Решение № 113 от 28.05.2024, Районен съд - Карнобат
- Съд
- Районен съд - Карнобат
- Дело
- Гражданско дело 960/2022
- Вид
- Решение № 113
- Подписан
- 28.05.2024
- В сила
- 25.03.2025
- Състав
- Димитър Тодоров Маринов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 ал.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 34 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143- 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143- 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143- 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143- 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146 ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146 ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146 ал.4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143- 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143- 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 10 ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7,9, 10 и 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7,9, 10 и 11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7,9, 10 и 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7,9, 10 и 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 24 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 ал.4 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 113 гр. Карнобат, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Димитър Т. Маринов при участието на секретаря Дарина Б. Енева като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Гражданско дело № 20222130100960 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Юробанк България АД гр. София с която тази банкова институция чрез неговия пълномощник е предявило искове с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД против И. Д. И. от село П. , Община Сунгурларе , обл. Бургас , с които моли съда да постанови решение с което приеме за установено по отношение на същия ответник
, че същия му дължи следните суми поради неизпълнение на договор за потребителски паричен кредит , отпускане на револвиращ потребителски кредит и ползване на кредитна карта PLUS - *** сключен на 24.07.2018 г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България гр. София / чийто универсален правоприемник се явява Юробанк България АД гр. София / и И. Д. И. , а именно общата сума от 6224, 65 лв. представляваща неплатени задължения от ответника И. Д. И. , включваща следните суми : 1. Неплатена главница в размер на сумата от 6197, 60 лв. и 2. сумата от 27, 05 лв. представляваща дължима се договорна възнаградителна лихва по процесния договор за потребителски паричен кредит , отпускане на револвиращ потребителски кредит и ползване на кредитна карта PLUS - *** дължима се за периода от 20.04.2021 г. до 01.10.2021 г. , ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – 31.05. 2022 г. до окончателното изплащане на вземането .
Освен това ищецът посочен по- горе моли съда да постанови решение с което да осъди ответната страна да му заплати и направените от него съдебни разноски в съдебното производство на основание чл. 78 ал.1 от ГПК. Същият 1 ищец иска и осъждането на ответника да му заплати и сумата представляващи направените от него съдебни разноски по заповедното производство.
В съдебно заседание ищцовото дружество редовно призовано, не се явява лично негов законен или процесуален представител, като последния поддържа така предявените искове и моли тяхното уважаване така както са предявени , ведно с всички законни последици от това. Претендира за разноски .
Ответникът И. Д. И. чрез специално назначения й особен процесуален представител в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК е подал отговор по исковата молба с която са предявени горепосочените установителни иск срещу нея и по този начин е взела становище по същите искове като ги счита от една страна за недопустими за разглеждане без да изтъква основания затова , като от друга страна изтъква твърдения касаещи неоснователността на същите искове и моли съдът да ги отхвърли изцяло като такива. В отговора си на исковата молба се изтъкват твърдения относно това , че не е обявена по съответния начин твърдяната от дружеството ищец предсрочна изискуемост на вземанията й срещу ответника , като отделно това в същия отговор на исковата молба се изразяват твърдения , че същият процесен горепосочен договор за потребителски паричен кредит се явява изцяло недействителен като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и затова моли така предявените искове срещу ответника да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.
Същият ответник редовно призован не се явява лично в съдебно заседание , но чрез явилият се в съдебно заседание негов особен процесуален представител адв.Ш. заявява , че поддържа изразеното от нея в съдебно заседание становище за неоснователност по повод предявените искове и моли отново исковете да бъдат отхвърлени изцяло.
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :
Горепосочените така предявени от ищеца Юробанк България АД гр.
София искове се явяват по своята същност положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника И. И. съществуването в полза на ищеца посочен погоре на твърдяните от него вземания за посочените от него суми – главница и лихви по договор за потребителски кредит. Съдът намира , че същите искове се явяват допустими и подлежат на разглеждане и затова следва да се произнесе със съдебно решение по съществото на делото. За да бъдат уважени тези претенции , установителни по своята същност съдът намира, че следва да бъдат доказани от ищеца кумулативното наличие на няколко императивни предпоставки , а именно : между страните по настоящото дело в твърденият от ищеца период да е било налице валидно 2 правоотношение обективирано в получаването на твърдения от страните потребителски паричен кредит и посочената писмена форма договор за предоставяне на потребителски кредит PLUS – *** от 24.07.2018 година , ищецът като страна по това валидно правоотношение –да е изпълнил поетите от него задължения – да е предоставил твърдяната от него парична сума по договора за потребителски кредит на ответника в качеството му на кредитополучател на същата сума
, ответникът също като страна в това правоотношение да е действал недобросъвестно т.е. да не е извършил задължителните плащания по договора за кредит и последно в полза на ищеца по делото при условията на чл. 410 от ГПК и респ. чл. 417 от ГПК да е издадена и съответна заповед за изпълнение, както и респективно тука следва страната - ответника да е бил валидно уведомен , че кредита е предсрочно изискуем.
Не се спори между страните по делото , че Юробанк България АД е придобила чрез прехвърляне на търговското предприятие на БНП Париба Пърсънъл Файненс – клон България КЧТ на 31. 05.2023 година , съгласно вписване от дата 08.06.2023 г., което търговско предприятие е било преди клон на чуждестранна банка БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Франция в Р България. Не се спори между страните по делото , а е и видно от приложените към делото писмени доказателства , както и това се потвърждава и от заключенията на вещото лице А. по назначените по делото съдебно - счетоводна експертиза и допълнителна такава , че с договор за потребителски паричен кредит , отпускане на револвиращ потребителски кредит ,издаване и ползване на кредитна карта № PLUS – *** , сключен на дата 24.07.2018 г. между ответника И. Д. И. и Банка БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България е че страните са се уговорили горепосочената банка да предостави на ответника потребителски паричен кредит в размер на сумата от 8000 лв.. Съгласно същия договор същата сума от 8000 лв. ответникът се е задължил да я върне на кредитора съгласно чл. 4 и чл. 7 от договора и погасителни план към него в срок до 20.06.2023 година , ведно с уговорените лихви, такси и др. разходи към нея застраховки – договорни такива в размер на общата сума от 18647, 40 лв., като плати общо 60 броя месечни погасителни вноски . В същия договор е посочено , че същите погасителни вноски включващи част от главницата и начислената за съответния период възнаградителна лихва, ще се плащат на предварително уговорен от страните ден от месеца съгласно погасителен план представляващ неразделна част от договора , като съгласно същия погасителен план първата дължима се месечна погасителна вноска е с падежна дата 20.09.2018 г. , а крайния срок за издължаване на кредита ведно с всички лихви , такси и др. разходи е датата на която изтичат 60 месеца , считано от датата на усвояване на кредита. В договора е определен приложимият към датата на подписването на договора фиксиран годишен лихвен процент от 30, 29 %, а ГПР / годишен процент на разходите / е в размер на 37, 31 % . Съгласно чл. 5 от същия договор е че кредита става 3 предсрочно изискуем в целия му размер , включително и всички определени от договора надбавки , ведно с дължимото се обезщетение за забава, без да е необходимо изплащане на съобщение от банката до длъжника за настъпването на същата предсрочна изискуемост при просрочие на две или повече месечни вноски , считано от падежната дата на втората непогА.а месечна вноска.Впоследствие е уговорено съгласно допълнителното споразумение сключено между страните по договора за потребителски кредит за отсрочване на погасителни вноски от дата 29.05.2020 г. е че се отлага заплащането на месечните погасителни вноски с №№ 21 и 22 за срок от 2 месеца като общата стойност на плащанията по договора за кредит се променя от 18647, 40 лв. на 18983 лв. , като не се променя ГПР по договора за потребителски кредит , но се увеличава всяка месечна погасителна вноска на сумата от 319, 18 лв. , като последната такава се дължи на дата 20.07.2023 година съгласно новия погасителен план .
Съгласно заключението на вещото лице А. по назначената по делото допълнителна съдебно счетоводна експертиза , което като неоспорено от страните по делото , съдът е приел като абсолютно доказателство е че ответникът е получил плащане въз основа на банков превод от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България по сметката на ответника И. И. в размер на сумата от 7720 лв. на датата на подписването на договора 24.07.2018 г. ,която сума представлява разлика между размерът на главницата по договорения кредит и такса ангажимент в размер на сумата от 280 лв. , като ответника , като същият е извършил плащания по процесния договор за потребителски кредит в размер на общата сума от 10319, 76 лв. от които сумата от които сумата от 9 213, 31 лв. преди датата на входирането на заявлението за издаването на съответната заповед за изпълнение в РС Бургас – 03.05.2022 година и останалата сума от 1106, 45 лв. след тази дата .
Същото вещо лице посочва в първото си заключение , че ответника към дата 20.05.2021 година има неплатени вече две анюитетни месечен погасителни вноски , която дата ищцовото дружество е счело за срок на настъпилата предсрочна изискуемост т.е че неговото вземане по процесния договор е станало изискуемо в пълен размер. Преценявайки разпоредбата на чл. 5 от процесния договор за потребителски паричен кредит , съобразявайки се че в него е записано и респ. договорено , че кредита става предсрочно изискуем в пълен размер при просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогА.а вноска , съдът намира , че наистина на горепосочената дата 20.05.2021 година е настъпила предсрочната изискуемост на вземането на кредитора по горепосочения процесен договор.
Въпреки посоченото в чл. 5 от същия процесен договор за потребителски паричен кредит , че вземането на кредитора по договора става предсрочно изискуемо в пълния му размер при посочените предпоставки , без да е необходимо изпращането на съобщение от кредитора на длъжника за настъпването на предсрочната изискуемост на вземането , съдът намира обаче , че разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предвижда възможност за банката да поиска издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 418 ГПК, както в хипотезата, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени 4 на договорените дати за плащане, така и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита. За да настъпи фактическия състав на предсрочна изискуемост на кредита, е необходимо наличието на следните предпоставки :1. да са настъпили уговорените в договора за кредит обстоятелства за упражняване на потестативното право на банката – кредитор; 2. банката да заяви, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и 3. това волеизявление на кредитора да достигне до кредитополучателя. В случая не са налице доказателства по делото , че банката е обявила, че упражнява спрямо длъжника правото си да му обяви предсрочната изискуемост на кредита и че това волеизявление на банката е достигнало до длъжника- кредитополучател. За да бъде издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, когато в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение се претендират суми въз основа на твърдяна предсрочна изискуемост на кредита, е необходимо кредиторът да е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Разпечатката съдържа 19 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0539f0b9-33cf-4be7-a35c-18ce85343022