Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 152 от 01.04.2026, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 104/2026
Вид
Протокол № 152
Подписан
01.04.2026
В сила
01.04.2026
Състав
Мартин Цветанов Сандулов, Радостин Стоянов Радиев, Мария Янева Блецова Калцова

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Наказателен кодекс
  • чл.63, ал.1, т.4 · Наказателен кодекс
  • чл. 78а, ал.6 · Наказателен кодекс
  • чл.274 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.275 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.281 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 336 ал.1 т.3 · Наказателно-процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 152 гр. С., 01.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Р. Ст. Радиев при участието на секретаря Илка Й. Илиева

Сложи за разглеждане докладваното от Р. Ст. Радиев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20262200600104 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

Жалбоподателят-подсъдим С. Р. С., редовно призован, се явява лично и с адв. Д. Б. от АК-С., редовно упълномощен.

Въззиваемият П. Х. Т., редовно призован, не се явява. За него се явява адв. Е.Д. от АК-С., преупълномощена от адв. П. Н..

Адв. Б.: Да се даде ход на делото.

Подс. С.: Да се даде ход на делото.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.

Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на подсъдимия С. Р. С. от гр. С., чрез защитника си адв. Б. от АК-С. срещу Присъда рег. №141/30.09.2025 год. постановена по НЧХД № 21/2025 год. по описа на Районен съд – С..

С атакуваната присъда подсъдимия С. Р. С. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 130, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК и на основание чл. 78а, ал.6 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „Обществено порицание“, което да се изпълни чрез поставяне на присъдата на информационното табло на Община С. за срок от един месец.

С присъдата подс. С. П. е осъден да заплати на частния тъжител П. Х. Т., 1 направените от него разноски за процесуален представител в общ размер на 1800 и сумата в общ размер от 860 лв. разноски по делото. Осъден е да заплати и сумата от 82,78 лв. разноски за свидетел в приход на бюджета на съдебната власт.

С въззивната жалба на подсъдимия С., се изразява несъгласие с атакуваната присъда. В депозираното допълнение към въззивната жалба са изложени подробни съображения по заявените първоначални оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на присъдата. На първо място според жалбоподателя присъда е постановена единствено и само, въз основа на приобщения към делото видеофайл с два видеозаписа, дори само въз основа на единия от тях, като в мотивите си съдът посочва, че дава вяра на заключението на извършената комплексна видео техническа и фоноскопна експертиза, по отношение на приложените видеоносители още в НЧХД № 975/ 2022г. по описа на РС- С.. Според жалбоподателя правните изводи са направени от съда, без да е отчетено дали началото на записа е и началото на конфликта между двете лица.

Сочи се, че при извършеният разбор на гласните доказателства по същество, липсват мотиви, тъй като съдът е посочил само кои от показанията на разпитаните свидетели кредитира и кои не, без да конкретизира на какви правни основания приема определени показания за сметка на други и на какви основания изобщо изключва показанията на служителя, работил непосредствено по случилото се.

Жалбоподателят заявява, че в мотивите си съдът е посочил, че дава вяра на всички писмени доказателства, присъединени към доказателствения материал, по реда на чл.281 от НПК, като не е посочил конкретика и какви правни изводи е направил от тях.

Настоява се за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият С. Р. С. да бъде признат за невиновен и оправдан.

По делото е депозирано и възражение от частния тъжител П. Х. Т., чрез повереника си адв. П. Н. от АК – С. с което се иска потвърждаване на присъдата като правилна и законосъобразна.

Заявява, че въззивната жалба не съдържа каквато и да било конкретика относно допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на закона или явна несправедливост на наложеното наказание на подсъдимия С. Р. С..

Сочи се, че от видеофайла се установява, че действията на частния тъжител са се ограничили единствено и само до обездвижване на нападателя, под формата на лишаване от възможността подсъдимият да продължи да нанася удари на тъжителя, поради което не са налице каквито и да било доказателства за осъществени от подсъдимия действия под формата на неизбежна отбрана.

След запознаване със въззивната жалба, възраженията по тях, както и с материалите по НЧХД № 21/2025 год. по описа на Районен съд гр.С., съдът 2 установи, че няма процесуални пречки за разглеждане на делото пред въззивна инстанция.

В жалбата не се съдържат искания за събиране на допълнителни доказателства.

Съдът разясни на страните правата по чл.274 и чл.275 от НПК.

Адв. Б.: Нямам искания за отводи и по доказателствата.

Подс. С.: Нямам искания за отводи и по доказателствата.

Адв. Д.: Нямам искания за отводи и по доказателствата.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД на съдебното следствие.

Адв. Б.: Поддържаме жалбата. Ще вземем отношение по същество.

Нямаме доказателствени искания.

Подс. С.: Присъединявам се към казаното от защитника ми.

Адв. Д.: Оспорвам жалбата и поддържам възражението, което е внесено от адв. Н.. Нямам доказателствени искания.

Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна. С оглед становищата на страните не се налага събирането на нови доказателства, поради което следва да се приключи съдебното следствие и да се даде ход на съдебните прения.

Предвид изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.

ДАВА ХОД на

СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

Адв. Б.: Уважаеми господин Председател, уважаеми окръжни съдии, в допълнителната въззивна жалба съм изложил подробни съображения на какви основания и въз основа на какви доказателства считам, че постановената присъда е незаконосъобразна, необоснована и не кореспондира с доказателствата по делото. За това, с цел да не губя процесуалното време на съда, искам да акцентирам накратко моите съображения. Първо, искам да отбележа, че частният тъжител Т. е депозирал в съда частната си тъжба с лъжа.

Същата е заведена срещу трима подсъдими, а именно – моят подзащитен и още двама С.Д. и А.М.. В нея е посочено, че тримата в съучастие са му нанесли побой на посочената дата 25.03.2022 г. В хода на съдебното следствие, обаче, при първоинстанционния съд се установи, че това не е така от изгледания видеоматериал и тогава частният тъжител заяви, че оттегля жалбата срещу другите двама и желае производството срещу тях да бъда прекратено. Това, което заяви в началото на производството пред втория първоинстанционен съд.

На следващо място, частният тъжител твърди, че е получил телесни 3 увреждания с болки и страдания, като същевременно на момента не е потърсил лекарска помощ. Дори неговата майка, която е свидетелката Т.а в съдебно заседание заяви, че вечерта след случилото се го заболяла малко главата и като му е минала затова не са потърсили лекарска помощ. Едва три години и половина след случая беше назначена съдебно-медицинска експертиза.

Съвсем накратко по приложените два видеозаписа: Считам, че решаващият състав неправилно е приел в мотивите си, че подзащитният ми С. не е действал при условията на неизбежна отбрана. Посочил е, че той първи е посегнал към частния тъжител и това е единственото основание на съда за постановяване на присъдата. Заключението на съдебно-техническата експертиза е, че двата видеоматериала не са манипулирани, но там няма заключение дадено дали началото на записа е начало на конфликта между частния тъжител и подсъдимия. На първия видеозапис се вижда, че стълкновението започва с размахване на ръце от страна на подсъдимия, но видно от показанията на свидетелите очевидци, които са били на мястото, а именно Д. и Л., че преди това е имало разговор между двамата, като в този разговор частният тъжител пръв избутва с ръце подсъдимия, който автоматично отговаря със същите действия и в крайна сметка се стига до размяна на ударите между двамата. Също така в този запис се вижда, че частният тъжител хваща през врата подсъдимия и не за да го възпре, а продължава с другата ръка да му нанася удари в областта на главата. В записа се чува също така и глас на свидетелката С., която е учителка в училището и тогава се намесват двете лица, които ги разделят и приключва конфликта между тях.

Съвсем накратко и за втория видеозапис. На него се вижда и чува вербална атака с нецензурни думи от страна на частния тъжител, а не на подсъдимия. Виждаме в него как той се опитва да стигне до подсъдимия, за да продължи да го удря. Именно от тези два видеозаписа ние считаме, че подсъдимият С. е действал при условията на неизбежна отбрана. Той със своите действия е отблъснал предприетото непосредствено против него противоправно нападение от страна на частния тъжител, а неизбежната отбрана е обстоятелство, което изключва престъпния характер на деянието.

Разбира се, няма да цитирам разпоредбата на чл. 12 от НК. Само ще посоча, че същността на защитата се изразява в причиняване на вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. Вижда се, че защитата на подзащитният ми не превишава пределите на неизбежната отбрана, а съответства на характера на нападението. Видно е, че след сборичкването двамата са получили някакви леки увреждания, но след намесата на свидетелите и са ги разделили е видно и всички свидетели потвърждават, че подсъдимият е тръгнал в съвсем друга посока и не е предприел никакви действия за преследване за отмъщение. Ето защо, считам, че деянието на подзащитния ми следва да се приеме за закономерно и той не следва да носи наказателна отговорност.

С няколко думи и по отношение на гласните доказателства.

4

Първоинстанционният съд в мотивите е посочил, че изобщо не кредитира показанията на свидетеля И. С., която работи като Инспектор „ДПС“ при РУ на МВР-С., без да посочва в мотивите защо не иска да ги кредитира. Видно от всички материали по делото, тя е човекът, който още на следващия ден е работил по този случай, както ние обичаме да се изразяваме, така наречените „горещи следи“ и считаме, че нейните показания са от съществено значение за делото. Тя най-точно и ясно пресъздава точно какво се е случило и го е отразила в докладната си записка до Районна прокуратура-С. по Преписка вх.

№ 1693/2022 г., приложена към материалите по делото. Видно от нейните показания също тя казва, че в самото начало частният тъжител започнал с лъжи, като по време на снемането на обяснения на няколко пъти си е променял показанията – колко пъти е удрян, колко човека са го нападали, дали е бил ударен, дали не и тя лично при работа по този случай е намерила този запис, тези два записа, които са приложени към делото и те са й били предоставени от едното лице, което е било също набедено за бияч заедно с подсъдимия срещу него. Но също, както тя, така и при разглеждането на делото в съда не можа да се изясни кой е авторът на този запис, кога е започнал да го прави и защо го е направил. Точно тези нейни показания на инспектор С. се потвърждават от абсолютно всички разпитани по делото свидетели и няма да ги изброявам, те са посочени. Единствено се различават показанията на майката на Т.а и на приятелката Г., но това е ясно, защото те са заинтересовани от изхода на делото. Безспорно се доказа, че свидетелката П. Г. е директно казано - лъжесвидетел, защото тя в показанията си казва как лично е видяла как тримата - подсъдимият, С.Д. и А.М. са нанасяли удари по главата, по гърба и по ребрата, а в записа се вижда, че изобщо няма такива лица в спречкването между двамата.

Не на последно място, по отношение на писмените доказателства. Има такива приложени. Има изискано писмо от МКЗБППМН при Община С.. В това писмо е посочено, че частният тъжител П. Т. е познат на тази комисия, че тази комисия е разглеждала две възпитателни дела за него, като му е наложила съответно двете възпитателни мярки. Няма да ги цитирам, посочени са подробно. По отношение на подзащитния ми С. е отговорено, че не са образувани и не са разглеждани дела в тази комисия и с няколко изречения може да се направи извод и от тези писмени доказателства, че именно частният тъжител е конфликтната личност спрямо околните, а не подсъдимия С. С. и не случайно в делото е описано почти от всички свидетели, че целият клас е ръкопляскал, когато класната е съобщила на класа, че частният тъжител се мести в друго училище.