Решение № 977 от 26.07.2022, Административен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 977 26.07.2022 година гр.Бургас

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Бургаският административен съд, XXII-ри административен състав,

На пети юли две хиляди двадесет и втора година,

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЯНА КОЛЕВА при секретаря Галина Драганова като разгледа докладваното от съдията

Колева административно дело № 2152 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.

225а, ал.1 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на Р.Ш.Х. с ЕГН **********, с адрес: ***, и съдебен адрес:**** против заповед № РД-08-564 от 21.07.2021 г. на кмета Община Айтос, с която на основание чл. 225а, ал.

1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от

ЗУТ е разпоредено на жалбоподателя да премахне следния незаконен строеж: масивна сграда по северната граница на поземлен имот № 26, кв. 4 по плана на с.

Поляново с обща застроена площ от 28 кв.м.

С жалбата заповедта се оспорва като незаконосъобразна и необоснована. Оспорват се фактическите констатации на административния орган, като се сочи, че процесната сграда не попада в имот общинска собственост. Изложени са още съображения, че сградата представлява търпим строеж. Сочи се, че в хода на административното производство органът не е изследвал всички относими факти и обстоятелства, с което е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Искането е за отмяната на оспорения административен акт.

В съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя, поддържа жалбата. В подробни писмени бележки излага съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати съществени нарушения на адмнистративнопроизводствените правила, на материалния закон и при неспазване целите на закона. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Ответникът - кмет на Община Айтос, представя административната преписка по издаване на оспорената заповед. В съдебно заседание, чрез пълномощника си, оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й от съда. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.215, ал.4 ЗУТ, от лице което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването му, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Бургаският административен съд, след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от нотариален акт № 79, том ІІ, рег. № 2668, дело № 245/2020 г. по силата на дарение жалбоподателят Р.Х. е станал собственик на дворно място с площ от 865 кв.м., находящо се в с. Поляново, представляващо поземлен имот № 26, в кв. 4 по плана на селото от 1989 г., ведно с построена в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м.

На 09.07.2021 г. от служители от Община

Айтос, в присъствието на Р.Х., е извършена проверка на строеж – сграда, находяща се в УПИ І-26, кв.4 по плана на с. Поляново, за резултатите от която е изготвен констативен акт № 2 от същата дата. В протокола е посочено, че същият представлява основание за започване на производство по реда на чл. 225а от ЗУТ.

В хода на проверката е констатирано, че строежът, представлява масивна едноетажна сграда с размери 8.20х3.42 м. с неустановено предназначение. Същата попада в част от улица между о.т.10 и о.т.44 по плана на с. Поляново. За сградата не е констатирано издадено разрешение за строеж и/или одобрен инвестиционен проект. Към констативния акт е изготвена окомерна скица, върху която е отразено местоположението на сградата. Констативният акт е връчен на жалбоподателя на 13.07.2021 г., като същият е депозирал възражения срещу констатациите в него.

Със заповед № РД-08-564/21.07.2021 г. на кмета на Община Айтос, на основание чл. 225а, ал.

1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от

ЗУТ, е разпоредено на жалбоподателя да премахне незаконен строеж: масивна сграда по северната граница на поземлен имот № 26, кв. 4 по плана на с. Поляново с обща застроена площ от 28 кв.м., или 8.20м х 3.42м. Прието е със заповедта, че част от сградата – 10 кв.м., навлиза в имот публична общинска собственост - тротоар и улица между о.т.10 и о.т.44 по плана на с. Поляново, съгласно одобрения регулационен план населеното място от 1989 г. Сградата е описана като изградена от тухлени зидове и стоманобетонни елементи – плоча, колони и греди, изолирана с топлоизолация. Констатирано е, че същата не е нанесена на регулационния план на населеното място, одобрен през 1989 г. и не съответства на действащия подробен устройствен план на с. Поляново от 1989 г. Отбелязано е още, че за сградата не са установени издадено разрешение за строеж или одобрени инвестиционни проекти. Прието е също, че сградата не е търпим строеж на основание §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като същата представлява недопустим строеж по действащите норми на ЗУТ с оглед обстоятелството, че пресича регулационната граница на имота и попада частично в имот публична общинска собственост – тротоар и улица. Заповедта е връчена на Х. на 18.08.2021 г.

В хода на съдебното производство от ответната страна са представени извадка от действащия регулационен и кадастрален план на с. Поляново, общ. Айтос, одобрен със заповед № РД-09-137/14.04.1989 г. (л.29), извадка от недействащия регулационен и кадастрален план на с. Поляново, общ. Айтос,одобрен със заповед № 1885/05.11.1960 г. (л.30) и извадка от застроителния план на с. Поляново от 1989 г. (л.31). В така представените книжа не е отразена процесната сграда, както и основното застрояване в имота. Видно от скиците-извадка съобразно плана от 1960 г. северната регулационна граница на имота е била на определено отстояние от съществуваща самостоятелна паянтова сграда в имота, а с плана от 1989 г. регулационната граница е определена на нивото на същата паянтова сграда, т.е. долепена е до нея.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетели са разпитани лицата Я.М.М. и Ш.А.А.. И двамата свидетели посочват в показанията си, че процесната постройка е изградена в периода приблизително 1980 г. – 1982 г., като са взели участие в различни форми при изграждането ѝ. Наред с това сочат, че в последствие – през 1983 г., при раждането на дъщерята на бащата на жалбоподателя, са присъствали на събиране, организирано в процесната постройка. И двамата свидетели сочат, че първоначалното предназначение на постройката е било за гараж, като в същия е бил паркиран автомобил, собственост на брата на бащата на жалбоподателя, както и че постройката е ползвана и за склад. Наред с това, посочват, че същата е имала ламаринена врата, като свидетелят М. сочи, че вратата е била с приблизителни размери да влезе една кола. Свидетелите посочват, че на по-късен етап е извършвана изолация на постройката, като не могат да кажат към настоящия момент за какво се ползва същата.

В показанията си, след предяваване на комбинирана скица на действащия план от 1989 г. и недействащия план от 1960 г. за имота, свидетелят М. отговаря, че процесната постройка е била изградена на северната част на имота, откъм улицата, като към момента на построяване там не е имало улица. Сочи също така, че през този период улица не е имало и от западната страна на имота. Същият в качеството си на кмет на селото през 2003 г. -2011 г. е съдействал за насипване на тези улици с чакъл.

Свидетелят

Ахмед от своя страна сочи, че строежът е извършен от тухли, бетон, камъни, бетонна плоча за покрив. Наред с това твърди, че при изграждането му същият е бил самостоятелна постройка – не е бил свързан с другата сграда, като не може да посочи към кой момент гаражът е бил залепен за сградата, в която собствениците живеят. По отношение на уличната регулация сочи, че през 80-те години улицата от северната страна на имота е била черен път, по който са се движели каруци, като същият бил асфалтиран в през 2022 г., а преди това е бил чакълиран до средата. Твърди още, че през 80-те години от западната страна на имота не е имало път, имало е храсталаци, а ограждането на имота е било с драки.

В хода на съдебното производство е изготвена съдебно-техническа експертиза от заключението по която се установява, че в северната част на дворно място, представляващо УПИ І-26, кв. 4 по действащия план на с. Поляново, община Айтос е построена едноетажна сграда с размери 8.20/3.40м., съответстваща по параметри /размер и местоположение/, посочени в оспорената заповед. За сградата не са установени одобрени инвестиционни проекти, издадено разрешение за строеж или внесени документи за узаконяването ѝ. Вещото лице е установило още, че сградата не е нанесена на плана на населеното място, действащ от 1989 г., същата не е била нанесена и в недействащия план от 1960 г., като е отразено в заключението, че това може да се дължи на пропуск или грешка при изчертаването, тъй като в съседни имоти съществуват сгради, които също не са нанесени по посочените планове. Вещото лице е определило, че сградата е строеж от V-та категория съгласно Наредба № 1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи, представлява едноетажна постройка, изпълнена с плосък покрив, изградена е от носещата конструкция изпълнена от тухлени и кирпичени зидове, върху които е направена нова външна топлоизолация. Към момента на огледа вещото лице е установило, че същата се използва за гараж, в който се паркират мотори, велосипеди и се складират инструменти, автомобилни части, гуми и др. (към експертизата са приложени и снимкови материали). Вещото лице сочи, че не може да се установи с точност годината на извършване на строежа, но сочи, че начина на строителство – кирпичени зидани конструкции, е бил характерен след освобождението до 80-те години на миналия век. Отразено е в заключението, че конструкцията на сградата отговаря на правилата и нормативите действащи към този момент. Посочено е още, че самата сграда е изпълнена по северната регулационна граница на имота, т.е. границата на стопанската постройка, нанесена на плановете от 1960 и 1989г.

Вещото лице посочва, че за населеното място не е изготвена кадастрална карта. Към експертизата е представена комбинирана скица, в която УПИ І-26, кв. 4 е отразен по действащия план на с. Поляново, община Айтос и по недействащия план от 1960 г., от която е видно, че е налице разминаване на северната регулационна граница на имота по двата плана.

С допълнителното заключение, експертът е представил изготвена комбинирана скица (приложение 1), в която са отразени процесната постройка, останалите постройки в имота, границите по кадастралния план, послужил за основа на ПУП от 1960г., по ПУП от 1960г., по ПУП от 1989г. Видно от представената скица постройката попада от вътрешната страна на северната регулационна граница на имота по плана от 1960 г. (отразена в зелено), а съобразно регулационната граница по плана от 1989 г. – постройката излиза от имота в посока на уличната регулация.

Представена е и скица, включваща предвижданията за имота по плановете за застрояване от 1960 г. и 1989 г. (Приложение 2). Видно от скицата в имота не е било предвидено строителство на процесната сграда или на жилищната сграда, до която е долепена.

Вещото лице е установило, че по действащия план от 1989 г. в северозападната част на поземления имот е предвидено застрояване на едноетажна жилищна сграда с приблизителна застроена площ около 110кв.м, като за съществуващите паянтови-селскостопански сгради и паянтова-жилищна сграда /нанесени на плана/, не е било предвидено да се запазят. Установило е още, че в действащия регулационен и кадастрален план от 1989г. съществуващата към момента жилищна сграда и процесната постройка не са нанесена. Вещото лице е констатирало, че изпълнения обем на жилищната постройка, ведно с процесния строеж не съответства на застроителния план от 1989г. по местоположение, но съответства като площ и предназначение на сградата предвидена като ново застрояване в застроителния план от 1989г. – жилищна сграда.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че процесната постройка е функционално свързана с основната сграда, която не е нанесена на комбинираната скица от плановете от 1960 г. и 1989 г. Също така сочи, че още с плана от 1960 г. регулационната граница на имота е изместена на север. Уточнява още, че постройката отстои от западната регулационна граница на имота на 8.80м.

Разпечатката съдържа 43 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/053809aa-7c50-480a-811d-bc4f937dfe5f