Решение № 215 от 22.02.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Пловдив, 22.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20225300500460 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 03196/20.01.2022г. при регистратурата на ЧСИ, подадена от З.Д.С.,ЕГН:********** , от град **********, длъжник по изп. дело № 561/2021г. по описа на Ч********, срещу действия на съдебния изпълнител изразяващи се насрочване на опис на 26.01.2022г. на недвижим имот: апартамент, находящ се в град ************. По изложени доводи за несеквестеруемост на недвижимия имот се иска отмяна на насрочения опис на имота.

Взискателят по изп. дело „***********, чрез пълномощника си юрисконсулт П. П. , изразява становище за недопустимост на жалбата , поради липса на правен интерес, тъй като описът е отменен с оглед постигнато между страните съгласие за разсрочено плащане на задължението от длъжника, а по същество за неоснователна.

Налице са мотиви по чл. 436, ал.3 ГПК от Ч**********, в които мотивира становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото 1 доказателства намери следното:

Жалбоподателката е длъжник в изпълнителното производство, инициирано от взискателя

„***********, за събиране на непогасено доброволно парично задължение в размер от 2699,21 лева – главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена през периода 01.01.2016г.-30.04.2018г. в обект на потребление, находящ се в

****************, сумата от 473,02лева, съставляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.01.2016г.-09.01.2019г. , ведно със законната лихва върху главницата начиная от 09.01.2019г. до окончателното й изплащане.

Като длъжник в изпълнителното производство жалбоподателката се явява и легитимирана на основание чл. 435, ал.2, т. 2 ГПК да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестеруемо. Съобразно т.1 на Тълкувателно решение № 2 от 2013г на ОСГТК по тълк.д.№ 2/2013г от 26.06.2015г. принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект с налагането на запор или възбрана върху този обект. В случая след образуване на изпълнителното дело по молба на взискателя е наложена възбрана върху недвижим имот: апартамент, находящ се в град ***********, насрочен е опис на имота на 26.01.2022г., който не е бил извършен, с оглед постигнато между страните съгласие за разсрочено плащане на задължението от длъжника.

С жалбата жалбоподателката изразява доводи за несеквестеруемост на недвижимия имот по смисъла на чл. 444 , т.7 от ГПК , която императивната разпоредба повелява, че изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника - физическо лице, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него.

Съгласно задължителните разяснения дадени в т. 1 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване. Налагането на възбрана върху недвижим имот /непотребима вещ/ не е несъвместимо с неговата несеквестируемост, тъй като тя е средство да го задържи в актива на имуществото на длъжника.Не е несъвместимо и насрочването/ каквото е направено в случая/ и извършването/ каквото не е направено към датата на 2 подаване на жалбата от длъжника/ на опис на възбранения имот, защото чрез него съдебният изпълнител би могъл да прецени на място дали фактическото му положение отговаря или не на някоя от предпоставките за несеквестируемост, уредени в текста на чл. 444, ал. 1, т. 7 ГПК / обема на жилището надхвърля ли жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му и надвишаващата част съответства ли на условията по чл. 39, ал. 2 ЗС, за да може да бъде продадена/.

Следователно при съобразяване със задължителните разяснения дадени в т. 1 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС се налага извода, че жалбата на длъжника срещу насочването на принудителното изпълнение върху недвижим имот, за който твърди, че е несеквестируем, чрез насрочване на опис се явява неоснователна и като такава, следва да бъде оставена без уважение.

При този изход на правния спор жалбоподателката следва да бъде осъдена на заплати на въззиваемата страна „********** разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева.

Водим от горното, Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 03196/20.01.2022г. при регистратурата на ЧСИ, подадена от З.Д. С., ЕГН:********** , длъжник по изп. дело № 561/2021г. по описа на Ч*********, срещу действия на съдебния изпълнител изразяващи се насрочване на 26.01.2022г. на опис на недвижим имот: апартамент, находящ се в град *************.

ОСЪЖДА З.Д. С.,ЕГН:**********, от град **************, да заплати на

„************** със седалище и адрес на управление ************,сумата от 100 лева-разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4