Решение № 1080 от 12.07.2026, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 345/2026
- Вид
- Решение № 1080
- Подписан
- 12.07.2026
- В сила
- 06.08.2026
- Състав
- Дияна Атанасова Николова
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.138б · Закон за енергетиката
- чл.139 · Закон за енергетиката
- чл.139а · Закон за енергетиката
- чл.150 ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
РЕШЕНИЕ
№ 1080 гр. Плевен, 12.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Румяна Илк. Конова като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20264430100345 по описа за 2026 година
Производството е по иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на подадена искова молба от “***” ЕАД, ЕИК ***, представлявано от ***-*** и *** - ***, чрез ***, с адрес; *** против Н. М. М., ЕГН **********, с настоящ адрес : ***, в която се твръди следното : на 29.07.2025г. ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх.№ 33409 срещу ответника за сумите от 3783,28лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 29.07.2025г. до окончателното изплащане на вземането, 646,16 лв. лихва за периода 15.09.2023 г. до 21.07.2025 г., а за дялово разпределение: 7,52 лв. - главница за периода 03/2024 - 04/2024г., ведно със законната лихва от 29.07.2025 г. до окончателното изплащане на вземането и 1,17лв. - лихва за периода 16.05.2024 г. до 21.07.2025г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане, постановено по ч.гр.дело № ***/20***г., по описа на Районен съд - ***, е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, но с оглед връчването й е дадено указание за възможността за предявяване на иск 1 на основание чл.422 от ГПК.
Същият се обосновава със следното : Ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот и на това основание е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответника е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “*** АД на клиенти за битови нужди в ***, които се изготвят от “***” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на - договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Ответника не е упражнил правата си по чл.150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от “***” ЕАД на потребители за битови нужди в ***, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в- к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл.31, ал.1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество 2 топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32 ал.2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
При неизпълнение в срок на задълженията по ал.2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.
Ответникът е използвал доставяната от дружеството ТЕ през процесния период и към настоящия момент не е погасил задължението си.
На основание чл.139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а от ЗЕ. В настоящия случай в изпълнение на разпоредбата на чл.138б от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с “***” ЕООД.
Съгласно чл.32, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от “***” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата - “***” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба№16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Н. М. М., че дължи на „***“ ЕАД следните суми:
1.934,36 евро - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 29.07.2025г. до окончателното изплащане на вземането ;330,38 евро лихва за периода от 15.09.23год. до 21.07.25год.; сума за дялово разпределение 3,84 евро и лихва 0,60 евро - лихва за периода 16.05.2024г. до 21.07.2025г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Претендират се и разноските, вкл. от заповедното производство.
В срок е депозиран писмен отговор от ответника, чрез назначения особен представител адв.Л.П., която оспорва исковете и заявява, че ответникът няма качеството нито на собственик, нито на ползвател на процесния топлоснабден 3 имот, поради което не следва да заплаща цената на доставената до имота топлоенергия.
В о.с.з. ищцовото дружество, редовно призовано, не се представлява.
В о.с.з. ответникът се представлява от адв.Л.П. , която оспорва иска, като поддържа и напарвеното възражение за погасителна давност по отношение вземането ан ищеца.
В о.с.з. третото лице-помагач не изпраща представител, не ангажира становище.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното :
Предявените искове са допустими, а по същество – частично основателни и доказани с оглед погасяване на част от претенцията за главница о давност и установения размер на вземанията от приетото заключение на вещото лице.
Безспорно и видно от приобщеното електронно ч.гр.д.
№***/20***год. по описа ан РС-*** е, че същото е образувано на 29.07.2015год., издадена е заповед за изпълнение срещу ответника в полза на ищеца за сумите, за които са предявени исковете в настоящия исков процес.
Касае се за вземане във вр. с доставена и незаплатена топлинна енергия/ТЕ/ по отношение на имот, находящ се в ***. От приетите писмени доказателства, неоспорени по надлежния ред и съдържащи се в кориците на образуваното първоначално по описа на *** гр.дело се установява, че процесният недвижим имот е собственост на ***, придобил собствеността по слата на Нотариален акт за продажба на недвижим имот от ***год.- л.10,11 от делото. На л.28 от делото се съдържа Заявление – декларация от ответника Н.М. от 09.06.2017год., с която е заявил желането си партидата за процесния топлоснабден имот на посочения по-горе адрес в *** да бъде променена на негово име съгласно ОУсловия/ОУ/ за продажба на ТЕ за битови нужди от ищцовото дружество на клиенти на ***. На л.27 от делото се съдържа Заявление от ответника Н.М.М. от 17.06.2019год. с отправено искане към ищцовото дружество за заявен избор за заплащане на ТЕ на равни месечни вноски.. Представена е и Декларация от 07.06.2017год. от собственика на имота И.С., с която е заявил съгласие Н.М. да бъде купувач на ТЕ за 4 процесния адрес в ***/л.30 от делото/ Като доказателство по делото е пирет и договор за наем по отношение процесния имот, сключен на 02.06.2017год. между И.С./наемодател/ и ответника Н.М./наемател/. По делото няма данни действитео на договора за наем за процесния период от време да е било прекратено, при все, че е представено съдебно решение, постановено по гр.д.
№ ***/20***год. по описа на ***, с което е признато за установено вземане на ищеца спрямо ответника за доставена и незаплатена ТЕ, лихви, сума за дялово разпределение съответно за главницата за периода от м.05.2019год. до м.04.2020год.Приет като доказателство по делото е и Договор от 12.05.2002год., сключен между *** ЕООД-*** и ЕСобственост, в която се намира процесния недвижим имот/л.33 сл. от делото/, както и протокол от проведено в тази връзка общо събрание на ЕСобственост/л.35 от делото/.Представен е Договор при ОУ за извършване услугата дялово разпределение от 03.06.2020год.,сключен между ищцовото дружество и третото лице-помагач/л.44 и сл. от делото/, както и ОУсловия на ищеца.
Неосноваелно е възражението, направено от особения представител на ответната страна, за липсата на доказателства за валидно облигационно отношение между страните по делото. От приетото заключение на Вл Й.Й. се установява, че дяловото разпределение е извършено, съгласно нормативната уредба, като ежемесечните показания са посочени втабличен вид - таблица 8.
За целия процесен период търговският прибор за измерване на ТЕ в абонатната станция е преминал съответните проверки, съгласно нормативната база. Доказано е, че процесният имот е топлоснабден по смисъла на ЗЕ. От приетото и неоспорено от страните заключение на ВЛ В.В./л.133 и сл. от делото/ се установява, че размерът на претендираната главница е 3 783,28лв.; размерът на лихвата за забава върху главницата за процесния период е 643,51лв. /329,02 евро/, размерът на главницата за дялово разпределение е 7,52лв., а лихвата върху тази главница – 1,15лв./0,59 евро/. Следва да се уважи и направеното от особения представител възражение за изтекла давност на вземането за претендираната главницата за периода от 01.05.2022год. до 29.07.2022год., или вземане за сумата 237,96лв. Не са налице доказателства за заплащане на дължимите суми от страна на отвметника, който е с доказано качество на потребител на ТЕ, комуто е доставена за процесния период ТЕ от страна на ищеца, без същият да е извършил надлежно плащане. Т.к. не е извършено плащане на задължението за главница се явяват основателни и 5 претенциите на ищеца за лихва, на основание чл. 33 ал. 1 от ОУ на ищеца - 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед установеното по делото на ищеца се дължат следните суми : главница в размер 1812,69 евро, като за разликата до претендираната главница в размер 1934,36 евро и за периода от 01.05.2022год. до 28.07.2022год. искът следва да бъде отхвърлен, като погасен по давност; лихва за забава в размер 329,02 евро, като за разликата до претендираните 330,38 евро следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан; сума за дялово разпределение 3,84евро и лихва върху тази главница в размер 0,59 евро, като за разликата до претенидраните 0,60 евро следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение разноските : за исоковот производство в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер 886,11 евро съразмерно уважената част на исковете/ държавна такса, възнаграждение за особен представител, вещи лица и юрисконсултско възнаграждение/, а за заповедзното – 60,66 евро съразмерно установения размер на вземането.