мрежа, собственост на трети лица - трафопост № 1613. От своя страна, достъп средно напрежение не се осъществява чрез кабелна линия 20 kV от трафопост № 1613 по плана на к.к. *** гр. Варна, която линия се използва за захранване на БКТП 1 811 със средно напрежение. Достъпът до ниско напрежение е осигурен в килия ниско напрежение на БКТП № 1811, след преобразуване на средно напрежение в ниско напрежение от трафомашината 630 KVA, монтирана в БКТП № 1811 и изградената ел. инсталация в обекта.

Електромерът, измерващ потребената от 7 ищеца ел. енергия е монтиран на страна ниско напрежение в електрическото табло НН, като СТИ измерва потребеното количество ел. енергия на страна ниско напрежение. Електроразпределителното дружество предоставя мрежови услуги – „пренос ниско напрежение“, „пренос средно напрежение“ и „достъп ниско/средно напрежение“ през собствената си електроразпределителна мрежа по отношение на присъединените към същата обекти. В заключението е дадено разяснението, че предоставянето на мрежови услуги предполага 3 ползваната в обекта на потребителя енергия да се пренася чрез собствени на преносното/разпределителното дружество, съоръжения, като ползване на електроразпределителната мрежа и предоставяне на пренос, и достъп по същата е налице и в случаите, когато обектът е присъединен към чужди съоръжения /в.т. и собствени на самия абонат/, които от своя страна се захранват от съоръжения на електроразпределителното предприятие.

Електрическата енергия, която се консумира в имота на ищеца се пренася до обекта на доставката посредством кабелна линия средно напрежение 20 kV, собственост на ищеца, които транспортират електроенергията от трафопост № 1613 (собственост на трето частно лице) до БКТП № 1811, собственост на ищеца. БКТП в урегулиран поземлен имот III - 146, 144 с кабелно захранване 20 KV от трафопост № 1613 по плана на к.к. ***, гр. Варна. Строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти, Разрешение за строеж № 78 от 15.11.2002г. - първи етап, Разрешение за строеж № 19 от 07.02.2003г. трети етап, Разрешение за строеж № 64 от 27.06.2003г. - четвърти етап, Разрешение за строеж № 29 от 17.05.2003г. за комплектен трансформаторен пост (БКТП) с кабелно захранване 20 KkV от ТП № 1613, издадени от Главен архитект на Община Варна, Протокол образец 2 № 366 от 21.11.2002г. за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа с констативна част за резултати от извършената проверка на проектните нива. Съгласно Удостоверение № 65 от 26.11.2007г. за регистриране и въвеждане в експлоатация на строеж е прието Становище за присъединяване към електроразпределителната мрежа с изх. № В07 -3608 СТ от 17.09.2007г. от „***” АД - гр. Горна Оряховица, Регионален център Варна. Съгласно посочените писмени документи, определената точка на мерене на потребяваната ел. енергия е на издаденото Становище за 8 присъединяване от 04.09.2004 г. и приложение № 2 към Договор за пренос на ел. енергия на страна ниско напрежение. Загубите от трансформация на ел. енергия при измерване на ниво ниско напрежение се поемат от доставчика на ел. енергия „***“ АД, но всички разходи по поддръжката на трафопоста и разходите за персонал се поемат от ищеца по делото -„С. 49“ ЕООД. Според вещото лице, дължимите мрежови услуги по процесните фактури и изчисленията по тях са точни и са извършени съобразно определената цена на КЕВР, за периода. Съгласно т.3.2 от решение № Ц - 19 от 01.07.2017 г. на КЕВР, считано от 01.07.2017 г., клиентите на „***“ АД, заплащат за мрежови услуги следните цени (без ДДС): цена за пренос и достъп през/до електропреносната мрежа – 0,00924 лв./kWh; цена за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ниско напрежение – 0,03008 лв./kWh; цена за достъп до електроразпределителната мрежа – 0,00800 лв./kWh. С решение № Ц - 11 от 01.07.2018 г. на КЕВР /т.7.3.2./ се утвърждават цени за клиентите на „***“ АД, за мрежови услуги, без ДДС, считано от 01.07.2018 г., както следва: цена за пренос и достъп през/до електропреносната мрежа – 0,00984 лв./kWh; цена за достъп до електроразпределителната мрежа – 0,00854 лв./kWh; цена за пренос на електрическа енергия през електроразпределителна мрежа на ниско напрежение – 0,03278 лв./kWh.

4

При тези данни виждането на съда е следното:

На основание чл. 86 ЗЕ услугите по достъп до и пренос през електропреносната мрежа се предоставят от оператора на електропреносната мрежа, получил лицензия за пренос на електрическа енергия и сертифициран по определения в закона ред. Съгласно чл. 88 ЗЕ, услугите по достъп до и пренос през електроразпределителната мрежа се осъществяват от оператори собственици на такива мрежи, лицензирани за извършване на такава дейност.

Ако енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа, които трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, но са собственост на трети лица, те се изкупуват от преносното или от съответното разпределително предприятие в зависимост от принадлежността на обекта към мрежите в 12-годишен срок от влизането в сила на закона /§ 4 ПЗР ЗЕ/. В процесния случай, не е извършено изкупуване, а съоръженията са собственост на ищеца, факт, по който не се спори.