Присъда № 50 от 06.12.2022, Районен съд - Димитровград

МОТИВИ към присъда №50/06.12.2022г. постановена по НОХД №261/2022г. по описа на Районен Съд- Димитровград

Против подсъдимия С. Л. Н. от гр.Димитровград е повдигнато обвинение от Районна Прокуратура- Хасково, ТО-Димитровград, за извършено от него престъпление по чл.183, ал.1 от НК, за това, че в периода от месец април 2021г. до месец януари 2022г. включително, в гр.Димитровград, след като бил осъден с влязло в сила на 09.04.2020г.

Решение №105/09.04.2020г. по гр. дело №123/2020г. на PC-Димитровград да издържа свой низходящ- сина си Н. С. Н., роден на 24.11.2007г. да заплаща месечна издръжка в размер на 155лева– чрез неговата майка и законен представител В. Т. Д. от гр.Димитровград, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 10 месечни вноски по 155 лв. всяка от тях, на обща стойност 1 550лева.

Прокурорът при Районна прокуратура- Хасково, ТО-Димитровград поддържа обвинението във вида, в който е повдигнато. Счита, че е нямало никакви пречки подсъдимия да намира средства за издръжката на детето си, а експертното решение на ТЕЛК било единствено смекчаващо отговорността обстоятелство и то касаело период- след инкриминирания. Пледира за признаване на подсъдимия за виновен и за налагане на наказание „Пробация“ в размер- близък до минималния предвиден.

Подсъдимият С. Н. заявява, че разбира в какво е обвинен, признава се за виновен, че не е плащал издръжка, заявява, че детето редовно било при него и му закупувал храна. Представя допълнителни писмени доказателства за наличие на заболяване и невъзможност да плаща присъдената издръжка. Иска съда да го помилва, като заявява намерение да плаща сумите за издръжка занапред.

Упълномощеният защитник на подсъдимия пледира за присъда, с която на подсъдимия да не бъде налагано наказание. Изтъква доводи за това, че детето е било обгрижвано от него, а в същото време били налице пречки да осъществява задълженията си в пълен размер, поради което не бил налице субективния елемент на престъплението.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и във връзка с представеното от страните, прима за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимия С. Н. и св.В. Д. сключили граждански брак на 15.11.2007г. На 24.11.2007г. се родило детето им - Н. С. Н..

С Решение №105/09.04.2020г. по гр. дело №123/2020г. бракът между подсъдимия Н. и св.Д. бил прекратен, като упражняването на родителските права върху малолетното им дете било поверено на майката - св.Д., а бащата – подс.Н., бил осъден да заплаща месечна издръжка на св.Д. като майка и 1 законен представител на детето, в размер на 155лв. Решението влязло в законна сила на 09.04.2020г.

Въпреки решението на съда, подс.Н. не изплатил нито една месечна издръжка, което неизпълнение на задълженията му продължило почти 12 месеца. За което св.В.Д. подала жалба до РУ-МВР-Димитровград. Било образувано досъдебно производство, като след приключването му, е внесен обвинителе акт срещу С. Н.. С Присъда №10/28.09.2021г. същият е бил признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК– за неплащане на дължимата издръжка за периода от м.април 2020г. до м.март 2021г.

След привличането му в качеството на обвиняем по описаното предходно досъдебно производство, но преди влизане на присъдата в сила, подс.Ст.Н. продължил да не заплаща дължимата издръжка за сина си. Така за периода от м.април 2021г.- подследващият месец след периода, за който бил осъден, до месец януари 2022г. включително- след което е влязла в сила гореописаната присъда, подс.Н. не заплатил за сина си нито една месечна издръжка чрез неговата майка и законен представител В. Д.. Неплащането на дължимата издръжка продължило за период, обхващащ общо 10 дължими месечни вноски от по 155лв. всяка. Общият размер на дължимите и неплатени вноски за издръжка от м.април 2021г. до месец януари 2022г., възлиза на 1550лв.

След влизане на гореописаната присъда в сила, от месец февруари 2022г. подс.Н. започнал да плаща дължимата издръжка, с изрично посочване за кой месец прави съответното плащане.

В съдебното производство са представени от подсъдимия и неговия защитник Експертно решение № 0145-011/08.02.2022г. на ТЕЛК към МБАЛ-Свиленград ЕООД, по силата на което подс.С. Н. е преосвидетелстван, като от 71% трайно намалена работоспособност, след прегледа му е установена 80% трайно намалена работоспособност. Описано е също, че датата на инвалидизацията му е 26.10.2012г.

Представена е епикриза от УМБАЛ“Свети Георги“ЕАД-гр.Пловдив, както и справка от ТП на НОИ-гр.Хасково, за размера на получаваната пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на разпитания свидетел В. Д., от обясненията на подс.Ст.Н., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства- съдържащи се в досъдебното производство, които доказателства като цяло са еднопосочни относно основния за доказване предмет по делото, предвид на което и съдът ги кредитира като изцяло достоверни.

Съгласно чл.143, ал.1 и ал.2 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, и тази 2 издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите (по аргумент от чл.144 от СК).

Това означава, че за процесния период, подсъдимият не е бил освободен от задълженията да заплаща присъдената издръжка на своето дете, дори да не е имал никакви доходи и да е бил с намалена работоспособност. Тук следва да се подчертае, че издръжката се дължи за самото дете, като съответната сума се превежда на упражняващия родителските права родител. И това следва да стане със съответните документи за извършени плащания. Плащането на дребни суми на ръка на самото дете може да се приеме единствено като акт на добра воля, но не и изпълнение на задължението за издръжка. Още повече, по този начин не може да се определи и точна сума, която е била предавана на детето. Следва да се отбележи също така, че задължението за изплащане на издръжка на дете лежи върху съответния родител и не може да се прехвърля или преотстъпва това задължение на баби, дядовци, лели и т.н.

За осъществяване състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК е необходимо да са налице кумулативно две предпоставки- влязло в сила съдебно решение, по силата на което единият родител е осъден да изплаща ежемесечна сума за издръжка на свой низходящ, и втората предпоставка- тази издръжка да не е плащана за повече от 2 месеца. Т.е. престъплението се консумира чрез бездействие, като законодателят е въздигнал това деяние в престъпление, поради особеният и специфичен характер на тези отношения и вниманието, което следва да е отделено на малолетните и непълнолетни деца, за да не са лишени те от необходимите за издръжката им средства след развода на родителите им. Не се предпоставя изпълнението на състава на престъплението от други фактори- като наличие на имущество у подсъдимия, възможност за завеждане на изпълнително производство, наличие или неналичие на желание за плащане или други подобни. Нормата на този текст не предпоставя и извършването на каквито и да било действия или вменяването на задължение за извършване на такива от страна на детето или на родителя- упражняващ родителските права, за да може едва след тяхното осъществяване да се търси наказателна отговорност от неплатилият родител.

Действително, налице са писмени доказателства за наличие на заболяване у подсъдимия и инвалидизирането му с експертно решение на ТЕЛК, с която му е била определена 71% трайно намалена работоспособност, като в последствие процентът е бил променен на 80%. Както вече бе описано погоре, това обстоятелство обаче не освобождава подсъдимия от изпълнение на задължението му за заплащане на издръжка на малолетното си дете. Следва да се отбележи, че инвалидизирането на подсъдимия е от 2012г., когато все още е имал сключен граждански брак, началото на неизпълнение на задълженията е през месец април 2021г., а преосвидетелстването на подсъдимия и определяне на по-висок процент намалена работоспособност, е през месец февруари следващата година. Т.е. най-малкото за този период до изменение 3 на процента на работоспособност същият не е имал никакви обективни пречки, за да изплаща издръжка на детето си. Видно от изисканата, приложена и приета като доказателство справка от ДСИ при РСДимитровград, освен наложеният запор на банкови сметки, подс.Ст.Н. е работел по трудов договор. Т.е. освен изплащаната му пенсия, същият е получавал и трудово възнаграждение. Такова не е имало пречка да се получава, доколкото в решението на ТЕЛК е описано като противопоказни условия на труд – тежък физически труд, нощен труд, смени, неблагоприятни атмосферни условия0 ниски температури, вятър и мъгла. Тези противопоказания обаче не изключват всички възможности за полагане на труд.

С бездействието си по отношение на вмененото му с влязло в сила съдебно решение задължение, съзнателно неплащайки издръжка на свой низходящ, дължима за горепосочения период, след като е бил осъден да го издържа, подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.183, ал.1 от НК.

С оглед на гореописаното, Съдът прие, че безспорно се установи извършването на престъплението– описано в обвинителния акт и участието на подсъдимия в него- като извършител, а именно, че в периода от месец април 2021г. до месец януари 2022г. включително, в гр.Димитровград, след като бил осъден с влязло в сила на 09.04.2020г. Решение №105/09.04.2020г. по гр. дело №123/2020г. на PC-Димитровград да издържа свой низходящ- сина си Н. С.

Н., роден на 24.11.2007г. да заплаща месечна издръжка в размер на 155лева– чрез неговата майка и законен представител В. Т. Д. от гр.Димитровград, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 10 месечни вноски по 155 лв. всяка от тях, на обща стойност 1 550лева.

Престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл- съзнавал е, че с деянието си лишава свой низходящ от средства за издръжка, предвиждал е последиците от това деяние и е искал настъпването им. Съзнавал е, че не плаща дължимата издръжка на сина си, независимо поради какви причини, които в случая са изцяло субективни. Той е бил в трудоспособна възраст, макар и с намалена работоспособност, получавал е и пенсия за инвалидност, но не е изплатил нито една от дължимите месечни издръжки за сина си Н. Н..

По отношение на извършените в последствие плащания следва да се има предвид, че не са погасени най-старите задължения, а тези, които са изрично посочени в основанието за плащане- т.е. последващи периоди, извън инкриминирания.

Подсъдимият С. Л. Н. е роден на ******** в гр.Димитровград, живущ в гр.Димитровград, **********, българин, български гражданин, с основно образование, безработен, разведен, неосъждан, ЕГН **********.

Характеристичните му данни са нормални.

При индивидуализация на наказателната отговорност Съдът взе предвид 4 като смекчаващи отговорността му обстоятелства направеното самопризнание и здравословното му състояние, предвид намалената му работоспособност.

Отегчаващи отговорността обстоятелства са продължителния период на неплащане на издръжка, на практика дезинтересиране от издръжката на детето си, доколкото не е изплатил нито една от дължимите суми.

Съдът счете, че предвид изложеното по-горе, на подсъдимия Ст.Н. следва да бъде наложено наказание- по-лекото измежду двете алтернативно предвидени такива, а именно наказанието „Пробация”, при известен превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства. В случая не могат да се установят многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което съдът определи на подсъдимия наказание на основание чл.54 от НК.

По отношение вида на наказанието, Съдът намира за адекватно налагането именно на наказанието „Пробация“, което съответства на степента на обществена опасност на деянието и на извършителя, като е съобразено със здравословното му състояние и няма да има револвиращ ефект за поставяне в невъзможност да бъде изпълнено. Като срок на наложеното наказание, Съдът се съобрази със здравословното състояние на подсъдимия, намалената му работоспособност и му определи единствено първите две задължителни пробационни мерки, и то при близък до минималния възможен размер от по 10 месеца: 1. задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 10 (десет) месеца, с периодичност на явяване от 2(два) пъти седмично и 2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 10 (десет) месеца.

Разпечатката съдържа 30 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0534c7e0-7f60-4cf3-aa95-297ee63d74e6