Решение № 4105 от 30.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4105 гр. София, 30.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело № 20211110131323 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

С искова молба ищецът МЛ. М. Ц. е предявил обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД срещу Т. К. Т. за осъждане ответника да заплати сумите: 5000лв. – обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 2400лв. – обезщетение за имуществени вреди, както и искове за мораторна лихва за забава в размер на 588.89лв. за неимуществените вреди и в размер на 192.67лв. за имуществените вреди, ведно със законната лихва върху главниците от исковата молба.

Ищецът твърди, че 06.04.2020г. около 11:30ч. в гр. София, ул. „@@@@“, след кръстовището с ул. „@@@“ ответникът Т.Т. е нанесъл удари с крак и ръка в областта на главата му, с което му причинил лека телесна повреда по хулигански подбуди на публично място. За извършеното престъпление срещу ответника било образувано НАХД №****/****г. НО, 129 с-в., по описа на СРС, приключило с решение от 16.03.2021г., с което бил признат за виновен и на основание чл.78а, ал.1 НК вр. чл.378, ал.4, т.1 НПК бил освободен от наказателна отговорност, като му било наложено административно наказание глоба в размер на 1500лв. Решението влязло в сила на 01.04.2021г. В резултат на деянието преживял болки, страдания и неудобства от нанесените му физически и психически травми. Имал отоци и синини по лицето около три седмици, а освен това имал силни болки в областта на носа в продължение на три седмици, а оплакванията му продължили около два месеца. Ищецът страдал от силно главоболие в продължение на два месеца, като се налагало да приема аналгетици.

Освен това твърди, че две седмици не е излизал от дома си, поради обезобразения си външен вид, от който изпитвал неудобство. Изпитвал е силни болки в оточните и охлузени области, поради което не е можел да спи и се налагало приемането на седативни и обезболяващи лекарства. Допълва още, че психическото му състояние било силно влошено, като изпитвал понижено настроение и тревожност, като и до 1 настоящия момент се страхува да излиза сам. Освен това при него се наблюдавало повишено невротично ниво, изразяващо се в потиснатост, напрежение, тревожност, депресивитет, отдръпване от социални контакти.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който оспорва предявените искове. Сочи, че изложените в исковата молба обстоятелства, касаещи настъпилия на 06.04.2020г. инцидент не отговаряли на обективната действителност.

Оспорва настъпилото у ищеца увреждане, както и размера на претенциите за неимуществени вреди. Твърди, че било налице съпричиняване на вредоносния резултат. Според него ищецът показал грубо и нетолерантно поведение, като го обиждал и псувал. Твърди, че чрез шофирането си ищецът предизвикал удар, от който е последвало счупване на лявото странично огледало, както и одраскване на автомобила като с тези си действия ищецът умишлено увредил автомобила му.

Оспорва размера на претенцията за имуществени вреди поради прекомерност.

Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

От приобщеното НАХД № ****/****г. се установявано, че с решение от 16.03.2021г. ответникът е признат за виновен в това, че на 06.04.2020г. около 11:30ч. в гр.София, ул. @@@@, нанесъл удари с крак и ръка в областта на главата на ищеца, който управлявал л.а. R.Z. рег. № СВ **** МВ, с което му причинил лека телесна повреда – изразяваща се в подкожен хематом над външния край на дясна вежда, оток и кръвонасядане на клепачите на дясното около, ограничено охлузване странично от дясната очна цепка, повсеместно отточен нос, кръвонасядания по лигавиците на горната и долна устна, с което е причинил временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието било извършено по хулигански подбуди – деянието е извършено на публично място, непредизвикан и без основателна причина, където са присъствали свидетели, без конкретна провокация от страна на МЛ. М. Ц., при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените от закона правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност, честта и достойнството, и при липса на личен мотив във взаимоотношенията между него и МЛ.

М. Ц. – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 НК, поради което и на основание чл.78а, ал.1 НК вр. чл.378, ал.4, т.1 НПК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание глоба в размер на 1500лв. Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила на 01.04.2021г.

От прието по делото Съдебномедицинско удостоверение №143.04.2020г., представляващо официален документ по см. на чл.179, ал.1 ГПК, се установява, че на 06.04.2020г. МЛ. М. Ц. бил прегледан, при което се установяват следните травматични увреждания: контузия на главата и лицето с изразен подкожен хематом с охлузване в дясната челна област, повсеместно кръвонасядане и оток на клепачите на дясното око с ограничено охлузване, странично от очната цепка, контузия на носа с повсеместен оток и ограничени кръвонасядане и охлузване по гърба на същия, състояние след обилен кръвоизлив от носните ходове, кръвонасядания по лигавицата на двете устни.

По делото е прието заключение на вещо лице по допусната СПЕ, от което се установява, че в резултат на агресивните действия на ответника на 06.04.2020г., осв.

М.Ц. е изживял „страх за здравето си“ и е развил адапционна реакция със страхово2 тревожно-депресивен облик. Това събитие и свързаните с него преживявания са променили за известно време семейния, социален и професионален живот на ищеца, като проява на неговата дезадаптация. Нанесеният побой е предизвикал у него страхови изживявания и отбягващо поведение, което продължавало и до сега.

Психичният интегритет при ищеца не бил нарушен след понесения побой, тъй като не било последвало психотично разстройство, разрушаващо „ядрото на личността“ – останал критичен, с адекватно отношение към действителността и целенасочено, подредени поведение. Прието е заключение и по въпроси за емоционалното състояние на ответника при процесното деяние във връзка с поведението на ищеца, което съдът не кредитира в частта, в която в.л. дава заключение, че по време на процесния инцидент ответникът изпаднал в състояние на физиологичен афект, провокиран от поведението на ищеца, защото е на база показанията на ответника в качеството му на обвиняем по НАХД ****/****г. и анамнеза при преглед на самия ответник, въвеждайки фактическа обстановка, която не кореспондира с влязлото в сила решение по НАХД ****/****г., задължително по силата на чл.300 ГПК.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Спаска Р (на страната на ищеца) и Борислав Ц (на страната на ответника).

От показанията на Св.Р, която живее на семейни начала с ищеца и имат две деца, се установява, че в деня на процесното деяние ищецът я взел от работа в 18ч. и видимо имал нанесен побой, защото имал охлузвания и отоци по дясното око, синини, разкривен и подут нос. В това състояние не бил излизал две седмици от стаята си, за да не го виждат децата, като имал непрекъснато кръвотечение от носа, започнало да го боли главата и поради това започнал да приема болкоуспокояващи и страдал от безсъние. Започнал да изпитва притеснения, стоял затворен две седмици в стаята, а след като се махнали белезите почнал да излиза, но след два-три месеца се появило кръвотечение, а два-три месеца по-късно при движение на дясното си око виждал искри и изпитвал болка. Към момента физиологически последиците били преминали, но били останали психологически такива. Изпитвал безпокойство, получавал паникатаки, изпитвал притеснение от контакти с други хора и ги ограничил, спрял бизнес отношенията си и бъдещи проекти, отразило се и на ежедневните им отношения. Спрял да контактува с децата, изпитвал безпокойство, че трябвало да излизат и да ходят на училище. Бил стресиран и искал да бъде сам и на спокойствие, поради което и св. Р се е изнесла заедно с децата и в момента не живеели заедно. Не бил агресивен човек.

Съдът намира, че следва да кредитира показанията на св. Р по реда на чл.172 ГПК с оглед фактическото им съжителство към момента на инцидента, вкл. с оглед обстоятелството, че имат общи деца, като ценени по вътрешното убеждение на съда с оглед всички останали доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, подхождайки към тях със завишена критичност, съобразявайки доколко могат да са повлияни от заинтересованост, съдът прави извод, че следва да бъдат кредитирани показанията на св. Р, защото съответстват на останалия доказателствен материал (влязлото в сила решение в частта на нанесените телесни повреди; медицинското удостоверение), така и доколкото в показанията липсват вътрешни противоречия и неясноти относно спорните факти. Освен това, по отношение на психическото състояние на ищеца след инцидента, показанията на св. Р кореспондират и със заключението на в.л. по СПЕ.

Св. Ц дава показания, че били приятели с ответника от 20г. Ответникът му разказал, че се е реализирало ПТП, при което били нанесени щети по колата на ответника, които Ц установил като видял колата. Ответникът бил извикал полиция във 3 връзка с ПТП и останал на място, докато ищецът напуснал произшествието. Щетите по автомобила на Ташев не били оправени до този момент. Автомобилът бил пребоядисан две седмици преди инцидента в гараж. Съдът кредитира показанията на св.Ц, но същите са ирелевантни с оглед предмета на делото.

От преводно нареждане от 20.08.2020г. към фактура №000000000 от. 19.08.2020г. и Договор за правна защита и съдействие №000 от 18.08.2020г. се установява, че ищецът М.Ц. е заплатил сумата от 2400лв. за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на досъдебното производство във връзка с процесното престъпление.

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация главни искове по чл. 45 и акцесорни по чл. 86 ЗЗД.

За да бъдат уважени предявените главни искове, следва ищецът да докаже, че в резултат на противоправно поведение на ответника е претърпял неимуществени и имуществени вреди, вкл. размерът на същите.

Основният обективен елемент от фактическия състав на иска по чл. 45 от ЗЗД е извършване на противоправно деяние т.е. такова действие или бездействие, което обективно да води до накърняване на защитен от закона правен интерес, субективно право или правнозначима ценност от категорията на естествените права. В конкретния случай ищецът твърди, че е пострадал от извършено от ответника престъпления. Това обстоятелство се установява от влязлото в сила решение от 16.03.2021г. по НАХД № ****/****г., с което ответникът е признат за виновен в това, че на 06.04.2020 г. в гр.

София, на ул. „@@@@“ , след кръстовището с ул. „@@@“, с посока към бул.

„Цариградско шосе“, е нанесъл удари с крак и ръка в областта на главата на МЛ.

М. Ц., с което му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл.131, ал 1, т. 12, вр.чл.130, ал.1 от НК и на основание чл.78а от НК го е освободил наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1500 лв. Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд, на която е приравнено и решението по 78а от НК, е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали и как е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Доколкото престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 1 и 12, вр. чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от НК е резултатно следва, че вида и броя на телесните увреждания, както и наличието на причинно-следствена връзка между деянието и вредите, също са установени със задължителна сила. По аргумент от нормата на чл. 300 от ГПК следва да се приеме за установено със задължителна сила и 4 извършването на посочените като част от непристойните действия. Оттук следва, че съдът е длъжен да приеме в настоящото производство, че фактическият състав на иска по чл. 45 ЗЗД е осъществен по описания в решението на наказателния съд начин.