Решение № 3323 от 01.09.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3323 гр. София, 01.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Р Н. К при участието на секретаря А И. И като разгледа докладваното от Р Н. К Административно наказателно дело № 20221110205160 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г.В. С срещу Наказателно постановление № 19-4332021154/17.10.2019 г. издадено от началника на сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание - "глоба" в размер на 800 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В подадената жалба се претендира отмяна на НП. Жалбоподателката оспорва извършването на нарушението, като изтъква, че е притежавала „златен талон“. Сочи, че неясно е посочено и мястото на нарушението, тъй като бул. се намира в гр., а ул. е републикански път след в гр. , а в АУАН и НП се твърди бул. да е в с. . Отделно от това твърди, че път Е 81 /ул. / в рамките на с. е с по две ленти за движение в посока и липсват пътни знаци, които да указват максимално разрешената скорост на движение там. Намира за неясно и посочването на мястото на нарушението „до № 271“. Сочи, че е налице и противоречие и разминаване в посочената като нарушена разпоредба между АУАН /чл. 21, ал. 1, вр. чл. 165, ал. 2-6 ЗДвП/ и НП /само чл. 21, ал. 1 ЗДвП/. Допълнително посочва и нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е съставен в присъствието на един свидетел, като в него не е посочена и възрастта на нарушителя. Отделно от това оспорва и техническата годност на използваната система за контрол на скоростта.

Въз основа на така подадената жалба е образувано НАХД № 18434/2019 г. по описа на 20 състав, СРС, но решението по делото е отменено от АССГ по адм.дело № 12417/2021 г. с решение от 07.04.2022 г. и делото в върнато за разглеждане от друг съдебен състав.

В съдебно заседание пред настоящия състав жалбоподателят ====, редовно призована, не се явява лично, а се представлява от упълномощената адв. Костадинова, която поддържа жалбата. В хода на съдебните прения тя моли за отмяна на НП на основанията, посочени в 1 жалбата, преди всичко поради неяснотата относно мястото на извършване на нарушението.

Допълнително излага доводи за малозначителност на нарушението и изтъква липсата на предходни нарушения по ЗДвП на жалбоподателката, както и нуждата й да ползва автомобил в ежедневието си.

Административнонаказващият орган – началник сектор в отдел „Пътна полиция”, СДВР, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 07.07.2019 г. около 14:36 ч. жалбоподателkata Г.В. ==== управлявала лек автомобил марка „БМВ”, модел „Х1 Драйв 28 И“ с рег. , нейна собственост, в Столична община, с. , по бул. с посока на движение от гр. към гр. като до № на бул. , в населено място, автомобилът се движел със скорост 113 км./ч. при ограничение за движение в населено място от 50 км./ч.

Скоростта била измерена посредством мобилна система за видеоконтрол – TFR1-М с радар TR4D № 506, (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 %) при разрешена такава – 50 км./ч. за населено място, т.е. превишение с 63 км./ч. Радарът бил с фиксиращо устройство за дата, час и скорост, като фотографирал и изображение на автомобила, от което е видно неговия регистрационен номер. Водачът не бил спрян за проверка непосредствено след установяване на нарушението от екипа на ОПП СДВР. А на неустановена дата преди 26.09.2019 г. клипът от мобилната система бил прегледан и след установяване на регистрационния номер на автомобила, неговият регистриран собственик – жалбоподателката била призована да се яви в ОПП СДВР. На посочената дата – 26.09.2019 г. се явила Гергана Стоянова, която посочила, че на 07.07.2019 г. тя е управлявала автомобила. В декларацията изрично бил изписан текста на чл. 313, ал. 1 НК и с подписа си жалбоподателката декларирала, че е наясно с отговорността, която носи за потвърждаване на неистина.

От разпечатка от паметта на техническо средство с радар № 506, която е веществено доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 07.07.2019 г., в 14:36:30 ч., в района на Столична община, с координати EL 23о14.6523 и NL 42о46.8955, е засечена скорост на движение от 117 км/ч, като са записани датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на автомобила. Към разпечатката е приложен и клип № 6949, от който се установява местоположението на техническото средство. От представените пред съда снимки и протокол се установява, че мястото за контрол с техническото средство в рамките на населено място. Като скоростта в процесния пътен участък е отразена и в представената схема на организацията на движението от АПИ, ОПУ София. В служебния автомобил, в който била монтирана мобилната камера, се намирал и св. В.А., който в разпита си пред съда описва, че нарушението е извършено на около 300 м. от табелата за начало на населеното място по посока на движение на автомобила, като патрулният автомобил е бил паркиран успоредно на пътното платно. След предявяване на представената схема на организацията на движението в участъка, св. А. сочи къде точно е било засечено нарушението, като потвърждава, че това е станало в рамките на населеното място.

При така установените факти, на датата на подаване на декларацията по чл. 188 от ЗДвП – 26.09.2019 г., бил съставен АУАН от св. В.А. – младши автоконтрольор при ОППСДВР за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, вр. чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП в присъствие на нарушителя и на двама свидетели на съставянето на акта, което се установява от положените от тях подписи. Жалбоподателката не изложила възражения срещу акта, като такива не са постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

При пълна идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация на 17.10.2019 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от началник на сектор в отдел „Пътна полиция” СДВР. Върху Наказателното постановление е отбелязано, че то е 2 връчено на жалбоподателката на 28.10.2019 г., което е удостоверено с нейния подпис.

Жалбата срещу НП е депозирана в ОПП СДВР на 01.11.2019 г.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.

А., като и от събраните по делото писмени доказателства (вкл. и свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение, изпратени от ОПП СДВР справки от Полицейската лаборатория и БИМ; заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, декларация от жалбоподателя като собственик на автомобила; схема на пътния участък, справки от ОПУ София, ГИС София и от Район Връбница, Столична община; справка-картон на водача и др.), приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. Свидетелят А. лично е установил нарушението, поради което съдът кредитира показанията му относно точното място на патрулния автомобил, в който е било монтирано техническото средство. Това се установява от отразеното в протокола за използване на техническото средство.

Допълнително, неговите показания се подкрепят и от изпратената по настоящето дело от ОПУ София схема на пътния участък, от която се вижда къде се намира началото на населеното място /табелата/ и че след нея не са поставени други знаци за ограничаване на скоростта. В контекста на изложеното следва да се има предвид, че ограничението на скоростта до 50 км./час се прилага именно от началото на населеното място. Фактическите изводи на съда се базират и заявеното в разпита на св. А., че нарушението е заснето на около 300 м. след началото на населеното място. Освен това съдът взе предвид и вписаното в протокола за използване на АТСС, който е производно доказателство за местонахождението на използваната камера, включително и че нарушенията са заснемани в рамките на населено място. Именно поради това съдът намира за безспорно доказано от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, че установеното нарушение е в рамките на населено място – с. Волуяк, където е действало общото ограничение на скоростта от 50 км./час.

От приложения снимков материал е видно, че автомобилът е бил сам на пътното платно /в далечината зад него се движи друг автомобил, който няма как да повлия на измерената скорост/, като ясно се вижда е номера на процесния автомобил и отчетената от радара скорост

Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият видеозапис, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение.

Видно от представената по делото справка в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване на Българския институт по метрология, скоростомер „Трафик радар” TR4D е бил одобрен на 24.02.2010 г., регистрираната скорост попада в обхвата му, като допустимата грешка при полеви условия е в рамките на 3 км./ч. до скорост 100 км/ч. и 3 % над тази скорост. Видно от представения протокол № 2-38-18 от Полицейската лаборатория за проверка, към датата на нарушението мобилната система за видеоконтрол – TFR1-М с радар TR4D № 506 е била преминала периодична последваща проверка на 3

24.10.2018 г., като срокът на валидност на същата е една година. А използването именно на това техническо средство се установява от отразеното върху снимките на нарушението, така и от показанията на св. А. и отбелязването в протокола за използване на АТСС. В случая липсват данни, които да установяват, че радарът е използван неправомерно, в нарушение на предвидените за това условия и ред, което да създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието.

Поради изложеното съдът намира за несъмнено установени както засечената скорост, така и местоположението и регистрационния номер на автомобила и неговия водач.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентния за това административен орган, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при съблюдаване на процесуалните и материалните правила.

Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно т.1.3 на Заповед № 8121з - 515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност „младши автоконтрольор” в ОПП-СДВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН, а съгласно т. 2.6 от същата заповед наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на сектор в отдел „Пътна полиция” в СДВР. Като заеманата длъжност от подписалата НП към датата на издаване на НП се установява от представената заповед от 02.05.2019 г. В този смисъл актосъставителят и наказващия орган са материално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание.

Разпечатката съдържа 33 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0536a6ff-52a3-49f9-8592-b017e24fcb42