Определение № 240 от 23.04.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 240 гр. Велико Търново, 22.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500164 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 ал.1 т.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. Т. К.- пълномощник на И. П., против определение № 95/18.01.2024г. по гр. д. № 750/22г. на ОС- Велико Търново, с което е оставена без уважение подадената от нея молба вх.№ 11518/ 22.11.2023г. за възстановяване на срока за изпълнение на указанията на съда по Разпореждане № 718/14.09.2023г. по гр.д. № 750/2022г. по описа на ВТОС.

В частната жалба не са изложени възражения- сочи се единствено, че определението на съда е незаконосъобразно и се претендира да бъде отменено, като делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.

Подаден е отговор на частната жалба, в който се изразява становище за нейната неоснователност и се претендират разноски в полза на СГС- за процесуално представителство чрез съдебен помощник.

Апелативен съд- Велико Търново, след като се запозна с частната жалба, писмените доказателства, обстоятелствата по делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице с надлежна процесуална легитимация, поради което следва да се допусне до разглеждане по същество.

Производството по гр. д. № 750/22г. по описа на ВТОС е образувано по искова молба на И. Д. П. против СГС, с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ и обективно съединен иск по чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Исковата молба е предявена от пълномощник на ищеца – адв. К. от АК- Русе , посочена и като съдебен адресат по чл.39 ГПК .

1

С решение № 434/08.08.2023г. на ВТОС исковите претенции на И. П. са отхвърлени.

Срещу същото в срок е подадена въззивна жалба с вх. №

8655/11.09.2023 г. от адв. Т. К. – процесуален представител на И. П., която е била нередовна и с разпореждане №718/14.09.2023г. е оставена без движение с конкретни указания за изправяне на нередовности.

Съобщение с указанията на съда по горепосоченото разпореждане е връчено на адв. Т. К. на 21.09.2023г., посочена за съдебен адрес. На 28.09.2023г. е постъпила молба от И. Д. П. чрез адв. Т. К., към която е представен единствено платежен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВТАС, но не са изпълнени изцяло указанията, дадени с Разпореждане № 718 от 14.09.2023г. на ВТОС по отношение на констатираната нередовност по чл. 261, т. 2 ГПК. Не е изпълнено указанието за представяне по делото на адвокатско пълномощно на името на адв. Т. К. за подаването на въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, както и декларация, потвърждаваща действията на съответния адвокат по подаването на жалбата или същата да бъде подписана лично от страната.

С разпореждане №800/ 10.10.2023г. е върната въззвина жалба с вх. № 8655/11.09.2023г., подадена от И. Д. П. чрез адв. Т. М. К. срещу постановеното по делото Решение № 434 от 08.08.2023г.

С молба от 22.11.2023г. по чл.64 ГПК подадена от адв. К., в качеството й на пълномощник на И. П., е поискано възстановяване на срока за представяне на адвокатско пълномощно за подаване на въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, както и декларация, потвърждаваща действията на съответния адвокат по подаването на жалбата или същата да бъде подписана лично от страната. Същата е разгледана от ВТОС- първо е оставена без движение с разпореждане №896/07.11.2023г., след което разгледана в о.с.з. на 10.01.2024г. В молбата по чл. 64 ГПК се сочи, че Адвокат К. съставила проекти на декларация и пълномощно, които ищецът следвало да изпрати по пощата до ОС- Велико Търново, защото на 15.08.2023г. тя била ангажирана /с провеждането на Храмов празник на Троянския манастир/. Той я уверил, че е изпълнил всичко, което му е казала, на което адвоката се доверил без да направи проверка.

С обжалваното определение молбата за възстановяване на срока е оставена без уважение. Съдът е приел, че ангажираността на адв. К. с провеждането на празника Успение Богородично на 15.08.2023г. не е обстоятелство от посочените в чл.64 ал.2 ГПК, за да не провери изпълнението на дадените от съда указания с Разпореждане № 718/14.09.2023г. и срокът за това да бъде пропуснат. Чисто логически изтъкнатата причина не може да бъде приета като обстоятелство, което е било непреодолимо и е довело до пропускане на срока, защото срокът за изпълнение на указанията на съда по цитираното разпореждане е започнал да тече на 21.09.2023г.- датата, на която адвокат К. е получила препис от разпореждането.

2

Определението е правилно.

Пропуснат срок за предприемане на процесуално действие може да бъде възстановен от съда, ако страната докаже, че пропускът се дължи на особени, непредвидени обстоятелства с непреодолим характер. Според трайната съдебна практика особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.64 ал.2 ГПК могат да бъдат природни бедствия, социални катаклизми, внезапно възникнали здравословни проблеми или смърт, както и други обективни обстоятелства, които не биха могли да бъдат предвидени и преодолени.

Обстоятелството, че адвоката и клиента са имали уговорка клиента да изпрати писмените документи / пълномощно и декларация/ в съда, което последният я е уверил, че е направил, но всъщност не изпълнил, не е такова обективно обстоятелство, а е по същество субективен пропуск, който не може да послужи като основание за възстановяване на пропуснатия срок- опр.

№26/21.01.2012г. на ВКС по ч. гр. д. № 611/2011г., I ГО, ВКС и др. Освен това, както е посочил и първоинстанционният съд, чисто логически изтъкнатата причина не може да бъде приета като обстоятелство, което е било непреодолимо и е довело до пропускане на срока. Срокът за изпълнение на указанията на съда по цитираното разпореждане е започнал да тече от 21.09.2023г.- датата, на която адвокат К. е получила препис от разпореждането, поради което обстоятелството, че на 15.08.2023г. тя е била ангажирана, е без връзка с пропускане на срок, който още не е започнал да тече.

Предвид изложеното въззивният съд също намира, че не се установяват предпоставките на закона за възстановяване на пропуснатия срок.

При горните констатации, частната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Разноски по делото в полза на СГС- за процесуално представителство чрез съдебен помощник за подаване на отговор на частна жалба следва да се присъдят в размер на сумата 50 лева.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Велико Търново, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 95/18.01.2024г. по гр. д. № 750/22г. на ОС- Велико Търново, с което е оставена без уважение молба вх.№ 11518/ 22.11.2023г. за възстановяване на срока за изпълнение на указанията на съда по Разпореждане № 718/14.09.2023г. по гр.д. № 750/2022г. по описа на ВТОС.

Осъжда И. Д. П., ЕГН **********, адрес гр. Велико Търново, ***********, да заплати на Софийски градски съд разноски за настоящото производство в размер на 50 лева.

3

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4