Определение № 462 от 17.07.2019, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№462./17.07.2019г. гр.Варна

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

РОСИЦА СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия Р . Станчева въззивно ч. гр. дело № 357/2019г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н.Х.М., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.К. против определение № 478/10.06.2019г., постановено по в.гр.д. № 356/2019г. на ОС – Добрич, с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя въззивна жалба срещу решение № 355/19.03.2019г. на РС – Добрич по гр.д. № 3252/2018г. и производството по въззивното дело е прекратено.

Твърди се, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно.

Счита, че срокът за въззивното обжалване е започнал да тече на дата 27.03.2019г., когато му е връчено решението по чл.247 ГПК. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл.276 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на обжалване пред ОС – Добрич е решение № 355/19.03.2019г. на РС – Добрич по гр.д. № 3252/2018г., в частта относно присъдената издръжка за минало време, като е безспорно, че същото е било поправено от първоинстанционния съд по реда на чл.247 ГПК с решение № 344/20.03.2019г.

Всяко едно от тези две решения подлежи на самостоятелен съдебен контрол.

Обжалването на основното решение до отстраняването на допуснати в него очевидни фактически грешки не е изключено, тъй като допуснатата ЯФГ не прави решението недопустимо или неправилно – пороци, съставляващи основание за предприемане на обжалването. В същото време, по арг. от разпоредбата на чл.247 ал.4 ГПК решението по чл.247 ГПК не замества поправеното решение. Поради това и правото на жалба срещу всяко едно от тези две решения следва да бъде упражнено в срока по чл.259 ал.1 ГПК, считано от връчването на съответното обжалвано решение.

В настоящия случай преписи от така постановените решения са връчени на жалбоподателя съответно на 25.03.2019г. /първото решение/ и на 27.03.2019г.

/решението по чл.247 ГПК/. Следователно и доколкото предмет на въззивната жалба е именно решението от 19.03.2019г. в частта му относно присъдената издръжка за минало време, то срокът за неговото обжалване е започнал да тече на 25.03.2019г. и същият е изтекъл на 08.04.2019г. /присъствен ден/. Въззивната жалба е депозирана в деловодството на съда на дата 10.04.2019г., т.е. след изтичане на срока по чл.259 ГПК, поради което и същата се явява просрочена.

Ето защо, като е оставил без разглеждане въззивната жалба на жалбоподателя Н.М. като недопустима поради нейното просрочие и е прекратил производството по нея, ОС – Добрич е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И

ПОТВЪРЖДАВА определение № 478/10.06.2019г., постановено по в.гр.д. № 356/2019г. на ОС – Добрич.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.