Определение № 16620 от 30.04.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16620 гр. София, 30.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110147973 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба на В. М. П., П. С. И. и В. С.

И. срещу СО, с която са предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с които ищците искат да бъде признато за установено спрямо ответника, че са собственици на общо 50,37 % идеални части от недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР, одобрени със Заповед № РД18-63/25.09.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се на адрес: с. М., район „В.“, ***, с площ 2015 кв. м., с номер по предходен план: 825, при съседи: имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***,

***, които идеални части съставляват 1015 кв. м. от недвижимия имот, при квоти: за В. М. П. - 4/6 идеални части, а за П. С. И. и В. С. И. - по 1/6 идеални части , на основание упражнявано давностно владение от тях и техния наследодател С. И. П., считано от 1959 г. до подаването на исковата молба през 2025 г.

Ищците твърдят, че са съсобственици на недвижим имот – поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в с. М., район „В.“, с площ от 2015 кв. м., като правото им на собственост е придобито по давност. Твърдят, че С. И. П. заедно с ищцата В.

П. владеят имота още от 1959 г., като правото им на собственост е било признато и с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 79, том XVI, дело № 2961/1974 г., а ищците П. С. И. и В. С. И. са наследници на С. И. П.. Сочат, че имотът е бил собственост на С. И. П. съгласно скица от 1959 г., като в имота са изградени четири сгради – жилищна сграда с идентификатор № ***, обор за животни с идентификатор № ***, хангар с идентификатор № *** и гараж с идентификатор № ***, както и са извършени различни подобрения. Поддържат, че владението е обхващало целия имот в действителните му граници, включително и спорните 50,37 % идеални части (1015 кв. м.), незавиС., че в нотариалния акт от 1974 г. е признато право на собственост за по-малка площ, след смъртта на С. И. П. владението е продължено от наследниците му – ищците, които са присъединили своето владение към това на праводателя си. Считат, че са придобили имота по давност, като владението им е било непрекъснато, явно, спокойно и несъмнено. Твърдят, че четирите сгради са построени от ищцата В. П. и съпруга й С. П., заедно с каменен път от *** към входа на семейната къща. Сочат, че са обособили част от имота като градина и са полагали грижи за нея - засаждали са овощни дървета и зеленчуков разсад, събирали са плодовете, плевели са и са извършвали други действия по поддържане и събиране на ползите от имота. Твърдят, че поддържат и продължават да използват имота и към датата на подаване на исковата молба, както и заплащат всички дължими данъци и такси за него. Посочват, че пазят, ограждат и обособяват границите на имота спрямо съседите, с което ограничават всякакви действия, 1 които могат да представляват евентуално оспорване и нарушение на владението им.

Ищците твърдят, че с молба-декларация от 17.11.2020 г. са поискали от кмета на СО, район „В.“ да бъде извършена обстоятелствена проверка на имота и сградите в него, а на 25.09.2023 г. са поискали издаване на удостоверение за наличието или липса на съставен акт за общинска собственост относно имота. За имота не е съществувал акт за държавна или общинска собственост до 2024 г., когато бил издаден Акт за частна общинска собственост № 4303/27.08.2024 г. на основание чл. 2, ал, 1, т. 7 ЗОбС, вр. чл. 30 ЗСПЗЗ, съгласно който спорните 50,37 % идеални части имота, равняващи се на 1015 кв. м. са частна общинска собственост. Посочват, че в него не са посочени никакви други фактически обстоятелства, въз основа на които е извършено актуването на процесния имот като общинска собственост.

Считат, че актът за частна общинска собственост е незаконосъобразен, тъй като не съдържа конкретно придобивно основание за възникване на общинска собственост, а имотът винаги е бил частна собственост. С оглед гореизложеното молят за уважаване на предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва, че в скицата от 1959 г. като собственик е отразен наследодателят на ищците С. И. П.. Поддържа, че процесният имот, в частта от 50,37 % идеални части (1015 кв. м.), представлява частна общинска собственост, придобита на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОбС, вр. чл. 30 ЗСПЗЗ, за което е съставен Акт за частна общинска собственост № 4303/27.08.2024 г. Твърди, че частта от процесния поземлен имот с идентификатор № *** с площ 1015 кв. м. е част от стар имот, собственост на ТКЗС, която е станала имот с общински характер по силата на чл. 30 ЗСПЗЗ и като такъв не може да бъде обект на придобивна давност. Позовава се на ТР № 104/26.06.1964 г. на ОСГК, ВС, според което когато дворното място с жилищните и стопанските постройки на члена на ТКЗС или членовете на неговото домакинство се намира вън от регулационния план на населеното място и те нямат друго дворно място с жилищни и стопански постройки, включено в регулационния план на същото или друго населено място, кооператорите запазват правото си на собственост върху това дворно място в реални граници до размера на един урегулиран дворен парцел по нормите на ЗПИНМ и Правилника за неговото прилагане, незавиС. от това дали същото дворно място допълнително е било включено в регулационния план на населеното място или не. На ищците е бил издаден нотариален акт от 1974 г. за собственост върху дворно неурегулирано място от 1000 кв. м. с жилищна сграда, което представлява единствено жилище по чл. 11 от Примерния устав на ТКЗС „Г.К.“, като останалата част от имота е била кооперативна собственост – на ТКЗС. Твърди, че след ликвидиране на ТКЗС и предвид липсата на заявление за възстановяване на имота, собствеността е преминала към общината по силата на закона. Сочи, че процесният имот е общинска собственост и на основание чл. 2, ал. 2, т. 5 ЗОбС (ДВ бр. 44/1996 г.), съгласно който стават общинска собственост недвижимите имоти на територията на общината, чиито собственик не може да бъде установен. Сочи, че за ПИ с идентификатор № *** по КККР е отреден УПИ XVIII - 1700.19 „за жс“, кв. 55, м. „с. М.“ по действащия регулационен и застроителен план, одобрен с Решение № 758/25.11.2021 г. на Столичния общински съвет, като с решението на общинския съвет имотът е бил урегулиран за първи път и преди това за него не е имало действащ регулационен план.

Оспорва ищците да са започнали да упражняват давностно владение през 1959 г. или 1974 г., като твърди, че те не са предприели действия, с които да демонстрират владението си спрямо общината. Ответникът счита, че давността е и изключена като придобивен способ предвид разпоредбата на чл. 86 ЗС и § 1 от Закона за допълнение на ЗС, обнародван в ДВ, бр. 46/2006 г., както и последващите изменения на посочената разпоредба. С оглед гореизложеното моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.

Разпределение на доказателствената тежест:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

2

В тежест на ищците е да докажат, че са придобили правото на собственост върху процесните 50,37 % идеални части от поземления имот чрез упражняване на давностно владение, а именно: 1) че те и техният наследодател са упражнявали непрекъсната, явна, спокойна и несъмнена фактическа власт върху имота от 1959/1974 г. до момента; 2) че владението е било с намерение за своене на имота; 3) че владението е продължило в изискуемия от закона срок, като при условията на чл. 82 ЗС са присъединили и владението на своя праводател; 4) че имотът е годен обект на придобивна давност.

В тежест на ответника е да докаже направените в отговора на исковата молба възражения, а именно: 1) че имотът представлява частна общинска собственост на сочените в отговора на исковата молба и в акта за общинска собственост придобивни основания - че имотът е бил включен в ТКЗС и след ликвидирането му е преминал в собственост на общината по реда на чл. 30 ЗСПЗЗ, евентуално че ответникът е собственик на имота по силата на закона, тъй като собственикът му не може да бъде установен - чл. 2, ал. 2, т. 5 ЗОбС (ДВ бр. 44/1996 г.); 2) че са налице предпоставките за изключване на придобивната давност на основание чл. 86 ЗС и § 1 ЗД на ЗС; 3) да проведе насрещно доказване относно твърдяното от ищците владение.

По доказателствените искания:

Следва да се приемат представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства.

Ищците са поискали допускането на трима свидетели при режим на довеждане за установяване на упражняваното давностно владение върху имота, което искане е допустимо и отноС. и следва да бъде уважено.

Искането в исковата молба и отговора на исковата молба за назначаване на съдебнотехническа експертиза е отноС. и допустимо и следва да бъде уважено.

Искането на ищците по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи в цялост преписки № РВТ20-ГР94-4560/17.11.2020 г. и № РВТ23-ЕВ00-905/25.09.2023 г. е необходимо за изясняване на спора и следва да бъде уважено.

Поисканото от ответника съдебно удостоверение следва да му бъде издадено след представяне на проект на съдебно удостоверение и внасяне на дължимата такса.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 24.06.2026 г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на трима свидетели при режим на довеждане на ищците за установяване на фактите, посочени в исковата молба.

УКАЗВА на ищците да водят допуснатите им свидетели в насроченото открито съдебно заседание, като при неявяването им без уважителна причина съдът ще отмени определението си, с което е допуснал разпит на свидетели.

ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза, която да отговори на въпросите, поставени в исковата молба и в отговора на исковата молба, при депозит в размер на 300 евро, вносим поравно от страните (150 евро от ищците и 150 евро от ответника) по сметка на Софийски районен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

3

НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. С. Б. К., със специалност: Геодезия, фотометрия, картография, правоспособно лице по кадастър, оценител на недвижими имоти, тел.

*********, която да се уведоми за възложената експертиза и да се призове за откритото съдебно заседание.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника СО, в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи в цялост преписки № РВТ20-ГР94-4560/17.11.2020 г. и № РВТ23-ЕВ00-905/25.09.2023 г., като му УКАЗВА, че при неизпълнение на това задължение могат да бъдат приложени последиците на чл. 161 ГПК.

ДА СЕ ИЗДАДЕ поисканото от ответника съдебно удостоверение след представянето на проект и внасяне на дължимата държавна такса.

УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на спора.

ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор е по-добро и от най-доброто съдебно решение, като половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред погорен съд.