Решение № 353 от 24.06.2020, Административен съд - Пазарджик
- Съд
- Административен съд - Пазарджик
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 242/2020
- Вид
- Решение № 353
- Подписан
- 24.06.2020
- Състав
- ГЕОРГИ ВИДЕВ ВИДЕВ, МАРИАНА ДИМИТРОВА ШОТЕВА, ВАСКО ДИМИТРОВ НАНЕВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 353 / 24.6.2020г. гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, в открито заседание на седемнадесети юни, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Мариана Шотева
Членове: 1.
Васко Нанев
2.
Георги Видев при секретаря Т.С.и с участието на прокурора
С.Янев, разгледа докладваното от съдия Видев касационно административно дело № 242, по описа на съда за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по касационна жалба на А.И.В. против
Решение № 28/13.01.2020 г. по административно дело № 667/2019 г. по описа на Административен съд – Пазарджик.
Обжалваното решение е постановено по предявен иск за неимуществени вреди на А.И.В. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в размер на 50 000 лв. за периода 01.01.2011 г. до 31.12.2018 г. С решението искът е уважен частично до размер 300 лв. за периода 12.12.2017 г. до 21.05.2018 г., в който ищецът е пребивавал в Затвор – Пазарджик, във връзка с установеното от съда незаконосъобразно бездействие на ответника да осигури на ищеца минимална жилищна площ от 4 кв.м.
В останалата му част, над уважения размер от 300 лв. до претендирания размер от 50 000 лв. искът е отхвърлен.
С касационната жалба се претендира да бъде уважена изцяло претенцията на В.. Твърди се, че размерът на присъденото обезщетение не е съобразен с актуалната практика на ВАС и с практиката на ЕСПЧ. Касаторът поддържа жалбата си и в писмена молба, подадена от процесуалния му представител преди проведеното съдебно заседание.
Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – не изпраща представител в проведеното съдебно заседание но оспорва жалбата в подаден писмен отговор.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата, като счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно. Предлага касационният съд да го остави в сила.
Решение №
28/13.01.2020 г. е постановено при повторното разглеждане на делото от едночленен състав на Административен съд – Пазарджик, след отмяната от ВАС на първоначално постановеното решение, с което искът е бил отхвърлен изцяло.
С обжалваното решение е прието за установено, че в периода 12.12.2017 г. до 21.05.2018 г., ищецът е разполагал с жилищна площ от 2,5 кв.м., т.е. значително под необходимите 4 кв.м. Приел е също, че в кратки периоди в килията му не е имало санитарен възел и течаща вода, като му е бил осигуряван достъп до такива. Установил е, че са били осигурявани съответни средства и са извършвани мерки по дезинфекция, дератизация и дезинсекция, поради което са неоснователни оплакванията на ищеца в тази насока. От събраните доказателства се е установила неоснователността на оплакването за малко количество и ниско качество на затворническата храна.
Всички тези обстоятелства са установени със събраните от съда писмени и гласни доказателства.
За периода от
22.05.2018 г. до 31.12.2018 г. съдът е приел, че исковата претенция е недопустима, тъй като не би могло да се претендират вреди за бъдещ момент, т.е. след датата на подаване на исковата молба – 21.05. 2018 г.
По отношение на останалите периоди от исковата претенция, обхващащи времето от 01.01.2011 г. до 11.12.2017 г., съдът е приел, че ищецът и процесуалният му представител не са заявявали доказателствени искания и не са ангажирали доказателства, поради което същата е останала недоказана. За част от този период съдът е установил също, че ищецът е пребивавал в Затвор – Пловдив, за което пребиваване не е навел оплаквания и твърдения в исковата молба.
Настоящият тричленен касационен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото и от нея е извел обосновани и законосъобразни правни изводи. От представената по делото справка от началника на затвора действително се установява, че в периода 12.12.2017 г. до 21.05.2018 г. ищецът е разполагал с жилищна площ, която е значително под минималния стандарт. Изводите за липсата на други твърдени неблагоприятни обстоятелства също е надлежно подкрепена с писмени доказателства, а именно: Таблица за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти, заменителна таблица, протоколи за извършени ДДД обработки, фактури и други. Съответно, основателно съдът не е кредитирал изцяло показанията на свидетеля Кузманов, част от които са в противоречие с писмените доказателства по делото. Основателни са и доводите за липса на доказаност на твърденията на ищеца за по-раншните периоди от исковата му претенция предвид неангажирането на никакви доказателства в тази насока.
Несъстоятелни са възраженията на касатора за несправедлив размер на присъденото обезщетение.
Преди всичко следва да се посочи, че в съответствие със събраните по делото доказателства, съдът е приел за установено, че на ищеца са причинени неимуществени вреди по отношение единствено на един не твърде дълъг период от около 6 месеца. Освен това, в рамките на този период ищецът е бил подложен единствено на неблагоприятното влияние на фактора недостатъчна жилищна площ.
При това положение присъденото обезщетение в размер на 300 лв., т.е. по около 50 лв. месечно е справедливо и представлява адекватна компенсация за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Не е налице несъответствие на присъденото обезщетение с практиката на ВАС. Действително с цитираното от ищеца решение № 12157 от 10.10.2018 г., постановено по адм.д. № 4760/2017 г. по описа на ВАС е оставено в сила Решение № 124 / 16.3.2017, по адм.д. № 8 / 2017 г. на Административен съд – Пазарджик, с което са присъдени по високи по размер обезщетения. Но случаят по цитираното дело не е идентичен с настоящия случай, тъй като са налице различни констатации по отношение на периодите и обстоятелствата, при които са били поставени лишените от свобода.
Освен това посоченото решение е изключение от преобладаващата практика на ВАС, която е ориентирана към присъждане на по-ниски по размер обезщетения на лишените от свобода по исковете им срещу ГД“ИН“ за неимуществени вреди. Тези съображения са валидни и по отношение на цитираното в жалбата решение на ЕСПЧ по делото Христосков срещу България. Не на последно място, следва да се отбележи, че присъденото обезщетение по настоящото дело е съобразено и с реалната икономическа обстановка в страната.
С оглед гореизложеното Административен съд, гр. Пазарджик
Р Е Ш И:
Оставя в сила Решение № 28/13.01.2020 г. по административно дело № 667/2019 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, едночленен състав, с което е уважен частично до размер 300 лв., предявеният от А.И.В. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск за неимуществени вреди, отнасящ се за периода 12.12.2017 г. до 21.05.2018 г. в който ищецът е пребивавал в Затвор – Пазарджик, във връзка с установеното от съда незаконосъобразно бездействие на ответника да осигури на ищеца минимална жилищна площ от 4 кв.м., като в останалата му част, над уважения размер от 300 лв. до претендирания размер от 50 000 лв. искът е отхвърлен.
Решението е окончателно.
Председател:
/П/
Членове: 1./П/
2./П/
Особено мнение на съдия
Георги Видев:
Не споделям съображенията на мнозинството от съдебния състав, с които той е възприел доводите на първоинстанционния съд за отхвърляне на исковата претенция за периода от 01.01.2011 г. до 11.12.2017 г. Непопълването на делото с доказателства, по отношение на този период не би следвало да се тълкува в смисъл, че ищецът не е бил подложен на нечовешко и унизително отношение, тъй като тежестта на доказване не се носи от него, а от ответника – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Това следва по аргумент от чл.
284, ал. 3, изр. 2 и ал. 5 от ЗИНЗС и е посочено изрично в множество решения на ЕСПЧ, включително – в пилотното решение Нешков и други срещу България. Освен това практиката на ЕСПЧ е категорична, че в случаите, при които е установено по отношение на ищец, че е бил поставен в неблагоприятни битови условия в затвора в по-късен период, но не са събрани доказателства за по-ранни периоди, то липсва основание да се приеме, че положението му в по-ранните периоди е било по-добро.
Поради това намирам, че първоинстанционното решение следваше да бъде отменено частично, като бъде присъдено съответно обезщетение и за исковия период 01.01.2011 г. до 11.12.2017 г.
Съдия Георги Видев: