Решение № 49 от 20.02.2024, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. ХАСКОВО, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря С.Г. Д. като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20235600500686 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 – чл.273 от ГПК.

ВЪЗЗИВНИЦАТА – Е. А. М. е останала недоволна от решение № 21 от 20.07.2023 год., постановено по гр.д.№ 10 / 2023 год. по описа на Районен съд – Ивайловград, с което са отхвърлени предявените от нея установителни искове за собственост, поради което го обжалва с искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него въззивният съд постанови друго, с което уважи исковете, предявени на основание чл.124, ал.1 от ГПК.

ВЪ З З И ВА Е М И Я Т –

МИНИСТЕРСТВО

НА

ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ - оспорва въззивната жалба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от Е. А. М. против Министерство на земеделието и храните, с искане да се признае за установено по отношение на ответника, че е собственик на следните недвижими имоти, а именно – 1.

Селскостопанска сграда – овчарник с идентификатор *** с площ от 1 570 кв.м., построена в имот държавна собственост с идентификатор *** в землището на село ***, Община ***, при граници за имота – 1 път и общински пасища; и 2. Селскостопанска сграда – кошара с идентификатор *** с площ от 318 кв.м., построена в имот държавна собственост с идентификатор *** в землището на село ***, Община *** при граници на имота – от две страни път и общински пасища.

С молба вх.№ 535 от 24.02.2023 год. по входящия регистър на Районен съд – Ивайловград, подадена от ищцата е заявено искане за установяване право на собственост и по отношение на друг трети недвижим имот, представляващ Селскостопанска сграда – кошара с идентификатор *** с площ от 72 кв.м., построена в държавен имот *** в землището на село ***, Община ***.

Заявените от ищцата придобивни способи са наследствено правоприемство и давностно владение, обосновано с твърдения за това, че заедно с наследотеля си – А.И.Ч., са установили фактическа власт върху имотите през 1995 год., когато баща й ги закупил от комисия, избрана от Общото събрание на правоимащите за разпределение на имуществото според трудовото участие на заличеното ТКЗС „О.“ – с.***, Община ***.

Правният интерес от предявяване на установителните искове за собственост, ищцата е обосновала с твърдения за това, че при снабдяване с документи, необходими за издаване на констативен нотариален акт за собственост върху процесните имоти, е узнала, че същите са записани като държавна собственост.

Видно от приложеното по делото удостоверение изх.

№ 02 от 10.01.2022 год. на Община *** е, че А.И.Ч., починал на 22.07.2020 год. е оставил за наследници – Е. А. М. – дъщеря – ищец по делото; Е.А.Ч. – дъщеря, И.А.Ч. – син, М.А.Ч. – дъщеря, и Б.и Г.Л.– внуци, деца на починалата през 2006 год., К.А.Ч. – дъщеря.

Като писмено доказателство по делото е приет и протокол от 05.09.1995 год., от съдържанието на който се установява, че на посочената дата, комисия, избрана от Общото събрание на правоимащите за разпределение на имущество според трудовото участие от заличеното ТКЗС „О.“ – с.***, Община ***, Хасковска област, което се изразява в стойността на представените купюри, е взела решение да продаде на наследодателя на ищцата - А.И.Ч., следните обекти: 1. Част от долни кошари западно крило от 115 кв.м., за сума от 23 000 лева и 2. Част от горни кошари от 43 кв.м., за сума от 5 504 лева. Протоколът е съставен на основание чл.52, ал.2 от ППЗСПЗЗ и § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

От приетото като писмено доказателство писмо от

05.08.2021 год. на Държавна агенция „Архиви“, Дирекция „Регионален държавен архив“ – Пловдив, Отдел „Държавен архив“ – Кърджали, се установява, че през м.март 1990 год. е учредено Трудово кооперативно земеделско стопанство „О.“ – с.*** /след множество предходни преобразувания/, обявено в ликвидация съгласно решение № 1309 от 27.07.1992 год. на Кърджалийския окръжен съд, на основание § 12 от ЗСПЗЗ.

Имуществото било разпределено на правоимащите бивши кооператори и работници, като остатъкът е бил предаден на Общото събрание на 2 правоимащите на заличеното ТКЗС с.***. Съгласно § 28, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗЗ, дейността на ЛС на ТКЗС е прекратена и ТКЗС – с.*** – заличено.

Съхраняваните в Държавен архив документи били за периода от създаването на ТКЗС – с.***през 1958 год. до прекратяване дейността на ЛС - през месец май 1995 год. За периода от 1995 год. до 1997 год. не били предавани документи и не се съхранявала информация за дейността на стопанството.

Като писмени доказателства по делото са приети 2 бр. удостоверения за идентичност на имот, издадени от Общинска служба „Земеделие“ Ивайловград, от които се установява, че имот № 12 от парцеларния план на стопанския двор на с.*** е идентичен с имот № 15001 по картата на възстановената собственост на землището на с.***, а имот № 9 по парцеларния план на стопанския двор на с.*** е идентичен с имот № 049001 по картата на възстановената собственост на землището на с. ***.

При разглеждане на делото пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на посочените от ищцата свидетели. От показанията на свидетелката О. се установява, че познавала ищцата и баща й, които от 25 – 30 години имали места, които впоследствие уточнява като „саи“, намиращи се в с.*** и с.***, където отглеждали овце. Свидетелката твърди, че не е ходила до „саите“.

Виждала била само животните. От показанията на свидетелката И. се установява, че от много години – от времето на социализма, ищцата и баща й имали кошари, закупени от ТКЗС – то, в които отглеждали животни. По отношение на кошарите, които се намирали в с.*** и в с.***, не били заявявани претенции от други лица. Споделя, че не й е известно с каква площ са кошарите, които били две на брой. В съдебно заседание на свидетелката е предявен приложения по делото парцеларен план на стопанския двор на с.***, част 2, при което е посочила парцел, обозначен с № 12, обяснявайки, че това е кошарата в с.***. За кошарата в с.*** свидетелката е посочила, че се намира на „не малко разстояние“ от другата, но къде точно не уточнява. От показанията на свидетелката Е. се установява, че преди 30 години е ходила да работи при бащата на ищцата, който имал овце, които отглеждал в малка кошара. Споделя, че не може да каже в кое село е била кошарата.

Впоследствие заявява, че кошарите били в с.*** и в с.***. Не знаела от къде бащата на ищцата имал кошарите, но всички знаели, че кошарите са на Е..

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира предявените на основание чл.124, ал.1 от ГПК положителни установителени искове за собственост по отношение на Селскостопанска сграда – овчарник с идентификатор *** с площ от 1 570 кв.м., построена в имот държавна собственост с идентификатор *** в землището на село ***, Община ***, при граници за имота – път и общински пасища, и Селскостопанска сграда – кошара с идентификатор *** с площ от 318 кв.м., построена в имот държавна собственост с идентификатор *** в землището на село ***, Община *** при граници на имота – от две страни път и общински пасища, за неоснователни по следните съображения:

От събраните по делото доказателства не се установяват данни, сочещи на идентичност между 3 сградите, описани в исковата молба по актуалния им статут съгласно Кадастралната карта и кадастралните регистри, в сила от 2018 год. – от една страна и от друга - в протокол от 05.09.1995 год., представен от ищцата да послужи като титул за собственост, легитимиращ наследодателя й – А.И.Ч., починал на 22.07.2020 год., като собственик на сгради, описани като „част от долни кошари западно крило 115 кв.м“ и на „част от горни кошари 43 кв.м.“.

При съпоставка в площта на двата обекта по КККР и по протокола от 1995 год. се установя значително несъответствие в площта – претендирани по актуален статут - 1 570 кв.м. и 318 кв.м, а придобити - 115 кв.м. и 43 кв.м. От друга страна, в протокола от 1995 год., посочените по-горе два обекта не са описани като местонахождение, граници, инвентарни номера и обща площ на всеки едни от обектите /в протокола е отбелязано, че се продават част от сградите/, което прави невъзможна точната им индивидуализация и съотнасянето им по сегашния кадастрален статут. В протокола е отбелязано, че наследодателят на ищцата е закупил „част“ от два обекта, което обосновава извод и за това, че правото на собственост върху сградите е придобито в режим на съсобственост с трети на спора лица, посочени в приетите като писмени доказателства протоколи от 23., 24. и 28.08.1995 год., допустимостта на който режим на придобиване право на собственост е предвидена и в нормата на чл.52, ал.2 от ППЗСПЗЗ, съгласно която лицата по чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ имат право да получат своя дял в собственост или съсобственост – обстоятелство, обосноваващо неоснователност на иска наред с изложените по-горе съображения – за недоказаност на твърдението на ищцата за идентичност между сградите, описани по актуалния им статут съгласно КККР с тези по представения от нея протокол от 05.09.1995 год., и поради това, че защитата на правото й на собственост следва да бъде упражнено чрез иск, предявен срещу останалите съсобственици. В подкрепа на това следва да се посочи и обстоятелството, че от страна на ищцата не са представени доказателства в подкрепа на изложените от нея в исковата молба твърдения, че процесните сгради са актувани като държавна собственост. Посочените от нея в исковата молба, АДС от 1971 год. не са представени и не са приети като доказателства, което не е сторено и от страна на ответника. Не без значение е и обстоятелството, че в приложените по делото скици, отразяващи актуалния статут на сградите по КККР, не е посочен собственика на сградите, а само на земята, върху която същите са построени – Държавен поземлен фонд – МЗГ.

Това обстоятелство обуславя извод за липса на материално правна легитимация на посочения в исковата молба като ответник – Министерство на земеделието и храните, а от тук и за неоснователност на иска, предвид това, че липсата на материално правна легитимация на ответника води до отхвърляне на иска като неоснователен, а не като недопустим – хипотеза, в която не попада разглеждания казус, доколкото процесуалната легитимация на ответника, липсата на която обуславя недопустимост на иска, следва от правното твърдение на ищцата относно спорното право, както то е индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба, свеждащо се в случая до твърдения за това, че процесните имоти са държавна собственост.

4

В подкрепа неоснователността на установителните искове за сградите, описани в исковата молба, следва да се посочи и това, че съгласно цитираната по-горе правна норма на чл.52, ал.2 от ЗСПЗЗ, предоставянето на имуществото се извършва в натура или в пари по решение на общото събрание на правоимащите лица, т.е правопораждащия факт е решението на Общо събрание на правоимащите лица, доказателства за наличието на което по делото не са представени. В този смисъл приетия като писмено доказателство протокол от 05.09.1995 год. на комисия, избрана от общото събрание на правоимащите за разпределение на имуществото според трудовото участие на заличеното ТКЗС „О.“ – с.***, Община *** не отговаря на изискванията за валиден титул за собственост, легитимиращ наследодателя на ищцата като собственик на процесните две сгради, а от тук и на недоказаност на заявения от нея придобивен способ – наследствено правоприемство.

Събраните по делото гласни доказателства не обосновават извод за основателност на предявените установителни искове за собственост и на другия, заявен в исковата молба придобивен способ – давностно владение, по следните съображения: От показанията на разпитаните по делото свидетели не се установяват елементите от фактическия състав на давностното владение – осъществяване на фактическа власт върху имота с намерение за своене, като владението следва да бъде постоянно, непрекъснато и явно. В тази насока свидетелката О. твърди, че ищцата и баща й имали „саи“ в селата*** и ***, за които обаче няма непосредствени впечатления, обяснявайки, че не е ходила там, а е виждала само отглежданите от тях животни. Показанията на свидетелката Е. са противоречиви и непоследователни. Първоначално посочва, че бащата на ищцата отглеждал животни в малка кошара, местонахождението на която не посочва, а впоследствие заявява, че кошарите били две. От друга страна възприятията на посочената свидетелка датират от преди 30 години.