Решение № 131 от 06.06.2023, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Ботевград, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н.Ц.П. при участието на секретаря И.С.Т. като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело № 20221810200646 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Предметът на обжалване:

Наказателно постановление (НП) № *** г., на директор на Национално тол управление (НТУ) към Агенция "***" (АПИ) към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с което на М. Г. В., ЕГН:

**********, с адрес гр. Т., ул. „***“ №***, за нарушение на чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 800 лв.

Становищата на страните:

В подадената жалба от упълномощения представител адв. Я. Я. е описано искане за отмяна на така издаденото Наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно, при допуснати процесуални нарушения.

Излагат се съображения за липса на доказателства, че именно жалбоподателят е управлявал процесното ППС към момента на нарушението.

Алтернативно от Съда се иска да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Претендират се разноски.

Въззивният жалбоподател редовно призован за съдебни заседания, не се явява, изпраща представител- адв. Я. Я., който поддържа жалбата . Депозира 1 писмено становище, с което излага незаконосъобразност на процесното НП. подробни съображения за

Въззиваемата страна – директор на Национално тол управление (НТУ) към Агенция "***" (АПИ), редовно призован, изпраща представител – юрисконсулт Д., който в хода по същество пледира за потвърждаване на НП.

Според него от приложените по делото доказателства напълно се установява, че отговорността на М. В. е правилно ангажирана. Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Според обжалваното НП на 13.04.2022 г., в 20,26 ч. с контролно устройство № ***, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, е било регистрирано движението на пътно превозно средство (ППС) влекач „ИВЕКО СТРАЛИС“, с регистрационен номер ***, с обща техническа допустима максимална маса над 18 000кг, по път А-2 км 61+656, като за него няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването, чрез която може да бъде заплатена таксата съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП).

Поради това и на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е ангажирана административнонаказателната отговорност на водача М. Г. В..

На 13.05.2022 г., в кръга на службата си, свидетелят Т. А. Т. "Инспектор" в в сектор „Контрол и правоприлагане-Монтана“, в присъствието на свидетеля И. Д. Й., съставя против жалбоподателя (в качеството му на водач на процесното МПС) и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение № ***г. от ***г. В изготвения АУАН се сочи, че товарният автомобил е управляван (засечен) без да има предварително закупена маршрутна карта и без да има заплатена пътна такса за изминато разстояние по платената републиканска пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Квалифицирала е нарушението по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. АУАН е предявен на жалбоподателя на дата *** година. АУАН е връчен срещу подпис.

2

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, са депозирано писмено възражение, подадено от Стоян Иванов - законния представител на дружество „***“ЕООД-собственик на процесното ППС, което административния орган е счел за недопустимо, поради това че е подадено от нелегитимирана страна в производството.

Директорът на НТУ към АПИ издава процесното НП № *** година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 179, ал. 3а от ЗДвП и налага на жалбоподателя административно наказание "Глоба" в размер на 1 800 лв.

Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 21.11.2022 година по пощата с обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено датирано и подписано, се намира приложено в Административнонаказателна преписка (АНП), с отбелязване, че е получено лично от жалбоподателя.

Възражения относно начина и формата на връчване на НП не са направени в настоящото съдебно производство.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок на дата 01.12.2022г. чрез АНО, какъвто е законният ред по ЗАНН.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 07.02.2023 година свидетели – Т. А. Т. и И. Д. Й.. Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха от страните и съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. Показанията на свидетелите са безпротиворечиви, логични и взаимодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Доколкото тези двама свидетели не са очевидци на деянието, от съдържанието на възпроизведените фактически данни в показанията им се установява, че нямат съхранен детайлен спомен за процесното нарушение, поради което, съдът определя показанията им като неинформативни по отношение на основните факти от предмета на доказване.

Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, 3 приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак - авторство.

Доказателствените източници са непротиворечиви, взаимно допълващи се, поради което не следва да бъдат по-подробно анализирани.

От правна страна:

Обжалваното Наказателно постановление обжалваемите административни актове. е от категорията на

Жалба е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима.

Материалната компетентност на Директор на НТУ към АПИ да издава НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетите по делото Заповед № РД11-167 от 08.02.2021 година и Заповед № РД-11-760/19.08.2022 г., и двете на Председателя на Управителния съвет на АПИ, видно от която директорът на НТУ към АПИ е оправомощен да издава НП по ЗДвП, т. е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му от наказващия орган по закон съгласно чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП – Председателя на Управителния съвет на АПИ по надлежния ред с административен акт - Заповед.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

С необходимата конкретика е посочена датата и мястото на санкционираното нарушение, предвид това, че в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП изрично е посочено, че нарушението е извършено на 13.04.2022 година в 20:26 часа в извън населено място, а именно: по автомагистрала А-2, км. 61+656, включен в обхвата на платената пътна мрежа.

Въпреки това, обаче при ангажиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване на производството.

Законосъобразността на съставения АУАН и издаденото НП е 4 обусловена от спазването на въведените с чл. 42 и чл. 57 ЗАНН императивни изисквания към тяхното съдържание. Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, санкционираното нарушение да бъде описано пълно, прецизно и разбираемо, като се съдържат всички признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт. Наличието на пълно описание на нарушението и съответствието на словесното му описание с правната квалификация са основна гаранция за осъществяване на съответна на административното обвинение право на защита. В конкретния случай АУАН и издаденото въз основа на него НП не отговарят на въведените с чл.

42 и чл. 57 ЗАНН изисквания към съдържанието им, доколкото извършеното описание на приетото за реализирано от жалбоподателя нарушение, респ. обстоятелствата, при които е извършено не са формулирани изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на обвинителната теза. В случая в обжалваното НП не са изложени твърдения, че на датата на извършване на санкционираното нарушение – 13.04.2022 г. за когато е установено, че посочения автомобил е засечен по път А-2, км.

61+656, включен в обхвата на платената пътна мрежа не е заплатена пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, е управляван от жалбоподателя.

Посоченото е част от фактическия състав на нарушението. Констатираната липса на релевантен за обективната съставомерност елемент на инкриминираното нарушение и на съответните фактическите обстоятелства представлява нарушаване на императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН и предпоставя отмяна на санкционния акт.

В случая няма спор, че жалбоподателят е бил установен от контролните органи да управлява процесното ППС на 13.05.2022 г. Безспорно е и че превозното средство е собственост на юридическо лице „***“ ЕООД.

Липсват, обаче, каквито и да е доказателства представени от АНО, че именно жалбоподателя М. Г. В. е управлявал процесното ППС на датата, за която е санкциониран (13.04.2022 г.), за да може да се приеме, че отговорността му следва да се реализира по реда на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Видно от доказателствата по делото, на 13.04.2022 г. процесния товарен автомобил не е бил спиран за проверка, а данните за самото нарушение на процесното ППС е генерирано от електронната система, чрез снимков материал. АНО, който носи доказателствената тежест в процеса, не е ангажирал категорични 5 доказателства, от които да може безпротиворечиво да се установи, че именно М. В. е управлявал ППС-то и на 13.04.2022 г. В този смисъл настоящият състав счита, че АНО не е ангажирал доказателства, които в нужната степен да доказват, че на 13.04.2022 г. именно жалбоподателят е извършил нарушение по ЗДвП, като водач на товарен автомобил, с рег. № ***. От разпита на свидетелите по делото – актосъставителят Т. А. Т. и свидетеля И.

Д. Й., чийто показания съдът кредитира изцяло като непротиворечиви и логични, се установява, не същите не са свидители – очевдци на твърдянато нарушение, вменено на жалбоподателя, а интегрираната система на АПИ сама е генерирала данните за нарушението.

Следва да се има предвид и че съгласно чл. 187а, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, когато нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б са установени в отсъствие на нарушителя (както е в случая) се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. Изрично е записано, че ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, на него следва да се наложи имуществена санкция в съответния размер, като той се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство.

Всичко това отнесено към конкретния случай навежда на извод, че щом контролни органи са решили да потърсят отговорност за нарушение, установено в отсъствие на нарушителя (на базата на генериран запис от системата и след като са установили, че заснетото ППС е собственост на юридическо лице (доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП за установени нарушения по чл. 179, ал. 33в), то и те е следвало да процедират по реда на чл. 187а, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и да съставят АУАН (издадат ЕФ) на собственика-юридическо лице. Едва след това и само ако търговецът възрази – АНО е следвало да съставят АУАН срещу водача, посочен от собственика в нарочна декларация, придружена и от 6

Разпечатката съдържа 48 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0539fa65-249c-480b-9561-8c3bfc8d49e5